О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 555
24.03.2020г,
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д.
№ 505/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278,
ал.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, чрез пълномощника си
юрк.Р.И.И. против Разпореждане № 11422/ 04.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№
1643/ 2020г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което e оставено
без уважение искането на жалбоподателя срещу Ю. А.
Я. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 1 282,94 лева, от
които 652,61 лева главница, 117,87 лева неплатено договорно възнаграждение за
периода 20.09.2018 г., до 20.02.2019 г., 512,46 лева неплатено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги дължимо до 20.02.2019 г., законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и
разноски. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на
обжалваното разпореждане, претендира се присъждане на разноски в размер на 15
лева държавна такса и 50 лева – юриск.възнаграждение.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Подадено е
от жалбоподателя Заявление по чл.410 ГПК против Ю. А. Я. за издаване на Заповед
за изпълнение за сумата от 1 282,94 лева, от които 652,61 лева главница,
117,87 лева неплатено договорно възнаграждение за периода 20.09.2018 г. до
20.02.2019 г., 512,46 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги дължимо до 20.02.2019 г., законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането и разноски,
които парични задължения се претендират по
Договор за потребителски кредит № **********/ 23.12.2016г. Със заявлението е представен договора за
кредит, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи
условия на Профи Кредит България ЕООД към ДПК.
При
отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
районният съд е изходил от приетата и действащата към момента на подаване на
заявлението от 03.02.2010г. разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / нова, ДВ,
бр.100/2019г./ за наличие на евентуална неравноправност на клауза в Договора за
паричен заем, представен към заявлението относно ГПР като надвишаващ
многократно размера на законната лихва, като е уговорено и заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, които не са
изчерпателно изброени в ДПК в съответствие с императивни разпоредби на закона,
както и не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. Мотивирано е, че всяка от тези уговорки противоречи на добрите нрави, не
само с оглед установената съдебна практика, преди приемането на измененията в
ЗПК, но и с оглед изискванията за справедливост. Добрите нрави са такива
критерии за норми на поведение, които не позволяват по никакъв начин
неравноправното третиране на икономически по-слабите страни участници в оборота
и използването на недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстването на друг (в този смисъл Решение №1270/09.01.2009 г.,
постановено по гр.д. № 5093 по описа за 2007 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Въз
основа на тези съображения е прието наличието на обоснована вероятност за
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.
С частната жалба се прави довод, че с промените в чл.411,
ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./ законодателят е предоставил правомощия
на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на
заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на
закона или добрите нрави. За това се счита, че заповедният съд е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила.
Възражението е неоснователно. В съответствие с изрично
предвиденото правомощие в съответствие с новата хипотеза на разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./ заповедният съд е изложил съображения
за допуснатата обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребителя, въз основа на която се основава искането. При мотивиране на обжалвания отказ за
издаване на ЗИ заповедният съд не е извършил позоваване в конкретния случай на изрично
предвиденото от законодателя правомощие на заповедния съд по чл.411, ал.2, т.2 ГПК / искането да е в противоречие със закон или с добрите нрави/ във връзка с
приложението на императивната разпоредба на чл.22 ЗПК, макар и да е изложил
принципни съображения в тази насока относно реалистичната възможност това изследване
да се извърши извън рамките на заповедното производство, съответно в исково
производство, с оглед приложимостта на последиците по чл.23 ЗПК.
Неотносимо към настоящия случай се намира възражението на
жалбоподателя, изразено в становището, че за обективиране на първата хипотеза,
клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред,
какъвто не е настоящия случай. В случая заповедният съд е отхвърлил искането за
издаване на ЗИ на втората алтернативна хипотеза по чл.411, ал.2, т.3 ГПК –
наличие на обоснована вероятност за неравноправна клауза в ДПК.
Самостоятелното разглеждане от въззивния съд относно
наличието на някоя от предвидените в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК при съвкупна преценка на представените към заявлението по чл.410 ГПК
приложения – ДПК Профи кредит Стандарт и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.12.2016г.,
сключен с потребителя Ю. А. Я., дават
основание да се също да се приеме, че е налице обоснована вероятност за
договорена неравноправна клауза с потребителя, поради това, че уговореното
заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските
разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга,
независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,89 %. Налице е обосновава
вероятност за наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в
сключения с потребителя ДПК, която съставлява „ уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. В тази насока преценката в случая се извършва
при условията на чл.145, ал.1 ЗЗП, доколкото реалната приложимост на
предлаганите допълнителен пакет услуги по приложеното споразумение към ДПК и
цената на отделните допълнителни услуги
в клаузата им на тяхното описание не е ясна и разбираема, съобразно изискването
на чл.145, ал.2 ЗЗП. На следващо място с посоченото Споразумение за
допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на
евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната
разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от
страна на кредитора.
Мотивираните от въззивния съд констатации обосновават
самостоятелно извода за наличието на втората хипотеза на чл.411, ал.2, т.3 ГПК,
което е достатъчно основание за отхвърляне на искането за издаване на заповед
за изпълнение при съвкупно претендиране от кредитора на всички вземания по
представения ДПК от 23.12.2016г. и представеното Споразумение от същата дата за
допълнителен пакет услуги по заявлението на кредитора от 03.02.2010г., вземайки
предвид влиянието на коментираната неравноправна клауза при формиране на
крайната цена на кредита, платима от потребителя по така уреденото с ДПК и
споразумение между страните по този договор облигационното правоотношение.
Степента на обосновка относно наличието на някоя от
предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК се обуславя от едностранния характер на
това производство и регламентацията му от законодателя като специално заповедно
производство по искания за издаване на
ЗИ за претендирани вземания с цел осигуряване на процесуална икономия и
бързина за кредитора, в рамките на които е обвързан и съда при тяхното
разглеждане. С оглед на това не се разглеждат останалите въведени от жалбоподателя за разглеждане
основания за евентуална недействителност на процесния договор по чл.22 ЗПК и
чл.19, ал.4 ЗПК, както и неотносимо към настоящия случай бланкетно въведеното
възражение, че е разгледано условие за лихвен процент по кредита съобразно разпоредбата
на чл.12, ал.1, т.8 ЗПК.
По така изложените съображения и неоснователност на частната
жалба обжалваното разпореждане ще се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във
връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивния съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
11422/ 04.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 1643/ 2020г. по описа на ПРС – ХІІІ
гр.с, с което е оставено без уважение искането
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* – гр.София против Ю. А. Я., ЕГН
********** ***, за сумата от 1 282,94 лева, от които 652,61 лева главница,
117,87 лева неплатено договорно възнаграждение за периода 20.09.2018 г., до
20.02.2019 г., 512,46 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги дължимо до 20.02.2019 г., законна лихва от подаване на заявлението
до изплащането и разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: