Решение по дело №8/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

21.02.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

28.01.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

8

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1300-000939/14.09.2018 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на С.А.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.167, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.А.Д. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в АУАН и атакуваното постановление нарушение, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. В производството по установяване на административното нарушение и издаване на акта и наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН за присъждане на направените разноски. Представя и писмена защита по делото, в която излага съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди, че при реализиране отговорността на жалбоподателя били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отговорността на същия била реализирана в две качества – като водач на лек автомобил и като длъжностно лице /без по отношение на него да е изяснено и посочено служебното му качество или друго такова длъжностно положение/. От АУАН и наказателното постановление не можело да се установи какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не била посочена длъжността или качеството, което заемал, не била установена същността и обема на трудовите му или други служебни задължения, кой, как и къде е вменил на жалбоподателя поддържането на пътя в изправност, обезопасяване и сигнализация на препятствия. Не било конкретизирано и наименованието на населеното място, за което се сочело, че жалбоподателя контролира изправността и състоянието на пътната настилка. В АУАН и обжалваното постановление не били конкретизирани и индивидуализирани обективните признаци на нарушението. Жалбоподателят бил наказан съгласно чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП, която норма се явявала бланкетна по характер. Същата въздигала само общо правило и задължение и съдържанието й следвало да се запълни от конкретни разпоредби на съответния нормативен акт. Такъв текст обаче не бил посочен в акта, нито пък в издаденото наказателно постановление. Всичко това ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Освен това, той не бил извършил процесното административно нарушение. Същият заемал длъжността „Главен експерт“ в отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ в дирекция „Архитектура, строителство и устройство на територията“ при Община Кърджали. Нямал трудови и служебни задължения, вменени му като нарушение в акта и наказателното постановление да обезопасява препятствия на пътни платна. Допуснато било и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като наказващия орган не посочил никакви доказателства, които обосновават и потвърждават обвинението.       

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 20.08.2018 г. свидетелите Й.Х., Ж.И. и Е.Н. били на работа като младши автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Около 13.40 часа на същата дата дежурен полицейски служител ги уведомил за настъпило ПТП в гр.Кърджали, на ул. „Климент Охридски“ (до магазин „Караман“). Свидетелите посетили веднага мястото на произшествието, където установили лек автомобил „Мерцедес“ с № КСI9999, който бил управляван от водача Е.Е.Е. от гр.Кърджали. Полицейските служители извършили проверка на място и констатирали, че посоченото МПС било попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което му се разкъсала предната дясна гума. Въпросната дупка била на самата пътна настилка и не била обезопасена и сигнализирана по никакъв начин. Посетилите произшествието автоконтрольори били информирани, че жалбоподателя отговарял за поддръжката на пътя. Затова още на 20.08.2018 г. свидетелят Й.Х. съставил срещу С.А.Д. акт за установяване на административно нарушение по чл.167, ал.1 от ЗДвП. На същата дата актът бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише и получи. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля Е.С.Н.. Въз основа на така съставения акт, на 14.09.2018 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.167, ал.1 от ЗДвП.

По повод настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен и Протокол за ПТП № 1575698 от 20.08.2018 г., в който като причина за настъпилото произшествие е описано, че водача Ерхан Емин движейки се по ул. „Климент Охридски“ попада в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети.

Видно от приетите като доказателства по делото Допълнително споразумение към трудов договор № 31/06.02.2017 г. и Длъжностна характеристика от 06.02.2017 г., към инкриминираната дата жалбоподателят е изпълнявал длъжността „Главен експерт“ в отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ в дирекция „АСУТ“ към Община Кърджали. Съобразно длъжностната характеристика, с която С.А.Д. бил запознат на 06.02.2017 г., основна цел на длъжността му била ръководство и контрол при поддържането, основния ремонт, реконструкцията и модернизацията на сградния фонд, улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на община Кърджали и последващ контрол за правилната експлоатация на същите. Сред основните задължения му било вменено и това да осигурява ръководство и контрол при поддържането, основния ремонт, реконструкцията и модернизацията на техническата инфраструктура и комуникационно транспортните мрежи на територията на общината.  

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите Й.Х., Ж.И. и Е.Н., които съдът кредитира изцяло като логични, достоверни и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение № 939 от 20.08.2018 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Протокол за ПТП № 1575698 от 20.08.2018 г.; Трудов договор № 120/17.04.2006 г.; Допълнително споразумение към трудов договор № 31/06.02.2017 г.; Длъжностна характеристика от 06.02.2017 г.;  Заповед Рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и другите приети по делото писмени доказателства

