РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 31 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ
"Памелс – П.А." със седалище гр. Русе, представляван от собственика П.Д.П.,
чрез пълномощника адв. М.С., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 14 – ФК от 08.01.2020 г. на Началник на Отдел
"Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) "Запечатване на търговски обект" – бънджи
атракцион, находящ се в гр. Русе, на бул. "Липник" № 121Д – МОЛ -
Русе, стопанисван от ЕТ "Памелс П.А.“, ЕИК *********, както и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират
доводи за необоснованост на издадената заповед, липса на
доказателства, установяващи релевантни за случая факти. Твърди се, че не е
извършвана контролна покупка от органите на НАП, не са налице и доказателства
за извършено плащане на предоставена от търговеца услуга. Жалбоподателят
претендира съдът да отмени оспорената заповед или алтернативно да намали срока
на наложената ПАМ, както и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.Г.
поддържа становище а неоснователност на жалбата. Излага доводи за безспорна
установеност на нарушението, във връзка с което е наложена оспорваната ПАМ.
Иска жалбата да бъде отхвърлена както и да му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващата едноличния търговец на 15.01.2020 г., видно от подписана от нея
разписка (л. 1 от преписката). Жалбата до съда е подадена на същата дата, с
което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1
от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 14 – ФК от 08.01.2020 г. на Началник на Отдел "Оперативни
дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която
на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка
"Запечатване на търговски обект" – бънджи атракцион, находящ се в гр.
Русе, на бул. "Липник" № 121Д – МОЛ - Русе, стопанисван от ЕТ "Памелс
П.А.“, ЕИК *********, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган – в съответствие с разпоредбата
на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към
делото административна преписка, Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции
на НАП и Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС.
Спазена е изискуемата
писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. От фактическа страна
заповедта е обоснована с констатирано нарушение на разпоредби от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18), а именно
– неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ за
предоставена в търговския обект услуга, за която е била заплатена сума от 10
лв. в брой. В тази връзка в заповедта е направено изрично позоваване на
Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0388397 от 28.12.2019 г.
В жалбата, макар да се
твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, липсват фактически доводи за конкретни
процесуални нарушения. Такива не са установени и от съда при извършената
служебна проверка на оспорвания административен акт.
Обжалваната заповед, обаче,
е издадена в противоречия с материалноправните разпоредби.
Според констатациите в
ПИП, което са възприети и от административния орган в издадената заповед за
налагане на ПАМ, жалбоподателят не е издал фискален касов бон от наличното в
търговския обект фискално устройство на клиент, заплатил за услуга на атракциона
с две банкноти от по 5 лв. С това деяние е извършено нарушение по чл. 25, ал. 1
от Наредба № Н-18, което нарушение било установено чрез извършено „скрито
наблюдение на търговския обект и в присъствие на орган по приходите“.
Нарушението било извършено на 28.12.2019 г. в 18:36 часа. От съставения ПИП №
0388397/28.12.2019 г. е видно, че на тази дата в 18:30 часа органи по приходите
са започнали извършване на проверка в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя, представляващ атракцион от два батута за деца до 10 и до 40 кг.
Проверката приключила в 20:00 часа, като в хода й били изведени дневен финансов
отчет и „печат клен“ от фискалното устройство на обекта. Извършено било и
засичане на касовата наличност в търговския обект, при което не са установени
разлики с данните от ФУ. Посочените фактически обстоятелства дали основание на
административния орган да постанови оспорената заповед, приемайки че е налице
фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25,
ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – "Запечатване на обект
за срок до 30 дни", като в конкретния случай се касае за хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС –
не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на цитираните
правни норми сочи, че за да е налице основание за налагане на ПАМ по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е необходимо да се докаже от фактическа страна
неспазване на реда или начина за издаване на документ за извършена продажба. С
оглед конкретиката по настоящото дело, фактическият състав на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС ще е налице при доказано извършване на продажба
(включително предоставяне на услуга), за която е извършено плащане като в
момента на плащането не е издаден фискален касов бон от наличното ФУ. Съдът
намира, че в процесния случай не са установени всички елементи от цитирания
фактически състав. От съставения ПИП се установява, че при осъщественото скрито
наблюдение от (неидентифицирани) служители на НАП е било установено извършено
предаване на сума от 10 лева в банкноти от по 5 лева от лице, определено като
клиент (също неидентифицирано) на търговеца, предоставящ услуги с процесния
атракцион. Липсва каквато и да е конкретика относно предоставената услуга (за
две деца, за едно дете с двойна продължителност, предвид размера на сумата), а
така също липсват и каквито и да са данни, освен твърденията на проверяващите,
отразени в протокола, за това, че предадените пари касаят именно плащане на
предоставена в търговския обект услуга. Според описанието на фактическите
обстоятелства в ПИП и заповедта, нарушението е извършено при скрито наблюдение,
но и в присъствието на орган по приходите. Според отразения часови диапазон на
проверката очевидно твърдяното нарушение е извършено дори по време на самата
проверка. Доколкото в случая не се твърди да е извършена контролна покупка от
страна на проверяващия орган по приходите не става ясно кое лице точно е
установило извършеното нарушение – наблюдаващия скрито или органът по приходите,
в чието присъствие се твърди, че е извършено нарушението. Не са събрани
сведения от клиента извършил плащането, нито от длъжностното лице пряко
възприело предоставянето на услугата и извършеното за нея плащане. Тези
обстоятелства не биха могли да бъдат установени и от настоящия съд, доколкото
липсват каквито и да е идентификационни данни на посочените лица. Налице е
единствено констатацията отразена в протокола от извършената проверка,
възприета изцяло от административния орган.
Твърдяното нарушение не
се доказва и от приложените към ПИП дневен финансов отчет и КЛЕН. Изведения в
18:54 часа на 28.12.2019 г. дневен финансов отчет сочи извършени 22 броя услуги
по 5 лв. и 10 лв. въведени в касата или общо 120 лв., които съответстват на
установената в обекта касова наличност. В 18:59 часа и в 19:00 часа е изведен КЛЕН.
Първият касае периода от 27.12.2019 г./18:35:00 до 27.12.2019
г/18:55:00, в който липсват отчетени продажби, а вторият е за периода от 27.12.2019
г./12:00:00 до 27.12.2019 г/19:00:00, който отразява три извършени
продажби, съответно една в 13:16 часа и две – в 16:54 часа. Видно от цитираното
съдържание на изведения КЛЕН, информацията касае не датата на проверката,
респективно на твърдяното нарушение, а предходната дата – 27.12.2019 г., като
по този начин не се доказва твърдението на приходната администрация за липса на
издаден фискален касов бон на 28.12.2019 г. в 18:36 часа или непосредствено
след това. Така описаното в ПИП и заповедта за налагане на ПАМ нарушение, като
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, остава
недоказано, което обстоятелство влече и необоснованост и недоказаност на
оспорения административен акт.
По този начин по делото
остава недоказано извършването на нарушение от страна на жалбоподателя, което
да е предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Не е изпълнен фактическият
състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС, поради което издадената ЗНПАМ
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя се следва присъждане на направените и своевременно
поискани разноски по делото в размер на 350 лв., включващи 50 лв.
държавна такса и 300
лв. адвокатски хонорар, заплатен в брой.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ "Памелс
– П.А." със седалище гр. Русе, представляван от собственика П.Д.П.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14 – ФК от 08.01.2020
г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е
наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски
обект" – бънджи атракцион, находящ се в гр. Русе, на бул. "Липник"
№ 121Д – МОЛ - Русе, стопанисван от ЕТ "Памелс П.А.“, ЕИК *********, както
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
НАП гр. Варна да заплати ЕТ "Памелс – П.А.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ № 108, вх. 3, ет. 2, представляван
от собственика П.Д.П., сумата от 350,00 (триста
и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: