№ 42514
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20221110164021 по описа за 2022 година
че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по
делото:
Предявени са от Л. К. Р., Т. А. Г., А. А. Г., Д. А. Г., В. А. Г. - М., Б. Н. С., Н. М. С., М.
М. С. и Л. Л. И. (след прекратяване на производството по делото в частта относно
предявените от А. Т. П. искове с определение от 18.04.2023 г. на основание чл. 232 ГПК -
поради оттегляне на иска) срещу В. И. В., Д. И. Р. и Р. Г. А. (след прекратяване на
производството по делото в частта относно предявените искове срещу ответницата М. Т. В.,
починала преди образуване на настоящото дело, с определение от 12.07.2023 г.) субективно
активно и пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
общо 6/8 идеални части от собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.508.1626 по КККР на град София, одобрени със Заповед РД 18 – 53/23.11.2011 г. на
изп. директор на АГКК, с последното изменение на КККР, засягащо поземления имот - от
24.08.2020 г., с адрес на поземления имот: .................... № 9, с площ от 2396 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 99118.101009,
квартал: 204, парцел: I, при граници: имоти с идентификатори 68134.508.1553,
68134.508.1555, 68134.508.1610, и 68134.508.1654, при съответните квоти.
Ищците твърдят, че са част от законните наследници на лицето Л. М. С., починала на
16.10.1966 г. и на М.Д. С.. Посочват, че с Решение № 19- 01/06.10.1998 г. на Поземлена
комисия – Сердика на наследниците на Л. и М. С.и е възстановен поземлен имот - нива, с
площ от 22,301 кв.м., находяща се в землището на „............“, ЕКНМ 0003, местност
„............“, Столична община, съставляваща имот № 101009, при съседи: имот № 101010 – за
временно стопанисване от общината; имот № 000069-пасище, мера, общинска собственост;
имот № 000105 – населено място, общинска собственост; имот № 101008 – нива на
наследниците на Н.Й.М. и имот № 101011 – нива, временно стопанисвана от общината.
Твърдят, че за района, в който се намира възстановеният недвижим имот са одобрени КККР,
съгласно които процесният имот е поземлен имот с идентификатор 68134.508.1626, с адрес:
.................... № 9, с площ от 2396 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, като част от нива с площ от 22,301 кв.
м. В исковата молба се излага, че въ основа на Решението на Поземлената комисия от
06.10.1998 г. и за установяване на правата върху имота на законните наследници на Л. и М.
1
С.и е съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, № 132, том II, рег. № 5262, дело № 315/2001 г. на нотариус
Ц.С., вписан в СВ - гр. София с вх. № 16962, акт № 96, том 57, дело № 12722/2001 г.
Изясняват, че след смъртта си общите им наследодатели оставили за свои законни
наследници синовете и дъщерите си, както следва: В. М. Г. – дъщеря, починала през 2010 г.,
придобила ¼ от правото на собственост върху възстановения имот, чийто законни
наследници са ищците по делото Л. К. Р. (дъщеря) и Т. А.-Г., А. А. Г., Д. А. Г., В. А. Г. – М.
(законни наследници на А.Г. – починал преди наследодателката неин син); Н.М.Ч. – дъщеря,
починала през 1988 г., придобила ¼ от правото на собственост върху възстановения имот,
чийто законни наследници са А.Д.П., Т.Д.П. (законни наследници на починалата преди
наследодателката нейна дъщеря В.Т.П.), П.М.Ч. (наследник на починалия през 2004 г. син на
наследодателката – М. Т.Ч.) и Б.Р.П. (наследник на починалата през 2019 г. дъщеря на
наследодателката – М.Т.Ч.); Н. М. С. – син, починал през 1984 г., чийто наследници са
придобили припадащата му се според наследствения дял ¼ част от правото на собственост
върху възстановения имот, а именно: Б. Н. С. (син на починалата през 1997 г. дъщеря на
наследодателя – К. Б.ова С., Н. М. С. и М. М. С. (деца на починалия през 2003 г. син на
наследодателя – М. Н. С.; Л. М. С. – син, починал през 2000 г., придобил ¼ част от правото
на собственост върху възстановения имот със законен наследник ищцата по делото Л. Л. И.
и Д. М. С. – син, починал без низходящи, носител на ¼ част от правото на собственост
върху възстановения имот, чийто законни наследници са братята и сестрите му, респ.
техните наследници, описаните в другите групи. Посочва се, че ищците по делото са
носители на общо ¾ ид. части от собствеността върху процесния имот, както и, че
останалата ¼ част се притежава от наследниците на лицето Н.М.Ч.. Излага се, че
ответниците по делото претендират да са изключителни собственици на процесния поземлен
имот по силата на Нотариален акт № 200, том XI, рег. № 3680, дело 2733 от 18.02.2003 г., с
който лицето Г. В.ов Т. е дарил на И. Г.ов В. и на Р. Г. А. процесния недвижим имот.
