№ 214
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501791 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Б.“ АД, гр.С., чрез адв. М.Г. против
действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие - ОС - Стара Загора -
постановление от 27.10.2021г., по изп. д. № 211/2021г. по описа на ЧСИ, с
което се намаля приетия по делото адв. хонорар в размер на 700 лв. до
размера на 652.55 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е
неправилно, като излага съображения, че адв. хонорар е прекомерен и не
съответства на правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително
производство. Длъжникът е лицензирано застрахователно дружество и не
можел да се укрие нито да избегне принудителното изпълнение. По делото
липсвали данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал
каквито и да е действия по делото, освен подаване на молбата за образуването
му. Липсвали доказателства за заплащане на претендираното адв.
възнаграждение. Моли съдът да отмени обжалваното действие –
постановление за разноски и намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно
чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, алтернативно моли да се намали възнаграждението до
минималния размер съгласно Наредба № 1 за образуване и водене на
изпълнителното дело.
Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата Н.И.Я., чрез пълномощника си адв. Е.Е. взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
Я.Г., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената
преписка по изпълнително дело № 211/2021г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№
871, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Производството по изпълнително дело № 211/2021г. по описа на ЧСИ
Г., с рег.№ 871 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е
образувано по молба, подадена на 12.10.2021г. от адв. Е.Е. като пълномощник
на Н.И.Я., въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2021г., издаден по т. д.
№ 53/2020г. по описа на СтОС. Към молбата за образуване на изпълнително
дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат Е. и договор за правна
защита и съдействие от 12.10.2021г. Предмет на изпълнителното
производство е вземането за адв. възнаграждение в размер на 3930 лв. С
постановление от 13.10.2021 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за
възнаграждение на адвокат 700 лв. На 15.10.2021 год. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело. Наложени са
запори върху банкови сметки на длъжника за вземането до размера на дълга.
С молба от 20.10.2021 г. процесуалният представител на длъжника е
възразил срещу претендираното адв. възнаграждение в размер на 700 лв. и е
поискал намаляването му до минималния размер по Наредба № 1. С
постановление от 27.10.2021г. ЧСИ се е произнесъл като е намалил размера
на адв. възнаграждение от 700 на 652.55 лв.
По делото няма данни за заплащане на задължението по
изпълнителното дело от длъжника, доколкото по запорираните му сметки в
банки липсват налични суми за погасяването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното
производство срещу длъжник – застрахователна институция, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до
размера на 200 лв. за образуване и 252.55 лв. за водене на делото или общо в
размер на 452.55 лв. Това е така, защото макар, че освен молбата за
образуване на изп. дело, не е налице друго действие по реално изпълнение,
извършено по делото от пълномощника на взискателя към момента, по делото
не са налице данни за извършено плащане на задължението на длъжника в
срока за доброволно изпълнение.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна.
Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е
прието адв. възнаграждение на взискателите в размер на 652.55 лв., след
намаляването му от 700 лв., като вместо това се намали адв. възнаграждение
на взискателя на 452.55 лв.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.
Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове
становище, че в производството направените от страните разноски подлежат
на възстановяване.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно
разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от
05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. ,
по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№
2845/2018г. на ІV ГО и др.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 27.10.2021г., постановено по изп. д. №
211/2021г. по описа на ЧСИ, в частта, с която са определени разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 652.55 лв., след намаляване
на адв. възнаграждение от 700 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
3
НАМАЛЯ на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Н.И.Я. -
взискател по изп. дело № 211/2021г. по описа на ЧСИ Я.Г., адвокатско
възнаграждение на адвокат Е.Е. от 700 лв. на 452.55 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4