Решение по дело №5813/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 506
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530105813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          Номер   506                 Година   23.04.2019              Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми февруари                                                                            Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5813 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Ищцата П.С.Ц. твърди в исковата си молба, че била собственик на - и клиент на ответника с № -, ИТН -. Преди няколко дни получила от него писмо изх. № 6143451-1/12.11.2018 г., от което узнала, че имала начислена корекционна сметка от 94.86 лева за стар период. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми. Не била манипулирала електромера си. Не знаела за такова действие и на друго лице. Към момента не била платила начислената й сума от 94.86 лева, поради което имала правен интерес от предявения иск. Не я дължала. Неправомерно й била начислена допълнително ел.енергия от ответника в нарушение на ЗЕ, ОУ на Е.Р. и Е.Е., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Електромерът, който отчитал доставяната й ел.енергия, се намирал в заключено ел.табло, извън имота й. Проверката му била извършена в нейно отсъствие. Не била уведомена за нея и резултата от нея. В изпратеното й писмо било записано, че корекцията за стар период се извършвала, т.к. от служители на Б. било установено, че провереният електромер не отчитал. От приложеният към писмото обаче констативен протокол № 310/03.05.2018 г. било видно, че СТИ отчитал и то в норма. Установено било единствено, че бил осъществяван достъп до вътрешността му, но не и че откритото в него допълнително устройство водело до пълно/частично неизмерване на ел.енергия. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешно отчитане в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно ответникът формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното й поведение. Електромерът се намирал извън имота й. Никой, освен служители на Е.Р., нямал физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането, те не били причинени от нея. Неизпълнението на задължението за поддържането му в изправност не следвало да влече ощетяването й чрез корекция на сметката й за минал период. СТИ били собственост на ответника и негово било задължението за поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за корекцията. Според трайната съдебна практика, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от тях било предвидено негово задължение за уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му, да коригирал сметката й при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се повтаряла и в посоченото в исковата молба решение на ВАС. Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 94.86 лева за допълнително начислена й ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за обект в -, за периода от 10.11.2016 г. до 28.11.2016 г., за която сума била издадена фактура № **********/12.11.2018 г. Претендира разноски.

 

Ответникът Е.Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и с представена молба, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които ответникът снабдява с такава - на ищцата в -, а тя е негов битов потребител на същата енергия с клиентски № -. От представения с исковата молба констативен протокол № 294421/28.11.2016 г. се установява, че на същата дата, посочените в този протокол двама служители на Е.Р., в присъствието на посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на електромера, находящ се в общо ел.табло на фасадата на -, отчитащ доставената до - на ищцата ел.енергия (л. 8). При тази проверка посочените служители, след като се усъмнили, че електромерът е манипулиран, го демонтирали за експертиза и поставили в безшевна торба, която пломбирали с пломба № 449798, а на негово място поставили друг електромер (л. 8). Вярно е, че ответникът се отказа от разпита на посочения в отговора му свидетел, поради което съдът го заличи от списъка на лицата за призоваване, а други свидетели, които да потвърдят тези констатации в този протокол, ответникът не е поискал и няма разпитани по делото. Но също така е вярно, че ищцата не само не е оспорила същия протокол, но и го представя в заверен препис като доказателство с исковата си молба. Поради това следва да се приеме, че не оспорва вписаните в него горепосочени обстоятелства.

 

При извършената метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността му, където е монтирано в измервателната му верига допълнително устройство с дистанционно управление, водещо до манипулация на метрологичните му характеристики, като проверката е извършена при изключено устройство (л. 10). Поради това ответникът начислил на ищцата допълнително 656 кВтч ел.енергия за миналия период от 10.11.2016 г. до 28.11.2016 г., на цена от 94.86 лева с ДДС (л. 7). По делото няма данни ищцата да е платила тази цена на ответника.

 

По делото е назначена и съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК). От същото е видно, че процесният електромер е отварян и манипулиран, като в измервателната му верига е монтирано допълнително устройство с дистанционно управление, непринадлежащо към схемата му, поради което електромерът несъответства на техническите и метрологични изисквания, и неотчита реално консумираната ел.енергия, а използваните поради това от ответника при корекцията в случая на сметката на ищцата за посочения минал период - метод за изчисляване на прогнозната неотчетена ел. енергия и методика за остойностяването й, са приложени правилно, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (л. 43).

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. Или при този иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва да доказва възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал посоченият по същество в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически състав, респективно не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.

 

По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДК. № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника (които, макар и последният да не представи по делото, са публикувани на страницата му в интернет) - практиката е уеднаквена с постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р № 111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II т.о.). Тя не е изменена и с посоченото в отговора на ответника решение на ВКС (Р 118-2017-II т.о.). Според същата съдебна практика, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание за крайният снабдител да коригира за минал период сметката на клиентите си при доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия, но само ако е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДК. (сега К.). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят делегира от една страна на ДК. правомощието да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт ПИКЕЕ, регламентиращ принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В изпълнение на тази законова делегация, ДК. прие новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем да са отменени с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл. 48-51, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им има действие само занапред - от влизането в сила на тези решения съответно на 14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014 на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). В чл.чл. 47-51 от тях e регламентиран реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и начините за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от операторите на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на потребителите им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Според чл. 5, ал. 5 КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и 4 ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

 

От друга страна, с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и задължението на крайният снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди в общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на новите ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на ДК. с № ОУ-013 от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като необходимо задължително съдържание на същите, и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени с решението на ДК. № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от тези му общи условия е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно новите ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна от посоченото в отговора му решение № 118-2017-II т.о. на ВКС, защото в него са разглеждани други общи условия на друг доставчик на ел.енергия. Такъв ред обаче не е предвиден в одобрените с решението на ДК. № ОУ-013 от 10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общия условия на ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметката им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно новите ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).

 

При това положение, с оглед посочената трайна практика на ВКС, следва да се приеме, че в случая ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като в общите му условия за продажба на ел.енергия, не е предвиден ред за уведомяване на клиентите му при наличие на основания за корекция на сметките им съгласно новите ПИКЕЕ - в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Само на това основание не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищцата за миналия исков период от 10.11.2016 г. до 28.11.2016 г., с исковата сума от 94.86 лева, както е сторено с издадената на 12.11.2018 г. фактура № ********** (л. 7). Само на това основание тази искова сума следва да се приеме за недължима от ищцата, защото носещият тук доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно, да е налице посоченото по същество в отговора му основание/фактически състав за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради това предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на такова негово вземане за същата сума, се явява основателен и следва да се уважи. 

   

При този изход на делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 350 лева, от които 50 лева внесена от същата държавна такса за производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника в молбата му от 19.02.2019 г., за прекомерност на това възнаграждение, защото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, че П.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата от 94.86 лева, представляваща цената на 656 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/12.11.2018 г., с която е коригирана сметката й за миналия период от 10.11.2016 г. до 28.11.2016 г.  

 

          ОСЪЖДА Е.Е. с п.а., да заплати на П.С.Ц. с п.а., сумата от 350 лева разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: