№ 559
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110111247 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „МЛ- България” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 97 срещу
„Кардиологичен медицински център- Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, жк. Чайка, ул. Никола Вапцаров № 1 иск с правно
основание чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществуване вземане срещу ответника в размер на сумата от 34,20лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени услуги по събиране,
транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци, за което е издадена фактура
№ 40675/20.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 27.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1430/28.04.2021г. по
ч.гр.д. № 6165/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните са съществували
трайни търговски отношения по предоставяни от ищеца услуги по събиране,
транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, за което на 27.05.2009г. между тях е
бил сключен и писмен договор. Твърди, че макар и сключен за една година, по взаимно
съгласие на страните, действието му е продължено и всяка от тях е изпълнявала
задълженията си. Твърди, че на 13.11.2020г. ответникът му е предал опасни отпадъци за
обезвреждане, за което между страните е бил подписан идентификационен документ № 6 и е
издал процесната фактура за остойностяване на дължимото възнаграждение за така
предоставените услуги. Посочва, че измерването на предадените отпадъци, съгласно
уговорките е извършвано при предаване на опасните отпадъци определени по вид и
количество в изготвения идентификационен документ, изпълняващ функциите на
двустранен приемо- предавателен протокол. Падежът за плащането на дължимото
възнаграждение е бил в 30-дневен срок след извозване на отпадъците. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си, поради което и за събиране на вземането си
ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение в
1
срока по чл. 414 ГПК. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Оспорва да е заявявал и получавал сочените от ищеца
услуги. Твърди дефицит на доказателства за този факт. Твърди, че представеният от ищеца
договор е от 2009г. и е сключен за срок от една година. Липсва постигнато между страните
споразумение за продължаване действието му, поради което следва да се счита прекратен с
изтичане на срока му. Твърди, че представеният по делото идентификационен протокол е
ненадлежно попълнен съгласно изискванията на Наредба № 1/04.06.2014г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публичните регистри, като липсвали посочени три имена на товародателя и
длъжността му. Оспорва и лицето М. П. да е била упълномощена да го представлява по
повод дейностите по предаване на отпадъци. Оспорва между страните да е изготвян график
за извършване на услугите, респ. да е отправяна писмена заявка за извършване на услугите.
Оспорва твърдението да е осчетоводявал въпросната фактура и да е признавал задължението
по нея. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба с писмено становище.
Ответникът поддържа депозирания писмен отговор с писмено становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено задължение за
дължимо възнаграждение по договор за услуги. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 6165/2021г. по описа
на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 6165/2020г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК. Основателността на претенцията предполага успешно проведено доказване от
ищеца, като настъпили следните факти от състава на твърдяното право: наличие на валидно
сключен с ответника договор за изработка със соченото съдържание, по силата на който е
поел задължение да извърши твърдяните дейности по вид и обем; изправността си по
договора, а именно че е изпълнил точно задълженията си по договора - в качествено,
количествено и времево отношение, за което му се дължи възнаграждение в претендирания
размер; че извършената работа е приета от представител на възложителя разполагащ с
представителна власт, в т.ч дата, на която ответникът е узнал за сделката. При провеждане
на това доказване ответникът дължи доказване на правоизключващите си възражения, в т.ч.
че се е противопоставил веднага след узнаване за сделката извършена без представителна
власт.
Защитната позиция, която ответникът е заел в процеса е била, че не дължи
възнаграждение по договора, защото не е договарял извършването на сочените услуги, респ.
не ги е получавал, вкл. не е осчетоводявал фактурата, която остойностява дължимото за тях
възнаграждание.
От приетите по делото като относими към спора писмени доказателства се
установява следното: На 27.05.2009г. между страните е бил сключен договор с № 539, по
който ищецът е изпълнител, а ответникът възложител. Предметът на договора е извършване
от изпълнителя на необходимите дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на
2
опасни отпадъци собственост на възложителя /чл.1, раздел I/. Съгласно чл.1, раздел II,
договорът е сключен за срок от една година, но може да бъде продължен по взаимно
съгласие на страните. На 20.11.2020г. ищецът е издал фактура № 40675 на стойност
34,20лева за обезвреждане на отпадъци код 18 01 03*, носеща подпис само на съставител.
Тази фактура е била изпратена на ответника с обикновена пратка на 25.11.2020г., при липса
на данни за получаването й от него. Съгласно идентификационен документ №
006/13.11.2020г. товародател на отпадъка с посочения код е ответникът, а товарополучател и
превозвач ищецът. За товародател документ е подписан и върху него е налична във вид на
печат информация, че лицето което го е предало от името на товародателя е М. П.. Противно
на твърденията на ответника, съгласно представеното писмо от МОСВ от 30.12.2021г.
идентификационен документ № 006/13.11.2020г. е бил предаден от ищеца на РИОСВ Варна
/на чиято територия е товародателя/ и РИОСВ Пазарджик/ на чиято територия е
товарополучателя/ с писма от 08.12.2020г. Екземпляр е изпратен и на товародателя на
25.11.2020г., макар и без данни за неговото получаване. Следователно, ищецът е изпълнил
задълженията си следващи се от изискването на чл. 12, ал. 7 от Наредба № 1/04.06.2014г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и
реда за водене на публичните регистри, което свидетелства и за изпълнение на работата.
Изслушано и прието по делото е заключение на в.л. С. по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, което бива кредитирано в цялост от съда, като неоспорено от
страните и изготвено на база извършени справки в счетоводството на ищцовото дружество
и информация подавана от ответното дружество в НАП Варна. От заключението на в.лице
се установява, че ищцовото и ответното дружество по повод договорните отношения са
водили счетоводните си записвания редовно, поради което и на основание чл. 55 ТЗ тези
записи се ползват с доказателствена сила относно съществували договорни отношения.
Процесната фактура е била отразена и осчетоводена от ищеца, вкл. в подадените справки
декларации за ДДС и дневниците за продажби. Осчетоводяването й при ответника не е
установено. Той не е регистриран по ЗДДС, т.е няма как да бъде вкл. в дневник на
покупките. Плащания по процесната фактура няма. Съгласно разясненията дадени от в.л.
при приемане на заключението му, фактурата отговаря на изискванията на ЗСч. През 2020г.
е имало издавани и други фактури от ищеца, които са били осчетоводени и платени от
ответника и като основание в тях е било вписвано обезвреждане на отпадъци. Този извод на
в.л. кореспондира и на представените писмени доказателства- фактура № 40148/01.10.2020г.
за сумата от 13,68лева за обезвреждане на отпадъци код 18 01 03* с идентификационен
документ към нея от 30.09.2020г.; фактура № 37821/22.01.2020г. за сумата от 63,84лева за
обезвреждане на отпадъци код 18 01 03* с идентификационен документ към нея от
21.01.2020г.; фактура № 38995/20.05.2020г. за сумата от 129,96лева за обезвреждане на
отпадъци код 18 01 03* с идентификационен документ към нея от 19.05.2020г.; фактура №
39839/26.08.2020г. за сумата от 27,36лева за обезвреждане на отпадъци код 18 01 03* с
идентификационен документ към нея от 18.08.2020г.; фактура № 39548/16.07.2020г. за
сумата от 36,48лева за обезвреждане на отпадъци код 18 01 03* с идентификационен
документ към нея от 15.07.2020г., всички платени по банков път.
Анализът на така събраните доказателства дава основание да се приеме, че страните
са били в трайни търговски отношения през 2020г. по повод извършвани от ищеца услуги по
транспортиране на опасни отпадъци по възлагане от ответника. Индиция за това е
представения по делото писмен договор от 27.05.2009г., но пряко този факт следва от
извършваните осчетоводявания и от двете страни на предоставяни на ответника от ищеца
услуги от този вид в периода м.01-м.10.2020г. и тяхното плащане. Действително писменият
договор е обвързал страните валидно с посочения в него едногодишен срок, при липса на
представено по делото писмено споразумение, с което този срок да е продължен по взаимно
съгласие, както разпорежда чл.1, раздел II вр. чл.20, ал.1, раздел X, поради което той не
може да служи сам по себе си като основание за получаване на исканото възнаграждение.
3
Извод за наличие на трайни търговски отношения между страните следва от
продължителността на периода на доставките предмет на претенцията, т.е тяхната
периодичност- в рамките на календарна година, при постигнато съгласие относно вида на
услугите/ събиране и транспортиране на опасни отпадъци код 18 01 03*/, цената на услугата
/1,90лева на кг. без ДДС/, от което следва да се приеме, че услугите произтичат от едно
правоотношение. Както се посочи, извършването на услугите по процесната фактура се
установява пряко от изготвените идентификационни документи удостоверяващи
предаването на товара, изпратени и на съответните РИОСВ. А това, че ответникът не е
осчетоводил процесната фактура не означава неизвършване на услугите от ищеца. В крайна
сметка вземането на ищеца за дължимото възнаграждение за извършените услуги не е
обусловено от осчетоводяване на издадените от него фактури, а от фактическото
изпълнение на услугата и приемането й от възложителя, които факти, съдът приема за
несъмнено установени. Предаването на опасните отпадъци е извършено от възложителя чрез
лицето М. П.. Същото това лице е предавало опасни отпадъци през 2020г. при предходно
възлаганите идентични услуги, издаваните фактури за възнаграждение, по който са били
осчетоводявани, а и плащани от ответното дружество. Това идва да покаже, че действително
това лице е било натоварено от ответника с тази дейност, противно на твърдяното от него.
Посочените обстоятелства потвърждават и впечатлението у ищеца за валидно
представителство от М. П. по процесния договор. Направеното е от ответника възражение,
че е договаряно с лице, което не е било упълномощено от него. Чл. 301 ТЗ въвежда
презумпция, че действия извършени от търговеца без представителна власт се считат за
потвърдени, ако той не се е противопоставил на тяхното извършване веднага, след като е
узнал за тях. Ако и лицето М. П. да не е била натоварена с тази дейност, с извършваното
плащане на услугите, реално ответникът е потвърждавал действията й, вкл. това от
м.10.2020г., което непосредствено предхожда процесните. Добросъвестността в
облигационните правоотношения въведена като принцип в чл. 63 ЗЗД изисква точно
изпълнение на задълженията и на двете страни. Ако и към 13.11.2020г. М. П. вече да не е
имала правомощия по предаване на опасни отпадъци, чието приемане и транспортиране е
задължение на ищеца, то последният е следвало да бъде уведомен от ответника за това,
каквито действия нито са твърдяни, нито са ангажирани доказателства за тях. Още повече, че
съгласно чл. 12 от Наредба № 1/04.06.2014г. изготвянето на идентификационния документ
се дължи от товародателя, и ответника- като товарополучател и превозвач. Неизправната
страна по облигационния търговски договор не може да се освободи от задължение за
престация, след като е приела престацията на изправната страна. Затова и дължимото
възнаграждение за извършените услуги е дължимо. Размерът му, съдът намира за доказан,
така както се претендира от ищеца и съответен на уговаряната и плащана единична цена за
килограм за всички услуги предоставяни през 2020г. и плащани от ответника. Фактурата е
изпратена по пощата, каквато явно е била практиката между страните, предвид
представените разписки за изпратени пратки по предходно извършените услуги. При липса
на данни за точния момент на получаване, най- късно това е станало с получаване на
исковата молба, бидейки приложение към нея. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ- ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Т.е срокът за плащане на
възнаграждението по договора е изтекъл преди приключване на устните състезания пред
настоящия съд. При липса на доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да
плати дължимото възнаграждение за претендирания период, налага извод за основателност
на иска, поради което подлежи на уважаване изцяло.
Сумата следва да се присъди, така както е поискано ведно със законната лихва
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 25лева допълнителна ДТ,
4
200лева депозит за в.лице, 20лева за съд. удостоверения и 300лева платено адв.
възнаграждение по договор от 28.07.2021г., възражението за чиято прекомерност е
изначално неоснователно. Или общо 545лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от общо 325лева, от които
25лева за държавна такса и 300лева адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „МЛ- България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 97 съществува вземане срещу ответника
„Кардиологичен медицински център- Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, жк. Чайка, ул. Никола Вапцаров № 1 за сумата от 34,20лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени услуги по събиране,
транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци, за което е издадена фактура
№ 40675/20.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 27.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1430/28.04.2021г. по
ч.гр.д. № 6165/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „Кардиологичен медицински център- Варна“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк. Чайка, ул. Никола Вапцаров № 1 да
заплати на „МЛ- България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 97 сумата от 545лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Кардиологичен медицински център- Варна“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк. Чайка, ул. Никола Вапцаров № 1 да
заплати на „МЛ- България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 97 сумата от 325лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д. № 6165/2021г. по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5