Р Е Ш Е Н И Е
№ 451/14.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав,
на четиринадесети
юли, през две хиляди и двадесета година,
в
публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 937 по
описа на ШРС за 2020 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от Л.Р.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Д.С.Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** и двамата чрез адв. П. от ШАК.
Молителката, в съдебно заседание, се явява лично и с адв. П..
За молителя
се явява адв. П., упълномощена с изрично пълномощно и
представя доказателства за невъзможността молителят да присъства в съдебно
заседание.
Личното явяване на молителите е предвидено с оглед
задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод между съпрузите е
сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността, при наличие на
уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично
пълномощно. В тази насока е и съдебната практика /Опр.№534/
27.09.2010г на ВКС по гр д №453/2010г., ІVг.о/.
В съдебно заседание, молителката се явява лично и потвърждава сериозното си и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В конкретния случай страните са приложили
молба–споразумение, като молителят лично го е подписал.
С оглед данните по делото, молителят отсъства от България, поради
обстоятелството, че в момента е на лечение в Университетски болничен център Б.
в Б., от Ковид-19, но явяването в съда на процесуалния
представител на страната, на който последният дал изрично пълномощно, с
подробно визирани условия на споразумението за прекратяване на брака, сочи за
непоколебимата воля на молителя относно искането му за развод и последиците от
същия.
ШРС, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Молителите Л.Р.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Д.С.Х.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, били законни съпрузи, като гражданският
брак между тях бил сключен на ***г. в гр. С., за което бил издаден Акт за
граждански брак №***/***г. от гр. С. 04, р-н О.. От брака си имат едно
непълнолетно дете – С. Д. Х., ЕГН **********.
В молбата до съда, молителите заявяват, че са постигнали
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Родителските права относно
непълнолетното дете, страните са се споразумели да се предоставят на майката,
местоживеенето на детето да бъде при нея, посочен е и режим на лични контакти
на бащата, както и размерът на дължима месечна издръжка от бащата, в размер на 152,50лв.,
който беше коригиран в съдебно заседание от страните, за молителя - чрез адв. П.. Двамата нямат претенции един спрямо друг за
изплащане на издръжка.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните,
направени както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно:
относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на детето, както и относно семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на
брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не
противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите се
явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди
депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдът, с
решението си, следва да определи окончателен размер на дължимата държавна
такса. Съдът намира, че окончателният размер на дължимата държавна такса в
настоящия случай следва да бъде в размер на 40,00 лева,като същата следва да се
поеме от молителката, съобразно посоченото в споразумението.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр.
с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.Р.Г., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Д.С.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за който е издаден
Акт за граждански брак №***/***г. от гр. С. 04 р-н О., ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л.Р.Г., ЕГН **********, постоянен адрес:
*** и Д.С.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, споразумение, в следния
смисъл:
Родителските права върху роденото от брака дете- С. Д. Х., ЕГН **********, се
предоставят на майката Л.Р.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Местоживеенето на детето С. Д. Х., ЕГН **********, ще бъде при майката Л.Р.Г.,
ЕГН **********, на адрес: ***.
Бащата Д.С.Х., ЕГН **********, има право на лични контакти с детето С. Д. Х., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца в събота от 10,00часа -в неделя до 18,00 часа с преспиване на адреса
на бащата, както и 1 месец през годината, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
Бащата Д.С.Х., ЕГН **********, ще заплаща за детето С. Д. Х.,
ЕГН **********, чрез майката и законен представител Л.Р.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152,50лв.(сто петдесет и два лева и петдесет
ст.), с падеж до 10 - то число на текущия месец, считано от датата на влизане в
сила на решението, чрез пощенски запис или фирма за парични преводи, до
настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Семейното жилище, находящо се на адрес: гр. С.,
ул. „***“ ***, е напуснато от молителката, ще се ползва от мъжа.
Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду
си.
Молителите заявяват, че нямат недвижимо имущество, придобито
по време на брака, а вещи и финансовите средства са поделили окончателно преди
развода.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40,00лв. /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Л.Р.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на ШРС сумата
от 40,00 лв. /четиридесет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Х. ЕГН **********, да заплати по сметка на ШРС, сумата
от 109,80 лв. (сто и девет лева и
осемдесет ст.), представляваща държавна такса върху присъдения размер на
издръжката, както и 5,00лв./пет/
лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: