Р Е Ш Е Н И Е
№886
гр. Хасково, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №994/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на П.А.Х.,
действаща като ЕТ „П.Х.“ с ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.Х.,
ул. „Г. К.“ №.., с посочен адрес за призоваване: гр. Х., ул. „Х. К.“ .., офис ..
адв. М.Г., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-548-0073287/25.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ -Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена на основание чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект
– хранителен магазин, находящ се в гр. Х., ул. „Г. К.“ №.. и забрана за достъп
до него за срок от 2 дни.
В жалбата се излагат съображения, че
оспорената заповед била незаконосъобразна и неправилна, немотивирана, постановена
в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, както и в
нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място се сочи,
че се оспорват изцяло констатациите на административно наказващия орган, че ЕТ
„П.Х.“ не е спазил начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба съгласно чл.118 от ЗДДС, като в случая
не било налице виновно извършено административно нарушение от ЕТ „П.Х.“, за
което лицето да бъде санкционирано и съответно да му бъде наложена ПАМ. От
Протокола за извършена проверка сер. АА №0073287/12.08.2020г., както и от
констатациите в издадения въз основа на него АУАН серия АN №F571256 от 23.09.2020г. било видно, че
санкционираното лице е спазило реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, като е регистрирало и отчитало извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) на всички извършени от него продажби. Част
от регистрираните продажби в търговския обект били регистрирани в данъчна група
„В“, вместо в данъчна група „Б“, което обаче се дължало на техническа грешка,
която обслужващата сервизна фирма допуснала при въвеждането на СУПТО. В тази
връзка било и представеното техническо обяснение от фирмата, която
осъществявала техническо обслужване на касовите апарати в обекта, от което било
видно, че отчитането на част от оборота в група „В“ било в резултат на грешка в
програмирането и това била неизправност, която била допусната от обслужващата
сервизна фирма. Важно било да се отбележи в случая, че регистрирания оборот и в
двете групи – „Б“ и „В“ се облагал с 20 % ДДС, което водело до извода, че не
било налице укриване на приходи, нито ощетяване на бюджета, а била допусната
техническа грешка. С регистрирането на част от оборота не се засягал
утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурявал пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти, тъй като в случая всички
продажби били отчетени и информацията за същите постъпила в НАП по надлежния
ред. С оглед което, поради липса на виновно извършено нарушение се твърди, че
неправилно административният орган наложил ПАМ. На следващо място се навеждат
доводи, че не за всяко административно нарушение законодателят е предвидил в
чл.186 от ЗДДС възможност за налагане на ПАМ. Излагат се съображения, че в
случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би
постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничавала
в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятствала да
упражнява търговска дейност за определен срок. В търговският обект, стопанисван
от жалбоподателя, се продавали хранителни стоки, някои от тях с много малък
срок на годност и подлежащи на бърза развала, поради което запечатването му би
могло да нанесе непоправими вреди за търговеца. Предвид изложеното оспорващият
счита, че така наложената принудителна административна мярка си поставяла цели,
противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради
което се явявала незаконосъобразна и следвало да бъде отменена. На следващо
място се твърди, че при определяне на срока за запечатване на обекта органът
нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсвало мотивиране
за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая,
като се излагат подробни съображения в тази насока. В тази връзка се сочи, че
наложената ПАМ била незаконосъобразна и неправилна и следвало да бъде отменена.
Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, се представлява от процесуалния
си представител ст. юрк. К., която оспорва жалбата като неоснователна. По
същество на спора застъпва становище за законосъобразност на издадения
административен акт и за неоснователност на жалбата, която счита, че следва да
бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По
отношение на представения списък на разноските от процесуалния представител на
жалбоподателя, прави възражение за прекомерност, с оглед не особено високата
фактическа и правна сложност на делото и в случай, че жалбата бъде уважена,
моли да бъде присъден в минимален размер.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 12.08.2020г.
в 10.20 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
хранителен магазин „Радко“, находящ се в гр. Х., ул.“Г. К.“ №.., стопанисван от
ЕТ „П.Х.“, е констатирано, че обектът представлява хранителен магазин, състоящ
се от едно помещение, с площ около 30 кв. м., оборудвано с необходимите
витрини, стелажи и съоръжения, намиращ се на първия етаж от жилищна сграда.
Извършват се продажби на хранителни стоки, стоки за бита, алкохол и тютюневи.
Установените при проверката
обстоятелства са подробно описани в Протокол за извършена проверка в обект
серия АА №0073287. Предвид установеното е направена преценка от
административния орган, че от страна на жалбоподателя не е спазен начина за
издаване на съответен документ за продажба, издадени по установения ред за продажба
съгласно чл.118 от ЗДДС и така е осъществен състава на чл.27 ал.1 т.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Прието е, че
при извършена проверка на 12.08.2020г. в 10:20 ч. на търговски обект по смисъла
на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – хранителен магазин, находящ се в гр. Х., ул. „Г. К.“
№.., стопанисван от ЕТ „П.Х.“ с ЕИК …., в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е извършило нарушение на изискванията
на цитираната наредба, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги
по данъчна група според вида на продажбите съгласно чл.27 ал.1 т.2 от
№Н-18/13.12.2006г. на МФ. Отразено е, че в хода на проверката се констатирало,
от изведените периодични отчети за периода: 01.01.2020г. до 11.08.2020г. от
монтираните в обекта 2 броя фискални устройства /ФУ/, следното: От ФУ модел „Datecs
DP 25-KL“ с ИН на ФУ DТ520998 и ФП №02520998, регистрирано
в НАП с FDRID №4043793/26.02.2019г. е изведен отчет за
периода 01.01.2020г. до 11.08.2020г. от блок ФП №0311 до блок ФП №0536 с
отчетен общ оборот в размер на 201 085.27 лв., в това число оборот отразен
в данъчна група „Б“ – 200 308.43 лв. и оборот, отразен в данъчна група „В“
– 776.84 лв., т.е. част от извършените продажби на стоки от ЕТ „П.Х.“ с ЕИК …
са регистрирани в данъчна група „В“ за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива, за което задълженото лице няма
основание. От ФУ модел „Datecs DP 25-KL“
с ИН на ФУ DТ520996
и ФП №02520996, регистрирано в НАП с FDRID №4043833/26.02.2019г. е изведен отчет за
периода 01.01.2020г. до 11.08.2020г. от блок ФП №0310 до блок ФП №0535 с
отчетен общ оборот в размер на 117 206.77 лв., в това число оборот отразен
в данъчна група „Б“ – 116 702.79 лв. и оборот, отразен в данъчна група „В“
– 503.98 лв., т.е. отново част от извършените продажби на стоки от ЕТ „П.Х.“ с
ЕИК …. са регистрирани в данъчна група „В“ за продажби на течни горива чрез измервателни
средства за разход на течни горива, за което задълженото лице няма основание. Прието
е също, че всички продавани в търговския обект, стопанисван от ЕТ „П.Х.“ с ЕИК ….
стоки следва да се отразяват в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите, на
които се облагат с 20 % ДДС.
При тези изяснени обстоятелства
административният орган е направил преценка, че следва да бъде издадена и
оспорената в настоящото производство ЗПАМ № ФК-548-0073287 от 25.09.2020 г. за
запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 2 дни. Приел е, че
едноличния търговец не е спазил начина за издаване на съответен документ за
продажба, издадени по установения ред за продажба съгласно чл.118 от ЗДДС. Изложените
съображения са се основавали на осъществено административно нарушение на чл.27
ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,
което е основание по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС. В
заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, като се сочи,
че така определения размер указва значимостта на охраняваното обществено
отношение и е отчетена тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото. При определяне на срока са взети предвид големината на търговския
обект, както и характера на търговската дейност, която се извършва в обекта –
продажба на бързооборотни стоки, закупувани често от гражданите, а също и
работното време на обекта. Във връзка с изложеното е прието, че извършеното в
случая деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Административния орган е посочил, че при
определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност, като срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Изложени са
мотиви, че целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е издаването на фискални касови бонове
със задължителни реквизити, спазване отчетността на относимите към ФУ документи
и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда
за фиска.
При така установената фактическа
обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от лице с
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна, поради следните съображения:
Процесната заповед е издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Относно
компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ–1148 от
25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП /л. 38 по делото/, с която в т. 1
са определени Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на Националната
агенция за приходите (НАП) и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция за
приходите (ЦУ на НАП)“, да издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС.
С разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“
вр. с ал.3 вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на
ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС
(редакция, действаща към момента на издаване на оспорената заповед), са
формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Действащата към
момента разпоредба регламентира, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118.
В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По
силата на чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи. Тя се допълва от разпоредбата на чл.26
ал.1 т.7 от същата Наредба, съгласно която норма в редакцията и /ДВ, бр.
68/2020 г., в сила от 31.07.2020 г. / фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност.
Според чл.27, ал.1 от Наредбата, лицата
по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида
на продажбите: 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за
продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива.
Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при
прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до
обекта. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено,
че ЕТ „П.Х.“ е извършил нарушение на изискванията на цитираната наредба, като
не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида
на продажбите съгласно чл.27 ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като
част от извършените продажби на стоки от ЕТ „П.Х.“ са регистрирани в данъчна
група „В“ за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива, за което задълженото лице няма основание.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба съгласно чл.118 от ЗДДС, административният орган, законосъобразно при
условията на обвързана компетентност е наложил на търговеца ПАМ -
"запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 2 дни".
Органът е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне
продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена и в
Решение № 15002 от 5.12.2018 г. по адм. д. № 6370/2018 г. на ВАС.
Съгласно чл.169 от АПК в този случай
съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл.27
ал.1 т.2 от Наредбата е установено. За констатирането му е съставен Протокол за
извършена проверка. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите
по приходи в кръга на правомощията им, който се ползва с материална
доказателствена сила на основание чл.50 ал.1 от ДОПК за извършените от органа
по приходите действия и за установените по време на проверката факти и
обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелствата по
чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Протоколът е съставен в присъствието на
представляващия ЕТ и е подписан от лицето без възражения. Само по себе си
установяването на нарушението е достатъчно условие, органът по приходите да
наложи ПАМ.
Възраженията на жалбоподателя досежно
неправилно наложената му ПАМ и определения в заповедта срок с доводи, че не са
налице основанията за определената продължителност, както и че не е осъществил
вмененото му административно нарушение съобразно изложени мотиви в тази посока
от административния орган, са неоснователни. Предвид разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно
това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на
продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. В
конкретния случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна
самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна
мярка и упражняването ѝ е мотивирано с целите по чл.22 ЗАНН. Административният
орган е изпълнил задължението и е изложил съображения за конкретния срок, за
който се запечатва обекта и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи
този срок. В тази насока е отбелязано, че е съобразено тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него – некоректно зададените реквизити на фискалния
бон за част от извършените продажби на стоки от ЕТ, а именно – регистрирането
на част от извършените продажби на стоки в данъчна група „В“ за продажби на
течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, за което
задълженото лице няма основание, възпрепятства контролната дейност на органите
по приходите, големината на търговския обект и местонахождението му,
посетителите, защитата на обществения интерес за предотвратяване на
възможността за извършване на нови нарушения. Изложени са мотиви, че целта на
наложената мярка е да се въздейства върху поведението на лицето, с оглед
издаването на фискални касови бележки със задължителни реквизити, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, както и недопускане на вреда за фиска.
Твърденията на жалбоподателя за
настъпване на евентуални вреди от приложената ПАМ са относими при преценка
законосъобразност на допуснато предварително изпълнение в хипотезата на чл.166 АПК. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и
неиздаването на съответен документ за продажба по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. По принцип принудителната мярка „запечатване на обект“ е с превантивна
цел, която в случая е налице, тъй като към момента на постановяването ѝ
търговеца не е преустановил дейността си, т.е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на съответния документ
/ съдържащ необходимите реквизити/ за извършено плащане. Съгласно чл.187 ал.1
от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно
с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането ѝ са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл.187 ал.1 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че оспореният акт е законосъобразен и правилен, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, следва да се
вземе отношение по направените от страните разноски. От процесуалния
представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалването
на административен акт от вида на процесния е по реда на АПК, а не по реда на
ДОПК и приложимата правна норма при определяне на разноските е тази на чл.78
ал.8 от ГПК. В тази връзка, жалбоподателят дължи в полза на ответника
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 200 лв.
(двеста лева).
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Хасково
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Х., действаща като ЕТ
„П.Х.“ с ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул. „Г. К.“ №.., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-548-0073287/25.09.2020
година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
ЕТ „П.Х.“ с ЕИК……, със
седалище и адрес на управление: гр.Х., ул. „Г. К.“ №.., да заплати в полза на
ЦУ на Национална агенция за приходите- София направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 / двеста / лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р България по реда на
АПК.
СЪДИЯ: