РЕШЕНИЕ
№ 1692/20.8.2021г.
гр. Пловдив,
20.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ,
XXVIII състав, в публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. А., разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1201 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 118, ал.1 от КСО.
Производството е
образувано по жалба на Д.П. О.ЕГН**********, с адрес *** против Решение № 2153-15-127/16.06.2021г. на Директор на ТП на
НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
1012-15-176/29.03.2021г. против разпореждане № **********/ протокол №2139-15-204/25.02.2021г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив/,
с което е отказано изменение на отпусната му лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.3 от КСО.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, т. к. е издадено в противоречие с материалния
закон, поради което се претендира за отмяната му и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като с писмено становище подържа жалбата по посочените в нея основания с искане да
бъде уважена изцяло. Не се претендират разноски.
Ответната страна, Директор на ТП на НОИ-Пловдив се представлява от процесуалния си
представител юрисконсулт С., която оспорва жалбата като
неоснователна. По същество на спора в съдебно заседание и с писмени бележки
прави искане за отхвърлянето й
като неоснователна, като излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като се запозна със становищата на страните и
съобрази събраните в хода на производството писмени доказателства, съдът прие
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Д.О. със Заявление № ц2113-15-4258/02.11.2020 г. подадено до ТП на НОИ- Пловдив е
поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В него той не се е възползвал от правото си да направи избор за начина
на изчисляване на пенсията, като само е приложил описаните в
заявлението документи, които са били приети с нарочен акт. С Разпореждане №********** /протокол№
N01497/21.12.2020г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив е
отпуснал първоначална лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.3 КСО при навършена възраст 67г и 11м и общ осигурителен стаж от 15г00м00дни, считано от 02.11.2020г.. С Разпореждане №********** /протокол №N01042/01.02.2021г./ ръководителят по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив е
изменил личната пенсия за ОСВ, като е посочил, че това става на основанията по
чл.99 ал.1 т.2 б.Д КСО, като е определил същата в размер на 267.23 лева, считано
от 02.11.2020г. при общ осигурителен стаж в размер от 29г 01м 01дни, инд.
коефициент от 0.7266 и средномесечен осигурителен доход в размер на 1053.81
лева. Липсват доказателства да е връчвано разпореждане от 16.02.2021г. на О..
Междувременно от негова страна постъпило заявление вх.№ 2121-15-12/23.02.2021г. до ТП на НОИ-Пловдив, с което е поискал да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при избраните от него три
последователни години за положен от него осигурителен стаж в Завод за
пишещи машини-Пловдив за времето от 08.08.1977г. до 07.08.1980 година, който е
отразен в приложената от него тр.книжка №2567/15.11.1971година.. Вместо същото да бъде разгледано като жалба срещу
Разпореждане №********** /протокол №N01042/01.02.2021г./, ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив се произнесъл с Разпореждане №********** /протокол №2139-15-204/25.02.2021г./, с което е постановил отказ за изменение на лична пенсия
на жалбоподателят за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. С него приел, че отпускането на пенсията е станало по реда на чл.70
ал.9 КСО, като заявителят първоначално не е поискал да бъде изчислена по реда
на чл.70 ал.4-7 от КСО въз основа на осигурителния доход за избран от него
тригодишен базисен период преди 01.01.1997г.. Затова приел, че заявлението е
подадено извън шестмесечния срок по §22ц ал.2 от ПЗР на КСО, не може да бъде
разгледано по същество, което според него е основание да постанови и процесния
отказ. С жалба вх.№1012-15-176/29.03.2021г. Д.О. оспорил по административен ред Разпореждане №********** /протокол №2139-15-204/25.02.2021г./ на ръководителят „ПО“ при ТП на НОИ- Пловдив. С процесното Решение
№2153-15-127/16.04.2021г. директор на ТП на НОИ-Пловдив е оставил без уважение подадената жалба, като приел, че същият не е подал
своевременно със заявлението си за отпускане на лична пенсия за ОСВ искането си
да бъде изчислена по реда на чл.70 ал.4-7 от КСО въз основа на осигурителния
доход за избран от него тригодишен базисен период преди 01.01.1997г..
Издаденото Решение от 16.04.2021г. е получено от О. на 20.04.2021 г. с известие за
доставяне.
Горната фактическа обстановка съдът изясни от
събраните писмени доказателства, касаещи административната преписка по издаване
на атакувания административен акт, приета в съдебно заседание.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 АПК, съдът прие следното от
правна страна:
Предмет на оспорване е
Решение № 2153-15-127 от 16.04.2021г. на Директорът на ТП на НОИ, което е
индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол
по реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в
рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с
правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка
на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на
основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните
съображения:
На основание чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът следва да провери законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК,
без да се ограничава само с тези, които са посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност
на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ– Пловдив
е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в
изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана
в закона и не са налице основания за неговата нищожност.
Оспорваният в настоящото
производство акт е издаден в хода на административно производство, започнало
въз основа на заявление за отпускане на лична пенсия, подадено от Д.О.. В рамките на
законоустановената компетентност, ръководителят по пенсионно осигуряване, е
постановил Разпореждането си от 01.02.20221година, с което е определил пенсията на заявителя по реда на чл.68 ал.3 КСО. Без да му е
било същото връчено по надлежен ред, в хода на едномесечният срок за неговото
обжалване пред горестоящият административен орган по реда на чл.117 ал.2 т.1 КСО, О. е представил Заявление от 23.02.20221г. с искане да му бъде определена
пенсията КСО въз основа на осигурителния доход за избран от него тригодишен
базисен период преди 01.01.1997г.. Вместо да приеме това за жалба и да предвижи
по административен ред преписката за разглеждане от горестоящият административен
орган във връзка с наведените основания от заявителя, каквото е неговото
задължение по смисъла на разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО, ръководителят на
ПО при ТП на НОИ-Пловдив е постановил отказ за зименение, а Процесното решение е
постановено по жалба на осигуреното лице срещу така издаденото разпореждане.
Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-15-127 от 16.04.2021г. на Директорът на
Териториално поделение на НОИ – Пловдив е акт, издаден при
съществени нарушения на процедурните правила. Същият
не е съобразил, че атакуваното пред него разпореждане представлява такова,
издадено при съществено нарушение на административно производствените правила,
свързани с компетентността на административният орган /ръководител на ПО при ТП
на НОИ-Пловдив/ да се произнесе по подаденото до него заявление от
23.02.2021г., което по същество е било жалба срещу Разпореждането от
01.02.2021г. за определяне на пожизнения пенсия за ОСВ по чл.68 ал.3 КСО. Тези
предпоставки не са били преценени от решаващият административен орган, като в
този смисъл не са и изложени мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. Следвало е от негова страна да се прецени, че Разпореждането от 25.02.20221година
за отказ да измени личната пенсия за ОСВ на заявителя О. е един нищожен
административен акт, който е лишен
от правно действие и не поражда правни последици поради липса на компетентност
на издалия го административен орган. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден.
За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт
никога не би произвел очакваното правно действие, за да има нужда това действие
да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от
правна сила и качество. Следвало е горестоящият административен орган само
констатира Специфичните основания за обявяване на нищожност на този административен
акт в предвид съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Когато е подадена жалба на заинтересовано лице, с които се оспорва
административен акт като незаконосъобразен, в смисъл на унищожаем, в
производството за отмяна на този акт няма пречки и административният орган по
неговия контрол да установи, че нарушенията на изискванията на закона водят до
нищожност на акта поради липса на компетентност, съществено нарушение на
производствените правила и несъответствие с целта на закона. По
същество той не е коментирал
характера на подаденото заявление, в която връзка и липсва изложение на конкретни фактически основания относно спора, които той
дължи. Това е така, защото между страните по делото няма спор за факти. Спорът е
правен и се свежда до това, дали правилно осигурителният орган с разпореждането си 01.02.2021г. е определил личната пенсия на жалбоподателя за
осигурителен стаж и възраст, по какъв начин е бил изчислен ИК и съответно кой
ред на изчисляване е по-благоприятен за него. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Съгласно чл. 70, ал.
1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като
доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1, 2 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж. Основания от органа по
пенсиониране за това, може ли да приложен цитираният от него чл. 70, ал. 4 от КСО, е следвало да се изложат в Решение по жалбата от 23.02.2021г., а не в
отделно административно производство. В тази връзка е необходимо да се изложат
мотиви както относно механизма на определяне на отпусната пожизнена пенсия за
ОСВ на заявителя, като и относно посочената норма за изчисляване на ИК по избор на лицето от
осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. и от осигурителния
му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, респ. за възможностите по §22ц ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО /ДВ, бр. 35/2019г., в сила от 04.05.2019г./. и за това дали е възникнала възможността за еднократно упражняване на правото на
избор по § 22ц ал.1 и 2 от КСО и дали същото е било надлежно осъществено с подаденото
заявление. Съдът констатира нарушения на формата на първоначалния
административен акт- разпореждане №№ **********/ протокол №2139-15-204/25.02.2021г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив/,
аргументирани с липсата на компетентност и
съществени нарушения на административният процес, обуславящи неговата нищожност. Фактически основания-
данни и начин на изчисление на ИК не се съдържат и в първоначално издаденото
разпореждане, към който препраща обжалваното Решение. Действително механизмът
на изчисление е сложен, но от цитираните данни не става ясно по категоричен и
ясен начин на лицата, които искат да се запознаят с документа, как реално са
направени самите изчисления, какви показатели са взети, кои периоди на
осигуряване и липсват данни за начина, по който е извършено изчисляването. Така издадените актове съществено нарушават правата на заявителя, защото
той е в невъзможност да
определи дали ИК е съобразен с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 КСО, респ. правилно ли е приложен чл.70 ал.9 КСО и защо не следва да
се прилага чл.70 ал.4 от КСО. Оспорените административни актове съдържат единствено крайни изводи,
без да е посочено по какъв начин са получени съответните коефициенти, каквато е била и целта на О. с подаването на заявлението от
23.02.2021година и поисканото изчисление на спорния коефициент. Съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно,
това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и за които заявителя следва да бъде уведомен. Оспореното решение, не съдържа в пълнота
фактически основания досежно определения ИК а само са цитирани общо нормите
на чл. 70, ал. 4-7 от КСО. Това има за последица постановен в съществено нарушение на закона
административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една
от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защитата на правата на гражданите- страни в административното производство.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане
към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание
за отмяна на акта. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР 4/2002 г. Оспореното решение и разпореждането от 25.02.2021г. са издадени при съществено нарушение на
административнопроизводственото правило за излагане на обосноваващите ги
фактически съображения, което е пречка за съда да упражни съдебен контрол за
законосъобразност. Съдът намира още, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не са издадени в
съответствие с целта на закона, изразяваща се в защита интересите на пенсионера
и своевременно осигуряване на минимални средства за живот при най-благоприятния
режим на изчисление на пенсията, предвиден от законодателя. Ето защо настоящият
състав приема, че жалбата на Д.П.О. срещу Решение № 2153-15-127/16.04.2021г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане №********** /протокол №2139-15-204 от 25.02.2021г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив/ е основателна.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат само на оспорващия, който не е направил
своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното, и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П. О.ЕГН**********,
с адрес *** против Решение № 2153-15-127/16.06.2021г. на Директор на ТП на
НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
1012-15-176/29.03.2021г. против разпореждане №********** /протокол №2139-15-204/25.02.2021г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив/,
с което е отказано изменение на отпусната му лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА на административния орган преписката за ново
произнасяне при съобразяване на дадените му задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд на РБ - София в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: