Р Е Ш Е Н И Е
№ 1428, 03.12.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2415 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано
по е въззивна жалба от „Геострой 13“ ООД
против Решение № 3018/15.07.2019г., пост. по гр.д.№ 1306/2017, ПРС, с което е осъдено
да заплати на Е.И.К. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от ищеца на 28.09.2016 г.; сумата 3 377,23лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се
в разходи за лечение на последиците от трудовата злополука, заедно със законната
лихва върху двете главници, начиная от 28.09.2016 г., до окончателното им изплащане,
както и разноски.
Жалбоподателят „Геострой
13“ ООД поддържа неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.
Развива съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
а тези, които е взел предвид е тълкувал превратно. Поддържа съпричиняване на трудовата
злополука от работника, както и че е налице неспазване на предписания оздравителен режим. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което се отхвърлят предявените искове изцяло. Претендира се разноски.
Въззиваемата страна Е.И.К. оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. Излага съображения , че от събраните доказателства се доказва както
настъпване на трудова злополука, така и липсата на съпричиняване. Счита, че присъденият
размер на обезщетение е съобразен с принципа на справедливостта, както и за настъпването
на усложнения от травмата и по време на процеса. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира разноски.
Третото лице –помагач на страната на ответника
„Астрал инженеринг“ ООД не е взело становище.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното
:
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
Обжалва се решение, с което са разгледани и уважени искове по чл.200 от КТ. Съгл. чл.200
от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука независимо
от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото се, т.е.
законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите
вреди в правната сфера на негов работник
в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е
длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди / ал.2 на чл.200 КТ/.
С първоинстанционното
решение съдът е приел, че е налице трудово правоотношение между страните, че
настъпилата на 28.09.2019г. злополука е трудова такава, установил е вида на уврежданията и е
определил размер на обезщетението за неимуществени вреди – 100 000лв. По
отношение на претендираните имуществени вреди е установил стойността на
закупените медицински изделия с оглед представените фактури и е определил
размер на обезщетението за имуществени вреди на 3 377,23лв. Не е установил
съпричиняване от страна на работника за настъпване на вредоносния резултат.
Във въззивната жалба се
повдига спор относно изводите на съда свързани с липсата на съпричиняване от
страна на работника, като се твърди, че не е спазил правилата за безопасност.
Освен това съпричиняването се изразявало и в несъобразяване с препоръките на
лекарите при провеждане на оздравителния процес. На следващо място се сочи и че
съдът не е отчел здравословното състояние на работника преди инцидента, а
именно че заболяването му остеопороза е допринесло за непълното му
възстановяване след инцидента. Така очертаният спор във въззивното производство
се концентрира върху съпричивянето от страна на работника при настъпване на
трудовата злополука и за непълното възстановяване след проведеното лечение.
Направено е и възражение, че съдът не е изложил никакви мотиви относно
определения размер на обезщетението.
С оглед на това в
настоящето производство няма да се обсъждат повторно въпросите за наличието на
трудово правоотношение между страните, настъпване на злополука на 28.09.2016г.,
при която ищецът Е.К. е паднал от скеле при демонтажа му и е получил
наранявания, че тази злополука е призната за трудова, вида и характера на
нараняванията.
По въпроса налице ли е
съпричиняване от страна К. страните са събирали гласни доказателства, както и
съдебни експертизи по ЗБУТ, посредством които са се домогвали да установят дали
е провеждан инструктаж на работника, дали последният е спазвал правилата за безопасен труд, осъществяван ли
е контрол от страна на работодателя, какви са механизма и причините за
настъпване на трудовата злополука. По делото са приложени и копия от събраните
писмени доказателства по досъдебното производство, образувано заради
злополуката - ДП№*** по описа на РУ на
МВР , Хисар, като въз основа на съставените по това производство протоколи за
оглед и приложен снимков материал, експертите по допуснатите съдебни експертизи
са правили и своите изводи.
По делото са разпитвани
множество свидетели, които дават противоречиви показания. Така свидетелят Ш. твърди да е бил колега на К.
