№ 170
гр. В., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200164 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ОГН. Д.
АНГ., ЕГН: **********, с адрес: с. Н., обл. В., ул. „П.“, № 22, против
Наказателно постановление № 21-0953-001775/28.09.2021г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.177,ал.1, т. 2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 300 /триста/ лв. за извършено
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи
жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се
отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з.,
да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.08.2021г. в 01.00 ч. жалбоподателят А. управлявал л.а. Рено 19 с рег. №
ВН7080ВВ, по ул. П. на с. Н., обл. В., с посока на движение от центъра на
селото към гр. В. пред № 23, като при извършената проверка от контролен
орган на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В., при извършена
1
справка с РСОД се установило, че водачът А. е неправоспособен водач на
МПС и не притежава СУМПС.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г.И. –
актосъставител и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на
материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е
установено извършването на посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административно нарушение, а именно по чл. 150 от ЗДвП / (Доп. - ДВ, бр. 54
от 2010 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4. /.
Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на посочени двама очевидци
на нарушението, предвид възможността, която е дадена в разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Процесният АУАН е подписан от
вписаните в него двама свидетели очевидец или при съставянето му, като
евентуалната липса на втори свидетел не представлява съществено
процесуално нарушение, а в случая АУАН е подписан от двама свидетели.
2
При проверката, водачът на превозното средство не е представил поисканото
му от полицейския орган свидетелство за управление и не е заявил, че
разполага с такова, но не го носи у себе си, поради което не е било
необходимо актосъставителят да прави справка дали има валиден документ,
удостоверяващ неговата правоспособност, но въпреки това справка е
направена.
Изпълнителното деяние се е изразило в управление на МПС от
неправоспособен водач по път, отворен за обществено ползване.
Управлението на ППС без нужната правоспособност по път е деянието
изпълващо състава на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП,
предвид определението за "път", дадено в § 6, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП: "всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци".
Нарушението е доказано от обективна и субективна страна. По делото
безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и
изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и
общественоопасните последици, за което е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със
степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя.
Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените
реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и в наказателното постановление са описани всички обстоятелства,
относими към елементите от състава на всяко едно от нарушенията, като ясно
е посочено и мястото на извършването и като нарушението е квалифицирано
правилно. Не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Оплакванията в жалбата в тази насока се приемат от Съда като
неоснователни.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще
следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
3
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 /сто/ лева,
определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0953-001775/28.09.2021г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - В., с което на
жалбоподателя ОГН. Д. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: с. Н., обл. В., ул.
„П.“, № 22 е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.177,ал.1, т. 2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 300 /триста/ лв. за
извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя ОГН. Д. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: с. Н., обл.
В., ул „П.“, № 22, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН, да заплати на ОД на МВР - В., сумата в размер на 100 / сто /
лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4