Решение по дело №3315/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   414    Година  2022, 11.03.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.02.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3315 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Д.И.Д. от гр.Хаско­во срещу постановеното по АНД №6047/2021г. по описа на Районен Съд – Плов­див ХХVІ н. състав съдебно решение №1957/10.11.2021г., с което е пот­вър­­дено издаденото от Директор на Дирекция “Обслужване” при Териториална Ди­рек­ция/ТД/ на Национална агенция за при­хо­дите/НАП/ - Пловдив с адрес на при­зоваване гр.Плов­див, ул.”Скопие”№106 наказателно постановление/НП/ №590635 – F609480/03.08.2021г., с което е наложено на физическото лице на основание чл.264 ал.1 във вр. с чл.261 ал.1, във вр. с §25 ал.1 от ПЗР на ЗМДВИП наказание “Глоба” в размер на по 200 лева за нарушение на чл.92 ал.1 във вр. с ал.2 ЗКПО.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра-йонния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касацион-ни основания – неправилно прилагане на материалния закон и допуснато на­рушение на съществени процесуални правила, поради което мо­ли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени издаденото НП. Претендира раз­носки.

Ответникът по тази касационна жалба – ТД на НАП – Пловдив счита жал­бата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното реше­ние. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано-вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на така нало-женото наказание “Глоба” в размер на 200 лева, състав на Районния Съд – Пловдив приел, че от една стра­на не са допуснати нарушения при прилагане на съответните материални раз­по­ред­би на ЗКПО, а от друга, че не са извършени твърдяните съществени нарушения на процесуални правила в хода на разви­тие на административно – наказателното производство.

Настоящата касационна инстанция счита, че проверяваният съдебен акт не страда от изложените в касационната жалба недостатъци, а именно ка­са­ционните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а отделно така опреде­леното наказание е съответно и правилна е извършената преценка от първо­сте­пенния Съд с оглед приложението на чл.27 ЗАНН.

Правилно Съдът при преценка и проверка на събраните в хода на ад-министративно – наказателното производство доказателства, вкл. и пред него, е обосновал извод за наличие на извършено конкретно нарушение на посоче­ни­те правни норми от ЗКПО, тъй като от съвкупната пре­ценка на същите може да се направи обоснован извод за това.

По същество Д. като управител на търговското дружество “Екст­рийм вижън”ЕООД не е подал в законоустановения за това срок – до 30.06. 2021г. задължителната годишна декларация по чл.92 ал.1 ЗКПО за 2019 година в ТД на НАП – Пловдив.

Не са налице сочените в касационната жалба несъобразявания от страна на първостепенния съд досежно субективния елемент от състава на наруше­нието, при отчитане характера на изпълнителното деяние под формата на без­дейст­вие.

В казуса Д. именно с проявеното от него бездействие, след посоче­ния законоустановен срок, в качеството му на управител на търговското дру­жест­во, е допуснал извършване на нарушението по чл.261 ал.1 ЗКПО, което именно е описано и вменено на наказаното лице. В този смисъл липсват неяс­ноти и противоречия както в съставения АУАН, така и в издаденото НП.

По отношение недопуснатото доказателства – несъбрана справка за лице­то за други нарушения по ЗКПО, то следва да се посочи, че от една страна това е без значение за вменения състав на нарушението(не е при повторност), а от друга- липсата на такива доказателства означава, че следва да се приеме, че Д. не е бил наказван на посоченото законово основание, което е благо­приятно за наказаното лице. Ако наказващият орган е имал друго разбиране, то той е следвало да ангажира съответни доказателства.

Що се касае до търсеното прилагане института на чл.28 б.“а” ЗАНН(в редакцията му преди изменението с ДВ бр.109/2020г. в сила от 23.12.2021г.), то следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прила­гат субсидиарно по въпросите за отговорността. Спо­ред чл.93 т.9 от НК, "мало­важен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или нез­на­чителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обс­тоя­телства представлява по-ниска степен на обществена опасност в срав­нение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение наличието на маловажен случай, настоящият състав нами­ра, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен институт, като то­зи извод следва и от действителното фактическо положение, а то не е раз­лично от приетото за установено от първата инстанция, доколкото се уста­но­ви, че безспорно са засегнати важни обществени отношения, касаещи отчетността на търговците, касаеща тяхното облагане с корпоративен данък. Освен това упра­­вителят е подал съответната декларация едва на дата 17.02.2021, което е значително след установения за това срок.

В този смисъл опитите на нарушителя да разколебаят убедителността на главното доказване, проведено от страна наказващия орган, при съдебното ди­рене, вкл. и пред касационната инстанция, останаха неуспешни.

Този съдебен състав, след като провери всички събрани по делото, вкл. и по преписката доказателства, намира че правилно е била установена пред Ра­йонния Съд фак­ти­чес­ка­та обстановка именно въз основа на тях.

  В тази връзка районният съдия е извел аргументирани и обосновани из­во­­ди на база наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното зна­че­ние и стойност.

С оглед на последното не са налице нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила от страна на съста­ва на Районния Съд.

При това положение не са  налице и касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от обжалването на НАП следва да се при­­съдят разноски в размер на 80 лева за тази инстанция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №1957/10.11.2021г., постановено по АНД №6047/2021г. по описа на Районен Съд – Плов­див ХХVІ н. състав.

ОСЪЖДА Д.И.Д. от гр.Хаско­во да запла­ти на Нацио­нална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул. “Донду­ков”№52 сумата от 80/осем­десет/лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.