№ 10104
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110126172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ....... г., уточнена с молби от 20.07.2023 г. и
19.12.2023 г., на Етажна собственост с административен адрес: гр. ........... представлявана от
управителя „..... ЕООД, срещу „.................. ЕООД, ЕИК .............., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 8, вр.
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в общ
размер на 5 819,16 лева, представляваща сбор от непогасени такси за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост, находяща се на адрес гр. ........... в
периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., от която: 5 345,46 лева – сбор от непогасени такси за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост в периода 01.07.2021 г. –
31.12.2022 г., дължими досежно ....... – ресторант; 157,90 лева – сбор от непогасени такси за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост в периода 01.07.2021 г. –
31.12.2022 г., дължими досежно Паркомясто ...........; 157,90 лева – сбор от непогасени такси
за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост в периода 01.07.2021
г. – 31.12.2022 г., дължими досежно Паркомясто № 10; 157,90 лева – сбор от непогасени
такси за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост в периода
01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., дължими досежно Паркомясто № 11, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –16.05.2023 г., до окончателното
погасяване.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелни
обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, а именно ....... – ресторант,
паркомясто №..........., 10 и 11, и в това си качество има задължения за заплащане на
разноски, свързани с управлението и поддържането на общите части. Излага, че съгласно
решение на Общото събрание на етажните собственици, проведено на 10.10.2022., е бил
сключен договор за управление и поддръжка от 27.10.2022 г. с „..... ЕООД. Поддържа, че с
решение на Общото събрание от 18.06.2021 г. е прието за управлението и поддръжката на
общите части на етажната собственост ежемесечно да се събира сума в общ размер на 1
700,00 лева, която да се разпределя между отделните етажни собственици според обема на
притежаваните от тях идеални части. Притежаваните от ответника идеални части от общите
части са, както следва: 1./ за търговски обект – ресторант – 19,70 %, 2./ за паркомясто ...........
– 0,52 %, 3./ за паркомясто № 10 – 0,52 %, 4./ за паркомясто № 11 – 0,52 %. Съобразно
приетия от Общото събрание начин на изчисляване на размера на вноските и конкретно
притежаваните от ответника идеални части от общите части, за периода 01.07.2021 г. –
1
31.12.2022 г. последният дължал заплащането на следните суми: 1./ за ....... – ресторант – 5
349,80 лева, представляваща 18 броя месечни вноски по 297,21 лева всяка, 2./ за паркомясто
........... – 158,03 лева, представляваща 18 броя месечни вноски по 8,78 лева всяка, 3./ за
паркомясто № 10 – 158,03 лева, представляваща 18 броя месечни вноски по 8,78 лева всяка,
4./ за паркомясто № 11 – 158,03 лева, представляваща 18 броя месечни вноски по 8,78 лева
всяка. С доброволно извършено плащане на сума в размер на 959,89 лева ответникът
погасил изцяло възникналите в негова тежест задължения към етажната собственост
досежно вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Професионален домоуправител“,
както и частично тези, дължими за поддръжка и управление на общите части, като
непогасени останали претендираните суми. На 30.03.2023 г. било проведено Общо събрание
на етажната собственост, на което лично присъствал представител на ответното дружество,
и на което било взето решение и отправена покана към „.................. ЕООД за доброволно
изпълнение на задълженията към етажната собственост в 7-дневен срок от събранието.
Въпреки отправената покана, ответникът не погасил задълженията си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание съдът се е произнесъл по
искане на ответното дружество за спиране на производството по настоящото дело, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по гр. д. № 24834/2023
г. на СРС, 157 състав, с предмет на разглеждане иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС – за
отмяна на решения на общото събрание на ЕС по т. 2 от Протокола на ОС на ЕС, проведено
на 30.03.2023 г. за определяне размера на неплатените сума от „.................. ЕООД, като
собственик на Търговски обект № 1 за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2022 г. Съдът е
оставил без уважение така направеното искане поради следните мотиви: на първо място,
предмет на настоящото производство са осъдителни искови претенции по чл. 48 ЗУЕС за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищците – етажни собственици суми,
представляващи непогасени такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС, като
конкретният юридически факт, от който ищците извеждат основанието за възникване на
своите вземания е решение на ОС на ЕС от 18.06.2021 г. С оглед на това производството по
гр. д. № 24834/2023 г. няма преюдициален характер спрямо настоящото, тъй като искането
на ищците за осъждане на ответното дружество не черпи основанието си от оспореното по
посоченото гражданско дело решение на ОС на ЕС, т. е. последното не е изпълнително
основание, послужило за иницииране на производство по реда на чл. 410 ГПК, респ.
последващо такова по чл. 422 ГПК, в който случай би била мислима твърдяната от
ответника връзка на преюдициалност. На второ място, съдът е отчел факта, че решенията на
ОС на ЕС подлежат на изпълнение, независимо от уредената в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
възможност да бъде искана тяхната отмяна, като подаването на молба за отмяна сама по себе
си не е основание за спиране изпълнението на атакуваното решение, като същевременно
ответникът не е навел твърдения, че е спряно изпълнението на решението на ОС на ЕС от
30.03.2023 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и това се установява от
представените от ищеца на л. 65 – 76 от делото нотариални актове, че процесната жилищна
сграда, находяща се на администратиен адрес: гр. ........... се намира в режим на етажна
собственост, респ. отношенията между етажните собственици се регулират от разпоредбите
на ЗУЕС /по арг. от нормата на чл. 3 ЗУЕС/. В тази насока е и представеният по делото
Договор за услуга „Пълно управление на етажната собственост“ № 001/27.10.2022 г.,
съгласно чл. 1, ал. 1 от който жилищнатата сграда, находяща се в гр. София, ул. Поп
Богомил 30, се състои от 20 броя самостоятелни обекта тип жилище, 1 брой самостоятелен
обект тип „Ресторант“ и 20 броя паркоместа в сутеренно пространство на кота – 1 и – 2 –
обстоятелство, във връзка с което страните не въвеждат спор в процеса.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 116, том VII, рег. № 12219, дело № 1066/2019 г. на
нотариус ........... на НК /л. 15 – л. 17/, видно от който „.................. ООД е собственик на 1
брой самостоятелен обект в сградата, находяща се в гр. ........... а именно на .......,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ................................., както и на: 1./
12,00/376,71 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............
2
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, които
идеални части са отредени за ПАРКОМЯСТО ...........; 2./ 12,00/376,71 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............. предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, които идеални части са
отредени за ПАРКОМЯСТО № 10; 3./ 12,00/376,71 идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .............. предназначение на самостоятелния обект: гараж
в сграда, брой нива на обекта: 1, които идеални части са отредени за ПАРКОМЯСТО №
11.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за проведено
Общо събрание на ЕС на 18.06.2021 г. /л. 12 – 14/, по т. 2 от който е взето решение „За
поддръжка на ЕС да се заплаща по 1 700,00 на месец, разпределени по идеални части...“.
По делото не се твърди и не се ангажират доказателства посоченото решение на ЕС да е
било атакувано по съдебен ред от който и да е от етажните собственици, както и не са
представени доказателства етажните собственици да са взели последващо решение, касаещо
размера и начина на разпределение на разходите за поддръжка и управление на общите
части.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за проведено
Общо събрание на ЕС на 30.03.2023 г. /л. 19 – л. 23/, видно от който на събранието са
присъствали представители за ответното дружество – лично управителя ............. което
обстоятелство се потвърждава и от представения присъствен лист към протокола /л. 18/,
саморъчно подписан от управителя, чийто подпис не се оспорва в процеса. От съдържанието
на протокола се установява, че по т. 1 от него етажните собственици са взели решение, с
което е определена сума за доплащане от страна на „.................. ООД в размер на 5 819,16
лева за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г. Съгласно т. 4 от протокола към ответното
дружество е отправена покана за доброволно плащане на сумата по 1. 1 в 7-дневен срок от
събранието, като е предупредено, че при неплащане в указания срок, етажната собственост
ще предприеме съдебни мерки за събиране на сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 48, ал. 8, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сума в общ размер на 5 819,16 лева, представляваща сбор
от непогасени такси за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост,
находяща се на адрес гр. ........... в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., от която: 5 345,46
лева – сбор от непогасени такси за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., дължими досежно ....... – ресторант;
157,90 лева – сбор от непогасени такси за управление и поддръжка на общите части на
етажната собственост в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., дължими досежно
Паркомясто ...........; 157,90 лева – сбор от непогасени такси за управление и поддръжка на
общите части на етажната собственост в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., дължими
досежно Паркомясто № 10; 157,90 лева – сбор от непогасени такси за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г.,
дължими досежно Паркомясто № 11, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда –16.05.2023 г., до окончателното погасяване.
Предявените осъдителни искове са допустими, доколкото са предявени от ЕС,
находяща се на адрес: гр. ........... чрез управителя на ЕС – „..... ЕООД, което дружество е
надлежно упълномощено да представлява процесната ЕС към датата на сезиране на съда
съгласно представения с исковата молба Договор за услуга „Пълно управление на етажната
собственост“ № 001/27.10.2022 г.
Основателността на предявените искове е обусловена от кумулативното позитивно
установяване от ищеца на следните материални предпоставки: 1/ че процесната сграда е в
режим на етажна собственост; 2./ качеството на ответника на етажен собственик като
титуляр на право на собственост върху индивидуализираните в исковата молба обекти в
сграда в режим на етажна собственост, с адрес гр. ..........; 3/ прието от Общото събрание на
етажните собственици решение за определяне размера на дължими от етажните собственици
вноски за управление и поддръжка на общите части; 4/ настъпила изискуемост на
вземанията за дължимите вноски; 5/ размер на вземанията съобразно приетите от Общото
събрание критерии за определяне на вноските.
3
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните суми.
В процесния случай предмет на разглеждане са претенции за заплащане на
непогасени от ответното дружество такси за управление и поддръжка на общите части на
ЕС, находяща се на адрес гр. ........... в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г.
Между страните по делото по същество липсва спор, че решението по т. 2 от
Протокола от общото събрание на ЕС, проведено на 18.06.2021 г., не касае разходи за
необходим и неотложен ремонт по поддържане, възстановяване (т. нар. необходими
разноски) и подобряване (т. нар. полезни разноски) на общи части от процесната жилищна
сграда, а такива за управление и поддържане на общите части по смисъла на § 1, т. 11 ДР на
ЗУЕС. Разходите за управление и поддържане на общите части на сградата са периодични
задължения, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването на
общите части чрез заплащане на консумативните разходи – ток, вода, електричество и
прочие, поради което те се заплащат помесечно /арг. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС/ – аргумент в тази
насока и волята на етажните собственици, обективирана в протокола от 18.06.2021 г., да
определят сума в общ размер на 1 700,00 лева, платима месечно.
До приключване на устните състезания в рамките на настоящия исков съдебен процес
не са наведени възражения за незаконосъобразност на взетото решение на Общото събрание
на ЕС, проведено на 18.06.2021 г., с което са определени месечни вноски за поддръжка и
управление на общите части на ЕС. Независимо от това съдът намира за нужно да отбележи,
че подобни възражения не подлежат на разглеждане по същество в разглежданото
производство, тъй като ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на
Общото събрание, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на
нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност
да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които
поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-
силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта
на конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира
етажния собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а
от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат
функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този
смисъл законът не е дал превес на правата на последния, отчитайки интереса на общността.
При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което
производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност (и то само по
въведените с исковата молба пороци), взетите решения на Общото събрание се стабилизират
и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол – в този
смисъл и Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО. В тази насока
още и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д.
...........78/2022 г. на ВКС, II ГО, Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I
ГО, в която е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила
сдружение за управление, т .е. не е персонифицирана, се управлява от Общото събрание на
етажните собственици, респ. на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна
сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля.
(Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат
„със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели
на действие на решенията на Общото събрание на етажната собственост са по-широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, вкл. за тези, които са
гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна
власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на
4
решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да
се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано
лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална
легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната
собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при
неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само
позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна
решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение
вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това,
че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална
процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на
собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, вкл. и с
трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, вкл. и при изпълнение на
решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на
общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои
пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на
съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок. В
случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало
правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез
установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Извън срока по чл.
40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при
наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само
ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение.
Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на
същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с
императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се
установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на
решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на
общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Посоченото не важи в
хипотеза, в която изпълнението на решението на общото събрание би довело до
нарушение на правен принцип или би съставлявало злоупотреба с право.
В конкретния случай не се твърди и не се установява ответното дружество или друг
етажен собственик да е атакувал решението по т. 2 от Протокола от Общото събрание,
проведено на 18.06.2021 г., поради което съдът приема, че същото е стабилизирано с
изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и поради това следва да бъде зачетена
задължителната му сила, като бъдат приложени произтичащите от него правни последици,
обвързващи и ответника – като етажен собственик и адресат на това решение, да изпълнява
определените с него към етажната собственост парични задължения. Ето защо, в качеството
си на собственик на самостоятелен обект в процесната сграда – етажна собственост и
носител на съответни идеални части от общите части в нея, съдът приема, че на основание
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г. ответникът „.................. ООД
дължи заплащане на общите разходи за управлението и поддържането на общите части. Що
се отнася до техния размер, то в случая, при горните мотиви, следва да бъдат съобразени
приетите от Общото събрание на етажната собственост критерии по отношение на начина
на формиране на дължимите суми – както се посочи по-горе, съобразно неоспореното
решение на общото събрание от 18.06.2021 г. “За поддръжка на ЕС да се заплаща по 1 700,00
на месец, разпределени по идеални части...“. Страните по делото не спорят относно обема
на припадащите се на ответника идеални части от общите части на сградата, отрезени и в
представените към протокола от Общото събрание на ЕС в табличен вид изчисления на
задълженията на ответното дружество към ЕС, както следва: за ....... – 17,48 %, за паркомясто
5
09 – 0,52 %, за паркомясто 10 – 0,52 %, за паркомясто 11 – 0,52 %, чийто общ размер
съответства на посочения такъв % от общите части в присъствения лист на л. 18 от делото,
саморъчно подписан от управителя на ответника, чийто подпис не се оспорва в процеса.
Съдът определя размера на процесното вземане по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки броя
на месеците, включени в рамките на исковия период – 18, съобразявайки обема на
идеалните части на притежаваните от ответника обекти – общо 19,033 %, при което общата
стойност на разходите за управление и поддържане на общите части в етажна собственост
се равнява на сумата от (19,033 % * 1 700,00) * 18 = 323,56 * 18 = 5,824,10 лева. Ето защо,
съобразявайки принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, съдът намира за
основателен предявения иск в пълния предявен размер от 5 819,16 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, респ. не е
релевирал каквито и да е правоизключващи, правоунищожаващи или правонамаляващи
възражения. Извън посочения срок, в хода на съдебното дирене в проведеното на 07.02.2024
г. открито съдебно заседание ответникът преставя пимена молба, в която се съдържа
възражение по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС, обосновано с твърдения, че същият не е ползвал
имота си и е бил в обективна невъзможност да го ползва, тъй като е бил наводнен, за което е
уведомил управителя на ЕС. Направеното възражение не е подкрепено с доказателства. С
оглед същото, макар и направено извън срока по чл. 131 ГПК, съобразявайки императивния
характер на нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС, в проведеното на 07.02.2024 г. съдебно
заседание съдът изрично е предоставил възможност на ищцовата страна да изрази
становище по същото, както и възможност на процесуалния представител на ответника да
сочи и ангажира доказателства във връзка с възраженията си, направени с докладваната в
съдебното заседание писмена молба. Въпреки дадената му процесуална възможност,
ответникът заявява, че няма да сочи доказателства и да прави доказателствени искания.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение ...........3/06.10.2022 г. по гр. д. №
395/2022 г. на ВКС, I ГО, при направено по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС /понастоящем чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС/ за недължимост на разходи за управление и
поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не
е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение,
е за страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава – че етажният собственик е пребивавал в
имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година. Доколкото нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто смисъл е Решение № 60181/20.10.2021 г.
по гр. д. № 86/2021 г. на ВКС, ГК, IV ГО/, етажният собственик не дължи заплащането на
разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал.
2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30
дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.
51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и
въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за
освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на
тези обстоятелства не обвързва съда автоматично да приеме, че няма основание за
освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и
поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това обстоятелство
в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния
собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като
последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв
етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. С оглед така
цитираната съдебна практика, която настоящият състав споделя, и съобразявайки
процесуалното поведение на ответното дружество, което при нарочно предоставена му
процесуална възможност да сочи и ангажира доказателства по възражението по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, направено в съдебно заседание, заявява, че няма да сочи доказателства и да прави
доказателствени искания, съдът намира за недоказано по делото въведеното от ответника
възражение, че не е ползвал имота си за период от време, основание за определяне на по-
нисък размер на определената от общото събрание на ЕС такса за това. В тази връзка и за
пълнота съдът следва да изтъкне, че предвид нежилищния характер на притежавания от
ответника търговски обект, същият съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС принципно
следва да заплаща разходи за управление и поддържане на общите части в размер от
трикратния до петкратния размер, определен с мотивирано решение на общото събрание.
Що се касае до другите възражения, направени извън срока по чл. 131 ГПК, вкл. за
6
недължимост на процесните суми поради липса на реално извършена дейност в ЕС, съдът
намира същите за преклудирани и бланкетно наведени, поради което същите не подлежат на
обсъждане по същество.
С оглед периодичния характер на претендираните вземания и като съобрази
конкретния процесен период, както и личното присъствие на представител на ответното
дружество на проведеното на 30.03.2023 г. Общо събрание, на което е била отправена
нарочна покана за плащане на исковите суми, съдът намира, че по делото е установена и
тяхната изискуемост.
При горните мотиви съдът намира исковите претенции за основателни. Като законна
последица от уважаването им в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва
върху уважения размер, считано от датата на завеждане на делото – 16.05.2023 г., до
окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищците. В случая, последните
претендират присъждане на разноски в размер на 232,70 лева – платена държавна такса, и
900,00 лева – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от
21.04.2023 г., в който се съдържа отбелязване за плащане на сумата в брой. Т.е . има
характер на разписка за извършеното плащане. Искането е основателно и следва да се
уважи.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.................. ЕООД, ЕИК .............. , със седалище и адрес на управление:
...................... на основание чл. чл. 48, ал. 8, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, да заплати на Етажните
собственици на общи части на жилищна сграда в режим на етажна собственост -
................, находяща се в гр. ........... сумата в общ размер на 5 819,16 лева, представляваща
сбор от непогасени такси за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост, находяща се на адрес гр. ........... в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2023 г., до
окончателното погасяване, както и сумата в размер на 1 132,70 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 26172/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7