РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120107278 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. В. с ЕГН
********** от гр.Бургас, ул. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** -
адвокат З. Р., против ППМГ*** ** – гр.Бургас, Булстат ***, представлявана
от директора ****.
Предявен е осъдителен иск за сумата от 2339,34 лв. – неплатено
дължимо увеличение на месечното възнаграждение на ищцата за положения
труд през периода 01.01.2023г. - 04.07.2023г. в размер на 386,82 лв. на месец,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
на 01.12.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди трудово правоотношение, по силата на което до
04.07.2023г. е работила в ответното училище като старши ***. Със Закона за
държавния бюджет на Република България за 2023г. било предвидено
увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти в системата на образованието. На това основание на 10.08.2023г.
бил сключен анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/
06.12.2022г., с който бил променен чл.27 и считано от 01.01.2023г. били
увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти и непедагогичския персонал в системата на образованието не по-
1
малко от 15 %.
Съгласно последното допълнително споразумение към трудовия
договор на ищцата - № ***г. брутната й трудова заплата от 01.09.2023г. била
в размер на *** лв., поради което полагащото й се увеличение от 15 %
възлиза на 386,92 лв. на месец. Въпреки отправеното заявление вх.№ РД-19-
334/ 17.11.2023г. това увеличение не било изплатено на ищцата поради
прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника от 04.07.2023г.
Ищцата сочи, че Законът за държавния бюджет за 2023 г., макар и обнародван
на 01.08.2023г., е в сила от 01.01.2023г. и урежда отношенията считано от
тази дата.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва само правото на ищцата да получи
претендираното увеличение. Твърди, че предвиденото увеличение е дължимо
само за членовете на синдикалните организации, страни по цитирания анекс
към КТД, като по делото липсват твърдения и доказателства ищцата е била
член на някоя от синдикалните организации. Дори и такова членство да бъде
установено, ответникът счита, че при прекратяването на трудовото й
правоотношение е преустановено и членството в синдикалната организация в
училището. Позовава се и на чл.27, ал.2 от анекса към КТД, като твърди, че
към датата на подписването му ищцата не е имала и качеството на заето лице
в системата на предучилищното и училищното образование.
Оспорва твърдяното от ищцата обратно действие на анекса, като
сочи, че основанието за увеличението на работната заплата е възникнало към
датата на подписването му - 10.08.2023г., към която дата се определя кръгът
на правоимащите лица.
Страните претендират и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
След преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245,
ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.
Страните не спорят, че са били в безсрочно трудово правоотношение,
по силата на което ищцата е работила в ответното училище на длъжността
„старши ***“ с последно договорено основно трудово възнаграждение
съгласно допълнително споразумение от № ***г. в размер на *** лв. и
допълнително възнаграждение за ТС в размер на 40 % - 736,80 лв. /брутен
размер *** лв./. Със заповед от 03.07.2023г. това трудово правоотношение е
прекратено поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 04.07.2023г.
Представената служебна бележка от Синдиката на българските ***и
към КНСБ се установява, че до прекратяването на трудовото правоотношение
ищцата Г. В. е била редовен член на синдикалната организация на КТ
2
„Подкрепа“ в ответното училище
На 10.08.2023г. е сключен анекс № Д 01-192 към колективния трудов
договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование с
№ Д 01-269/ 06.12.2022г., с който бил променен чл.27 и считано от
01.01.2023г. били увеличени индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата на
образованието. С анекса е предвидено основното възнаграждение за
длъжността „старши ***” да бъде в размер на 1736 лв., считано от
01.01.2023г. Съгласно ал.3, т.2 индивидуалните работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Съгласно чл.4 от сключения КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022г., постигнатите между
страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се
прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните
организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите – страни по договора.
При така установените по делото факти съдът прави следните правни
изводи :
На основание чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят дължи
плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника или служителя. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора. В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период
01.01.2023г. - 04.07.2023г. ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответника на длъжността “старши ***”, като страните са обвързани от
разпоредбите на колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022г.
Основният спорен по делото въпрос е дали процесното изменение на
КТД, направено с анекс № Д01-192/ 10.08.2023г., с което са определени нови
по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата
/считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези работници или служители,
които към датата на приемане на анекса вече са с прекратено трудово
правоотношение. С приемането на Закон за държавния бюджет за 2023г. (обн.
ДВ. бр.66/ 01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4/ 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75/
01.09.2023г.), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от
01.01.2023г. С това е преуредил вече възникналите в предходен момент
правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на
3
КТД с анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023г., за работните заплати на
заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби
се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на
нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона – да са страни
полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД
по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се
предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА. Затова ищцата,
която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото
в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната
заплата. Последващото прекратяване на трудовото й правоотношение, не
засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на
промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да
се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата. По тези съображения съдът приема иска
за доказан по основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е загубила
синдикалното си членство, тъй като съгласно устава на Синдиката на
българските ***и /чл.8, ал.4/ синидкалното членство се запазва и при
дългосрочен отпуск, пенсиониране и съкращение. Поради това
прекратяването на трудовия договор не може да бъде приравнено към
прекратяване на членството в синдикалната организация.
Предвид липсата на оспорване на размера на претенцията, съдът
приема иска за доказан в предявения размер от общо 2339,34 лв. – по 386,82
лв. за процесния период 01.01. – 04.07.2023г. /15% от брутния размер на
възнаграждението на ищцата/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата и
направените по делото разноски, които съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса за
уважения иск в размер на 93,57 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ППМГ*** ** – гр.Бургас, Булстат ***, представлявана от
директора ****, да заплати на Г. Д. В. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ул.
****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** - адвокат З. Р., сумата от 2339,34
4
лв. – неплатено дължимо увеличение на месечното възнаграждение за
положения труд през периода 01.01.2023г. - 04.07.2023г. в размер на 386,82
лв. на месец, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба на 01.12.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 360 лв. за направените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА ППМГ*** ** – гр.Бургас, Булстат ***, представлявана от
директора ****, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите за
производството държавни такси от 93,57 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас в двуседмичен срок от 06.02.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5