№ 5749
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110158249 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. В. Т. и И. В. К., лично и в качеството на
конституирани в процесуалните права на починалия в хода на делото първоначален ищец В.
П. К., против ............ П. В. и В. Х. ......... с искане ответниците да бъдат осъдени да опразнят
магазин № 2, находящ се в гр. ........, предоставен им за ползване по силата на Договор за
наем от 30.04.2020 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между наследодателя на ищците ....... К.а
и ответниците на 30.04.2020 г. е сключен договор за наем, по силата на който
наследодателят в качеството на наемодател предоставил на ответниците в качеството на
наематели право на ползване върху процесния недвижим имот, като последните се
задължили да заплащат уговорената наемна цена и режийните разноски. Ищците поддържат,
че след изтичане на срока на договора съглашението се трансформирало в безсрочно. В
исковата молба са изложени твърдения, че след смъртта на ....... К.а ответниците
преустановили заплащането на наемната цена и режийните разноски, което довело до
преустановяване на водоснабдяването и електроснабдяването на имота. Ищците поддържат,
че отправили нотариална покана до ответниците за прекратяване на договора и предаване на
владението, но въпреки надлежното връчване на предизвестието и многократно проведените
разговори ответниците продължават да държат имота. По наведените твърдения е направено
искане ответниците да бъдат осъдени да опразнят процесния недвижим имот, както и да
заплатят сторените от ищците в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не изразяват становище по предявения иск.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
Основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно
1
правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано
неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ. С оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи
основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който
трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение -
връщане на вещта, ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни
доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 30.04.2020 г., по
силата на който ....... К.а в качеството си на наемодател отдала за временно възмездно
ползване на ............ П. В. и В. Х. ......... в качеството на наематели ползването върху магазин
№ 2, находящ се в гр. ........, като наемателите се задължили да заплащат месечна наемна
цена в размер на 300 лева до четвърто число на съответния месец, както и режийните
разноски във връзка с ползването на вещта. Видно от документа срокът на съглашението е
едногодишен, като контрактът може да бъде продължаван по взаимно съгласие на страните
по него. Съгласно чл. 10 договорът може да бъде прекратен при изтичане на срока му,
взаимно съгласие, с едномесечно предупреждение от някоя от страните и едностранно от
страна на наемодателя в случай, че констатира неплащане на консумативни разноски. Като
писмено доказателство по делото е представен приемно-предавателен протокол, по силата
на който наемодателят предал на наемателя ............ В. имота.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РВТ21-УГО1-
7437/10.06.2021 г. се установява, че наемодателят е починал на 04.06.2021 г., като след
смъртта си е оставил за законни наследници В. П. К. ( съпруг), П. В. Т. ( дъщеря) и И. В. К. (
син).
От представената по делото нотариална покана с рег. № 22489, том ........, № .......... г.
по описа на нотариус ......... се установява, че В. П. К., П. В. Т. и И. В. К., в качеството на
наследници на починалия наемодател ....... К.а, отправили до ответниците изявление за
едностранно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължението на
наемателите за заплащане на уговорената наемна цена и режийните разноски за имота.
Видно от съставената разписка поканата е връчена на ............ П. В. и В. Х. ......... по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Препис от поканата е връчен на ответниците в настоящото производство
на 18.12.2022 г. като приложение към исковата молба.
От представеното по делото извлечение от акт за смърт се установява, че В. П. К. е
починал на 07.01.2023 г., като съгласно представено по делото саморъчно завещание,
вписано в Служба по вписванията – гр. София, е оставил наследници П. В. Т. ( дъщеря) и И.
В. К. ( син).
Предвид изложеното по делото се установява, че между страните по спора е
възникнало наемно правоотношение, по силата на което наемателите са получили
фактическата власт върху процесния недвижим имот, което правоотношение впоследствие е
било прекратено едностранно от наемодателя. Само за пълнота следва да бъде отбелязано,
че дори и договорът да не е прекратен едностранно от наемодателя с писмено предизвестие,
то договорът е прекратен поради изтичане на срока на неговото действие по аргумент от чл.
236, ал. 1 ЗЗД доколкото с подаване на исковата молба наемодателят изрично се е
противопоставил ползването на вещта да продължи от страна на ответниците. Предвид
изложеното следва да се приеме, че най-късният възможен момент на прекратяване на
договора за наем е настъпил в хода на процеса, поради което следва да бъде съобразен на
основание чл. 235 ГПК.
В тежест на ответниците е възникнало задължение да върнат имота на ищците. При
прекратяване на наемното правоотношение задължение на наемателя е да върне имота в
състоянието, в което го е приел (при отчитане на обичайното му овехтяване), като го
2
освободи от внесените в него вещи и го предаде заедно с ключовете за достъп на
наемодателя като надлежна страна по договора съгласно трайна практика на касационна
инстанция, намерила израз в Решение № 214/23.01.2017 г. по т.д. № 1642/2015 г. на ВКС, II
ТО, Решение № 73/08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, IV ГО и др. Ответниците
по делото не са ангажирани никакви доказателства, че са изпълнили задължението си да
опразнят имота и да върнат държането върху веща на наемодателя, поради което
предявеният иск е основателен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищците съдебни разноски в размер общо на 1644
лева, от които сумата в размер на 114 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора
и сумата в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............ П. В., ЕГН ********** и В. Х. В., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес в ............, да опразнят и върнат на П. В. Т., ********** и И. В. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр. ..........., на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
държането върху нает недвижим имот по прекратен Договор за наем от 30.04.2020 г.,
представляващ магазин № 2, находящ се в гр. .........
ОСЪЖДА ............ П. В., ЕГН ......... и В. Х. В., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес в ............, да заплатят на П. В. Т., ********** и И. В. К., ЕГН **********, и
двамата с адрес в гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1644 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от 30.03.2023 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3