№ 54
гр. Русе , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500185 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Длъжникът по изпълнението Н. И. Е. обжалва действията на съдебния
изпълнител по изп.д.№ 2021***0400008 по описа на ЧСИ В.М.- рег.№ *** на
КЧС, изразяващи се в отказ да спре публичната продан по отношение на
съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Русе. Твърди се, отказът е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна по изложените в жабата
съображения.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „Юробанк
България“ АД- гр.София не е подал писмено възражение по реда на чл.436 от
ГПК и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата и присъединен взискател ТД НАП Варна, офис
Русе не е падал писмени възражения и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението П. Н. П. не е подала
писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК и не взема становище по
жалбата.
1
Приложени са и мотивите на ЧСИ във връзка с обжалваното действие.
След преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния
изпълнител, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- длъжника по
изпълнението в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол действие, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„Юробанк България“ АД- гр.София против Н. И. Е. и П. Н. П.- солидарни
длъжници за събиране на вземането на банката по изпълнителен лист, издаден
на 27.07.2020 г. по ч.гр.д. №3022/2020 г. по описа на РРС въз основа на
заповед за незабавно изпълнение, което вземане е обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот- апартамент №2, находящ се в гр.Русе,
ж.к.“***
Взискателят е поискал принудителното изпълнение на бъде насочено към
ипотекирания недвижим имот- собственост на длъжниците при равни права.
В молбата са посочени и други изпълнителни способи.
До длъжниците са изпратени ПДИ и е насрочен опис на ипотекирания
недвижим имот за 25.01.2021 г.
Солидарният длъжник П.Н. П. с молба- вх.№873/1301.2021 г. изрично е
заявила, че не може да присъства на описа, както че желае изпълнението да
бъде насочено срещу ипотекирания недвижим имот.
На 25.052021 г. е извършен опис на недвижимия имот само в
присъствието на ВЛ. С разпореждане от 09.02.2021 г. ЧСИ е насрочил опис на
същия имот, тъй като при насрочената процедура за опис на 25.01.2021 г. не
бил осигурен достъп до имота от длъжниците. На 11.02.2021 г. с протокол за
опис на недвижим имот е извършен опис на ипотекирания в полза на банката-
взискател недвижим имот и е назначен пазач на същия. За определяне на
цената е назначено вещо лице. Няма данни оценката да е съобщена на
2
страните.
С протокол от 24.02.2021 г. е насрочена публична продан на апартамента
за периода от 08.03.2021 г. до 08.04.2021 г.
С молба- вх.№ 05086/26.02.2021 г. жалбоподателят е поискал спиране на
изпълнението като е представил определение №2602229/21-01.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 3022/20 г. на Русенския районен съд, с което е
спряно изпълнението по отношение на длъжника Н.Е..
С постановление №1353/26.02.2021г. ЧСИ е спрял частично и само по
отношение на жалбоподателя изпълнението по изпълнителното дело и е
отказал спиране на изпълнението по отношение на насрочената публична
продан на ипотекирания недвижим имот поради това, че същия обезпечава и
задължението на другия солидарен длъжник, спрямо когото производството е
висящо.
Обжалвания отказ на ЧСИ е незаконосъобразен.
Основанията за спиране на изпълнението по чл. 432 от ГПК (които важат
за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се
изпълнява) не са лимитативно изброени, тъй като в т. 7 от разпоредбата
изрично е уредено препращане към други текстове в същия и в други закони.
Наред с тях съществуват и специалните основания по чл. 420 от ГПК за
спиране на незабавното принудително изпълнение по заповед, издадена въз
основа на документ. Заповедта по чл. 417 от ГПК, на която съдът е допуснал
незабавно изпълнение, е от категорията изпълнителни основания, посочени в
чл. 404, т. 1 от ГПК, подлежащи на принудително изпълнение преди да са
влезли в сила. Към момента на издаването й, изпълняемото право (вземането)
не е установено със сила на пресъдено нещо, но по изричната уредба на
закона заявителят в заповедното производство по чл. 417 от ГПК може да
поиска съдът да разпореди незабавно изпълнение (чл. 418 – чл. 419 от ГПК) и
заедно с това издаване на изпълнителен лист, въз основа на който
принудителното изпълнение започва. За издадената заповед и изпълнителен
лист, длъжникът узнава след като заповедта му е връчена от съдебния
изпълнител, т. е. в хода на висящ изпълнителен процес.