Междувременно И. Г.ов В. починал, като негови законни наследници са ответниците В. И.
В. и Д. И. Р.. Посочва се, че дарителят Г. Т. се легитимирал като собственост с Решение №
16/21.12.1992 г. на Поземлената комисия – Сердика. След направена справка в Общинска
служба „Земеделие“ се установило, че по заявление на Г. В.ов Т. за възстановяване на
земеделски земи, е постановен отказ да му бъде възстановен поземлен имот с
идентификатор 68134.508.1626 поради липса на доказателства. Ето защо, ищците считат, че
Г. В.ов Т. не е могъл да прехвърли собствеността върху имота в полза на ответниците и
вещно - транслативният ефект на дарението не е настъпил. Намират, че доколкото
ответниците притежават титул за собственост, по силата на който претендират права върху
имота, собственост на ищците, то за последните е налице правен интерес за предявяване на
процесните установителни искови претенции с искане да бъде признато за установено
спрямо ответната страна, че ищците са собственици на общо 6/8 ид. части от процесния
имот при следните квоти: Л. К. Р. – 1/8 ид. част, Т. А. Г., А. А. Г., Д. А. Г. и В. А. Г. – М. –
по 1/24 ид. част; Б. Н. С. – 1/8 ид. част, Н. М. С. и М. М. С. – по 1/16 ид. част и Л. Л. И. – 2/8
ид. части.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците В. И. В., Д.
И. Р. и Р. Г. А., чрез пълномощника си адв. С.В., оспорват предявените искове като
процесуално недопустими, а по същество неоснователни, посочвайки, че с Решение от
20.11.1997 г. на Софийски градски съд, ГК, IV “А”, постановено по гр. дело № 120/1997 г., е
отменено Решение от 24.03.1997 г. по гр. дело № 1571/1993 г. по описа на Софийски
районен съд, 47-ми състав, както и Решение № 16 от 21-12-1992 г. по пкд № 41/31.07.1991 г.
на Общинска поземлена комисия Сердика и вместо това възстановява в полза лицето Г. В.ов
Тодор правото на собственост върху съществуващи /възстановими/ стари реални граници
собствеността върху ливада от 2,5 дка в местността ".............“, землището на „............“ –
София. Посочва се, че решението на въззивната инстанция е влязло в законна сила на
2
20.11.1997 г., поради което по-късното решение на ПК и издадения въз основа на същото
констативен нотариален акт, на които ищците основават правата си върху процесния имот,
не могат да породят действие и да бъдат противопоставени на правата на ответниците. С
отговора се излагат доводи за нищожност на решение № 19-01 от 06.10.1998 г. на ПК
Сердика, намирайки, е същото е негодно основание за възстановяване на собствеността на
наследниците на Л. и М. С., доколкото по отношение на този акт не са изпълнени
изискванията към състава - необходимият брой на членовете на органа, който го е издал,
съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като процесното решение е подписано само от един член
на Поземлена комисия. Посочват, че с последващо Решение № 16/20.11.1998 г. на ПК
последната повторно се е произнесла по признаване правото на собственост в стари реални
граници на същия имот, посочен в заявление № 16/27.05.1991 г., подадено от един от
наследниците на сочения наследодател на ищците. Излага се, че съществува неяснота
относно конкретния имот, възстановен по силата на това второ решение на ПК, тъй като се
касае за нива с площ, различна от площта на процесния, без отразени граници. Ответниците
считат, че непредявяването на искове от останалите съсобственици на процесния имот,
посочени от ищците, а именно наследниците на лицето Н.М.Ч., което ограничава ответната
страна в реализиране на правото й на защита. С отговора на исковата молба се оспорва след
твърдяното от ищците възстановяване на собствеността върху процесния имот, същите да са
били въведени във фактическото му владение. Излагат, че този имот се е владял и към
настоящият момент се владее единствено от наследниците на Г. В.ов Т., праводател на Д. И.
Р., В. И. В. и Р. Г. А.. С тези доводи се отправя искане за прекратяване на производството по
делото, евентуално за отхвърляне на предявените искове, след прогласяване нищожността
на Решение № 29 – 01/06.10.1998 г и Решение № 26/20.11.1998 г. на Поземлената комисия –
Сердика, както и за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост № 132, том II, рег.
№ 5262, дело № 315/2001 г. на Нотариус Ц.С., вписана в НК под номер 030, вписан в СВ -
гр. София с вх. № 16962, акт № 016, том LVI, дело № 132722/2001 г.
