№ 470
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120201007 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД ЕИК ***, против
наказателно постановление № 2847-F605309/22.11.2021г. на Заместник Директор на ТД на
НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗС) на
основание чл. 74, ал. 1 от Закон за счетоводството е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се намира,
че е необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон, а нарушението било недоказано. Не бил спазен срока по чл. 34 ЗАНН.
Отделно се излагат подробни съображения относно причините за неподаване в срок на ГФО
като той бил подаден с вх. № 20201130101753. На 24.06.2020г. починал едноличният
собственик и управител на капитала на дружеството и към 30.09.2020г. липсвало лице,
което да може да разпише и да приеме ГФО. На 09.10.2020г. наследниците приели
наследството и след това бил приет с решение на ОС ГФО и бил подаден за обявяване.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., която поддържа
жалбата, претендира заплащане на разноски.
За наказващия орган, редовно призовани, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Писмените и гласите доказателства
по делото са еднопосочни и съдът ги кредитира изцяло като намира следното:
На 14.12.2020 г. от Агенцията по вписванията в НАП били предоставени списъци -
извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т,1 и т.2
от ЗСч, а именно не са подали в срока до 30.09.2020 г. (съгласно § 33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците) заявление за вписване и представяне за обявяване на в търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2019 г.
1
„***“ ООД с ЕИК *** в качеството му на предприятие по смисъла на ЗСч, не изпълнило
задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2019 година, чрез подаване
на заявление и представяне за обявяване в търговския регистър на Агенцията по
вписванията - Бургас до 30.09.2020 г.
„***“ ООД подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. вх. № 0200И0590098 / 03.04.2020г.
по описа на ТД на НАП Бургас, съгласно която за 2019 г. е извършвало дейност и е отчело
нетни приходи, съгласно счетоводното законодателство в размер на 120800.02 лв. До
предприятието е изпратена покана изх. № ИТ-00-1128/24.02.2021 г. за явяване в сградата на
ТД на НАП Бургас, дирекция „Обслужване“ в 7-дневен срок от получаването й за съставяне
на АУАН. В указания в поканата срок задълженото лице или негов упълномощен
представител не се явил, поради което АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН -
в отсъствие на нарушителя.
На 11.06.2021г. административното производство е било спряно и на 04.10.2021г. е
било възобновено. На 22.11.2021г. е издадено обжалваното наказателно постановление.
Съдът не споделя съображенията, че не са спазени сроковете за санкциониране на
дружеството-жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от ЗС в двумесечен срок
от получаване на списъците по ал. 13 Националната агенция за приходите предприема
необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 –
12. Срокът, предвиден в ЗС е за извършване на съответна проверка дали действително е
налице нарушение и неговият автор. Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. След установяване на нарушението, съответно
неговият автор, започват да текат сроковете, предвидени е чл. 34 ЗАНН, които в случая
според съдебния състав са спазени. Списък е представен от Агенция по вписванията на
14.12.2020г. като в двумесечен срок е извършена проверка, установено е нарушението и
неговият автор и в установения от закона тримесечен срок от откриване на нарушителя, а
именно на 12.03.2021г. е съставен АУАН, а в преклузивния срок /предвид спирането на
административно-наказателното производство/, е издадено наказателно постановление.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ЗСч актовете за установяване на административни
нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията
за държавна финансова инспекция. Наказателните постановления се издават от министъра
на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Съставянето на актовете,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. В случая НП е издадено от
Зам.-директор на ТД на НАП като лисва представена заповед за оправомощаването му за
издаване на НП от Министър на финансите. Представената по делото заповед ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. не е издадена от Министър на финансите и затова съдебният състав не
може да приеме, че НП е издадено от компетентен орган и само на това основание НП
следва да се отмени.
Според този състав обаче НП следва да се отмени и поради следното: Нарушението е
описано от фактическа и правна страна, като са посочени всичките му съставомерни
признаци и всички, относими към тях факти, дадена е съответстваща им цифрова правна
квалификация. Нарушението е извършено чрез бездействие. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това не ограничава правото на защита и не е съществено
процесуално нарушение. Същото се отнася и до непосочването на ЕГН и адрес на свидетеля.
Според този състав обаче материалният закон, е приложен неправилно. Непубликуването в
срок на Годишния финансов отчет за 2019 г. в срок до 30.09.2020г. е нарушение по чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. Деянието е наказуемо по чл.74 ал.1 от ЗСч. Законът предвижда
2
публикуването на ГФО, които са приети от общото събрание на съдружниците. Видно е от
доказателствата по делото и от служебна справка в Търговкия регистър в досието на
дружеството и неговата история, че едноличен собственик на капитала на дружеството е бил
Г.К.В., който е починал на 24.06.2020г.
На 09.10.2020г. е било проведено ОС на наследниците, които са приели наследството, а
на 15.10.2020г. е бил приет на ОС на съдружниците и ГФО за 2019г., след което е бил
представен за обявяване в АВ Търговски регистър. Предвид смъртта на едноличния
собственик на капитала на дружеството на 24.06.2020г. е било обективно невъзможно да
бъде изпълнено условието на закона ГФО да бъде приет от съдружниците. От своя страна
това поставя в невъзможност да се публикува приет от съдружниците ГФО в предвидения
от закона срок и извършеното е несъставомерно от обективна страна.
Но дори и да се приеме, че извършеното е обективно съставомерно, то съдът намира, че
същото с оглед обстоятелствата по делото е с много по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни случаи и е следвало да се приеме, че е налице маловажен случай.
Непубликуването на отчета в срок не се дължи на пренебрежение към законовите норми, а в
резултат на обективни, препятстващи факти – смъртта на едноличния собственик на
капитала като веднага след приемане на наследството и приемане на отчета за 2019г. той е
бил подаден в Агенция по вписванията Търговски регистър за публикуване. Няма данни за
други нарушения, поради което целите на наказанието могат да се постигнат с възможността
предвидена в чл. 28 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган да не налага наказание на нарушителя, а да го предупреди писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид изложените съображения за този състав НП следва да се отмени.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. Предвид отмяната на НП
право на разноски има жалбоподателят, на който да се присъдят разноски в размер на 300
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2847-F605309/22.11.2021г. на Заместник
Директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ЗС) на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за счетоводството на „***” ООД
ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД ЕИК ***
сумата в размер на 300 /триста/ лева - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3