Протокол по дело №2464/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 229
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20205220102464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 229
гр. Пазарджик , 17.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102464 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Д. Н. Д. - уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв.
Т.В. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.
Ответницата В. Д. Д. - уведомена от предходното с. з., се явява лично и
с адв. Ф.Ф. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.
За контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Пазарджик - редовно призовани, не се явява законов и процесуален
представител. Явява се социален работник С. А. П..
Вещото лице Е. С. К. – редовно призована, се явява лично.
В залата присъства и непълнолетното дете Н. Д. Д..

АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 2261/09.02.2021 г. от
Районна прокуратура - гр. Пазарджик, с която представят копие от преписка
вх. № 181800-9187/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 2387/11.02.2021 г. от
Професионална гимназия по механоелектротехника - гр. Пазарджик, с което
предоставят информация касаеща данни за успеха на ученика Н. Д. Д., с ЕГН:
****, броя на отсъствията му и броя получени забележки за изминалата
учебна 2019-2020 година. Предоставят се и данни за неговия успех,
отсъствията му и броя получени забележки за периода от началото на
настоящата учебна 2020-2021 година до настоящия момент, както и
съдържанието на вписаните в дневника забележки.
АДВ. В.: Да се приемат като писмени доказателства.
АДВ. Ф.: Да се приемат като писмени доказателства.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с писмо вх. № 2261/09.02.2021 г. от Районна прокуратура
- гр. Пазарджик и писмо с вх. № 2387/11.02.2021 г. са допустими и относими,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства горецитираните документи.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на детето.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНОТО ДЕТЕ
Н. Д. Д. в присъствието на социален работник С. А. П. от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, съгласно изискването на чл. 15, ал. 4
ЗЗДетето.
СЪДЪТ счита, че родителите на детето следва да бъдат изведени от
2
съдебната зала. Същите напуснаха залата.
Н. Д. Д. /лично/: На 17 години съм. Ученик съм в 11 клас, уча в
Механото. Сега живея с баща ми в гр. Пазарджик. Чувствам се при него
добре, спокоен съм, разбираме се двамата. Живея при баща ми от 14.04.2020
г. Отидох там, защото имам постоянни проблеми с майка ми и затова така
реших. Ами проблемите какви са ми?! Например тя си извика нейния приятел
да живее заедно с нас, а аз не бях съгласен с това. Той ме заплашваше, че щял
да ме бие. Даже майка ми ми казваше ако искам да отида да живея при баща
ми и аз накрая отидох при него. Не съм се виждал с майка ми откакто съм си
тръгнал от нея, с изключение тук в съдебната зала заради делата. По телефона
не се чуваме с нея, писала ми е един-два пъти съобщения и аз съм й
отговарял. През периода, при който съм при тате той се грижи за мен, майка
ми не се грижи за мен. Искам да остана да бъда отглеждан при баща ми.
Причината е, че се чувствам по-добре при него. С майка ми съм имал
скандали много. Имал съм скандали и по други поводи освен за нейния
приятел. Тези скандали са се изразявали в обиди към мен, казваше ми
„боклук“ и други такива обидни думи. Постоянно се караше с мен и ме
гонеше. Оставал съм сам в къщи през 2018 г. Почти цялото лято бях сам и
през деня, и през вечерта. Майка ми по това време беше при приятеля си в
неговия апартамент и затова живеех сам. Първоначално тя и той не живееха у
нас, след това приятеля на майка ми се пренесе у нас. Преди това бяха в
неговия апартамент. В този период, в който казвам, че съм бил сам аз работех
и си купувах храна сам. Всичко сам си правех, само ток, вода, такива неща
майка ми е плащала. Дали съм молел мама да излиза от нас, за да остана
вкъщи насаме с моята приятелка, по-скоро тя сама си решаваше така да
излезе, а когато аз съм я молил тя ми уважаваше искането да излезе, но това е
било за период от 2-3 часа не повече. Имам татуировка на ръката, която си я
направих през лятото на 2020 година. Като картинка е автомат /показва я на
съда/. Пушил съм пред майка ми, да. Не съм имал проблем с нейната реакция
относно пушенето.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Нямам въпрос към непълнолетното лице.
В. Л. К.: Нямам въпрос към непълнолетното лице.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямат въпроси.
3
СЪДЪТ приключи с изслушването на непълнолетното лице Н. Д. Д..
Социалният работник напусна съдебната зала.
Във залата се въведоха родителите на непълнолетното дете, страните по
настоящото производство.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Госпожо К., ще можете ли в днешното с. з. да дадете отговор на първия
ви поставен въпрос, тъй като няма даден отговор във вашата експертиза,
която следваше да бъде изготвена след изслушването на детето или ще ви е
необходимо предоставянето на допълнителен срок, както и дали
изслушването на детето по някакъв начин е повлияло на даването на другите
отговори по експертизата?
В. Л. К.: Това изслушване на детето, което беше изключително семпло
няма как да промени изготвената от мен СПЕ. По отношение на първия
въпрос много трудно би могло да се даде категоричен отговор при
положение, поради причина, че детето е на прага на навършване на
пълнолетието си. Все пак бихме могли да говорим за една личност, която
търси своите предизвикателства в живота. Не ми е необходим допълнителен
срок, за да отговоря на поставения ми първи въпрос сега.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Е. К. с вх. №
4129/09.03.2021 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. К., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. С. К. – на 60 години, българка, българска гражданка, омъжена, висше
4
образование, неосъждана, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
В. Л. К.: По отношение на първия въпрос, това което съм установила по
време на изготвя на експертизата след срещата със страните, както и в
днешното с. з. присъствайки на разпита на непълнолетното дете, бих могла
отново да кажа и отново да потвърдя моя отговор, който съм дала на въпроса,
а именно спецификата на тийнейджърската възраст, в която самият
непълнолетен е, и която възраст изисква предизвикателства, изисква по-скоро
авантюристично поведение, мислене и отношение. Такова поведение той
лесно го намира при баща си и затова му е изключително приятно. В този
конкретен случай нежеланието на бащата наистина да се осъществяват тези
срещи с майката и неговия отлив от цялостното съдействие за това е от
изключително вредно значение и влияние на детето за в бъдеще, като
оформяне на една стойностна и на една зряла личност. Тук е налице синдром
на родителско отчуждение, въпреки че това не ми беше поставено като задача
за изследване в днешната СПЕ. Всички деца, които са подвластни на ПАС-
синдрома за вбъдеще развиват тежки странични девиантни проблеми, било
личностнови, било в поведението си. Затова, това е и моят отговор на
въпроса, дали има абсолютно съдействие от страна на бащата за срещи, за
контактуване и за подобрени взаимоотношения с майката, тъй като в днешния
случай са налице висококонфликтни отношения между родителите, които в
един определен момент са се прехвърлили върху детето Н. за съжаление.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Според вас, днес това което чухте от непълнолетното дете, има ли
предварителна подготовка на детето?
В. Л. К.: Разбирам, че фокусът на вниманието е този въпрос. Това, което
чух днес от изслушването на детето, от моя страна би било изключително
несправедливо, ако кажа да, има предварителна подготовка. Би било и малко
несериозно, ако кажа не, няма предварителна подготовка и затова казвам, че
детето е повлияно, подвластно на определени емоционални процеси,
5
определени влияния, които много лесно проникват в него и то много лесно ги
интерпретира.
Поддържам заключението си в останалата част, напълно дори с
определените препоръки, които препоръки са в името и интерес на детето.
АДВ. В.: От цялата експертиза и в констативната, и в заключителната
част в мен остава впечатление, че се говори много за бащата. Бихте ли
пояснили къде е ролята на майката в тези отношения? Откъде изходихте, че в
бащата е налице нежелание и това нещо, което той е казал и откъдето вие
изхождате за това описано ли е в психологичното интервю? Неговите думи,
че от които вие изхождате, че неглижира контактите на майката с детето? Как
стигнахте до този извод?
