Решение по дело №123/2015 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 47
Дата: 8 декември 2015 г. (в сила от 29 декември 2015 г.)
Съдия: Емилия Христова Дишева
Дело: 20154220200123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр.Дряново, 08.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                              Председател: Емилия Дишева

при участието на секретаря К.Д., разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 123 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на  чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.А.К. ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Й.А. от ВАК, против наказателно постановление № 3/08.01.2003 г. на Началника на РПУ Дряново. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила във връзка с връчването на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, както и аргументи за  изтекъл давностен срок, обстоятелство изключващо  отговорността на жалбоподателя. Искането е да бъде отменено оспореното наказателно постановление

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В писмено становище процесуалният му представител поддържа жалбата. Ответната страна РУП гр. Дряново не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, в предвидения от закона срок.

Видно от представения по делото препис от атакуваното наказателното постановление, в същото е отбелязано, че е връчено на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 22.03.2004 г. Съгласно посочената разпоредбата, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая обаче по делото липсват доказателства редът по  чл. 58, ал.2 от ЗАНН да е бил спазен. От приложените в тази насока доказателства, се установява, че наказателното постановление е било служебно изпратено от РУП Дряново до РДВР ПП-КАТ Варна за връчване, а оттам чрез “Български пощи” ЕАД. От известието за доставяне се установява, че пратката не е била потърсена от получателя. Липсват каквито и да било данни наказващият орган да е направил справка дали жалбоподателят не е променил адреса си и в случай, че се установи, че адресът му не е променян, да е положил усилия за лично връчване на НП, включително и чрез органите на МВР и едва тогава да се приложи процедурата по  чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Тъй като по делото липсва доказана достоверна дата на връчване на процесното НП на жалбоподателя, съдът приема, че той е узнал за него на 12.10.2015 г. и към към момента на подаване на жалбата по пощата на 15.10.2015 г. срокът за обжалването му не е изтекъл. Поради изложеното жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.01.2003г., около 16,05ч., в гр. Дряново по ПП-5, 129км., жалбоподателят К. управлявал лек автомобил Мерцедес 190Д с рег. № ***, като при проверка от автопатрулен екип на РУ „Полиция” гр. Дряново, в състав свидетелите И.П. и Т.П., не представил полица за сключена гражданска отговорност за 2003 г., както и че управлява с изтекъл срок на акт № 88312/07.10.2002г., съставен от РПУ Албена. За горното св. И.П. в присъствието на св. Т.П. съставил против жалбоподателя К. Акт за установяване на административно нарушение № 3/02.01.2003г. за нарушения на чл. 100, т. 3 и т. 4 от ЗДвП. Актът е подписан без възражения от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 3/08.01.2003 г. на Началника на РПУ Дряново. Наказващият орган е приел, че К. е извършил нарушение на чл. 100, т. 3 от ЗДвП, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 10лв. и нарушение на чл. 100, т. 4 от ЗДвП, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 20лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на деянието, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява, както и превозните документи, определени от министъра на транспорта и съобщенията.

На базата на събраните по делото доказателства, доколкото АУАН се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като фактическите констатации не са оспорени, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил посочените в НП нарушения.

 От друга страна съдът е задължен да следи служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство. Съгласно т. 2 от ТП № 1/27.02.2015 г. по т. дело № 1/2014 г.,  разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК (в редакцията преди измененията в ДВ бр. 26 от 2010г.) във връзка с чл. 11 от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. В разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НК се предвижда ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най – благоприятен за дееца. Ето защо съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, преди  изменението в ДВ бр. 26 от 2010 г. В конкретния случай административното нарушение е извършено на 02.01.2003 г., както е посочено в АУАН и НП. Към датата на узнаване за наказателното постановление от жалбоподателя - 12.10.2015 г., предвиденият в закона срок на абсолютната погасителна давност, който е общо три години от извършване на административното нарушение съгласно по-благоприятния текст на разпоредбата на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в редакцията й отпреди измененията в ДВ бр.26/2010г., вече е бил изтекъл. С неговото изтичане правомощието на държавата да възбуди административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание следва да се счита за погасено по давност. По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 във вр. чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 80 ал. 1 т. 5, чл. 81 ал. 3 и чл. 2 ал. 2 от НК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3/08.01.2003 г. на Началника на РПУ Дряново, издадено против В.А.К., с ЕГН **********,***, с което за нарушение на чл. 100, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание  глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: