РЕШЕНИЕ
№ 73
град Плевен, 21.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 978/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г.Д.Б.,***, чрез
адв. В.М., срещу решение № 555/19.11.2021 г. постановено по а.н.д. № 20214430201738/2021
г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено противоречие с материалния закон
и процесуалните правила. Счита, че за да постанови решението си, въззивният съд
незаконосъобразно е възложил доказателствената тежест върху жалбоподателя, като
е приел, че той не е доказал възраженията си, че процесният електронен фиш е
съставен при допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на
нарушението с мобилно техническо средство за контрол и неговото санкциониране с
електронен фиш. Навеждат се доводи, че в мотивите си към решението въззивният
съд, в нарушение на процесуалните правила, е приел, че последиците от
доказателствената непълнота за законосъобразното провеждане на процедурата по
издаване на ЕФ, следва да се понесе от жалбоподателя, вместо от наказващия
орган. Посочва, че електронният фиш не съдържа дата на издаването си, поради
което от съдържанието му не става ясно дали е спазен тримесечния срок по
чл.34,ал.1,б.“в“ ,пр.1 от ЗАНН, като това обстоятелство подлежи на задължителна
проверка от въззивния съд, тъй като ЕФ представлява едновременно Акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление, поради
което следва да отговаря на сроковете за съставянето му , установени
императивно в ЗАНН. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на съществени
процесуални правила, като не е проверил служебно, налице ли са обстоятелства,
препятстващи образуването на административно наказателно производство.
Излагат се доводи, че в нарушение на процесуалните
правила относно разпределяне тежестта на доказване - чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
въззивният съд е отхвърлил, като недоказано възражението на жалбоподателя, че
мл.инспектор В. Л.не е преминал надлежно обучение и не е придобил
правоспособност за работа с конкретната АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабр. №
11743CD. Твърди се, че решенето е необосновано и постановено в нарушения на
материалния закон, тъй като в разрез с доказателствата по делото, съдът е
приел, че обжалваният ЕФ е издаден при спазване разпоредбите на Наредба №
81213-532/12.05.2015 г., относно предвидения ред за установяване на нарушението
чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Счита се, че необосновано въззивният съд е приел за
годно веществено доказателствено средство приложената по делото цифрова снимка
на МПС с peг. № ******. Твърди се, че първоинстанционният съд е оставил без
внимание възражението на жалбоподателя, че протоколът по чл.10 от Наредба №
81213532/12.05.2015 г. съдържа непопълнени задължителни графи, както и
противоречиви, взаимно изключващи се отбелязвания. Посочва, че в нарушение на
чл.10 от Наредбата, съставеният Протокол № 316р-10580/ 24.03.2021 г. не е
надлежно попълнен и съдържа противоречива - двусмислена информация. Излага
доводи, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че след
като страните не са поискали експертно изследване, то възражението на
жалбоподателя в тази насока е останало недоказано и следователно съдът няма
основание да не се довери на законосъобразното заснемане. Счита, че
ангажирането на отговорността на жалбоподателя, но без по делото да е доказано,
че са били спазени предвидените изисквания при монтажа и експлоатацията на
процесното АТСС, съответно - при издаването на ЕФ, съществено нарушава правото
на защита на наказаното лице. Моли съдът да отмени решение № 555/ 19.11.2021 г.
на Районния съд - Плевен, постановено по а.н.д. № 202144302017382021 г.
В съдебно заседание касаторът - Г.Д.Б.,***, не се явява, не се представлява. Представена е
молба за даване ход на делото в отсъствие на касатора, отмяна на решението и
присъждане на разноски в размер на 250 лева.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен,
гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба Серия „К“ № 4613500 на ОД на МВР-Плевен за нарушение
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система на ОД на
МВР – АТСС СПУКС ARH CAM S1 № 11743сd, с
което на Г.Д.Б. ***, с ЕГН **********, за това, че на 20.03.2021 г. в 09:16
часа в населено място, път ІІ-35, км.14+502, с. Брестовец, ул. „Ловешка“ (б-я
Ромпетрол), с посока на движение към гр. Ловеч, управлява МПС – лек автомобил
„Рено Канго“ с рег. № ***** със скорост
различна от допустимата 50 км/ч., а именно с 81 км/ч - нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.
първоинстанционният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, доказателствата по
делото и е изложил мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК. Наведените възражения в касационната жалба относно липса на обучение на мл. инспектор В.Л. са обсъдени от съда и са изложени мотиви, които се споделят.
Неоснователни са доводите на касатора, че поради липса
на дата на издаване на ЕФ не може да се извърши преценка за сроковете по чл. 34
от ЗАНН. При процедури по чл.189 от ЗДвП са напълно
неотносими сроковете по чл.34 от ЗАНН, които срокове са за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно
постановление, а в случая такива актове няма.
От спецификата на електронния фиш
се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни фишове за нарушения
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Законодателят изрично е записал „... Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението..“. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на
електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81
от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три
години, а абсолютната - четири години и половина. Видно от датата на извършване
на нарушението – 20.03.2021 г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито
един от двата срока.
Неоснователни са доводите на касатора, че посоченото
като място на разположение на техническата система в протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.22015 г. е различно от мястото, където фактически е поставена
техническата система и то е извън населеното място. В Протокол на л. 9 по нахд №1738/2021
г. за 20.03.2021 г. е посочено, че на 20.03.2021 г. използвано автоматизирано техническо средство
СПУКС ARH
CAM S1 № 11743cd в с. Брестовец, км. 14+ 502 ул. „Ловешка“ –
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока на
движение към гр.Ловеч, като същото място е отбелязано и в процесния ЕФ, като не
са доказани твърденията на касатора, че местоположението на техническото
средство е извън населеното място, а обстоятелството, че в протокола не са
попълнени всички графи по никакъв начин не води до извод за недоказаност на
нарушението, тъй като в ЕФ е посочено именно това техническо средство и времето
на установяване на нарушението и датата
– 9.16 часа на 20.03.2021 година съответстват на отразеното в протокола за
използване на тази система именно на 20.03.2021 г. в интервала от 08.00 ч до
15.00 часа.
Неоснователни са доводите на касатора, че приложената
снимка към ЕФ не доказва установеното нарушение, тъй като няма дата, час,
географски координати. В случая с оглед приложена снимка се установява, че има
посочени GPS координати, дата и час на
установяване на нарушението – 20.03.2021 г. , 9.16 часа, номер на снимка , като
на гърба на снимката е посочено и място на нарушението, подробно описано и
съответстващо на посоченото в ЕФ и съдът намира, че нарушението е безспорно
установено и доказано.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 555/19.11.2021
г. постановено по а.н.д. № 20214430201738/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2./п/