М
О Т И В И: Я Р П е предявила обвинение против подсъдимия Н.С.К. *** за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подс. К. е
осъществил състава на визираното в обвинителния акт престъпление, поради което
следва да бъде признат за виновен. Относно наказанието, представителят на Я Р П
изразява становище, че същото следва да бъде определено към средния,
предвиден от закона размер, като се приложи и разпоредбата на чл.58 А, ал.1 от НК. По отношение на предявения граждански иск, прокурорът изразява становище,
че същият е основателен и следва да бъде уважен в пълният му размер.
Гражданският ищец и частен обвинител,
редовно призован, чрез повереника си пледира за наказание около средния размер,
което да бъде изтърпяно ефективно, както и за уважаване размера на гражданския
иск, така както е предявен.
Подс. К. участва в съдебно заседание
лично и с назначения от съда защитник. Признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт , като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства
относно тях. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че на подзащитния му
следва да се наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 , т.1 от НК, като
изпълнението му бъде отложено.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Свидетеля В.И.Й. *** и подсъдимият Н.С.К.
*** са познати. През месец декември 2011 год. двамата се срещнали,като в
разговор помежду им станало на въпрос,че
Й. търси да закупи лек
автомобил-джип,след което се разделили. По-късно също през месец декември 2011
год. подсъдимият Н.С.К. намерил
свидетеля В. Й. на местоработата му в ***
където му съобщил,че негов познат свидетеля Л.Т.И. продала лек автомобил марка *** и ако
проявява интерес може да отидат да го видят. Още същият ден след обяд
подсъдимият и свидетеля Й. отишли във ***
в която работил свидетеля Л.И.,*** ***. Там свидетеля Л.И. им обяснил, че
автомобила е негов, но по документи се води на фирма ***,като бил с ***
регистрация ***. Свидетеля Й. пробвал
посочения по-горе автомобил, като го харесал и поискал да го купи.Същият се
разбрал със свидетеля Л.Т.И.,че ще закупи автомобила за сумата от 4 700 лв., но
в момента имал само сумата от 2 800 лв., като останалата сума до 4 700 лв. ще
му я изплати в рамките на един месец. Свидетеля Л.И. се съгласил, като Й. му дал сумата от 2 800 лв. и получил срещу
нея посочения по-горе автомобил с ключовете и документите. Двамата се разбрали,
че след като Й. му изплати в цялост автомобила, ще оформят документите и ще
прехвърлят собствеността,като всички тези действия и уговорки между свидетелите
станали в присъствието на подсъдимия. След около 15-20 дни свидетеля Й. предал на Л.И. още сумата от 500 лв. за автомобила,така
както била уговорката им и схемата на плащане,като общата сума за закупуването
на автомобила станала 3 300 лв.През това време през месец декември 2011 год.
свидетелката С.А.Ж.*** решила да си купи автомобил. Същата споделила със
свидетелката К.Г.С. *** за това свое намерение,като я помолила ако чуе някой
неин познат да си продава автомобила да й се обади. Тогава свидетелката К.Г.С. ***
се сетила за свой познат - подсъдимият Н.К. ***,като му се обадила и поискала
да се срещнат. На неустановен точен ден,през зимата в края на месец декември
2011 год. или в началото на месец януари 2012 год. свидетелката С. се срещнала с подсъдимия като споделила с
него, че нейна позната търси да закупи лек автомобил, след което се разделили.
Тогава у подсъдимия възникнал умисъла, че може да излъже свидетеля В.Й. , като
продаде посочения по-горе автомобил, който към него момент се ползвал от
последния, на свидетелката С.А.Ж., с цел да набави за себе си парични средства
сумата от 3300 лв. В изпълнение на намисленото подсъдимият Н.К. се обадил на свидетелката К.С. , като й
казал, че негов познат продава лек автомобил марка *** за сумата от 4000 лв.
Тогава свидетелката С. се свързала със свидетелката С.Ж., като й обяснила, че
неин познат - в случая подсъдимият, е намерил лек автомобил - визирания
по-горе, като същата се съгласила да го закупи. Същата дала на подсъдимия
сумата от 3300 лв., като остатъка от парите щяла да даде при сключването на
договора за покупко-продажба. Парите, които получил подсъдимият - сумата от 3300
лв., по-късно похарчил. Около средата на месец януари 2012 год. подсъдимият се
обадил на свидетеля Л.Т.И. , като му казал, че трябва да подготви документите
за покупко-продажбата на автомобила марка ***, като му продиктувал данните на
купувача, а именно свидетелката С.А.Ж.***. На свидетеля Л.И. му направило
впечатление, че автомобилът го закупува жена, а не свидетелят В.Й. който към него момент ползвал автомобила и
който бил изплатил част от сумата 3300 лв. за закупуването му, като за това
обстоятелство попитал подсъдимия. Същият му казал, че автомобила го закупува всъщност
В.Й. , но на името на С.Ж., която е негова роднина. В изпълнение на
намисленото на 19.01.2012 год. подсъдимият за да мотивира В.Й. да му предостави автомобила с цел същият
да бъде предаден на С.Ж., след оформяне
на документите за покупко-продажбата му се обадил и му заявил, че иска да вземе
автомобила марка ***, който към него момент ползвал, за да отиде с него до гр.
София, след което на следващия ден на 20.01.2012 год. ще му го върне. Свидетеля
В.Й. се съгласил, като предоставил посочения по-горе автомобил на подсъдимия на
19.01.2012 год. Веднага след като получил автомобила подсъдимият въобще не е
пътувал с него до гр. София, а се свързал със свидетеля Л.И. и свидетелката С.Ж.***,
като на същата дата е сключен договор за покупко-продажба на МПС за лек
автомобил марка *** с купувач С.А.Ж.***, като договорът е нотариално заверен на
19.01.2012 год. от С.М.С. - ***. На 20.01.2012 год. свидетелката Ж.*** и
подсъдимият отишли до КАТ-Ямбол където посочения по-горе автомобил бил
регистриран, като му е издадено свидетелство за регистрация част I, в което
като собственик на автомобила е записана свидетелката С.А.Ж.***, сменени му
били и регистрационните табели, като му
са поставени такива с *** регистрация ***. На 20.01.2012 год. свидетелят В.Й. ***
звъннал по мобилния телефон на подсъдимия, за да го попита кога ще му върне
автомобила, но същият не му отговорил. След това ходил до дома му да го търси,
но не го намерил, като пред тях го нямало и автомобила. След това случайно
минал покрай КАТ-Ямбол и видял автомобила, който ползвал и който на 19.01.2012
год. дал на подсъдимия да отиде с него до гр. София, но същият бил вече с ***
регистрация. Тогава се обадил по телефона на свидетеля Л.И. *** за да го пита
какво става с автомобила, като последният му обяснил, че го е продал на жена -
свидетелката С.А.Ж., която му е роднина, като подсъдимият му се обадил и му
казал, че автомобилът трябва да се прехвърли на нея, а всъщност го закупува
той. В този момент свидетелят Й. *** разбрал, че е измамен от подсъдимия, че
причината последният да вземе автомобила от него била не да пътува с него до
гр. София, а да го прехвърли с договор за покупко-продажба на МПС на
свидетелката Ж.***.
Според заключението на назначената по
делото оценителна автотехническа експертиза се установи, че средната пазарна
стойност на лек автомобил ***, към датата на извършване на деянието, съобразено
със средните пазарни цени в региона е 5300 лв.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена както от направените от подсъдимия самопризнания, така и
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства
по безспорен и несъмнен начин се установява, че подс. К. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението измама по
смисъла на чл.209 ал.1 от НК, тъй като за времето от
19.01.2012 год. до 20.01.2012 год. в гр. Ямбол, с цел да набави за себе си
имотна облага в размер на 3300 лв., е възбудил и подържал заблуждение у В.И.Й. ***,
че иска да отиде до гр. София с ползвания от него лек автомобил марка ***, след което ще
му го върне, като на 19.01.2012 год. автомобилът е продаден на С.А.Ж.***, и по този начин
причинил на В.И.Й. *** имотна вреда в размер на 3300 лв.,
От обективна страна измамата е
престъпление с два предмета, а именно
измаменото лице и ощетеното имущество. Видно от доказателствата по
делото, подс. К. е получил процесния автомобил
със съгласието на ползвателя му– свид.В.Й.. Това разпореждане е извършено от
страна на последния именно в резултат на възбуденото заблуждение от страна на
подсъдимия, което се изразява във формиране на неправилни представи относно
условията и основанието, при които се осъществява то. Видно от доказателствата
по делото, подс. К. е въвел Й. в заблуждение, че ще отиде с автомобила до гр.
София, след което на другия ден ще му го върне. Именно така създадената
неправилна представа у свид. Й. относно действителните намерения на подсъдимия
го е мотивирала да извърши акта на имуществено разпореждане.
Измамата
е резултатно престъпление. Законът изисква вследствие на акта на имущественото
разпореждане да е настъпила имотна вреда. От доказателствата по делоно
безспорно се установява, че за свид. Й. е настъпила имотна вреда в размер на 3300
лева, каквато е сумата която той е предал на собственика на автомобила, с оглед
бъдещата покупко-продажба на същия. Тази вреда е пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а самото
разпореждане от своя страна е следствие на неправилната представа на това лице
относно основанията и условията на разпореждането.
При осъществяването на деянието – предмет
на обнинителсния акт, подс. К. е действал с пряк умисъл и с користна цел. Той е
предвиждал, че в резултат на упражненото от него въздействие върху измаменото
лице – свид. Й., у последното ще възникнат неправилни представи за намеренията
му, както и че с последващите си
действия ще поддържа вече създадените неправилни представи. Освен това, подсъдимият е предвиждал, че
свид. Й. ще извърши желания от него акт на имуществено разпореждане, както и че
в резултат на това едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това подс. К.
е целял и набавянето за себе си на имотна облага, съзнавайки от друга страна
неизбежността на имотната вреда. Следователно
подс. К. е разбирал както общественоопасния и противоправен характер на
извършеното, така и неговите обществено опасни последици , но въпреки това е
искал и целял настъпването на престъпния резултат.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
подс. К. действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл.209 ал.1 от НК,
поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. От една страна
съдът взе предвид, че се касае се за престъпление с висока степен на обществена
опасност, обуславяща се както от динамиката на този вид престъпления към
настоящия момент в страната, както и сравнително висока стойност на причинената
щета. От друга страна съдът взе предвид, изразеното от него искрено съжаление
за стореното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и
младата му възраст и му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две
години при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. На основание чл.58А, ал.1 от НК, съдът намали така
определеното наказание на една година и четири месеца лишаване от свобода. Съдът
намира че за постигане на целите на наказателната репресия не е наложително
подс. К. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание и тъй като липсват и
законни пречки за това, на осн. чл.66
ал.1 от НК, отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така наложеното
наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Относно предявения граждански иск:
Такъв е предявен от В.И.Й., като се претендира заплащането на сумата от 3300
лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането. Така предявеният граждански иск съдът намира за
доказан по основание, тъй като
подсъдимият К. бе признат за виновен по предявеното му обвинение. Безспорно е
също така, че към настоящия момент подсъдимият не възстановил нанесените
имуществени щети. Поради това съдът счита гражданският иск за основателен и по
размер и осъди подс. К. да заплати на гр.ищец Й. сумата от 3300 лева, ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2012 г. до окончателното й изплащане.
Причини за осъществяване на деянието от
страна на подс. К. е стремежът му за противозаконно облагодетелстване за чужда
сметка, както и незачитане на
установения в страната правов ред.
При този изход на делото подсъдимият бе
осъден да заплати и направените по същото разноски в размер на 55 лева в полза
на ОДМВР Ямбол, както и ДТ в размер на 132 лв.върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: