№ 511
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110111063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. А. срещу /ФИРМА/. Предявен
е отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2500,00 лева, представляваща част
от вземания в общ размер от 2898,72 лева, начислени за предоставени ВиК услуги в
периода от 30.10.2014 г. до 01.10.2020 г. по партида с клиентски № *********** за
недвижим имот, находящ се в /АДРЕС/.
В исковата молба се твърди, че преди на името на ищеца да бъде открита
процесната партида, партида за имота, находящ се в /АДРЕС/, се водела на името на
Ц.Б.. След промяната на партидите ответникът прехвърлил всички стари неплатени
задължения в размер на 2898,72 лева към новооткритата партида на А. А. и
претендирал заплащането им от ищеца. Такова изрично искане било обективирано в
писмо на /ФИРМА/ с изх. № ЗИ-973 от 04.12.2020 г. Сочи се, че ищецът не дължал
част от така начислените вземания, а именно сумата от 2500,00 лева, тъй като същите
касаели период от време, през който трето за спора лице било потребител на ВиК
услуги в процесния имот. Релевирано е и възражение за погасяване на вземанията по
давност, като се твърди, че префактурирането им не променяло техния падеж. Въз
1
основа на тези доводи е отправено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /ФИРМА/ за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна сочи, че не
оспорва иска и счита за основателно твърдението на ищеца, че същият не дължи
процесната сума поради погасяването по давност. Отправя молба за постановяване
на решение при признание на иска и за присъждане на сторените разноски в тежест на
ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В отговора на исковата молба се твърди въз
основа на подробно изложени аргументи, че ответното дружество не следвало да
понесе тежестта за сторените от ищцовата страна разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът А. Б. А. не дължи на ответното дружество /ФИРМА/ сума в
размер от 2500,00 лева, представляваща част от вземания в общ размер от 2898,72 лева,
начислени за предоставени ВиК услуги в периода от 30.10.2014 г. до 01.10.2020 г. по
партида с клиентски № *********** за недвижим имот, находящ се в /АДРЕС/.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
С отговора на исковата молба по делото ответникът не е оспорил изложените в
исковата молба фактически твърдения, като изрично е заявил, че намира за
2
основателни доводите на ищеца за недължимост на процесните вземания. С оглед така
релевираните от страните твърдения и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК в
проектодоклада по делото, обявен за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 16.11.2021 г., съдът е приел, че фактическите обстоятелства, изложени в
исковата молба относно погасяването по давност на процесните вземания, не са спорни
между страните, съответно – не се нуждаят от доказване. Налага се, следователно
изводът, че е безспорна между страните недължимостта на процесните вземания,
поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен
изцяло.
Относно тежестта за разноските в производството, съдът намира, че същите не
следва да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, каквото
искане е отправено от ответното дружество. По делото са представени доказателства –
писмо, изходящо от ответника до ищеца, във връзка с подадено от последния писмо с
вх. № ЗИ-973 от 04.12.2020 г. (л. 5 от делото), от които се установява, че /ФИРМА/ е
дало повод за предявяването на иска, предмет на разглеждане в производството,
доколкото е посочило размера на прехвърлените по партидата на ищеца задължения,
формирани по партида, водеща се на името на трето за спора лице, и е указано, че са
предприети действия за събирането им по съдебен ред. Предвид изложеното, тежестта
за разноските, с оглед изхода на спора, следва да бъде понесена от ответната страна,
като в тежест на същата бъдат присъдени сторените от ищеца такива в размер на
100,00 лева за заплатена държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което са представени доказателства по делото (л. 24 и л. 25).
Релевираното от ответника възражение за прекомерност на платения адвокатски
хонорар е неоснователно, тъй като размерът на същия е съответен на установения
минимален такъв по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК, че А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес /АДРЕС/, не дължи на /ФИРМА/, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, сума в размер на 2500,00
лева, представляваща част от вземания в общ размер от 2898,72 лева, начислени за
предоставени ВиК услуги в периода от 30.10.2014 г. до 01.10.2020 г. по партида с
клиентски № *********** за недвижим имот, находящ се в /АДРЕС/.
3
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес /АДРЕС/, сумата от 500,00 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4