№ 3727
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20231100502033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищцата М. Р. М. срещу
решение 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 3820/2020г. по описа на СРС,
ГО, 164 състав.
С първоинстанционното решение е прекратено като недопустимо
производството по предявения от М. Р. М. иск с правно основание чл.1, ал.1,
т.3 от ЗУТОССР, по отношение на периодите от 24.03.1972 г. до 30.06.1976 г.;
от 01.04.1977 г. до 01.05.1977 г.; от 01.06.1977 г. до 01.07.1977 г.; от
01.10.1977 г. до 31.12.1977 г.; от 01.01.1980 г. до 01.12.1982 г.; от 01.01.1983 г.
до 01.12.1984 г., поради липса на правен интерес. Със същото решение е
уважен предявеният от М. Р. М. иск, като е признато за установено по реда на
чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, спрямо Национален осигурителен институт – ТП – София град,
че М. Р. М. в периода от 01.07.1976 г. до 30.09.1976 г.; от 01.10.1976 г. до
31.10.1976 г.; 01.11.1976 г. до 31.03.1977 г.; 01.05.1977 г. до 31.05.1977 г.; от
01.07.1977 г. до 30.09.1977 г.; от 01.08.1978 г. до 31.12.1978 г.; от 01.01.1979 г.
до 31.12.1979 г.; от 01.12.1982 г. до 31.12.1982 г. и от 01.12.1984 г. до
31.12.1984 г., е работела като „машинописец“ в Дирекция „България филм“ -
София, на пълен работен ден /8 часа/ и при минимално месечно трудово
възнаграждение, които периоди следва да се зачетат за трудов стаж.
1
Въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционното решение в
цялост, включително и в частта му, с която производството по делото е
прекратено. По тези съображения се налага извод, че в депозираната въззивна
жалба е инкорпорирана и частна въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта му с характер на определение, с което производството по
делото е прекратено. Тази частна въззивна жалба подлежи на разглеждане по
реда на чл. 274 -279 от ГПК.
С определение от 20.12.2022г., влязло в законна сила на 08.02.2023г.,
постановено по ч.гр.д. № 12594/2022г. по описа на СГС, е потвърдено
първоинстанционното решение в частта му с характер на определение, с което
производството по делото е прекратено за част от заявения исков период.
Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с недопустима въззивна
жалба поради следните съображения:
С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от М. Р. М.
иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, на заявените от ищцата основания и за
посочените в исковата молба периоди. Както бе посочено, решението на СРС
в останалата неблагоприятна за ищцата част, е влязло в законна сила на
08.02.2023г. С оглед изложеното се налага извод, че за жалбоподателката не е
налице правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу решението на
СРС, с което е уважен предявеният от нея иск. Принципно е несъмнено, че за
страната, в чиято полза е постановено решението, липсва правен интерес да
го обжалва и ако бъде постановено такова решение, то ще е недопустимо.
Изключения от този принцип са разгледани в решение № 141/14.07.2016г.,
постановено по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, IV ГО, в което е прието, че
съществуват случаи, при което е възможно диспозитивът на решението да
удовлетворява страната като резултат само формално. В това решение е
посочено още, че за ответника по един осъдителен иск не е без значение дали
паричното му задължение ще бъде отречено поради това, че не е възникнало,
или поради плащането на същото в хода на висящото производство. Ако той е
оспорил възникването на задължението и евентуално е направил възражение
за погасяването му по някои от предвидените в закона способи /плащане,
прихващане, давност и др./, той с основание няма да е доволен от решението,
в което съдът е подминал въпроса за възникването на задължението и е
2
разгледал само евентуалното възражение, като го е уважил. В този случай
очевидно диспозитивът на решението не удовлетворява ответника и той има
право да го обжалва. В цитираното решение на ВКС е направен извод, че
правен интерес от обжалване на съдебно решение е налице винаги, когато
съдът не е разгледал възраженията на ответника в поредността, която следва
от правното им естество. Ответникът има интерес да обжалва решението,
когато съдът не е разгледал първо правните доводи срещу основателността на
иска, след това правоизключващите възражения и то в поредност според
тежестта на претендирания порок, след това правоунищожаващите
възражения, след това правоотлагащите и накрая правопогасяващите и то в
поредността, която следва от правното им естество. Страната има интерес да
обжалва също и когато съдът е разгледал възраженията в правилната
поредност и е уважил някое от тях, но тя не е доволна от разрешението по по-
предно възражение, което според нея неправилно е отхвърлено.
Настоящият случай не попада в посочените по-горе изключения.
Търсената от ищцата защита на спорното субективно материално право е
постигната в заявения от същата в исковата молба обем и на претендираното
основание, поради което подадената въззивна жалба е недопустима.
Наличието на правен интерес за страната от воденото на съответното
съдебно производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на искането на страната към съда, на образуваното по него
съдебно производство и на постановените от него съдебни актове. Поради
това, във всеки един момент от развитието на съдебното производство съдът
следва служебно да следи дали правният интерес е налице за съответната
страна. Ако страната не е имала правен интерес от сезирането на съда или ако
той е отпаднал поради някаква причина след сезирането на съда,
недопустимото съдебно производство следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното и като съобрази, че за въззивницата липсва правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, в която е
уважен предявеният от нея иск, се налага извод, че въззивна жалба следва да
се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а въззивното
производство - да се прекрати.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1-во от ГПК,
3
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на М. Р. М. с вх. №
25180611 от 30.12.2021г. по вх. рег. на СРС срещу решение от 15.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 3820/2020г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2033/2023г. по описа на
СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4