О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2172
09.11.2022
год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
………………. като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №475
по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.98, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС.
Образувано
е по жалба на М.Г.Х. ***, срещу индивидуален
административен акт на Началника на Затвора Стара Загора по подадената от Х.
молба от 12.07.2022 год. с искане му да получи пет допълнителни хранителни
пратки през месец юли 2022 год. Твърди, че е депозирал молба с вх.№М-280/12.07.2022
год. до Началника на Затвора Стара Загора, с която е поискал да му бъдат
разрешени да получи през месец юли пет допълнителни хранителни пратки – за „Курбан
байрам“, празнуващ се от мюсюлманското вероизповедание на 08.07.2022 год.; за
„Преображение Господне“, празнуващ се от последователите на Арменската
апостолическа православна църква на 24.07.2022 год.; за „Рождението на учителя
Петър Дънов“, празнуващ се от Бялото братство на 12.07.2022 год.; за празника
„Мъченическата смърт на Баб“, празнуващ се от Бахайската общност на 10.07.2022
год. и за празника в събота, който е решил да празнува на 30 юли, празнуващ се
от църквите на адвентистите от седмия ден. Във връзка с подадената молба на
14.07.2022 год. бил уведомен, че за месец юли ще получи една допълнителна
пратка. Твърди, че постановеният отказ не е издаден в предвидената от закона
форма и не е мотивиран. Направено е искане за отмяна на постановеният индивидуален
административен акт от страна на Началника на Затвора и преписката да се върне
за задължително произнасяне, като се определи и срок за това. В съдебно
заседание поддържа подадената жалба, като излага допълнително доводи в подкрепа
на жалбата си. Не ставало ясно, коя от четирите пратки му е била разрешена за
да може да си изгради логическа защита.
Ответникът
– Началника на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалният си представител
юриск. С.С., изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представените по делото писмени бележка, излага доводи, че не е налице
нормативно задължение на Началника на Затвора да се произнесе по подадената
молба, поради което не е налице годен за оспорване индивидуален административен
акт. В този смисъл жалбата е недопустима. Ако се приемело, че същата е
допустима, то излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На
12.07.2022 год. лишеният от свобода М.Г.Х. е депозирал молба до Началника на
Затвора Стара Загора, с която е поискал да му бъде разрешено да получи пет
допълнителни хранителни пратки, като е аргументирал искането си посочвайки
всеки един празник през месец юли, който е одобрен за празнуване от страна на
Министерски съвет относно различните религиозни общности в страната. В
указаният от закона срок, Началника на Затвора се е произнесъл, поставяйки
резолюция върху изготвената докладна записка от страна на ИФ НС„СДВР“ инспектор
Т. Т.. Резолюцията е със следното съдържание: „Да! Две хранителни пратки.“ и е
постановена на 13.07.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорването, като насочено
срещу подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност отказ, от процесуално легитимирано лице,
адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в законоустановения четиринадесет
дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е недопустима.
Съгласно
чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС, Началникът на затвора ръководи действията на
служителите в кризисни ситуации, планира тематични проверки и лично осъществява
контрол по носенето на постовата служба, организацията на охраната, състоянието
и използването на охранителната техника, дейностите
по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода, социалната
и възпитателната работа. В този смисъл, за подадени молби от лица, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора, задължението за
разрешаване на допълнителни хранителни пратки по реда предвиден в чл.83, ал.2
от АПК, е Началника на Затвора Стара Загора
Правната регламентация за получаване на хранителни пратки от лишените от
свобода се съдържа в чл.98, ал.1, т.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3
от ППЗИНЗС. Получаването на една хранителна пратка месечно е разрешено с
разпоредбата на чл.98, ал.2 от ЗИНЗС. Законодателят не е диференцирал това
право в зависимост от режима на изтърпяване на наказанието или от изповядваната
религия. Следователно всяко едно лице, което изтърпява наказанието лишаване от
свобода има право да получи по една хранителна пратка месечно. За подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви на лишените от свобода,
същите могат да бъдат поощряване и извънредна хранителна пратка, съгласно
чл.98, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В конкретния случай не се претендира такава
хранителна добавка и нормативната й регламентация не следва да бъде
разглеждана.
Съгласно чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република
България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за
календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна
хранителна пратка. При така разписаните правила за получаването на допълнителна
пратка, е видно, че всеки един лишен от свобода, има право да получи
допълнителна пратка за новогодишните, коледните и великденските празници, както
и за празниците на религиозните общности. Законодателят не е разграничил
получаването на допълнителна пратка за официалните празници /по смисъла на
чл.154, ал.1 от КТ – Нова година, Коледа и Великден/, в зависимост от
изповядваната религия. Следователно такава допълнителна пратка конкретно за
тези празници има право да получи всеки един лишен от свобода. Този извод
следва и от граматическото тълкуване на законовата разпоредба. Както Нова
година, така и Коледа и Великден са официални празници за целия български
народ, независимо от изповядваната религия. Те са обявени за такива по силата
на закона, поради което и за тях в чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС е предвидена правната
възможност за получаването на допълнителна хранителна пратка.
В зависимост от изповяданата религия, както и от обстоятелството дали
същата е регистрирана в Република България, всеки един лишен от свобода може да
получи допълнителна пратка, ако e заявил съответната религия като свое
вероизповедание. С решение №864/09.12.2021
год. Министерският съвет определя дните за религиозни празници на
вероизповеданията през 2022 год., различни от
източноправославното, което решение е обнародвано в бр.104 на Държавен вестник от 12.12.2021 год. Съгласно това решение, за месец
юли 2022 год. са предвидени следните религиозни празници: за мюсюлманското
вероизповедание – празник „Курбан байрам“ на 08.07.2022 год.; за Арменската
апостолическа православна света църква – празник „Преображение Господне“ на
24.07.2022 год.; за Общество „Бялото братство“ - празник „Рождението на учителя
Петър Дънов“ - на 12.07.2022 год.; за Бахайската общност в България - празника
„Мъченическата смърт на Баб“ на 10.07.2022 год. и за празника в събота, който е
решил да празнува на 30 юли, празнуващ се от църквите на адвентистите от седмия
ден.. По отношение на църквите на адвентистите
от седмия ден – шест съботни дни, ако според трудовото или служебното им
правоотношение са задължени да работят в тези дни.
За решаване на правния
спор, следва да се изясни и понятието празник което е вложил законодателя. Празникът по
принцип е ден от годината, в който по историческа традиция е
прието времето да се прекарва без трудови или учебни занимания, като обикновено
всеки празник има своя специфична церемония. Религиозните празници, в зависимост от
съответната религия се честват, в памет на значимо
събитие или личност.
За да се приеме, че за съответното лице, изтърпяващо наказание лишаване от
свобода, възниква правото да получава допълнително пратка, то е необходимо,
същото да е заявило изповядването на съответната религия. Ако тази религия не
се изповядва от лицето, то за него не е налице и съответния празник, тъй като
този религиозен празник не е свързан с изповядваната от него религия. Този ден
от годината за него не е празник, а е обикновен ден и за него не е налице правото
на допълнителна пратка.
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема, че през месец юли 2022 год. са налице утвърдени няколко религиозни
празника от страна на Министерски съвет, като при преценката от страна на
Началника на Затвора дали се полагат допълнителни пратки на жалбоподателя за месеца, следва да се има в
предвид декларираните от Х. религии, които изповядва. Така цитираните в молбата от 12.07.2022 год.
всички религиозни празници на разрешените в България религиозни общности, не
предполагат автоматично правото на допълнителна пратка. За пълнота
на изложението съдът намира, че следва да се има в предвид, че правото на
допълнителна хранителна пратка не може да се прехвърля за следващите месеци, а
важи за съответния месец, в който има съответните празници. В този смисъл това
право не може да бъде използвано в по-късен момент или да се поиска
прехвърлянето му в следващ месец.
Съдът
намира, че Началника на Затвора е задължен да се произнесе по така подадената
молба и не произнасянето в срок, респективно изричното произнасяне представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
По отношение
на оплакването за неспазването на предвидената от закона форма за произнасяне.
Формата за действителност е писмена. В конкретния случай, същата е спазена,
като на изготвената докладна по повод на депозираната молба от Х. *** е
поставил писмена резолюция „Да! Две хранителни пратки.“ Налице е изрично
произнасяне в рамките на предвиденият от закона срок за това, поради което не е
налице формиран мълчалив отказ.
Не е спорно,
че в самата резолюция не са изложени мотиви относно произнасянето на ответника.
Съдебната теория и практика приема константно, че не излагането на мотиви в
административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата
отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния
контрол за законосъобразност върху акта. Така с ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК
на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния
акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат
издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на
предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени
допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото тълкувателно решение се
приема още, че мотивите може да се намират и в документ съставен по повод на
издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са
изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване
на акта. В конкретния случай частични такива може да се извлекат от докладната
записка, в която се предлага да бъдат разрешени две хранителни пратки – една
редовна и една за религиозен празник. Както и горе бе изложено, изповядването
на религията предполага и съответната допълнителна пратка. Недопустимо е обаче,
за всяка една религия, регистрирана на територията на Република България да се
претендира отделна пратка.
Съдът намира
обаче, че подадената жалба е недопустима по следните съображения:
Наличието на правен интерес по смисъла на
чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка, от категорията на
абсолютните, за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки
конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. По
смисъла на чл.15 връзка с чл. 147 от АПК, правният интерес следва да бъде личен
и пряк, т. е. жалбоподателят следва да търси защита на свои права и законни
интереси, спрямо които се извършва или е възможно да се извърши непосредствено
неблагоприятно засягане от административния акт. В конкретния случай с
посочената резолюция се удовлетворява искането на Х. за получаването на допълнителна пратка,
поради което за него не е налице правен интерес от оспорването на тази
резолюция, доколкото същата е положителна. На оспорване подлежи отказа на Началника на Затвора
Стара Загора да удовлетвори искането за още четири допълнителни хранителни
пратки. Такъв изричен отказ обаче в резолюцията на Началника на Затвора Стара
Загора липсва. Налице е само положителен административен акт /чрез поставянето
на резолюцията „Да. Две хранителни пратки.“ Върху докладната записка/, който акт
обаче удовлетворява частично искането на Х. за получаването на допълнително
хранителни пратки. Положителният характер на резолюцията не е предпоставка за
наличие на правен интерес от неговата отмяна.
С оглед на
това съдът намира, че не е налице правен интерес от страна М.Х., да оспорва
процесния индивидуален административен акт.
По делото е
направено искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК предвижда присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, съответно на заинтересована
страна по делото само в изрично посочените случаи - при отхвърляне на
оспорването или при прекратяване на производството, която хипотеза е налице в
настоящия случай. С оглед недопустимостта на жалбата, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 80.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото..
С оглед на
изложеното, следва да се отмени определението за даване ход на делото по
същество, и да се остави без разглеждане жалба М.Г.Х.,*** против индивидуалния
административен акт на Началника на Затвора по подадената молба от дата
12.07.2022 год., заведена под вх.№М-280 от същата дата.
Водим от
тези мотиви, на основание чл.159, т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 25.10.2022 год. за
даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Х.,***
против индивидуалния административен акт на Началника на Затвора по подадената
молба от дата 12.07.2022 год., заведена под вх.№М-280 от същата дата, поради недопустимост на жалбата.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.
дело № 475/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата 80.00 /осемдесет/ лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: