№ 196
гр. Стара Загора, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500308 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на П. М. Д. и Д. Б. Д., представлявани от
адв.С.Ч., срещу постановление за разноските от 19.04.2022 г. по изп.д.№
20228650400282 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Старозагорския окръжен съд.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, като излагат доводи, че предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото направеното от тях възражение за прекомерност
на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно, а
самото адвокатско възнаграждение не следва да надхвърля 350 лв.
Претендира за отмяната на обжалваното постановление и намаляването
на адвокатското възнаграждение до минималния размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ НМРАВ/, както и за
присъждането на разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок взискателката Р.Х.Т., чрез адв. Р.М., е
депозирала писмено възражение срещу жалбата, с което я е оспорила като
неоснователна.
Изложила е съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
съответно на предвиденото в НМРАВ и съобразено с броя на длъжниците,
отговарящи за задължението при условията на разделна отговорност.
1
Претендира оставяне на жалбата без уважение.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Д.
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че
приетото като разноски по изпълнението адвокатското възнаграждение от
600 лв. съответства на минималния размер по НМРАВ, като е отчетено и
обстоятелството, че длъжниците са двама и отговарят разделно, поради което
разноските за адвокатско възнаграждение, за които всеки от тях отговаря са в
размер на 300 лв.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20228650400282 на
ЧСИ М.Д. се установява, че изпълнителното производство е било образувано
на 21.03.2022 г. по молба на адв. Р.М., действащ като пълномощник на Р.Х.Т.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.03.2022 г. на основание реш.
№ 260001/04.01.2022 г. по гр.д.№ 1049/2021 г. по описа на СтРС, с което П. М.
Д. и Д. Б. Д. са били осъдени да заплатят на Р.Х.Т. сумите от 2260 лв., ведно
със законната лихва от 25.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането
и от 346,70 лв.
В молбата за образуване на изпълнителното производство
пълномощникът на взискателката е поискал присъждане на направените по
делото разноски.
Към молбата за образуване е приложен бланков договор за правна
помощ с пълномощно от 21.03.2022 г., от който се установява, че Р.Х.Т. е
възложила своята защита – образуване на изпълнително дело срещу П. М. Д. и
Д. Б. Д. и процесуално представителство по изпълнително дело, на адв. Р.М.,
като му е заплатила в брой адвокатско възнаграждение от 600 лв.
С молбата за образуване на делото взискателката, чрез своя
пълномощник-адвокат, е възложила на основание чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ
правата за избор на способ на принудително изпълнение.
С постановление от 21.03.2022 г. ЧСИ е приел като разноски по
изпълнението сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение, 108 лв. такси
ЧСИ и 189,65 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, а на 05.04.2022 г. на всеки от
длъжниците е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която му е
било съобщено и постановлението за разноските.
С поканите за доброволно изпълнение всеки от П. М. Д. и Д. Б. Д. е бил
поканен да заплати сумите от 1 130 лв. – главница, със законна лихва в размер
на 124,30 лв. за периода от 25.02.2021 г. – 28.03.2022 г., 173,50 лв. – разноски
по изпълнителен лист, 300 лв. разноски по изпълнително дело за адвокатско
възнаграждение за взискателя, 465,84 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, с ДДС.
В срока за доброволно изпълнение ЧСИ Д. е наложила запори върху
банковите сметки на длъжниците и върху трудовото възнаграждение и
пенсията на Д.Д..
Банките – трети задължени лица по наложените запори на банковите
2
сметки са превели по сметката на съдебния изпълнител суми в пълните
размери, посочени в запорните съобщения.
На 11.04.2022 г. длъжниците са подали възражение, с което са поискали
намаляването на разноските за адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство поради прекомерност.
С обжалваното постановление за разноските от 19.04.2022 г. ЧСИ Д. е
оставила възражението за прекомерност без уважение, като е приела, че за
всеки един от длъжниците е заплатено възнаграждение от 300 лв., което
съответства на минималния размер в НМРАВ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима на общо основание и в
изпълнителния процес, предвижда, че ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, то по искане на насрещната страна може да бъде
намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
препращащ от своя страна към НМРАВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, намираща се в общите
разпоредби на НМРАВ, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно.
Разпоредбата на чл.10 от НМРАВ, намираща се в раздел III –
„Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200,00 лв. за образуване
на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1 000,00 лв. – ½ от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2 т.2-т.7 от НМРАВ.
Чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ предвижда при интерес от 1000 лв. – до 5000
лв. възнаграждението да е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
В конкретния казус посочения в изпълнителния лист длъжници са двама
на брой и те отговарят за изпълнението при условията на разделна
отговорност.
3
Въз основа на изпълнителния лист в изпълнителното производство
възникват две самостоятелни процесуални правоотношения, отнасящи се до
принудителното събиране на вземането, за което всеки от длъжниците
отговаря, а именно половината от посочената в листа сума.
Освен това всеки длъжник отговаря и за разноските по изпълнението,
които взискателят прави за събиране на съответната част от своето вземане.
В тази връзка и при съвместното тълкуване на посочените по-горе в
мотивите разпоредби от НМРАВ, следва, че взискателят има право на
разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение срещу всеки
длъжник, стига да е сторил такива.
Идентично е положението, когато по изпълнителен лист
оправомощените кредитори са повече от един – всеки от тях може да сключи
договор за правна защита и съдействие с един или с различни адвокати, и
платеното от всеки възнаграждение ще представлява разноски по
изпълнението.
Платеното от взискателката Р.Х.Т. адвокатско възнаграждение, обхваща
хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на пълномощникът й -
адв. Р.М., е било образувано изпълнително дело, с предмет събиране на
парично вземане срещу двама длъжници, в размер на 1427,65 лв. към момента
на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение за всеки от длъжниците,
съгласно изпълнителният лист.
Предвид това размерът на минималното адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ за всеки един от П. М. Д. и Д.
Б. Д., е в размер от 364,97 лв., представляваща сбор от 200,00 лв. -
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и 164,97 лв. –
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на
страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворение
на парично вземане над 1000,00 лв.
С оглед това следва, че при постановяване на постановлението си за
разноските от 19.04.2022 г. досежно адвокатското възнаграждение ЧСИ М.Д.
е действала законосъобразно, като е признала за разноски по изпълнението
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., разпределено по равно - 300
лв. за всеки един от длъжниците Д. съответстващо по размер на минималното
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36 от Закона за
адвокатурата.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата на П. М. Д. и Д.
Б. Д. е неоснователна, а обжалваното с нея постановление е законосъобразно,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има Р.Х.Т., но такива не й
се присъждат, т.к. не е направила искане в тази насока и не е представила
доказателства за сторени разноски.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. М. Д., ЕГН - ********** и Д.
Б. Д., ЕГН – **********, и двамата с адрес: гр.С.З., ***, представлявани от
адв.С.Ч., срещу постановление за разноските от 19.04.2022 г. по изп.д.№
20228650400282 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Старозагорския окръжен съд, с което е оставено без уважение
възражението им за намаляване като прекомерно на приетото като разноски
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от 600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5