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В ЗДвП не е посочено кои са лицата, които стопанисват пътищата. Отговор на този въпрос може да бъде изведен от разпоредбите на ЗП. В тях не се използва понятието „стопанисване“ на пътищата, но те установяват кои субекти са собственици на пътищата и са задължени да ги поддържат. Съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл.19, ал.2, т.1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Не се твърди, а и не е установено да е налице хипотезата на чл.11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Следователно кметът на Община Кърджали се явява задължено във връзка с поддръжката на общинския път лице. От друга страна той на основание чл.44, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМСМА ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в общинската администрация. На това основание той е сключил трудов договор с жалбоподателя. Последният към датата на деянието 20.08.2018 г. е заемал длъжността „Главен експерт“ в отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ към дирекция „АСУТ“. Той е бил запознат и с длъжностната си характеристика на 06.02.2017 г., според която основната цел на длъжността е ръководство и контрол при поддържането на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на община Кърджали. Длъжностното качество се определя от трудовата функция на лицето и от правата и задълженията, които той има и които произтичат именно от тази трудова функция. Това означава, че именно жалбоподателят С.Д. е субект на установеното административно нарушение. Той е наказан на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП, който текст предвижда глоба от 2 000 до 7 000 лв. за длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. От обективна страна следва да е налице препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, за които не са взети своевременно мерки за отстраняването или сигнализирането по установения начин. Легалното определение за понятието „Препятствие на пътя“ се съдържа в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП, съгласно който то представлява нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. От доказателствата по делото в настоящия случай се установява, че на инкриминираното място в гр.Кърджали е имало дупка на пътното платно, което означава, че там е съществувало препятствие на пътя. Безспорно е също така, че тази дупка не е била отстранена или обезопасена и за нея не е имало каквато и да е сигнализация, което е довело и до настъпване на ПТП с материални щети. Именно жалбоподателят е бил лицето, което е следвало да изпълни задължението по сигнализиране или отстраняване на препятствието на пътя, което той не е сторил и затова правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като се съобрази с правилата за безопасност на движение, регламентирани в ЗДвП. Така и в длъжностната характеристика на Д. е посочено, че следва да познава действащата нормативна уредба, свързана с изпълнението на възложените му служебни задължения, каквото е и процесното. Съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП), за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, извършеното от жалбоподателя деяние е  съставомерно и от субективна страна. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер и съдът няма правомощия да го намали, с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.  АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Авторството на деянието също е установено по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства. Не е съществен пропуск и не опорочава цялото административнонаказателно производство отразяването, при това само на едно място в уводната част на атакуваното постановление, че жалбоподателя е водач на лек автомобил. При описване на обстоятелствата на нарушението е посочено ясно, че жалбоподателя като длъжностно лице към Община Кърджали, отговорен за поддържане на пътя, не е изпълнил задължението си по обезопасяване и сигнализация на възникнала деформация, повреда /дупка/ на пътната настилка, вследствие на което е настъпило ПТП. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Посочването, че С.Д. е извършил нарушението като длъжностно лице към Община Кърджали е абсолютно достатъчно, за да се индивидуализира нарушителя и изписването на пълното наименование на длъжността му не е необходимо. Още по-малко е нужно да се посочват неговите трудови и други служебни задължения, кой, как и къде е вменил такива на жалбоподателя. Не би могло да се поставят изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, повече от предвидените в закона. Неоснователен е и довода за бланкетния характер на разпоредбата на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП. Анализът на тази правна норма не води до извод за бланкетност, тъй като същата съдържа всички обективни признаци от състава на нарушението. Текстът ясно разписва задължението за вземане на мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. Бланкетна норма е тази,  която препраща към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт. В случая, административнонаказателната разпоредба на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП съдържа конкретно правило за поведение и не препраща към правни норми от друг нормативен акт. Не намира опора в доказателствата по делото и възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, тъй като нямал вменени задължения да обезопасява препятствия на пътни платна. Субект на нарушението е именно длъжностното лице С.А.Д., на който е наложено административното наказание. От изисканите и приобщени допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика (л.28-л.32 от делото) е видно, че кмета на Община Кърджали е вменил на жалбоподателя, в качеството му на „Главен експерт“ в отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ към дирекция „АСУТ“, задължения по ръководство и контрол при поддържането на техническата инфраструктура и комуникационно транспортните мрежи на територията на общината. Така дори основната цел на длъжността му е ръководство и контрол при поддържането, основният ремонт, реконструкцията и модернизацията на сградния фонд, улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на община Кърджали и последващ контрол за правилната експлоатация на същите. В този смисъл, именно жалбоподателят е лицето, което е следвало да вземе мерки за сигнализацията на възникналото препятствие – дупка, на пътната настилка в гр.Кърджали, на ул. „Климент Охридски“. Настоящата инстанция не счита, че при издаване на наказателното постановление е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН. Позоваването на АУАН от 20.08.2018 г., ползващ се с доказателствена сила, е достатъчно от гледна точка на изискването на цитираната норма от ЗАНН. Освен това, в правомощията на наказващия орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението. Дори да не бяха посочени доказателствата, които го потвърждават, това не би съставлявало съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на атакувания акт само на такова основание.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника. Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1300-000939/14.09.2018 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на С.А.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.167, ал.1 от ЗДвП. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

                                                       Районен съдия: