№ 136
гр. Троян, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100820 по описа за 2021 година
Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х., двете от с. О., общ. Троян са предявили против
„Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********, представители Д.М. и Б.С. иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
10, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 15.12.2008 г. с ответната банка е бил сключен
договор за ипотечен кредит, с кредитополучатели ищцата Д.А. и съпруга й
Б.А., който починал на 21.04.2014 г. А. оставил за свои законни наследници
съпругата си Д.А. и двете си дъщери К.Х. и Т.Й., като последната е направила
отказ от наследство и като съдлъжник по договора е встъпила ищцата Х.,
която фигурира и е подписала допълнително споразумение на 24.04.2015 г.
По силата на описания договор на кредитополучателите е предоставен кредит
в размер на 36 100 евро. Ищците считат, че клаузата на чл. 4, /вр. чл. 7 от
договора за ипотечен кредит/от последното допълнително споразумение
допуска анатоцизъм, т. е. начисляване на лихва върху лихвата, поради която
се явява нищожна, като противоречаща на закона. В следствие на това
ответната банка е получила сумата /след изменение на иска/ 15 200 лева без
основание и съответно дължи връщането на тази сума на ищците.
В подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали писмени
доказателства, представлявани са в процеса от адвокат Х.Р. от САК, който
моли съда изцяло да уважи предявените искове.
На основание чл. 131 от ГПК на ответната банка е изпратено копие от
ИМ и доказателства, в едномесечния срок е представен писмен отговор, с
който изцяло се оспорва исковата претенция. Не се оспорва сключването на
процесния договор между страните, като се излагат подробни съображения по
всяко от въведените твърдения на ищцовата страна. Направено е възражение
за изтекла погасителна давност. В с. з. банката е представлявана от гл.
юрисконсулт В.Т., която моли съда изцяло да отхвърли.
1
От приложените към делото писмени доказателства: решение № 215 от
13.08.2021 г. от АС гр. Велико Търново по Въззивно търговско дело № 154 от
2021 г., Договор за ипотечен кредит от 15.12.2008 г., общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, Допълнително споразумение
към Договор за кредит от 15.12.2008 г., Договор за поръчителство от
22.10.2012 г., Допълнително споразумение към договор за кредит от
15.12.2008 г. от 24.04.2015 г., Договор за поръчителство от 24.04.2015 г., 2 бр.
съдебноикономически експертизи, изготвени от в.л. Р. ТР. ХР., назначена за
вещо лице по Търговско дело № 61 от 2020 г. при ЛОС, Договор за ипотечен
кредит от 15.12.2008 г., Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, неразделна част от договора, Погасителен план,
неразделна част от договор за кредит от 15.12.2008 г., Условия за ползване на
лихвен процент по програма ДСК Уют и заявка за ползването му от
кредитоискателите, копие на нот. акт за учредяване на договорна ипотека №
119 т. 7, н.д. № 1182 от 15.12.2008 г. на нотариус Борис Кожухаров и молба за
подновяването й от 05.12.2018 г., Допълнително споразумение от 30.07.2010
г. и ОУ и ПП към него, Допълнително споразумение от 22.10.2012 г. и ОУ
към него, Удостоверение за наследници на Борислав Тодоров А. от 28.04.2014
г. и Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. и ПП и ОУ към него и от
заключението на СИЕ с вещо лице Р.Х., съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищците Д.А. и съпруга й Б.А. са сключили с ответната банка Договор за
ипотечен кредит от 15.12.2008 г. и Допълнително споразумение от 22.10.2012
г. А. е починал на 21.04.2014 г. и като законни наследници е оставил
съпругата си Д.А. и двете си дъщери К.Х. и Т.Й., като последната е направила
отказ от наследството. Допълнителното споразумение от 24.04.2015 г. е
подписано от А. и Х., която е встъпила като съдлъжник по договора за
кредит.
По силата на процесния договор кредитополучателите Д.А. и Б.А. са
получили кредит в размер на 36 100 евро.
Ищците са предявили пред ОС – Ловеч установителен иск с правно
основание чл. 146, ал.1, пр. 1, вр. чл. 143, т. 11 и т. 12 от ЗЗПотр., по който
иск е образувано т. дело № 61/2020 г. Постановеното решение е обжалвано
пред АС – гр. Велико Търново. С влязло в сила решение на ВТАС е
установено наличието на нищожна клауза, поради неравноправност,
представляваща част от чл. 7 от процесния договор. Установено е и
наличието на анатоцизъм. Съдът обаче е отказал да се произнесе по
установяването на анатоцизъм и връщане на сумите на това основание, тъй
като не е бил сезиран с подобно искане.
Предвид на цитирания съдебен акт, за А. и Х. се породил правния
интерес да предявят настоящата искова претенция, с искане да се установи
наличието на нищожни клаузи, предвиждащи анатоцизъм, поради
противоречие със закона, както и в тази връзка да се върнат неоснователно
заплатените суми на това основание. Ищците считат, че клаузата на чл. 4, /във
вр. с чл. 7 от договора за ипотечен кредит/ от Допълнителното споразумение
към Договора за ипотечен кредит, сключено на 24.04.2015 г., е нищожна,
поради нарушаване на закона, с това, че предвиждат начисляване на лихви
върху лихви, т. е. анатоцизъм. Видно от преамбюла на приложеното
споразумение се взема предвид, в буква Б/, че остатъкът от кредита към
момента на сключването на споразумението за главницата е 42 407.96 евро, за
2
дължимата редовна лихва е в размер на 6 773.05 евро, за наказателната лихва -
6 245.44 евро, както и заемни такси в размер на 402.87 евро. След отказ от
страна на кредитора от част от посочените суми - част от наказателната лихва
и част от таксите, той изчислява остатъкът като общата сума от 48 870 евро.
От заключението по допуснатата СИЕ с вещо лице Р.Х. се установи, че
тази обща сума е съставена както от главницата, така и от редовните лихви,
част от наказателната лихва и част от заемните такси. Тя е превърната на свой
ред в главница и като такава е олихвявяна, според правилата на Договора за
ипотечен кредит. Според клаузата на чл. 4 от споразумението дължимите
лихви се капитализират към датата на преструктуриране на кредита. Те се
разделят на отделни месечни вноски в качеството им на главница, съгласно
погасителен план. Наред с това, съгласно клаузата на чл. 7 от договора, върху
така формираната нова главница се начислява лихва по кредита, чийто размер
е 8,79%.
Ищците са сключили Договора за ипотечен кредит като физически лица
и в качеството им на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите. Поради това към него се прилагат разпоредбите на
ЗЗП, които защитават потребителя.
Въз основа на изчислената сума по заключението ищците са поискали
изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД досежно неговия размер,
по реда на чл. 214 от ГПК и съда е приел, че същия се счита за предявен за
сумата от 15 200 лева.
С оглед на изложената фактическа обстановка съда приема, че е сезиран
с положителен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26 ал. 1
пр. 1 от ЗЗД – съда да признае нищожността на процесната клауза от
споразумението, и осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 за сумата 15 200 лева, като
получена без основание.
С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна
съда извежда следното:
Съдът намира така предявните искове изцяло за основателни и
доказани. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като следва да се
вземе предвид.
При изводите си в заключението по назначената и възприета СИЕ, вещото
лице е установило, че по двете допълнителни споразумения от 22.10.2012 г. е
от 24.04.2015 г. възнаградителна лихва е преобразувана в главница по
кредита и върху нея е начислявана нова възнаградителна лихва. Това
представлява анатоцизъм и всички платени възнаградителни лихви върху
преобразуваната главницата съставена от предишна възнаградителна лихва са
неоснователно платени и начислени въз основа на нищожни клаузи, тоест
представляват неоснователно обогатяване. В тази връзка от пълномощника на
ищците е цитирана съдебна практика, която постановява, че уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на
кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените
задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
3
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД.
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск е отменена през 2014 г. преди подписване на второто допълнително
споразумение. При тези изводи съда приема, че процесната клауза е
нищожна поради противоречие със закона. При това положение
заплатената сума от ищците на банката в размер на 15 200 лева се явява
получена без основание и на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
върната в патримониума на ищците.
Във връзка с възражението за тригодишна погасителна давност на
ответника, следва да се отбележи, че е налице категорична практика на ВКС,
че връщането на даденото без основание не представлява периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, независимо, че даването е било
осъществено през определени периоди от време.
При тези изводи съда счита, че предявените искове следва изцяло да
бъдат уважени като основателни и доказани и следва процесната клауза да
бъде обявена за нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, както и
ответника да бъде осъден да за плати на ищците сумата от 15 200 лева, като
получена без основание.
Относно разноските – при хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците
следва да бъдат присъдени сторените разноски общо в размер на 2 333лева.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Съда намира възражението за
прекомерност на адв. хонорар на пълномощника на ищците, за
неоснователно.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, че
клаузата на чл. 4, /вр. чл. 7 от договора за ипотечен кредит/ от
Допълнителното споразумение към договора за ипотечен кредит, сключено
на 24.04.2015 г. между Д. ХР. АЛ., ЕГН **********, адрес: с. О., общ. Троян,
ул. „Д-р Б.П.“ № 7 и К. Б. Х., ЕГН **********, адрес: с. О., ул. „Хемус“ № 45
и „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представители Б.С. и Д.М. е НИЩОЖНА, като
противоречаща на закона.
На основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представители Б.С. и Д.М. да за плати на Д. ХР. АЛ., ЕГН **********, адрес:
с. О., общ. Троян, ул. „Д-р Б.П.“ № 7 и К. Б. Х., ЕГН **********, адрес: с. О.,
ул. „Хемус“ № 45 сумата от 15 200 – петнадесет хиляди и двеста лева, като
получена без основание.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представители Б.С. и Д.М. да заплати на Д. ХР.
4
АЛ., ЕГН **********, адрес: с. О., общ. Троян, ул. „Д-р Б.П.“ № 7 и К. Б. Х.,
ЕГН **********, адрес: с. О., ул. „Хемус“ № 45 сумата сумата 2 333,00 – две
хиляди триста тридесет и три лева, сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5