№ 14734
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Частно гражданско
дело № 20211110157650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С разпореждане №23059/06.02.2025г. по настоящото дело съдът е
обезсилил заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.10.2021г. по ч.гр.д. №
57650/2021г. по описа на СРС.
Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника Е. П. по
чл.248 ГПК за изменение на разпореждането в частта за разноските с искане за
присъждане на претендиран размер от 480 лева и държавна такса за
възражение по чл. 423 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на заявителя, в
който намира молбата за неоснователна. Твърди че длъжникът не е
материално затруднено лице, поради което не следва да се присъжда
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. В условията на евентуалност
моли да се приложи практика на СЕС и при определяне на адвокатския
хонорар да не се взема предвид Наредба 1 от 2004г. за адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска изменение на определението в частта за разноските,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗАд - да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАд и в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски. Съдът не дължи проверка за
съществуването на посоченото в договорите основание за оказване на
помощта. В случая ведно с възражението е преставен договор за правна
1
защита и съдействие между Е. П. и адв. К. Б., в които договори е уговорено, че
услугите се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд. Оттук и
съдът намира, че на адвокат Б. се дължат разноски за оказаната безплатна
правна помощ по заповедното производство. А в полза на длъжника следва да
бъде присъдена платената държавна такса.
По направеното възражение за прекомерност на възнаграждението съдът
намира следното:
Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява
ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при
допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и
справедливост. Съдът намира, че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение, е съобразил вида на спора, вида и количеството на
извършената работа, като в случая е подадено възражение по реда на чл. 423
ГПК, а не бланкетно възражение по чл.414 ГПК. Поради това така
претендирания адвокатски хонорар не е прекомерен по размер.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане № 23059 от 06.02.2025г. по описа СРС, в частта
за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК:
*********, гр.София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, да заплати на адвокат К.
Б., ЕГН **********, с адрес:гр. София, ******************, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 480 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК:
*********, гр.София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, да заплати на Е. Н. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ************* сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2