Съдът, след извършена по реда на чл. 140 ГПК проВ. за редовността на исковата
молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, съобразявайки
характера на предявените искове – петиторни такива, насочени към установяване правото на
собственост на всеки от ищците по отношение на процесния недвижим имот, счита, че
предявяването наред с тях на установителни искове и от останалите лица, сочени от ищците
като наследници на общите им наследодатели, не представлява процесуална предпоставка за
допустимостта на производството, тъй като съсобствениците не се явяват задължителни
другари в процеса, а предявяването на иск по чл. 124 ГПК от едни от съсобствениците е
израз на правото им на защита, упражняването на което не е обусловено от упражняването
му от останалите съсобственици по отношение на притежаваните от последните права. В
тази връзка съдът намира за неоснователно искането на ответниците за задължаване на
ищците да уточнят дали привличат посочените лица в процеса. Наведените в отговора на
исковата молба възражения, насочени към наличието на права на ответниците върху имота и
отричане действието на решението на ПК, на което се позовават ищците, касаят спора по
същество, а не обуславят недопустимост на производството, която да обуславя
прекратяването му на този етап от процеса.
По реда на чл. 145, ал. 2 ГПК на ищците следва да бъде указано да уточнят квотите си
от собствеността върху имота, която претендира всеки ищец (не група ищци), при равни
знаменатели, както и твърденията си относно процесния имот, като посочат дали имот с
идентификатор 68134.508.1626 по КККР на град София, с адрес: .................... № 9, с площ от
2396 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, изцяло съответства на имота, за който се твърди, че е
възстановен в полза на наследодателите на ищците и съставляващ имот № 101009 – нива с
площ от 22.301 кв. м. или част от последния, в който случай да посочи дали останалата част
представлява самостоятелен имот и чия собственост е последният.
3
На ответниците следва да бъде указано да уточнят относимостта на възраженията си,
насочени към оспорване действителността на решение № 16/20.11.1998 г., доколкото
ищците не основават претенциите на последното, както и да уточнят дали искането им за
прогласяване нищожността на решението на ПК, на което се позовават ищците и
изложените в тази връзка доводи, представляват възражение по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК – за
инцидентен съдебен контрол относно валидността на административния акт, по което съдът
да се произнесе в мотивите на крайния съдебен акт (с оглед неясно заявените допълнителни
искания, наред с искането за отхвърляне на исковете, вкл. за отмяна на КНА, на който
ищците основават правата си), като посочат дали същите са участвали в административната
процедура по издаване на акта. Произнасянето си по искането на ответната страна за
конституиране като заинтересована такава на Общинска служба по земеделие - Сердика,
правоприемник на ПК, издала процесното оспорване от ответниците решение, следва да
бъде отложено, до уточнение на горните обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили собствеността върху съответните идеални части от процесния имот на
твърдяното правно основание, а именно като наследници по закон на лицата Л. М. С. и М.Д.
С., в полза на които е възстановено правото на собственост върху процесния имот с влязло в
сила решение на Поземлена комисия, както и, че това решение е валидно и
законосъобразно.
В тежест на ответниците е да опровергаят твърденията на ищците и да докажат
собствените си такива, а именно, че те са собственици на имота на посоченото от тях правно
основание - по силата на договор за дарение от 18.02.2003 г. от праводателя им, в полза на
когото собствеността върху имота е възстановена с решение на ПК, както и, че са налице
сочените то тях основания, обуславящи недействителност/незаконосъобразност на
решението на ПК, на което основават правата си ищците.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са допустими, относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на страните за изискване от третото за процеса лице
– Общинска служба по земеделие – Източна да представи заверен препис от образуваните
преписи на Поземлена комисия – Сердика, по които са постановени Решение № 19-01 от
06.10.1998 г.; Решение № 16/20.11.1998 г. и Решение № 16/21.12.1992 г.; Решение №
16/21.12.1992 г. и Решение № 26/02.05.1993 г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ............ с
удостоверяване относно момента на влизане в сила на решенията.
Като относимо към предмета на спора, предвид заявените и от двете страни
самостоятелни права върху имота, следва да бъде уважено искането на ищците за допускане
на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която - въз основа на материалите по
делото, оглед на имота и след извършване на необходимите справки, да посочи дали е
налице идентичност между процесния имот и имотите съгласно решенията на ПК, на които
се позовават страните, като в заключението вещото лице опише фактически процесния имот.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ответниците за изискване на адм.
дело № 10489/2020 г. по описа на Административен съд – София град, II отделение, 31-ви
състав, предвид обосноваване на искането с налични в същото доказателства от значение за
установяване на изложените от тях обстоятелства. За ответниците, като страна по това дело,
4
съществува възможността да се снабдят с преписи от конкретните доказателства, за които
твърдят, че са относими към настоящия спор и да ги представят по делото.
Искането на ответниците за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ищците да
представят: заверен препис от Протокол за въвод във владение на процесния недвижим
имот, на оригинал на договор за дарение, както и в оригинал на Решение № 16/20.11.1998 г.
и Решение № 19 – 01/06.10.1998 г. на Поземлена комисия – Сердика, следва да бъде
оставено без уважение, тъй като от страна на ищците не са изложени твърдения за наличие
на такъв протокол, съответно се касае за договор, по който не същите не страни, респ. за
издадени актове от органи на поземлената собственост, а от друга страна последните две
вече са изискани от третото за процеса лице.
Искането на ответната страна за изискване на основание чл. 186 ГПК от Столична
община ,район Сердика препис от данъчна декларация по ЗМДТ, подадена от лицето Г. В.ов
Т., сочен за праводател на ответниците по отношение на процесния имот, следва да бъде
оставено без уважение, като неотносимо към конкретно проведеното от тях оспорване на
исковите претенции и соченото самостоятелно основание за придобИ.е на права върху
имота.
На основание чл. 156, ал. 2 ГПК на ответната страна следва да бъде указано да уточни
какви конкретно обстоятелства ще установява с поисканите трима свидетели при режим на
довеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за прекратяване на
производството по делото.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищците в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, с писмена молба, да уточнят: квотите от собствеността върху
имота, които претендира всеки от тях поотделно, както и твърденията си относно процесния
имот, като посочат дали имот с идентификатор 68134.508.1626 по КККР на град София, с
адрес: .................... № 9, с площ от 2396 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, изцяло съответства на
имота, за който се твърди, че е възстановен в полза на наследодателите на ищците и
съставляващ имот № 101009 – нива с площ от 22.301 кв. м. или част от последния, в който
случай да посочи дали останалата част представлява самостоятелен имот и чия собственост
е последният.
УКАЗВА на ответниците в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение, с писмена молба да уточнят относимостта на
възраженията, насочени към оспорване действителността на решение № 16/20.11.1998 г.,
както и да уточнят дали искането им за прогласяване нищожността на решението на ПК, на
което се позовават ищците и изложените в тази връзка доводи в отговора представляват
възражение по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК – за инцидентен съдебен контрол относно
валидността/законосъобразността на административния акт, по което съдът да се произнесе
в мотивите на крайния съдебен акт, като посочат дали същите са участвали в
административната процедура по издаване на акта.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответната страна за конституиране като
заинтересована страна по делото на Общинска служба по земеделие – Източна, до
уточнение на горните обстоятелства.
5
УКАЗВА на ответниците в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение, с писмена молба, да уточнят за установяване на какви
обстоятелства ще бъдат разпитвани поисканите трима свидетели при режим на довеждане, в
противен случай искането ще бъде оставено без уважение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. от
11:55 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото за процеса лице Общинска
служба по земеделие – Изток в двуседмичен срок от съобщението да представи заверен
препис от преписките, образувани пред Поземлена комисия – Сердика, по които са
постановени Решение № 19-01 от 06.10.1998 г. и Решение № 16/20.11.1998 г.; Решение №
6/21.12.1992 г. и Решение № 26/02.05.1993 г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ............, с
удостоверяване относно момента на влизане в сила на решенията.
ДОПУСКА по искане на ищците изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпроса, формулиран в исковата молба, като вещото лице отговори налице ли е идентичност
между процесния поземлен имот и имотите съгласно решенията на Поземлена комисия, на
които всяка от страните основава правата си и посочи фактически на място какво
представлява процесният имот – незастроен, ограден и т.н.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото, в т.ч. преписките от ОСЗ – Източна, след проВ. на относимите
документи, касаещи проследяване статута на процесния имот, както и след оглед на място
на същия.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. И.А.Ш., включена в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 450 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за изискване на адм. дело №
10489/2020 г. по описа на Административен съд – София град, II отделение, 31-ви състав; за
задължаване на основание чл. 190 ГПК на ищците да представят: заверен препис от
Протокол за въвод във владение на процесния недвижим имот, оригинал на договор за
дарение, както и оригинал на Решение № 16/20.11.1998 г. и на Решение № 19 –
01/06.10.1998 г. на Поземлена комисия – Сердика, както и искането за изискване на
основание чл. 186 ГПК от Столична община, район Сердика на препис от данъчна
декларация по ЗМДТ, подадена от лицето Г. В.ов Т. за процесния имот.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
6
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7