РЕШЕНИЕ
№.............
003.07.2014 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІV Наказателен състав, на 16.06.2014 година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: И.Р., като разгледа докладваното от
съдия Бишуров АНД № 551 по описа за
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Д.Я. ***, ЕГН ********** против НП № 4106 от
14.01.2014г. на Началника на РУП-Пазарджик, с което на основание чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./ й е
наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните
в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, но без да се
излагат конкретни съображения.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява.
Районният
съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди
доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за
установено следното:
Жалбоподателят Я. е санкционирана за това, че на 21.12.2013 година, около
03.30ч., в ****”, при кръговото кръстовище с ****”, след като й било
разпоредено устно от страна на полицейски служители – св.И.Г. и негов колега да
спре да се саморазправя с тях и да ги остави спокойно да съставят АУАН по ЗДвП
на лицето Н.Г.С., тя не се съобразила с азпорежданията им, като продължила да
се държи грубо с полицаите. Опитала се да вземе от патрулния автомобил
документите на Н.С. и започнала да крещи към полицаите, че нямат право да му
вземат документите и да му извършват проверка. С това тя съзнателно пречила на
полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Това наложило
поставянето на белезници на жалбоподателаката й отвеждането й в сградата на
РУП-Пазарджик.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./.
По повод на това
против Я. бил съставен АУАН № 4106 от 21.12.2013г. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП.
Последното било
връчено лично на жалбоподателя на 24.02.2014 год. , а жалбата против него била
подадена по пощата на 04.03.2014г. /първи присъствен ден поноделник/, т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като
подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства
– показанията на свидетелите Г., П. и В., а също и от писмените доказателства, приети
по делото.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.
На първо място
следва да се отбележи, че в хода на административнонаказателното производство,
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви, се доказа по безспорен начин факта на извършване на
нарушението от страна на Я. и нейната виновност.
С поведението си тя
е нарушила разпоредбата на чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР,
понастоящем отменен, но е бил сила към момента на извършване на нарушението и
съставянето на АУАН и НП.
Първата правна
норма императивно предвижда санкция за онзи правен субект, който противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, а втората норма регламентира
правомощията на полицейските органи да задържат лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно им пречи да изпълнят задължението си по служба.
От неопровеганите
показания на актосъставителя Г. и на свидетелите П. и В., категорично се
изясни, че на посочените в НП дата, час и място със своето поведение
жалбоподателката Я. е консумирала състава на вмененото й административно
нарушение. Тя е пристигнала на мястото в момент, когато полицейските служители
са спрели за проверка таксиметров автомобил, управляван от лицето Н.Г.С..
Установили са, че той е извършил административно нарушение, т.к. в онзи момент
е бил лишено от право да управлява МПС и са пристъпили към ангажиране на
неговата административнонаказаетлан отговорност посредством съставянето на АУАН
и спирането на автомобила от движение. Точно тогава пристигнала Я., която имала
изключително недружелюбно отношение към полицаите. Започнала на висок тон да им
държи сметка защото съставят АУАН против С.. Полицаите й разпоредили устно да
преустанови неправомерното си поведение и да ги остави спокойно да си свършат
работата, т.е. да съставят акт против горния, да оформят и останалите
документи, както и да вземат регистрационния талон на автомобила, който
следвало да се спре от движение. Я. обаче не преустановила поведението си, а
продължила да вика към полицаите, че нямат право да съставят акт против С. и да
спират автомобил от движение. В един момент влязла в полицейския автомобил и
искала да вземе талона на автомобила, но като не го открила там блъснала силно
вратата. После опитала да търси талон и по джобовете на св.Г.. всичко това
наложило тя да бъде задържана.
Съдът изцяло дава
вяра на показанията на св.Г., независимо от неговата служебна връзка с АНО.
Този свидетел е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и няма никакъв
личен мотив да уличава Я. като й
приписва поведение или деяние, което тя обективно да не е имала. Отделно от
това показанията на актосъставителя категорично се потвърждават от двамата
свидетели-очевидци, при констатиране на нарушението – П. и В., които нямат
никаква връзка със страните в процеса и са абсолютно незаинтересовани.
С оглед на това
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговоронст на Я. на
основание чл.275 ал.1 от ЗМВР /отм./.
Очевидно
АНО е индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, т.к. то е определено при пълен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и е наложено
наказание в минимален размер, с което ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода от
делото и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция са направени
деловодни разноски в размер 20 лева – платени дневни разходи на св.П. и св.В.,
то същите ще следва да се възложат за плащане на жалбоподателя.
По тези
съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 4106 от 14.01.2014г.
на Началника на РУП-Пазарджик, с което
на И.Д.Я. ***, ЕГН **********, на основание чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./ й е
наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като
законосъобразно.
На основание
чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА И.Д.Я. ***,
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Пазарджик, съдебно
деловодни разноски в размер на 20.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: