Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 23.10.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №615/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че на * между */преобразувана
чрез вливане в */ и Д.М.И. е сключен Договор за потребителски кредит, по
силата на който на последния е предадена сумата
от 15000 лв. Изтъква се, че кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставеното финансиране, заедно с начислените лихви и такси в срок до
12.04.2021г. на 60 равни месечни вноски. Ищецът твърди, че ответникът не е
погасил 17 от дължимите месечни вноски за периода от 01.02.2017г. до
01.06.2018г., в резултат на което на основание чл. 21 от договора е обявил кредита за предсрочно изискуем считано от 12.06.2018г.,
за което го е уведомил. Навеждат се доводи, че в резултат от неизпълнението са
останали дължими 13043,17 лв. за главница, 1186,12 лв. за
договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до 11.06.2018г., 721,03 лв. за наказателна лихва
за периода от 02.02.2017г. до 01.07.2018г. и 84 лв. за такси
за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост. Твърди
се, че във връзка с вземанията са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по частно гражданско дело №10359/2018г.,
по описа на Варненския районен съд, които са връчени по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми са дължими, поради което отправя
искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №5204 от 04.07.2018г. по частно
гражданско дело №10359/2018г., по описа на Варненския районен съд както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения
му особен представител, в който оспорва основателността на предявените искове. Изтъква, че ответникът не е страна по договора, а вземанията за
наказателна лихва и такси се явяват недължими тъй като се основават на
неравноправни клаузи. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между */преобразувана
чрез вливане на *в */ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно
който банката се задължила да предостави на последния сумата от 15000 лв., а
последният се задължил да я върне заедно с уговорената годишна лихва от 13,9 % за
срок до 60 месеца, считано от усвояването на кредита. В договора страните
постигнали съгласие за размера на вноските и таксите по кредита и срока за плащането
им, индивидуализирали банковата сметка, по която на кредитополучателя ще бъдат
преведени заемните средства, определили условията за предсрочна изискуемост и
размера на обезщетението при забава и при обявяването й, представляващ сбор от
годишния лихвен процент за редовен дълг и обезщетението за забава в размер на
законната лихва. Поради забавяне в плащанията на погасителните вноски, за
периода от 19.02.2018г. до 19.05.2018г. банката изпратила чрез ЧСИ уведомления
за предсрочна изискуемост на кредита на постоянния и настоящ адрес на длъжника,
които са връчени по реда на чл. 47 от ГПК. При връчване на поканите е установен
контакт с ответника на посочения от него телефонен номер в договора като същият
е заявил, че от години живее и работи в чужбина. За извършените от ЧСИ действия
по връчване на уведомленията на 27.03.2018г. и 01.06.2018г. банката заплатила такси
от 84 лв. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се
установява, че ищецът е превел сумата от 15000 лв. по посочената в договора
разплащателна сметка, от която на * и на 09.01.2017г. ответникът е усвоил
съответно 10000 лв. и 2170 лв. Вещото лице е констатирало, че последният не е
извършвал вноски на парични средства по разплащателната си сметка като
погасяванията на задълженията по кредита за периода от 01.05.2016г. до 01.02.2017г.
е осъществено служебно от банката с наличните в сметката средства от отпуснатия
кредит в размер на 2830 лв. Установено е, че в резултат от извършените
погасявания са останали дължими 13043,17 лв. за главница и 1186,12 лв. за
договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до 11.06.2018г. като
за периода от 02.02.2017г.
до 01.07.2018г. банката е начислина наказателна лихва върху изискуема
главница, просрочена главница и лихва от 721,03 лв. и такси свързани с връчване
на уведомления за предсрочна изискуемост от ЧСИ от 84 лв. На 02.07.2018г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
относно горепосочените вземания за главница, лихви и такси по процесния договор
в общ размер на 15034,32 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско
дело №10359/2018г., по описа на Варненския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като
на 04.07.2018г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е
валидно възникнало заемно правоотношение свързано с предоставяне от страна на
банката в полза на ответника на сумата от 15000 лв. по процесния договор за
потребителски кредит. Сделката е действителна тъй като отговаря
на изикванията на закона предвид сключването й в писмена форма и подписването й
от ответника. Липсата
на доказателства за упълномощаване на съответния банков
служител да
сключи договора с ответника от името и за сметка на банката не оказва влияние
върху неговата валидност след като последната не се е противопоставила по
смисъла на чл. 301 от ТЗ и е предприела действия по предоставяне на средствата
по отпуснатия кредит. След сключване на договора кредиторът е изпълнил
задължението си като е превел по сметка на длъжника горепосочената сума, което
е породило задължение за последния да върне предоставеното му финансиране,
ведно с уговорената договорна лихва на 60 месечни вноски. Поради
липсата на изпълнение за периода от 01.05.2016г. до 01.02.2017г. и на основание
т. 16.3 и т. 16.4.1 от договора банката валидно е извършила операции по
погасяване на задължението с неусвоената сума от 2830 лв. по разплащателната
сметка на ответника. При това положение след 02.02.2017г. е настъпила забава в
плащанията по договора, което е дало основание на кредитора да начисли наказателна
лихва съгласно т. 15.5.1 и т. 15.5.2, а съгласно т. 21 да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита е редовно връчено на ответника по реда на чл. 47 от ГПК
на посочения от него адрес. Последният не е изпълнил задълженията си по т. 18.3
от договора като не е уведомил банката за промяната в адреса си след като се е
установил да живее и работи в чужбина и при това положение се е съгласил всички
съобщения да се считат за получени. Следва да бъде посочено, че уговорките
между страните в т. 15.5.1 и т. 15.5.2 от договора са нищожни тъй като
противоречат на изискването на чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, който предвижда при забава на длъжника, кредиторът да начислява
обезщетение, което ненадвишава законната лихва. В разглеждания случай
наказателната лихва представлява сбор от годишния лихвен процент по редовен дълг
и обезщетението за забава в размер на законната лихва, поради което с оглед
горепосочената императивна разпоредба за периода от 02.02.2017г.
до 01.07.2018г. кредиторът е имал право да начисли лихва върху непогасените
месечни вноски само в размер на 380,41 лв. За връчване на уведомленията за
предсрочна изискуемост на кредита ищецът заплатил такси от 84 лв., които
съгласно т. 18.1.3 от договора са дължими от ответника.
От
гореизложеното се достига до извода, че за кредитора е възникнало правото да
претендира от длъжника както заплащане на непогасените вноски по кредита с
настъпил падеж, така и заплащане на вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението за предсрочна изискуемост не са били изискуеми, ведно с
наказателна лихва в размер съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК и такси за
връчване на уведомления за предсрочна изискуемост в общ
размер на 14693,70 лв., от които 13043,17 лв. за главница,
1186,12 лв. за договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до 11.06.2018г., 380,41
лв. за наказателна лихва за периода
от 02.02.2017г. до 01.07.2018г. и 84 лв. за такси, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 02.07.2018г.
до окончателното изплащане на задълженията. За вземанията е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №10359/2018г., по описа на Варненския районен съд, поради което
предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в горепосочената
част са основателни и следва да бъдат уважени. Претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането за наказателна
лихва в частта за разликата от 380,41 лв. до
721,03 лв. е неоснователна поради начисляването й в противоречие със
ЗПК и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения на вещо лице и на
особен представител от 1858,93 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 342,74 лв.,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №10359/2018г.,
по описа на Варненския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Д.М.И. с ЕГН: ********** ***,
че дължи на *, *, сумите от 13043,17
лв. /тринадесет хиляди четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/ - главница, 1186,12
лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до 11.06.2018г., 380,41
лв. /триста и осемдесет лева и четиридесет и една стотинки/ - наказателна лихва
за периода от 02.02.2017г. до 01.07.2018г., 84 лв. /осемдесет и четири лева/ - такси
за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, представляващи задължения по Договор за потребителски кредит *
от *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.07.2018г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение №5204 от 04.07.2018г. по частно
гражданско дело №10359/2018г., по описа на Варненския районен съд.
Отхвърля
като неоснователен предявения от *, *, срещу Д.М.И. с ЕГН: ********** ***,
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване
съществуването на вземането за наказателна лихва в частта за разликата от 380,41
лв. до 721,03 лв., за което е издадена заповед
за изпълнение №5204 от 04.07.2018г. по частно
гражданско дело №10359/2018г., по описа на Варненския районен съд.
Осъжда
Д.М.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 1858,93 лв. /хиляда осемстотин
петдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени по
делото разноски както и сумата от 342,74 лв. /триста четиридесет и два лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №10359/2018г.,
по описа на Варненския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №10359/2018г., по описа на Варненския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: