РЕШЕНИЕ
№ 184 / 9.3.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието
на прокурора АЛБЕНА КУЗМАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ
ПЕТРОВ к.н.а. дело № 36 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба
на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цариградско шосе, № 137, ет.
3, представлявано от изпълнителния директор Валери Маринов Вълчев, чрез
процесуалния представител адв. Г.М., срещу Решение № 644 от 23.10.2021г.,
постановено по а.н.дело №20215220201241 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021
г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-62 от 21.07.2021г. на Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“, София, съответно
с което на „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 53,
ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари, на основание чл. 23, ал. 4, във връзка с чл. 116, ал. 11 т. 3 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000,00лв.
3. Поддържа се, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон, тоест касационно
основание по чл.348, ал.
1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК .
Възразява се, че в случая,
първоинстанционния съд неправилно не е констатирал, че съобразно описаното в
наказателното постановление деяние, следва да бъде приложена административно
наказателната разпоредба на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, вместо тази на чл. 116,
ал. 3, т. 3 от ЗМИП, приложена от административно наказващия орган, доколкото в
случая са констатирани шест нарушение извършени при осъществяване на
търговската дейност на дружеството. Счита се в този смисъл, че в случая е
налице системност на нарушенията, поради което контролния орган е следвало да
състави един акт за установяване на административно нарушение, в който да опише
всички шест нарушения, които са открити в хода на проверката, извършена въз
основа на Заповед № ФР-9-100 от 28.07.2019 г. на Директора на Специализирана
дирекция „Финансово разузнаване“, а административно наказващия орган да издаде
едно наказателно постановление и с него да наложи едно наказание, а именно за
системност, прилагайки санкционната норма на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.
Според жалбоподателя, в случая
неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице условия за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че дори да се приеме, че при
извършване на дейността на дружеството формално е осъществен съставът на
административното нарушение, с оглед невисоката степен на обществена опасност
на същото, предвид липсата на настъпили вредни последици и останалите
установени в хода на производството обстоятелства, деянието следва да се
определи, като маловажно и дружество не е следвало да бъде санкционирано, а е
трябвало да бъде предупредено писмено или устно.
Поддържа се, че административно
наказващия орган, неправилно е квалифицирал деянието като извършено в нарушение
на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, доколкото нормата на чл. 53,
ал. 1 от ЗМИП не предвижда задължение за лицата по чл. 4 от ЗМИП, а единствено
посочва начина, по който следва да се извърши регламентираното в чл. 11, ал. 1,
т. 1 от ЗМИП задължение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, указва момента,
в който следва да бъде изпълнено от лицата по чл. 4 вмененото им с разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП задължение.
Според жалбоподателя, административно
наказващия орган е
посочил само, че процесното нарушение се състои в неидентифициране на клиент
преди сключване на договор за кредит, без обаче да посочва коя от всички
регламентирани в чл. 15, ал. 1 от ЗМИП хипотези визира.
Иска се отмяна на постановеното
съдебно решение и съответно, отмяна на процесното наказателно постановление,
като се присъдят сторените разноски по производството..
4. Ответната по касационната жалба
Държавна агенция „Национална сигурност“, София в представено по делото писмено
становище е на становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло
фактическите констатации и правните изводи изложени в първоинстанционното
съдебно решение, като се иска то да бъде оставено в сила.
Счита се, че данните по делото
налагат несъмнения извод, че като не е идентифицирало чрез официален документ
за самоличност, клиента Анастасия Олтян, ЕГН **********, гражданин на Украйна,
преди подписването на Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019 г. в гр. Пазарджик, „Микро Кредит“
АД е извършило административно нарушение по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15,
ал. 1 от ЗМИП, деяние наказуемо по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП. Според
ответника, нормите на чл. 11 и чл. 15 от ЗМИП се отнасят, както за физическите,
така и за юридическите лица, контрагенти на задължените субекти по чл.4 от ЗМИП,
като разпоредбата на чл. 11 от ЗМИП сочи кога лицата по чл. 4 прилагат мерките
за комплексна проверка на клиента си - физическо или юридическо лице, а чл. 15
от ЗМИП посочва момента, от който следва да се прилагат мерките за комплексна
проверка на клиентите, тоест преди установяване на делови взаимоотношения.
Поддържа се, че административно наказателното
производство е започнало и завършило при спазване на материално правните разпоредби по ЗМИП и процесуалните
правила установени в ЗАНН.
За неоснователно се счита
възражението на жалбоподателя относно квалифицирането на процесното деяние като
„системно нарушение“. Сочи се, че процесното нарушение хронологически се явява
четвърто от общо шестте установени нарушения при проверката, поради което
правилно и законосъобразно не е квалифицирано от административно наказващия
орган като системно.
Относно невъзможността в случая да се
приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН се сочи, че обществените отношения по
регулиране на финансово-стопанката сфера имат за цел недопускане ощетяването на
фиска, включително използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари, което в съвременните условия следва да се реализира и чрез превантивни
мерки. Според ответника характера на тази дейност, като такава с приоритет в
държавно регулираните отношения, е дала отражение в удължения срок за съставяне
на АУАН по извършени нарушения по ЗМИП (чл.34, ал.2 от ЗАНН), в размера на
предвидената от законодателя санкция по чл.116 и сл. от ЗМИП и други видове
гаранции, свързани с нормативно изискване за събирането или декларирането на
определени данни или приемане на специални правила, които следва да се извършат
под страх от наказателна отговорност.
Все в тази насока се цитира
съображение 42 от Преамбюла на Директива ЕС) 2015/849 на Европейския парламент
и на Съвета от 20.05.2015 г., според което „Всички държави членки признават
борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма като въпрос от значим
обществен интерес.“.
Иска се касационната жалба да бъде
оставена без уважение и да се потвърди обжалваното съдебно решение, като се
присъдят „…разноски…“.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на
първата съдебна инстанция следва да бъде оставено в сила..
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Пазарджишкия районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от „„Микро Кредит“ АД, срещу НП № 38-62 от
21.07.2021г. на Председателя на ДАНС, София, с което на дружеството, за
нарушение по чл. 53, ал. 1, във връзка с
чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, на основание чл. 23, ал. 4, във връзка с чл. 116, ал. 11
т. 3 от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00лв. Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение ФР-10-932
от 09.02.2021 г., съставен от Румен Алексиев Тодоров, експерт в отдел „Контрол
върху задължените лица”, дирекция „Финансово разузнаване”. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното:
При извършена проверка от контролния
орган на 09.02.2021 г. е установено, че на 18.06.2019г., в гр. Пазарджик е
сключен Договор за заем CrediHome № 1191-10188891, между „Микро Кредит” АД, ЕИК
*********, в качеството на заемодател от една страна и Анастасия Олтян, ЕГН: **********,
като заемополучател, от друга страна. Със сключването на договора за заем между двете страни се
установява делово взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.
Като задължено лице по чл. 4,
т. 3 от ЗМИП, „Микро Кредит” АД, ЕИК *********, е било длъжно да идентифицира заемополучателя
по Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г., а именно
Анастасия Олтян, преди сключването на същия договор, съгласно изискванията на чл.
53, ал. 1 от ЗМИП, а именно, чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. Във връзка с идентификацията на клиента Анастасия Олтян, ЕГН:
**********, от страна на „Микро Кредит” АД е предоставено само копие на
разрешение за пребиваване № *********, издадено на 30.04.2019г., от МВР София,
валидно до 30.04.2024г., данните от което са вписани в Договор за заем
CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г.; Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г. и Искане за заем CrediHome №
1191-10188891 от 18.06.2019г., като
данни от лична карта на клиента. В срока на проверката не е предоставено копие
на официален документ за самоличност. Посочено от контролния орган е, че
съобразно § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП, разрешението за пребиваване не е официален
документ за самоличност, а съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за българските лични
документи, документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване
на територията на Република България.
В писмо изх.№ 10834 от 11.08.2020г. (вх..№ ФР-И-7071 от 19.08.2020г.),
изпълнителния директор на дружеството Георги Атанасов е посочил за клиент Анастасия
Олтян, ЕГН **********, че „…Идентификацията
е извършена чрез снемане на копие от разрешение за пребиваване…. ”.
При това положение е констатирано, че
„Микро Кредит“ АД, не е идентифицирало клиента си Анастасия Олтян, ЕГН **********,
чрез официален документ за самоличност и не е снело копие от него, преди
сключване на договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г. Деянието
е квалифицирано, като нарушение на чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. Акта е връчен на адресата, чрез изпълнителния директор Атанасов, без
заявени резерви, възражения или обяснения.
8. Описаните в АУАН факти,
обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от
наказващия административен орган, който основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП
е наложил процесното административно наказание, имущестнвена санкция в размер на
5000,00лв.
9. В хода на първоинстанционното
съдебното производство е приобщена административно наказателната преписка по
която е издадено процесното наказателно постановление, включително: Заповед №
ФР-9-100 от 28.07.2019 г. на директора на специализирана административна дирекция
„Финансово разузнаване“ с която е разпоредено да бъде извършена проверка на „Микро
Кредит“ АД; отправено до дружеството
искане за представяне на документи и писмени обяснения; писмо изх.№ 10832 от 11.08.2020г. в което, изпълнителния директор
на дружеството е заявил, че за всеки клиент посочен в приложение към писмото(
включително и Анастасия Олтян) извършена идентификация, чрез представяне и
събиране на копие от документ за самоличност, като е приложено и досиетата,
като по отношение на клиентите с разрешение за постоянно пребиваване,
документът с който са бичи идентифицирани към момента на сключване на договора,
е именно разрешение за пребиваване ; писмо изх.№ 10834 от 11.08.2020г. в което, изпълнителния директор
на дружеството е заявил, че по отношение на клиента Анастасия Олтян,
идентификацията е извършена, чрез снемане на копие от разрешение за
пребиваване; Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019 г., страни
по който са „Микро Кредит“ АД и Анастасия Олтян, като стойността на заема е
300,00лв.; копие от Разрешение за пребиваване № ********* с титуляр Анастасия Олтян и срок на валидност до
30.04.2024 г.; Констативен протокол рег. № ФР-10-928 от 09.02.2021 г. за
извършена проверка на „Микро Кредит“ АД; Заповед на Председателя на ДА
„Национална сигурност“ с която на директора на специализирана административна дирекция
„Финансово разузнаване“ е делегирано правото да издава заповеди за възлагане на
проверки на място от контролните органи на дирекцията спрямо задължени субекти
по чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ЗМИП; Заповед на Председателя на ДА „Национална
сигурност“ с която са определени контролни органи от дирекция „Финансово
разузнаване“
10. В хода на първоинстанционното
производство е бил разпитан като свидетел, съставителя на акта за установяване
на административно нарушение, който е описал обстоятелствата при които е била
извършена проверката на търговското дружество и констатираните факти.
11. При разрешаване на правния спор с
който е сезиран, първоинстанционния съд е прел за неспорен факта, че „Микро
Кредит“ АД е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции
и задължен субект по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗМИП. При осъществяване на
дейността си дружеството е предоставяло потребителски кредити на български
граждани или на лица със статут на постоянно пребиваващи в Република България.
Кредитирането се осъществявало, чрез мрежа от представителни офиси в страната,
като един от офисите се намирал в град Пазарджик. Прието е също така, че при
сключването на процесния договор за заем, между „Микро Кредит“ АД и Анастасия
Олтян се установило делово взаимоотношение и за дружеството е било налице задължение по чл.53, ал.1 от ЗМИТ
да идентифицира физическото лице чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. Констатирано от първоинстанционния съд
е, че при сключване на договора, получателя на заема Олтян не била
идентифициран по начина, описан в чл. 15, ал. 1 от ЗМИТ, доколкото тя
представила единствено разрешение за пребиваване с № *********, а не официален
документ за самоличност. Посочено е, че в хода на проверката са били установени
още 5 договора за заем, при сключването на които лицата не са били идентифицирани
съобразно законовите изисквания.
Въз основа на тези данни, решаващия
съд е приел, че при осъществяването на дейността на дружеството е фактически осъществен
състава на вмененото административно нарушение. Счетено е, че както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление
са издадени от снабдените с необходимите правомощия за това, административни
органи, като са спазени, предвидените в закона срокове за тяхното съставяне.
Прието е, че наказателното
постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН, вмененото
на жалбоподателя неизпълнение на закона е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата.
Посочено от съда е, че правилото на чл.15,
ал. 1 от ЗМИП предвижда, че идентифицирането на лицето, като част от мерките за
комплексна проверка на клиентите, се извършва преди установяване на делови
взаимоотношения между страните, като в § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП е посочено, че
разрешението за пребиваване не е официален документ за самоличност, а съгласно
чл. 3, ал. 4 от ЗБЛД, документите за пребиваване удостоверяват само правото на
пребиваване на територията на Република България.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е прието, че обществената опасност на процесното нарушение не е по-ниска
от останалите от този вид, като самото нарушение е формално и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на каквито и да било вредни последици,
за да се приеме, че тяхната липса води до извод за ниска степен на обществена
опасност. Посочено е, че при извършената от контролните органи са били установени и други идентични
нарушения, от което може да се направи извод, че случаят не е инцидентен.
Според решаващия съд, законосъобразно
на дружеството е била наложена имуществена санкция на основание чл. 116, ал. 1,
т. 3 от ЗМИП, тъй като именно в тази норма е предвидено наказание за задължено
по чл. 4, т. 3 от ЗМИП юридическо лице, което е извършило нарушение на чл. 53,
ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
ІV. За правото :
12. Съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, мерките за комплексна проверка на клиентите по
чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения,
откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на случайна операция
или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 – 4, вписването в
регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или сделка по чл.
12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за възлагане по
проведена публична продан по чл. 13, ал. 2 или сключването на застрахователен договор
по чл. 19, ал. 1, освен в предвидените от закона случаи.
Според чл. 53, ал. 1 от ЗМИП, идентифицирането
на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него.
В § 1, т. 12, изр. последно от ДР на
ЗМИП е указано, че не са „официални документи за самоличност“, документите за
пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Съобразно чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл.
11, ал. 1 – 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69, чл. 72, ал.
1 – 3 и 5 – 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80,
чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110,
ал. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва
със: имуществена санкция
от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11.
13. В рамките на тези материални, процесуални и
административно наказателни норми, по отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност се поддържат и
като касационни основания, районният съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства
по делото.
Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
14. По отношение на поддържаните
касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
Становището на търговското дружество,
че в случая е следвало всички шест осъществени нарушения, да бъдат квалифицирани
като „системно“ нарушение и съответно да бъде наложено наказанието предвидено в
чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП е неоснователно. Според § 1, т. 15 от ДР на ЗМИП,
„Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни
нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в
рамките на една година. Указанието е ясно и конкретно. Като „системно
нарушение“, следва да бъде квалифицирано едва шестото поред нарушение и
съответно по отношение на него да се наложи санкцията предвидена за деяние,
осъществено при тези условия. Ясно е, че от това не следва по никакъв начин, че
предходните пет административни нарушения, не са самостоятелно основание за
налагане на отделни за всяко едно тях наказания. Така в чл. 18 от ЗАНН, изрично
е предвидено, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Несъмнено е
при това положение, че посредством разпоредбата на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП
не се предвижда извършването на някаква кумулация на наказанията при извършени
пет и повече нарушения на закона, а се определя специфично наказание, за
шестото(и евентуалните следващи
нарушения) осъществени от едно и също задължено лице.
15. Неоснователно е възражението, че административно
наказващия орган, неправилно е квалифицирал деянието като извършено в нарушение
на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
Действително, според чл. 11, ал. 1,
т. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на
клиента при: установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при откриване на
сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения.
В конкретния казус е неспорно, че при
установяване на делови отношение между дружеството и Олтян, са били предприети
действия, във връзка със задълженията, установени в чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП
– било е снето копие на разрешение за пребиваване № *********, издадено на
30.04.2019г., от МВР София, валидно до 30.04.2024г., като данните от същото са
били вписани в договора, сключен между страните. Тези действия обаче, не са
били предприети съобразно установените в закона, материални правила за
поведение, а именно съобразно указанията и изискванията на чл. 53, ал. 1 във
връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
16. Възражението, че административно
наказващия орган е посочил само, че процесното нарушение се състои в
неидентифициране на клиент преди сключване на договор за кредит, без обаче да
посочва коя от всички регламентирани в чл. 15, ал. 1 от ЗМИП хипотези визира е
неоснователно. Отделните хипотези,
възведени в чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, не са описани в отделни точки, респективно
букви, по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове, поради което указанието, че материалния закон е нарушен при неправилно
предприето идентифициране от страна на дружеството, преди сключване на договора
с конкретния клиент, тоест при установяване на делови отношения с него е
достатъчно, за е налице необходимата яснота, относно възведената в закона
хипотеза, при която се счита, че е извършено противоправното деяние.
17. Неоснователно е становището на
дружеството, че конкретния случай е следвало да бъде квалифициран като
„маловажен“ и да не се налага процесното административно наказание. В тази
насока районния съд е изложил подробни съображения относно липсата на
предпоставки позволяващи, процесното нарушение да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“. Тези съображения се споделят напълно от настоящата
инстанция. Преценката на административния орган за това, дали конкретното
деяние може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ подлежи на съдебен
контрол, но това не означава, че съдът е безусловно задължен да приложи
въпросното правило, при положение, че административно наказващия орган е
отказал да го стори.
V. За разноските :
18. Както се посочи, в представеното
по делото писмено становище, от страна на ответника е направено искане да бъдат
присъдени разноски. Фактическото извършване на такива по делото не се
констатира. Не се констатира също така, административния орган да е бил
представляван от юрисконсулт, поради което и възнаграждение за такава защита не
се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 644 от 23.10.2021г., постановено по а.н.дело №20215220201241 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/