3
Предвидената в чл. 420 от ГПК защита на длъжника срещу заповедта
касае материалноправната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение като урежда възможността да се спре предварителното
изпълнение, осъществявано въз основа на невлязло в сила изпълнително
основание.
В хипотезата на чл. 420, ал. 1 от ГПК спирането на принудителното
изпълнение на заповедта е задължително. Спирането настъпва по право, но е
нужен изричен акт на съда, в който се констатира и прогласява настъпилото
спиране. В хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от
преценката на съда, т. е. то не е задължително. Съдът постановява спиране,
когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени доказателства,
разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл. 417 от ГПК и
обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.
Компетентен да се произнесе по искането за спиране по чл. 420, ал. 1 и ал. 2
от ГПК е заповедният съд и то незабавно, тъй като след изтичането на срока
за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК, ако по изпълнителното
дело няма представено определение за спиране, съдебният изпълнител
осъществява вземането принудително, или най-малкото започва да превежда
постъпилите суми по наложените запори на взискателя и започва
осребряването на длъжниковото имущество.
В практиката си ВКС безпротиворечиво приема, че без изричен акт на
съда за спиране на изпълнението, длъжникът не може да се позовава пред
съдебния изпълнител, че са настъпили предпоставките за спиране, защото
последният дължи подчинение на издадения изпълнителен лист (вж. в т. см. -
определение № 454/29.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2260/2008 г., III г. о.,
определение № 415/15.07.2009 г. по ч. т. д. № 375/09 г., I т. о., определение №
420/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2484/2015 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Определението за спиране по чл. 420 от ГПК по същността си има
защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен
изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е
претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо
вземане. Този обезпечителен характер на мярката (спиране изпълнението на
невлязлата в сила заповед по чл. 417 от ГПК) обуславя и незабавния
4
преграждащ ефект на определението по чл. 420 от ГПК за развитието на
започналия изпълнителен процес, независимо от предвидената в ал. 3
обжалваемост на акта с частна жалба (по аналогия с действието на същия вид
актове по чл. 396, ал. 3, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК; чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 438
ГПК и др.).
Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на
съда и да преустанови всички изпълнителни действия насочени към
осребряване имуществото на длъжника, в т. ч. – да не извършва продан на
движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя
постъпили по делото суми от запори или други плащания. През периода на
действие на забраната изпълнителният орган няма право да извършва
принудителни изпълнителни действия, а извършените въпреки нея са
опорочени.
В настоящият случай ЧСИ не се е съобразил с постановеното от
заповедния съд определение по чл.420 от ГПК, което съставлява
разпореждане на съда за преустановяване на всички изпълнителни действия
насочени към осребряване на имуществото на длъжника, в т.ч. и публичната
продан на притежаваната от него ½ ид.ч. от ипотекирания имот. Спирането на
изпълнението по отношение на жалбоподателя обхваща цялото негово
имущество, поради което ЧСИ незаконосъобразно е отказал да спре
насрочената публична продан върху притежаваната от жалбоподателя ½ ид.ч.
от апартамента.
Даденото от солидарния длъжник съгласие за насочването на
изпълнението по отношение на ипотекирания имот не може да дерогира
постановеното от съда спиране на изпълнението по отношение на
жалбоподателя, а същото дава право на ЧСИ да извърши публична продан
само на притежаваната от П.П. ид.ч. от имота.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на съдебния изпълнител по изп.д.№ 2021***0400008 по
описа на ЧСИ В.М.- рег.№ *** на КЧС да спре публичната продан по
отношение на притежаваната от Н. И. Е. ½ ид.ч. от съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, ж.к.“*** ап.2.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6