Р Е Ш Е Н И Е

Номер  1329                                     04.08.2010 година                                      гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                ІІ   наказателен състав

На тринадесети юли                                                              две хиляди и десета  година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВЕТЛИН  И.

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия И. наказателно от административен характер дело номер 2209 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на Н.П.П. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 22-0000402 от 11.05.2010 г., издадено от Началник на областен отдел „КД-ДАИ”- гр.Бургас при ИА „Автомобилна администрация”- гр.София, с което за нарушение по  чл. 139 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6 ал.1 т. 6 б.”в” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни средства,  издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.), на основание чл.177 ал.2 т.1 предл. 2 ЗДвП, на жалбодателя е наложена Глоба от 500 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея, и моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на деянието.

Наказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по жалбата, не представя допълнителни доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима - подадена от легитимирано да обжалва лице в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН пред надлежния съд, а разгледана по същество – за частично основателна само относно размера на наказанието.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.04.2010 г., около 12.50 часа, на изхода на гр.Бургас в посока кв. „Крайморие” жалбодателят Н.П. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос” рег. № ***, с четири оси, две от които-управляеми. В района на КПП-3 по същия път, бил спрян за проверка от свид. Т.П. – младши инспектор в областен отдел „КД-ДАИ”- гр.Бургас. При проверката, жалбодателят представил на свид. П. документите си, както и експедиционна бележка № 3 25144 от 20.04.2010 г., издадена от „*” АД-гр.Бургас, съгласно която превозното средство било натоварено с материал –ломен камък, с нетно тегло 24 040 кг, и брутно тегло на автомобила с товара – 40 640 кг. Въз основа на посочената бележка, свид. П. установил, че се осъществява обществен превоз на товари по път, отворен за обществено ползване, но е надвишена мексимално допустимата маса за четириосово превозно средство, с две управляеми оси, която е 32 тона, съгласно определеното в  чл. 6 ал.1 т. 6 б.”в” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни средства, и водачът не разполага с разрешение, издадено от администрацията, стопанисваща пътя.

За така установеното, в присъствието на П., свид. П. съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 097663 от 20.04.2010 г. (л.7), където подробно описал констатираното нарушение и го квалифицирал по чл. 139 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6 ал.1 т. 6 б.”в” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ. Свид. п. връчил екземпляр от акта на нарушителя срещу подпис, с изрично отразяване, че няма възражения.

Впоследствие, въз основа на този акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, при пълна идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя и писмените  доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

При така изяснените обстоятелства, съдът намира, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и твърдените в жалбата. Мастото на констатиране на нарушението е ясно посочено в акта и в постановлението, както и съставомерните за деянието обстоятелства – извършване на обществен превоз на товари в МПС, чиято маса заедно с товара надвишава нормативно определената максимална маса за тази категория автомобили, без разрешение на стопанина на пътя. Съдът не споделя доводите, че констатациите за претоварване на превозното средство са необосновани, защото същите са базирани на информация относно масата на товара и брутната маса на товара и превозното средство, отразена в надлежно издадена експедиционна бележка, след теглене. Доводът, че актосъставителят е нарушил чл. 91 ал. 3 т. 10 от ЗАП също е лишен от фактически и правни основания, поради което е неоснователен. Въпросната норма действително предвижда правото на контролните органи да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и технически средства за контрол на устройствата за ограничаване на скоростта. Касае се само за право, което не е по никакъв начин поставено в зависимост от каквито и да е обстоятелства, или задължение тази възможност да бъде всякога ползвана от конткролните органи. Налага се извод, че това право и неговото упражняване е поставено в дискрецията на съответния орган, т.е. касае се за преценка по целесъобразност, която е извън рамките на съдебния контрол по ЗАНН.Във всички случаи, актосъставителят, като не е ползвал в случая това свое право, не е нарушил нито закона, нито правата на жалбодателят, който е могъл да възрази и да поиска измерване с техническо средство, но не го е сторил нито при съставяне и връчване на акта, нито в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.

Нарушението е съставомерно, коректо, пълно и точно е описано и е правилно квалифицирано по чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП, чието бланкетно съдържание е законосъобразно допълнено с техническата норма по чл. 6 ал.1 т. 6 б.”в” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, където именно е определено, че четириосовите ППС, с две управляеми оси, не могат да имат максимална маса, по-голяма от 32 тона (32 000 кг). В случая, претоварването на автомобила е било с повече от 8 тона, и за движение по конкретния път, който е отворен за обществено ползване, е нямало издадено разрешение от администрацията, стоанисваща пътя, по реда на чл. 14, във връзка с чл. 8 от цитираната Наредба № 11 от 3.07.2001 г.

Наказващият орган на свой ред правилно е подвел деянието под санкционната норма по чл чл.177 ал.2 т.1 предл. 2 ЗДвП, където е предвидено водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, да се санкционира с глоба от 100 до 500 лева. При определяне на наказанието обаче, наказващият орган не е съобразил в цялост критериите, посочени в чл. 27 ЗАНН, липсата на данни за предходни нарушения от този вид, нито личи да е взел предвид данните за личността и имущественото състояние на нарушителя, причините за извършване на нарушението, и другите релевантни за индивидуализиране на наказанието обстоятелства. В резултат от това, размера на определеното наказание е прекомерен и не съотвества на естеството и обществената опасност на нарушението, поради което той следва да бъде редуциран до стойност около минимума, а именно 200 лева, който размер по убеждението на съда, съответства на деянието и целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предложение второ от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000402 от 11.05.2010 г., издадено от Началник на областен отдел „КД-ДАИ”- гр.Бургас при ИА „Автомобилна администрация”- гр.София, с което за нарушение по  чл. 139 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6 ал.1 т. 6 б.”в” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни средства,  издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.), на основание чл.177 ал.2 т.1 предл. 2 ЗДвП, на Н.П.П. ЕГН **********,***,  е наложена Глоба от 500 лева, като НАМАЛЯ размера на глобата от 500 на 200 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

 

 

                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ:Св.И.

Вярно с оригинала:Ж.М.