№ 490
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора М. Дишлянов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600411 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 452, ал. 3, изр. 2 НПК.
С определение № 579/19.09.2022 г., постановено по ЧНД №
659/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, е заменен неизтърпеният
остатък в размер на 10 месеца и 12 дни от наказанието „пробация”, наложено
на осъдения Г. В. Х. по НОХД № 2507/2013 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с наказание „лишаване от свобода” в размер на 5 месеца и 6
дни, за което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна
частна жалба от адв. П. Г., в качеството й на служебен защитник на осъдения
Г. Х., с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Прави
се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това бъде
постановен нов, с който предложението на Пробационния съвет – Стара
Загора да бъде оставено без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и
неговият служебен защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Председателят на Пробационния съвет – Стара Загора изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена
1
без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив също е на
становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена
без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните
по делото доказателства, с изложените от страните доводи и съображения,
както и с обжалваното определение намира, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна, но не по изложените в
нея причини.
От събраните в хода на първоинстанционното и въззивно
производство се установява безспорно, че с протоколно определение №
524/27.11.2013 г. по НОХД № 2507/2013 г. на Районен съд – Стара Загора е
одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Г. В. Х. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК, му е наложено наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години
с периодичност 5 пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 3 години;
- безвъзмезден труд в полза на обществото – 320 часа годишно за
срок от 3 години.
Съдебният акт е влязъл в сила на 27.11.2013 г., а изпълнението на
наложеното с него на осъдения Г. Х. наказание „пробация“ е започнало на
10.01.2020 г.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд се е
фокусирал единствено върху данните, изнесени в предложението на
Пробационния съвет, за системно неизпълнение на наложените на осъдения
Х. пробационни мерки и е приел, че липсва уважителна причина за това.
Извън обсега на обсъжданите въпроси е останал този, свързан с давността за
изтърпяване на наказанието „пробация“.
Изпълнението на наложеното през 2013 г. на осъдения Х.
наказание „пробация“ е започнало едва през 2020 г. Причината за това не е
2
защото Х. междувременно е търпял ефективно наказание „лишаване от
свобода“ или мярка за неотклонение „задържане под стража“, или „домашен
арест“, когато, съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС,
изпълнението на пробационните мерки се преустановява. Причината за
закъснялото с повече от 6 години начало на изпълнение на наказанието
„пробация“ по посоченото дело е защото Х. е изтърпявал други (общо три)
наказания „пробация“, наложени му с влезли в сила съдебни актове преди
това, видно от представената в хода на въззивното производство справка от
Районна Служба „Изпълнение на наказанията“, Пробационно звено – Стара
Загора, а именно:
- от 20.12.2012 г. до 20.06.2014 г. – с влязъл в сила съдебен акт на
19.07.2012 г. по НОХД № 1556/2012 г. на РС – Стара Загора;
- от 23.06.2014 г. до 23.12.2016 г. – с влязъл в сила съдебен акт на
17.01.2013 г. по НОХД № 2701/2012 г. на РС - Стара Загора;
- от 29.12.2016 г. до 29.12.2019 г. – с влязъл в сила съдебен акт на
20.06.2013 г. по НОХД № 1328/2013 г. на РС – Стара Загора.
Въз основа на тези обективни данни следва изводът, че
настоящият казус не попада в нито една от хипотезите на чл. 228, ал. 3 от
ЗИНЗС.
При това положение е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 5 НК, съгласно която след изтичане на 3 години от влизане в сила на
съдебния акт, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказанието „пробация“ се явява неизпълнимо. Настоящият съдебен състав
счита, че още към началната дата на изтърпяване на наложеното на осъдения
наказание „пробация“ – 10.01.2020 г., то се е явявало неизпълнимо, поради
изтеклата абсолютна давност за изпълнението му, тъй като в случая този срок
е изтекъл още на 27.11.2016 г., т.е. повече от три години преди активирането
му, респективно – не може да се замени с лишаване от свобода. Обратното би
означавало, след изтичане на абсолютния давностен срок, да се допусне
изтърпяване на съвсем ново по вид и по-тежко наказание (ако се приеме, че
предложението за замяна е основателно) в сравнение на това, наложено с
първоначалния съдебен акт.
С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че жалбата е
3
основателна, поради което атакуваното с нея определение, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а предложението на
Пробационния съвет – Стара Загора с правно основание чл. 43а НК – да бъде
оставено без уважение.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 579/19.09.2022 г., постановено по ЧНД
№ 659/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Пробационния
съвет – Стара Загора за замяна на неизтърпения остатък в размер на 10 месеца
и 12 дни от наказанието „пробация”, наложено на осъдения Г. В. Х. по НОХД
№ 2507/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с наказание
„лишаване от свобода”
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4