на строежа и да е присъствал по време на инцидента. Според него на скелето,
което е трябвало да разглобят в процесния ден, не е имало стълби между
отделните нива или поне на третото ниво не е имало стълби. Твърди , че са се качвали и слизали откъдето
намерят, като са се катерили по скелето. Твърди, че никой не им е правил забележка
от къде се качват и слизат. Не са им давани предпазни колани, каски и специално
работно облекло. Според него са се подписвали в книгата за инструктаж, но такъв
реално не им е провеждан. Веднага след падането Е. казал, че някаква тръба се е
откопчала, той е залитнал и е паднал от трето ниво. Същият свидетел е подал
декларация, че не поддържа показанията си, но при последващо призоваване да
свидетелства, заявява, че оттегля това си становище и че се страхувал от
управителя на фирмата работодател и не искал да го викат в съда. Иначе
потвърждава изнесеното в първоначалните си показания. Твърди, че самият
той е работил на обекта без трудов
договор.
Свидетелят И. твърди също
да е работил на процесния обект в гр. Хисар и да е бил на местопроизшествието. Демонтирали
метално скеле, като същото имало специални стълби за слизане, които на горното
ниво завършвали с капак. Той самият ползвал стълбата. В момента на злополуката
той се намирал на първо ниво, а Е. на трето. Е. не ползвал стълбите, като
техническият ръководител многократно му
е правил забележка за това. Според него инструктажът е правен всяка сутрин.
Свидетелят първи се озовал до пострадалия Е. след падането. Пострадалият
обяснил падането си със схващане на крака. Свидетелят твърди, че им е давано
работно облекло и работни обувки. Твърди че не знае Е. какви обувки е носил. При
разглобяване на скелето не са били вързани с въжета.
Свидетелят П. е бил
технически ръководител на обекта. В деня на злополуката е бил на обекта
сутринта, дал е задачите и е провел инструктаж. Скелето било чисто ново, било
снабдено със стълби и работниците са предупреждавани да ги ползват. Наличието
на стълби било установено и от полицията, която дошла на място след инцидента и
служителите й направили снимки на скелето. Специално на Е. е правил забележка,
че не ползва стълбата. Твърди, че е давал каски на работниците, както и работно
облекло, но не ги е задължавал да ги носят. Твърди, че е имало случаи в книгата
за инструктаж други работници да се разписват за Е. и той е правил забележки за
това.
Свидетелят М. работи за
фирма „Астрал инженеринг“ , която е главния изпълнител на обекта, на който е
станал инцидента. На 28.09.2016г. не е присъствал на инцидента, но веднага след
него му е било наредено от неговия управител да отиде , за да види какво се е
случило. Заварил полицаите на място. Присъствалите полицаи го ползвали като
поемно лице при огледа на скелето. Спомня се, че се е подписал на съставения от
тях протокол и всичко и било точно описано.
Според него на скелето е имало метални стълби, като на снимка №3 от
фотоалбума в досъдебното производство се вижда именно стълба. Той на место е
питал работниците защо пострадалият не е ползвал стълбата, но присъствалите
работници не могли да му отговорят.
Разпитан е и свидетелят Н.,
който също е бил поемно лице при съставяне на протокола от полицията. Той
твърди, че в протокола са отразили точно установеното на място по отношение на
скелето.
Разпитван е и служителят на
МВР изготвил фотоалбума към досъдебното производство. Помни, че когато
пристигнал пострадалият вече бил откаран с линейка. Твърди, че е снимал скелето в състоянието, в
което го е заварил.
По делото са приети и три
експертизи, изготвени от специалисти по ЗБУТ, като първото вещо лице С. съдът е
отвел след приемане на експертизата,
поради факта, че е работил в досъдебното
производство. Втората експертиза е
изготвена от в.л. К., констатира, че на К. е проведен начален инструктаж при
постъпване на работа, както и ежедневен инструктаж в деня на злополуката. В същото време документално не се установява
работодателят да е предоставил на работника предпазни средства, задължително
изисквани при височинна работа – каска, работно облекло и обувки, осигурителен колан. Според
експертизата причини за настъпване на злополуката са неспазването на
инструкцията за монтаж, експлоатация и демонтаж на скеле – лицата, които
извършват тези дейности да са снабдени с необходимите инструменти и да ползват
при работа защитни средства – ръкавици, обувки, колани. Падането е станало по
причини, че работникът не е имал
сочените предпазни средства и предприемайки слизане по елементите на скелето, а
не по наличната стълба, е паднал от него. Така в случая са нарушени няколко
разпоредби от Наредба №7/1999 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и при използване на работно оборудване на МТСП и МЗ,
както и Наредба №2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на МТСП и МРРБ,
а именно качването и слизането по строително скеле да се извършва единствено по
стълби , обезопасени с парапети, както и
площадките на всяко ниво, до което слиза стълба на скелето, да се обезопасят с
парапети от три страни. Според експерта конструктивно процесното скеле е
снабдено със стълби от първо ниво нагоре. По техническа документация то е
снабдено и с долна челна дъска, междинен парапет и горен предпазен парапет, но от снимковия
материал на скелето, съставен в досъдебното производство, се установява, че
подобни парапети липсват. Контролът по спазване на изискванията за безопасни
условия на труд е възложен на техническия ръководител и работодателя, като в
случая този контрол не е осъществяван ефективно. Така, от една страна,
работодателят е допуснал работа по скеле, което не е снабдено с нормативно и
технически изискващите се обезопасителни парапети, а от друга – че е допуснал
работници да осъществяват височинна работа, без да им предаде защитни средства,
изискуеми по наредбите за безопасни условия на труд. Техническият ръководител,
макар и провел инструктаж за деня, не е осъществявал ефективен контрол по
спазване на изискванията за безопасност на труда, включително и да ги отстрани
от работа при сериозна опасност за живота и здравето им. В с.з. на 24.01.2019г.
експертът пояснява, че в случая работникът е преминавал между нивата на
скелето, като се е прехвърлял на ръце, хванал се е за диагонал, който по
принцип не е стабилно закрепен към скелето, а се държи на едно „ухо“, то се е
откопчало и работникът е паднал. Сочи и че работодателят е занижил
взискателността си към безопасните условия на труд и е допускал работниците да
не ги спазват, както и не им е осигурявал необходимите предпазни средства.
Третата съдебна
експертиза е изготвена от в.л. В. Според
нея работодателят е допуснал следните нарушения
- допуснал е лице, заемащо нискоквалифицирана длъжност като „***“ да
изпълнява трудови функции, за които е необходимо специализирано обучение,
завършващо с изпит и издаване на
удостоверение. Освен това работникът К. не е притежавал необходимите знания и
умения за работа на височина на метално скеле, като не му е проведено
специализирано обучение и не е положил изпит. Работодателят не е осигурил
ефективен контрол при извършване на работата по демонтаж на скелето по спазване
на правилата за безопасни и здравословни условия на труд. При настъпване на
инцидента техническият ръководител на обекта е отсъствал, при което не е
осъществяван ефективен контрол по извършване на работата по демонтаж. Според
записванията н книгата за инструктаж за деня, такъв инструктаж е проведен за
работа на скеле, а не за демонтаж на същото.
На следващо място, допуснал е до височинна работа работник без да му
осигури лични предпазни средства – ръкавици, защитна каска, защитни обувки,
предпазни колани със закачащ механизъм. Според експертизата причината за
злополуката е, че работодателят е допуснал извършване на демонтаж на метално
скеле от лице, заемащо нискоквалифицирана длъжност, без да е провел специализирано
обучение за това, без положен изпит, без
да притежава необходимите знания и умения по правилата за здравословни и
безопасни условия на труд при работа във височини, не е осъществил ефективен
контрол при извършване на възложената работа, без провеждане на ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве при демонтаж на скеле, без осигуряване на
непосредствен контрол от технически ръководител на обекта, без предоставяне на
защитни средства – най-вече обезопасителни колани, както и ръкавици, обувки и
каска, допуснал е работа по скеле, което не е оборудвано с колективни средства за защита – перила,
защитна бордова лента.
По отношение на търпените болки и
страдания по делото се установява, че Е.К. е постъпвал за лечение в периода
28.09-14.10.2016г. за следните фрактури, получени от височинно падане –
субтрохантерна фрактура, закрито- политравматизацие. Фрактура субтрохантерика феморис декстра. Фрактура ради
декстра ин локо типико интраартикуларис. Фрактура рамус инфериор ос пубис
декстра. Фрактура олекрани декстра./епикриза от УМБАЛ Св. Георги АД./.
Извършена е операция на 01.10.2016г., като е поставен гипс и външен фискатор. В периода 14-16.11.2016г. отново е постъпвал
за лечение поради зачервяване на китката около външния фиксатор /епикриза от
16.22.2016 от УМБАЛ „Св. Георги“/. На 28.03.2017г. е извършена нова операция по
отстраняване на фиксиращо устройство, като К. е пролежал до 01.04.2017г. В
периода 02-09.12.23016г. е провел рехабилитационно лечение в МБАЛ „Пловдив“ АД
поради ограничен обем на движенията и болков синдром. Изписан е с подобрение.
Подобно лечение е проведено и в периода 05.-12.05.2017г.
Издавани са протоколи за
временна неработоспособност – за 180 дни, считано до 26.03.2017г. /протокол на
ОЛКК-580/11.03.2017г. и ЕР на ТЕЛК №1454/24.03.2017, болнични листове за същия
период/. Издадени са и болнични листове за временна неработоспособност за
периода 27.03.2017-25.05.2017г. От приложената справка от НОИ е ползвал
болнични до 23.09.2017г., включително. Приложено е и ЕР на ТЕЛК, с което е
определена 50% загуба на работоспособността за срок от две години – до
01.12.2019г., като комисията е приела причинна връзка с трудовата злополука, за
уврежданията от която е определен най-висок процент неработоспособност - 40%.
По делото е изготвена и
приета СМЕ от в.л. д-р Б., която съдът кредитира като обективна и компетентна.
Съгласно същата при злополуката К. е получил три фрактури, които са довели до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, както и трайно
затруднения на движенията на десния горен крайник. Според експертизата по
решение на ТЕЛК оздравителния процес не е приключил, като е определен процент
неработоспособност за срок до 01.12.2019г. За всяка от трите фрактури
нормалният оздравителен процес трае до няколко месеца, като най-дългият период
е от 3 до 6 месеца. В случая две месеца след операцията започват
болки в дясна тазобедрена става, което е наложило извършване на две
кинезитерапии. В с.з. на 05.06.2018г. експертът заявява, че в случая пациентът
е страдал и от остеопороза и от коксартроза, които заболявания са дали
отражение на възстановителния процес и
са го затруднили. Експертът не може за установи дали възпаленията около
външните фиксатори са резултат от неспазване на препоръките за хигиена или по друга причина.
По делото са събирани и доказателства да установяване на търпените
болки и страдания . Така свидетелката Е. К., която е съпруга на ищеца, поради
което показанията й се преценяват с оглед нормата на чл.172 от ГПК, установява,
че го е видяла непосредствано след приемането му в болницата. Бил стресиран и в
недобро състояние. Седемнадесет дни била със съпруга си в болницата като
придружител, т.к. той бил в тежко състояние. Изпитвал силни болки и някой
трябвало да го обслужва. Шест месеца бил изцяло на легло и не можел сам да
излиза. Можел да стои единствено седнал или легнал. В момента се придвижва с
помощта на „канадка“, защото походката му е нестабилна и има скъсяване на
крайник. Пострадалата ръка я движи, но само доколкото да се обслужва с нея и не
може да извършва физическа работа.
При така установената
фактическа обстановка се правят следните правни изводи : Съгл. чл.201, ал.2 от КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ няма легална дефиниция
на понятието „груба небрежност”, а доколкото този нормативен акт урежда правоотношения,
свързани с полагането на труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното
право. В гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е
положило обичайната, нормалната грижа за изпълнение на дадена работа с оглед
нейното естество. Грубата небрежност е налице тогова, когато лицето не полага
грижата, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена
работа. /Р № 1044/04.11.2008, гр.д.№ 938/2006, ІVг.о., ВКС, Р № 1176/14.11.2008г.,
гр.д.№ 5228/2007, ІІг.о., ВКС, Р № 510/30.11.2011 г., гр.д. № 1923/2009 IVг.о.,
Р № 291/2012 г., гр. д. № 951/2011 г. IV
г.о. и др../. За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът
следва да е извършвал работата без
елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за
безопасност. Степента на съпричиняване следва да се определи на база
обективните данни за степенна на значимост на непредпазливото поведение на
работника за настъпване на злополуката.
