№ 13
гр. гр.Несебър, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150200269 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. А. с ЕГН **********, с адрес: град ***, против
Наказателно постановление № 22-0304-000127 от 11.03.2022г., издадено от Иво Георгиев
Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни нарушения „Глоба“ в размер на
100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца, за нарушение по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно
като издадено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Счита че Наказателното постановление (НП) не съдържа всички изискуеми по
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, тъй като не са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като формулировката е обща доколкото е възпроизведен само
законовия текст на посочената като нарушена разпоредба. Моли за отмяна на оспорваното
постановление.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на
постановлението. Отбелязва, че актът за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който е издадено НП, е съставен в отсъствието на посочения в него
нарушител, но не е спазено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Отчита и противоречие
между описанието на нарушението и правната квалификация на нарушението, респ.
1
начинът, по който е изложена фактическа обстановка сочи на нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.“В“ от ЗАНН, а не на посочената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От упълномощен от Директора на ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило
становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, както и че от
събраните доказателства нарушението е доказано, а в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 08.02.2022г. свидетелят М. В. М. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР
Бургас, РУ Несебър, заедно с колегата си Д.Р.Й., докато двамата изпълнявали служебните си
задължения по автопатрул по КАТ, са получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП в село
Оризаре, община Несебър, при което е съборена ограда на недвижим имот и че очевидец на
ПТП е собственика на имота. При пристигането им на място и от събраните писмени
сведения установили, че ПТП е настъпило с лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *******,
установили собственика на автомобила, както и че автомобилът е бил управляван от М. А.
А. – жалбоподателя, който потвърдил това обстоятелство в попълнените от него писмени
сведения, като е добавил, че се е уплашил и избягал. След като А. е бил установен, на същия
е било наредено да се яви в Районното управление на МВР – Несебър. Там той дошъл по-
късно през деня със същия автомобил, с който е настъпило ПТП, по който автомобил е
имало следи от увреждане в предната му част. Там са му били съставени два АУАН.
В АУАН серия GA № 592201 от 08.02.2022г., съставен от М. В. М. е описано, че на
същата дата в 20:20 часа, в село Оризаре, на улица Младост, пред дом номер 5, посока улица
Опълченска – улица Арда, М. А. А. управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *****,
собственост на М. С. А., като допуска самостоятелно ПТП с материални щети; напуска
местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол. След съставянето на
акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от М. А.
А., в качеството му на нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При
съставянето на акта е иззет Контролен талон № 7647598. Възражения срещу акта не
направени нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации при посещението на мястото на ПТП и обстоятелствата по съставянето
на акта.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
оспорваното НП, в което е наложил санкциите, и също е приел, че квалификацията на
нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва постановлението, в
законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 19.04.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 20.04.2022г.
В наказателното постановление е отбелязано още, че СУМПС на жабоподателя е било
предадено от него на 19.04.2022г., но и че му е върнато на другия ден – в деня на подаване
на жалбата.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразно възникване, респ. ангажиране на административно наказателна
отговорност на въззивника М. А. А. поради допуснати неотстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му ва защита
Вменената на жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП предвижда задължение на водач, който е участник в ПТП, без да създава опасност за
движение по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Когато
тази разпоредба е посочена в НП, действително жалбоподателят (нарушителят) е обвинен в
това, че не спира и не установява последиците от ПТП. При описанието на нарушението
обаче, както в АУАН, така и в същото НП, конкретните действията, които са вменени на
нарушителя са : „напуска местопроизшествието и не уведомява съответната служба за
контрол“. Първото действие отговаря на неизпълнение на задължението, вменено на водача
на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2,
б.“Б“ от ЗДвП, а второто – неуведомяването, е предвидено в чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.
С оглед драстичното противоречие между обстоятелствената част на акта и дадената от
актосъставителя правна квалификация на нарушението, не би могло да се приеме, че
наказателното постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при
допусната нередовност на акта независимо, че това не е отбелязано в него.
Непосочването на нарушената законова разпоредба пък в АУАН означава, че при
съставянето му е нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН и това нарушение е съществено, като то не
може да бъде санирано нито с издаването на обжалваното наказателно постановление, нито
3
в съдебното производство. Непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба,
респ. неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение, защото
е лишило жалбоподателя от възможността да узнае какви правила той е нарушил като водач
на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да
упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт – дали
срещу това, че не е уведомил компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП и не
останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи, или за
това, че не е спрял за да установи какви са последиците от произшествието, като трите не
могат да се отъждествяват, заради което законът ги е регламентирал отделно. Поради това
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
При съставянето на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която императивно предвижда,
че при липса на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая при
съставянето на АУАН е присъствал само един свидетел, който не е очевидец. Още преди
посещението на мястото на произшествието е установено, че е имало очевидци, чиято
самоличност е установена на място. Същият обаче не е отбелязан като такъв в съставения
акт според правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административно наказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административни наказания е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя М. А. А..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, а това прави
безпредметно обсъждането на въпроса за неговата правилност.
В полза на съда следва да бъдат присъдени направени по делото разноски в размер
на 14,20 лева – платени пълни разноски на свидетел, която сума с оглед изхода на делото
следва да бъде възложена на Областната дирекция на ОД на МВР – Бургас.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-000127 от 11.03.2022г., издадено
от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с
което за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на М. А. А. с ЕГН **********, адрес: град
***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба”
в размер на 100 лв. (сто лева), както и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
4
(три) месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Несебърския районен съд сумата в размер на 14,20 лв. (четиринадесет лева и 20 ст.),
представляваща направени по делото разноски за платени пътни разходи на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5