В. Л. К.: Едно психологично интервю се състои не само от всичко
онова, което е казал бащата. В това интервю се отбелязва поведението на
освидетелствения, този който стои срещу мен. Ние с бащата имахме два
разговора, единия от които беше по телефона, защото претенциите на бащата
бяха свързани с оставаемостта на неговия син, тогава, когато е при него.
Всичко споделено от бащата и това, което се съдържа в страните на делото,
бащата категорично не съдейства виждането на детето с майката, не поощрява
тези срещи, напротив за него образът на майката е по-скоро демонизиран.
Акцентираше се непрекъснато върху общуването на майката с неин приятел,
това как се е отразило на детето, защо детето е бягало и т. н. В последствие аз
съм ги описала тези неща в психологичното интервю. Описала съм в
психологичното интервю отношението на Д.Д., да. Всичко онова, което
бащата прави за децата - води ги на МОЛ в Пловдив, наистина показа снимки
човека на разни игри. „Само миналото лято съм ги водил шест пъти на море, а
майка им никъде не ги заведе“. „На два пъти по 10 дни тя беше на море в
Гърция, не ги заведе нито на море, нито на балкан, никъде. Гледа си само
нея“, „Само пари я интересуват, нищо друго“. Между другото Н. сподели
сподели същото „Само пари са й в главата“.
АДВ. В.: От това тук не стана ясно къде препятства бащата контактите с
майката това не се доказа.
В. Л. К.: Относно нейния приятел, който казах, че е фокусът на
6
вниманието, който е гонил Н. от апартамента, това няма как да бъде
удостоверено, тъй като Н. твърди това, което аз наистина чух от бащата, но
при интервюто с майката това не се доказа и не се удостовери. Тази
категоричност, която бащата дава „И да знаете, че и за малкия ми син Хриси
и за него ще се боря, и него ще си взема“, тази абсолютна категоричност е
повече от ясна.
Н. не е споделил, че баща му възпрепятства срещите с майка му. Това
което, Н. казва „Аз не желая да се виждам с майка си“ и аз много подробно
съм го описала. Детето, за да не желае, всяко едно дете, за да има абсолютен
отказ и да не желае категорично да се вижда с единия си родител, няма как да
се случат нещата, ако единият от родителите наистина провежда и поддържа
добри взаимоотношения с детето си -възпитателни дотолкова, доколкото то
да знае, че наистина следва и трябва да се осъществяват тези срещи и
контакти, в случая с майката, за да продължи неговия възпитателен процес за
вбъдеще и занапред. Самото поведение на детето е абсолютен отговор на
зададения от вас въпрос.
АДВ. В.: Т. е. вие предполагате?
В. Л. К.: Аз нямам такъв въпрос в тази експертиза и затова казвам, че
ако съдът постави задача налице ли е с СРО с всичките атрибути в СРО, то
тогава това е плод и въпрос на допълнително изследване, въпрос на
допълнителни срещи и допълнителни методики, които се прилагат, за да бъде
отговорено изчерпателно и професионално на този въпрос.
АДВ. В.: Да разгледаме въпроса при реципрочност. Какво е
отношението на майката за срещите и контактите на бащата с детето? Защото
пак казвам нищо не виждам за майката.
В. Л. К.: Като цяло експертизата е насочена към детето и е проведено
психолгическо изследване на Н. Д. Д.. Не ми е поставена задача от съда да
изследвам качествата и характеристиките на майката, ведно с тези на бащата.
Не ми е поставена задача от съда да се спра и да изследвам родителски
капацитет на родителите, затова аз съм се концентрирала върху изследването
на детето Н. Д..
АДВ. В.: Кога една личностна структура е изградена и стабилна?
7
В. Л. К.: На 17 години, когато всички процеси в една личност протичат с
един много силен интензитет, с много силна потребност към новото, към
приключенското, водещото начало в поведението на тази тийнейджърска
личност това е емоционалния процес. Емоционалният процес като цяло в
тийнейджърската възраст сочат учебниците е незряла възраст - на новото, на
авантюрата, на познанието, на всичко. Така че, няма как да говорим една
личност на 17 години и една на 37 години, ако трябва да ги сравняваме,
естествено че тази незрялост ще натежава в тийнейджърската възраст и да не
пропусна да кажа, че това е най-тежката криза от трите кризи в
личностновото развитие у всеки един индивид. Тогава, когато се преплита
зрелостта с незрелостта. Тогава, когато се преплита мисълта с
емоционалността и т. н.
АДВ. В.: Казвате, че на въпрос трети, отговорът на Н. защо иска да
живее с баща си е неясен. Зададохте ли му въпрос в обратен смисъл, дали
изследвахте, дали Н. иска или не да живее при майка си?
В. Л. К.: Отговорила съм на въпроса така, както е зададен. Наистина Н.
предпочита да е при баща си, показва емоционална привързаност към баща
си. Трудно му беше да отговори защо. Т.е. липсва тази дълбока и тази
осъзната мотивация „Защо правя това?“, което е съвсем характерно за
емоционалната незрялост. Ако попитате мен „Защо“, аз ще ви отговоря, но
трудно би отговорил един тийнейджър на 16-17 години. На него му харесва
това, на него му харесва повече може би свободата.
АДВ. В.: На трети въпрос не намирам отговор дали сте изследвали дали
иска Н. и защо да живее при майка си?
В. Л. К.: Част от отговора се съдържа в 4-ти въпрос. Защото образът на
единия родител е наистина патологизиран, образът на единия родител е
демонизиран, това е фиксажа. Аз присъствах и на изслушването на детето
преди малко и основно отговорите на въпросите му зададени от съда се
съдържаха в поведението на майката и в отношението на майката към него,
гонейки го, към новия приятел и т. н. Момчето е дало ясен и точен отговор,
както и в днешното с. з. даде, така и в проведеното психологично интервю по
отношение на неговото отношение към неговата майка. В същото време не
8
напразно съм написала, че в личността протича този фрустрационен процес.
На зададения от мен по време на психологичното интервю въпрос към детето
„Ако майка ти сега е болна, ако примерно е в болница, ако тя е зле, ти какво
ще направиш?“. Неговия отговор беше „Е, разбира се, че ще бъде при нея и
до нея“, мисля че в този контекст беше, което е повече от ясно и повече от
доказателство, че детето няма как да не страда и да не боледува за майка си.
Няма как то да се чувства в пълния си емоционален и личностен комфорт,
когато не я вижда, когато не се среща с нея и не контактува с нея. Просто в
него бушуват едни недоизградени чувства, механизми и мисли.
АДВ. В.: В 4-ти въпрос споменавате за гневни отреагирвания от страна
на бащата към майката. Какви са отреагирванията от страна на майката към
бащата и влияят ли те на детето? Ще ви дам пример с един цитат „Бившият
ми съпруг притежава нисък родителски капацитет“
В. Л. К.: Умишлено не съм се спирала върху този коментар. Като цяло
на този въпрос и нейния коментар, не напразно казах на съдът не ми е
поставил задача за изследване на родителския капацитет.
В. Л. К.: Аз не съм отговорила на този въпрос
АДВ. В.: В т. 5 от експертизата е по какъв начин се отразява това на
детето, поведението на всеки един от родителите, именно такъв тип задача е
поставено, няма как да твърдим, че няма такава задача.
В. Л. К.: Аз не съм отговорила на този въпрос
АДВ. В.: Считам, че няма пречка да се приеме т. 4 от експертиза, но
изрично оспорвам т. 1, 2 и 3 от експертизата. За мен тази експертиза в тези
точки е непълна, неясна и в мен възниква съвсем основано съмнение за
нейната правилност. Преди малко при някои от въпросите аз загатнах някои
от нещата. В експертизата, а и тук в с. з. вещото лице твърди, че образът на
майката е демонизиран, отрицателен в представите на бащата. Честно казано
четейки тази експертиза и предвид, че всички въпроси се отнасяха и за
двамата родители е разгледано единствено едностранно в т. 1, 2 и 3, само по
отношение на бащата. В реципрочния вариант няма споменато нито дума. С
отговорите на вещото лице, при уважението ми към еродираността на вещото
лице, но в случая отново не се даде отговор на тези въпроси. Считам, че тази
9
експертиза не отговаря в пълна степен на зададените въпроси. Аз ще ви моля
за повторна експертиза с изключение на т. 4. Моля повторната експертиза, в
случай, че съдът я допусне да бъде извършена от друго вещо лице.
АДВ. Ф.: Противопоставям се на това искане. Считам, че съвсем
обективно и мотивирано са отразени обстоятелствата от вещото лице не
поради друго, а поради обстоятелството, че Н. към момента на изследването и
преди това, той живее при баща си, и неговото поведение изцяло се повлиява
от поведението на баща му. Затова е съвсем нормално и обект на по-
задълбочено изследване да бъде именно поведението на бащата. Поради тази
причина аз смятам, че вещото лице точно за това е отразило в по-голяма
степен поведението на бащата такова, каквото тя като експерт е преценила. В
тази част, която колегата оспори, аз я намирам за точна и компетентна, затова
се противопоставям на неговото искане. Отделно от това обаче смятам, че
действително вещото лице е пропуснало да отговори на въпрос № 5 и в тази
насока считам, че следва да й се даде възможност да отговори. И тогава,
когато вече имаме в цялост готовата експертиза със заключение върху всички
въпроси да се прецени нейната достоверност, компетентност и точност, и
евентуално след това може да бъде оспорена. Но преди да се произнесете по
искането на колегата, моля да ми дадете възможност също да задам въпросите
си към вещото лице.
Установили сте наличие на така наречения ПАС /синдром на
родителското отчуждение/ у Н.. В интерес ли е на детето то да има такъв
синдром и най-вече в негов интерес ли е да продължава неговото
утвърждаване, ако не бъдат взети мерки за отстраняването на този синдром?
В. Л. К.: Върху детето се проектира отношението на единия родител, в
случая отглеждащия го родител, модела на поведение на отглеждащия го
родител, при това той е лице от мъжки пол и няма как поведението на
родителя, в случая бащата да не представлява модел. Т. е. „щом тате може,
щом тате прави, тате казва“ и т. н., то тате е този модел на поведение.
Абсолютно неестествено е и абсолютно неприемливо за едно дете е, макар и в
тийнейджърска възраст на прага на пълнолетието си, да изпитва такава
неистова омраза към единия родител. Като го попитах защо не е отишъл на
Коледа или на Бъдни вечер, отговорът на Н. беше „Така й се пада“. Това е
10
абсолютна патология в стаената, съхранена омраза към единия родител, в
случая към майката. Естествено е, че това чувство е проектирано върху това
дете и няма как да се случат нещата, ако ние не търсим външния провокатор,
външния стимул за съхранените му и за насадените му чувства към единия
родител, крайно негативни и крайно демонизиращи. По отношение на
синдрома на родителското отчуждение категорично не бива да продължава и
аз така започнах днешното заседание. ПАС-синдром е изключително тежък
феномен, който проектиран вбъдеще би могъл наистина да даде едно много
тежко отражение върху личността и като цяло върху успеваемостта на тази
личност.
АДВ. Ф.: Успяхте ли да установите в поведението на бащата някаква
готовност за съдействие за промяна на настоящото положение, което е довело
до наличието на този СРО у детето?
В. Л. К.: Готовност за съдействие да се срещат и да си подобрят
отношенията между Н. и майка му, с категоричната заявка от страна на
бащата отправена към малкото дете „И Хриси ще си взема, да знаете“, не бих
могла да кажа, че бащата има готовност да съдейства. Може би, да, това ще се
случи. Аз не напразно съм написала накрая в заключителната част на моята
експертиза, че е задължително посещението на фамилен терапевт с цел
снизяване на тези висококонфликтни отношения между родителите и с цел
снизяване на тези гневни отреагирвания отнасящи се, като съм подчертала в
какво се отразява тази гневност, отнасящи се към пренебрежение личността
на майката, както и нейната изключително важна роля при отглеждане и
възпитание на децата, ведно с формиране на възпитателски умения, така че
личностите да се изграждат здрави, пълноценни и стойностни. Да, възможно
е да се случи. Не казвам, че няма потенциал в бащата да се случи. Има, но в
случая трябва да се случат и други неща.
АДВ. Ф.: Да разбирам ли, че за да преодолее Н. СРО той има нужда от
неговата майка в неговия живот?
В. Л. К.: Ако трябва да се потопим отново в тази широкообхватна
материя ПАС-синдрома, учебниците сочат, както и откривателят му Ричард
Гарднър, че детето трябва да се отнеме незабавно от отчуждаващия родител и
да се даде на отчуждения. Но пак казвам, че това е въпрос на допълнително
11
изследване. Може да не се окаже, че имаме наличие на ПАС-синдром в
цялостната му тежест, може да са усвоени само определени фрагменти,
затова моля ви не мога да отговоря с категоричност на този въпрос
АДВ. Ф.: Това води до следващия ми въпрос. Защо след като дебелите
книги казват точно това, което вие споменахте, защо вашето заключение е, че
детето следва да остане при баща си?
В. Л. К.: Защото към момента има създадена тази емоционална връзка
между бащата и сина, между син и баща. Ако ние пристъпим, при това ние
говорим за момче на 17 години и следва да се съобразим с възрастовата група,
ако ние си позволим с абсолютно насилие да кажем, че трябва това дете да
бъде изведено от бащата и да бъде дадено на майката, рискуваме да стъпим
на много чувствителна основа и по този начин да създадем у детето
предпоставки за извършване на тежки дивиантни структури в поведението
му. Затова съм била изключително предпазлива. Моля съдът да приеме моята
елегантна препоръка, тъй като аз нямам право да препоръчвам, но като
специалист съм си позволила, че трябва да посещават фамилен психотерапевт
с цел снизяване на тази гневност и обиране на тези високонфликтни
отношения, които към момента съществуват между баща, майка и детето по
средата. Ако се помогне по този начин на Н., ако се помогне по този начин на
родителите да осъзнаят какво се случва не с някой друг, а с тяхното собствено
дете тогава нещата биха били от полза за всички.
АДВ. Ф.: Какво е настроението и отношението на Н. към институции,
училища, ако щете към околната среда.
АДВ. В.: възразявам, няма такъв поставен въпрос.
АДВ. Ф.: Оттеглям въпроса си.
АДВ. В.: Аз не намирам смисъл вещото лице да отговаря на въпрос № 5,
дори възразявам. Единствено правилно за мен да се приеме заключението към
т. 4, относно всички останали точки експертизата за мен е непълна и
възразявам по приемането й.
АДВ. Ф.: Поддържам искането си вещото лице да отговори на въпрос №
5. Считам, че и петте въпроса са взаимнодопълващи се и този въпрос ще
12
донесе пълнота най-вече, допълвайки становището на вещото лице.
АДВ. В.: В случай, че съдът допусне разглеждането на въпрос № 5 от
вещото лице, аз ще моля тогава вещото лице да отговори правилно на всички
въпроси като включи и двамата родители, а не само да се споменава единия
родител.
АДВ. Ф.: Това дали е отговорило правилно или неправилно вещото
лице на въпросите…
АДВ. В.: Тогава може да се каже, че отговорите на въпрос № 5 се
съдържат в отговорите на останалите въпроси.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да предостави
допълнителен срок на вещото лице Е. К., в който да даде отговор на
поставения пети въпрос от назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза.
По отношение искането вещото лице да ревизира отговорите си съдът
счита, че е недопустимо той да указва на вещото лице какво да посочи в
заключението или не.
По отношение искането на адв. В., с което счита така депозираната
експертиза за необоснована и моли да бъде назначена повторна такава, съдът
ще се произнесе, след като вещото лице отговори на поставения пети въпрос
и бъде изслушано.
По приемането на експертизата съдът ще се произнесе в следващото с.
з. след като вещото лице даде отговор в цялост на поставената задача.
АДВ. В.: Във връзка със съдебните удостоверения, които ни бяха
издадени, предоставям удостоверение от ОД на МВР Пазарджик, от което е
видна информация, касаеща пътуванията на ответницата.
По отношения на издадените други две удостоверения представям
доказателство, че същите са представени пред ТД на НАП и НОИ Пазарджик,
но към момента не съм получил отговор.
13
По отношение на дадената ни възможност да представим заверени
преписи от съдебни протоколи, които в предходното с. з. не бяха заварени,
представям заверени преписи на 2-та протокола. Считам, че имат отношение
и следва да бъдат приети. От една страна показват противоречията между
майката и Н. и по двете дела, и от друга страна, както стана ясно в предното с.
з. при изслушването на В.Д. същата заяви, че не е живяла с приятеля си в
жилището, в което е живяла с децата. В тези протоколи е разпитан като
свидетел именно приятелят, с който е живяла. Това стана ясно днес и от
данните, които Н. изнесе.
АДВ. Ф.: В този смисъл аз възразявам по приемането на тези конкретно
2 бр. заверени протоколи, тъй като доказателствата събрани по друго
гражданско дело е недопостимо да се ползват с пълна доказателствена сила в
това производство. В настоящото производство следва от ищцовата страна
трябва да се направи пълно и главно доказване на обстоятелствата, които
твърди и в този смисъл не може да се ползва от доказателствени средства по
други производства. Ако ще се доказва само това обстоятелство, моля да не
бъдат приемани.
АДВ. В.: Акцентът на протоколите е съвсем различен и то е
противоречието на майката и детето. Има още едно доказателство.
Представям ви справка за успеха на Н. Д., издадена на 12.03.2021 г. В нашата
справка са представени оценките в сравнителна таблица, откъдето става ясно
през първия срок на миналата година какви оценки е имал и през първия срок
на тази година какви оценки имал. Това ни е необходимо, защото не можем
да приемем като общо успеха на Н. за миналата година е толкова, успехът на
Н. за тази година е по-нисък. Тук се касае за различни предмети, които са
изучавани през първия срок миналата година и през първия срок тази година.
И перфектно ясно става, че по оценките, които той има по предметите, които
съвпадат с първия срок на миналата година и първи срок на тази година,
успехът му не само, че не е по-нисък, а е същият или дори повишен. Не може
да вземем оценки от предмети, които са изучавани в минали години и да
казваме, че сега успехът му е по-нисък при положение, че тези предмети ги
няма и се изучават други.
АДВ. Ф.: Считам, че възможността за представянето на това
14
доказателствено искане е преклудирало. Също така не си спомням тези наши
твърдения да са били оспорени с ОИМ, но дори и да е така, пак считам, че не
следва да се приеме.
АДВ. В.: Представям го като ново доказателство.
АДВ. Ф.: Да се приеме удостоверението, възразявам за протоколите и
справката.
Настоящият съдебен състав намира, че представеното в днешното с. з.
удостоверение от ОД на МВР Пазарджик за пътуванията на В. Д. Д. за
периода от 01.01.2018 г. до 15.04.2020 г., както представената справка за
успех на лицето Н. Д. Д., с изх. № 262/12.03.2021 г. и представените
протоколи от ГРД № 1245/2020 г. по описа на РС Пазарджик и протокол по
ГРД № 1816/2016 г. по описа на РС Пазарджик са допустими към предмета на
делото, като относно тяхната относимост съда ще се произнесе с крайния си
съдебен акт, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА горепосочените писмени документи като писмени
доказателства по делото.
Във връзка с молбите представени от адв. В., от които се установява, че
още не е получил исканата информация, въз основа на издадените му от съда
съдебни удостоверения от ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик и ТП на
НОИ Пазарджик, съдът указва на ищеца, че му предоставя срок до датата на
следващото с. з.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания.
С оглед изслушване на вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза и за събиране на писмени доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.04.2021 г. от 13.15 часа, за която
дата и час страните уведомени лично от днешното с. з.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Е. К..
15
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14.40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16