При посочените
доказателства – приетите експертизи по безопасни и здравословни условия на
труд, както и предвид събраните гласни доказателства, съдът намира, че основна
причина на настъпване на процесната трудова злополука е неизпълнението от
страна на работодателя на редица нормативно вменени му задължения, които
подробно са описани във втората и третата СТЕ. Тези задължения са свързани
както с непълно обезопасяване на скелето, на което е станала злополуката –
липсата на первази и защитна лента, така и с допускане до работа по него на
необучени лица, които не притежават знания и умения за безопасна височинна
работа, непровеждане на ежедневния инструктаж за безопасна работа по демонтаж
на скеле, както и най-вече – допускане до работа на лица без предпазни средства
– обезопасителни колани, специални обувки и ръкавици и каски. Успоредно с това не е осигурен
непосредствения контрол на технически ръководител на обекта при демонтажа на
скелето. От свидетелските показания – свид. Ш. и И., се установява, че както
процесния ден, така и предходни дни, пострадалия работник К. се е придвижвал по
скелето като се е катерил и спускал по него, без да ползва предвидените стълби
за това. Такива категорично е имало – това установяват както последните трима
свидетели , съставили протокола от досъдебното производство с фотоалбума, така
и от показанията на свидетелите И. и П. От книгата за инструктаж се установява,
че К. е инструктиран за работа на скеле, което категорично изключва
възможността за подобен начин на придвижване. Така, независимо от многобройните
пропуски на работодателя, които са довели до настъпване на злополуката, следва
да се отчете и поведението на работника, който е пренебрегнал основното правило
за безопасност – при преминаване от едно на друго ниво на скелето да ползва
предвидените за това стълби. Това негово участие в причините за настъпване на
злополуката, съдът преценява на 10%, т.к. този работник не е бил назначен на
длъжност, която да предвижда знания и умения за височинна работа, не е преминал
през специализирано обучение, не е положил изпит за да докаже знанията и
уменията си за работа, не е бил снабден с предпазни средства, работната му
среда не е била обезопасена. Казаното налага извода, че независимо от
самоволното му поведение, неговия принос в настъпване на злополуката е много
минимален.
Във въззивната жалба се
поддържа и че е налице неизпълнение на указанията на лекарите за оздравителния
процес, което е довело до удължаването му и незадоволителното му протичане. От
приетата по делото СМЕ не се установява пострадалият да е имал подобно
поведение. Напротив, в с.з. на 05.06.2018г. вещото лице д-р Б. установява, че
причините биха могли да бъдат различни , като само една от тях е неспазване на
хигиена.
Предвид на изложеното, съдът намира, че по делото не се
установява виновно поведение от страна на пострадалия, което да е довело до
удължаване на оздравителния процес. По-дългия от обичайния оздравителен процес
се дължи на обективното състояние на К., наличието на предходни заболявания, но
не и на неспазване на дадени лекарски препоръки за продължаване на лечението.
Именно в тази насока са и констатациите на СМЕ, приета по делото. В ЕР на ТЕЛК
е прието, че определения процент на неработоспособност се свързва с трудовата
злополука и наличието на други, предхождащи заболявания само обосновават
завишение на определение процент, но не и да го обосноват изцяло.
По отношение размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че следва да се прецени
здравословното състояние на работника с оглед характера и вида на увреждането,
следва да се установи дали нарушението на здравословното състояние е трайно,
какъв може да е изхода от провежданото лечение, отразява ли се това на
трудоспособността на лицето. Съгласно приетата СМЕ, която установява, че
подобни травми биха могли да бъдат възстановени за период до максимум шест
месеца, но в случая е получено усложнение, което е довело до това , че и към
момента пострадалия работник не е възстановен и предвид ЕР на ТЕЛК, определящо
процент неработоспособност, то съдът намира че травмите от злополуката са
довели до продължителна невъзможност лицето да упражнява труд. Експертизата установява и че са извършвани няколко операции
на лицето – едната непосредствено след инцидента, а втората няколко дни след
това , като след няколко месеца е
извършвана и операция по отстраняване на фиксиращите устройства. Оздравителният
период продължил близо година, като са проведени два курса за рехабилитация, но
независимо от това и към момента лицето не е възстановило в пълен обем
движенията на пострадалите горен и долен крайник. Разпитаният по делото свидетел К. твърди, че съпругът й се е нуждаел
от придружител в болницата за 17 дни, като в този период е изпитвал и силни
болки. След това, за период от шест
месеца не е могъл да излиза самостоятелно, а след това – ползва помощно
средство „канадка“.
От така установеното
здравословно състояние на пострадалото лице се прави извод, че получените
травми са наложили няколко оперативни интервенции. За продължителен период от
време – около половин година, не е могъл да излиза самостоятелно. Определен му
е процент неработоспособност от 50% за срок от две години. От свидетелските
показания се установява, че за времето на болничния престой е изпитвал силни
болки. Следва да се вземе предвид факта и че към настоящия момент здравето на
лицето не е възстановено и не е установена каква е перспективата за пълно
възстановяване. Така дължимото обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени
вреди от претърпяната трудова злополука
и при съобразяване на принципа на справедливостта, съгл. чл.52 от ЗЗД,
съдът намира че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен на 60
000лв. Тази сума следва да се намали на осн. чл.201, ал.2 от КТ с определения
процент на съпричиняване – 10%, или следва да се присъди сумата от 54 000лв.
По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплащане на
лечението във връзка с получените травми, по делото се установява от
приложените фактури, че са заплащани фиксиращите средства, необходими за
извършване на операциите. Спор по отношение размера на заплатените суми не е
повдиган. С оглед на установения процент на съпричиняване от страна на
работника за настъпване на трудовата злополука, то и размерът на обезщетението
за имуществени вреди следва да бъде намален с този размер. Общо стойността на
заплатените фискиращи средства по приложените фактури е 3 377,23лв..,
поради което и на осн. чл.200 във вр. с чл.201, ал.2 от КТ работодателят ще
следва да бъде осъден да заплати на пострадалия работник имуществени вреди в
размер на 3039,51лв.
Решението на
първоинстанционния съд по предявените искове по чл.200 от КТ се явява
неправилно и незаконосъоблазно в частта, в която са присъдени суми над
горепосочените, поради което в тази му част следва да бъде отменено и
предявените искове – отхвърлени. В останалата част, като правилно и
законосъобразно, обжалваното решение ще следва да се потвърди.
Останалите събирани в
първоинстанционното дело доказателства съдът намира за неотносими, поради което
и не ги обсъжда изрично.
По отношение на
представените епикризи за последващо болнично лечение, доколкото същите
отразяват други заболявания, съдът намира, че не може да се направи връзка с
настъпилата трудова злополука, респ. да се ангажира отговорността на
работодателя за влошаване на здравословното състояние на работника.
По разноските.
В първоинстанционното
производство в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 4 330лв.,
а в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ПРС – 4135,09лв. и за допуснати експертизи – 1199,60лв.
Посочените суми също следва да бъдат редуцирани с оглед изхода на делото както
следва – разноските на ищеца следва да бъдат намалени на 2338,26лв., дължимата
ДТ – на 2233,01лв., а дължимите суми за експертизи – на 647,80лв.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 1944,05лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение, съставляваща съразмерна част на
отхвърлената част на въззивната жалба. Претендираните разноски не могат да
бъдат намалени поради прекомерност, в какъвто смисъл е направено възражение от
страна на жалбоподателя, т.к. същите са ориентирани около нормативния минимум.
Въззиваемият следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 1046,36лв., съразмерно на уважената част от
жалбата по представения списък с разноски в производството.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 3018/15.07.2019г., пост. по гр.д.№ 1306/2017, ПРС, в
частта в която “Геострой 13” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.
М. П., със съдебен адрес:*** – партер, адв. В.Д., е осъдено да заплати на Е.И.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 2, адв. М.З. и адв. Ж. З., СУМАТА НАД 54 000лв. до присъдените 100 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 28.09.2016 г.; СУМАТА НАД 3039,51лв. до присъдените 3 377, 23 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разходи за лечение на последиците от трудовата злополука, заедно със законната лихва
върху двете главници, начиная от 28.09.2016 г., до окончателното им изплащане, КАКТО
И направените разноски за производството по делото в размер над 2338,26лв. до
присъдените 4 330 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Пловдив – над 2233,01лв. до
присъдените 4 135, 09лв. ДТ и сумата над
647,80лв. до присъдените 1 199, 60лв. депозити
за допуснатите СМЕ, ССЕ, СГЕ и СТЕ.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 2, адв. М.З. и адв. Ж. З., против “Геострой 13” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Г. М. П., със съдебен адрес:*** – партер, адв. В.Д., искове за
осъждане дружеството да му заплати СУМАТА НАД
54 000лв. до претендираните 100
000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 28.09.2016 г.;
СУМАТА НАД 3039,51лв. до претендираните
3 377, 23 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди
от трудовата злополука, изразяващи се в разходи за лечение на последиците от трудовата
злополука, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от
28.09.2016 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “Геострой 13” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Г. М. П., със съдебен адрес:*** – партер,
адв. В.Д., да заплати на Е.И.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 2, адв. М.З. и адв. Ж. З., сумата 1944,05лв., разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 2, адв. М.З. и адв. Ж. З., да заплати на “Геострой
13” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. М. П., със съдебен адрес:***
– партер, адв. В.Д., сумата 1046,36лв.,., разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3018/15.07.2019г., пост. по гр.д.№ 1306/2017, ПРС, в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при
участието на „Астрал Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Борис Сарафов“ № 20, офис 1, представлявано от Управителя Д. Щ.
– трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :