№ 75
гр. Ботевград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря Х.К.Н.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20211810200367 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ИВ. В. ВЛ. с ЕГН: **********, с постоянен съдебен адрес гр. С., жк
„***“, бл. 1А, вх. 1, ет. 11, ап. 62, е обжалвал в законния срок наказателно
постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - С.,
сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на
Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
1
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № *** от *** г.
на Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетеля ДР. СТ. П. – на длъжност “мл.автоконтрольор“ в сектор Пътна
полиция при ОДМВР С., се установява следната фактическа обстановка:
На *** г. в 17,02 часа, на автомагистрала Хемус, на 39-ти км в
посока гр. Варна, свидетелите ДР. СТ. П. и ЦВ. СЛ. К. - полицейски
служители при ОДМВР С., сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните
си задължения по контрол на движението на ППС поради ремонт на тунел
„Ечемишка“, и спрели движещия се в лентата за принудително и аварийно
спиране л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя ИВ. В.
ВЛ.. За констатираното нарушение, а именно движение на водача в лентата
за принудително и аварийно спиране, без повреда на пътното превозно
средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното
средство, св. П. съставил на В. АУАН № ***/*** г., който нарушителят
подписал без възражения.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 17,02 часа,
на автомагистрала Хемус, 39-ти км в посока гр. Варна, управлява лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, като водачът се движи в лентата за
принудително и аварийно спиране, без повреда на пътното превозно средство
и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с
което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл.
178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 1000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетеля ДР. СТ. П., както и от съставения АУАН.
Показанията на свидетеля са непротиворечиви с писмените доказателства по
2
делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства
които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения
АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
3
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Д.П..
Свидетелят сочи, че водачът не е съобщавал за технически проблем с
превозното средство или негов или на пътниците здравословен проблем. Не
се доказаха твърденията на жалбоподателя за наличието на проблем с детето
му. Не са представени доказателства в тази насока.
Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно
средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а вероятно
е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж,
ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала,
без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са
във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.
Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а
деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е
явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.
Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради
което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за
правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като
единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на
4
чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в полза на ОДМВР С., следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, което не следва да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В полза на
ОДМВР С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80 лева предвид фактическата и правна сложност на
делото при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание препращащата норма чл. 144 АПК и
ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г. на
Началника на група към ОДМВР С., Сектор Пътна полиция ОДМВР С..
ОСЪЖДА ИВ. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк „***“, бл.
1А, вх. 1, ет. 11, ап. 62, да заплати на ОДМВР С. сумата от 80,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - С. област по
реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5