Решение по дело №551/2014 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 567
Дата: 3 юли 2014 г. (в сила от 16 август 2014 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20145220200551
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№.............     

 

003.07.2014 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІV Наказателен състав, на 16.06.2014 година в публично заседание в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

Секретар: И.Р., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 551 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда с чл.59  и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Д.Я. ***, ЕГН ********** против НП № 4106 от 14.01.2014г. на Началника на РУП-Пазарджик, с което на основание  чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./ й е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин  лева/.

          Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, но без да се излагат конкретни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

          Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява.

Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

          Жалбоподателят Я. е санкционирана за това, че на 21.12.2013 година, около 03.30ч., в ****”, при кръговото кръстовище с ****”, след като й било разпоредено устно от страна на полицейски служители – св.И.Г. и негов колега да спре да се саморазправя с тях и да ги остави спокойно да съставят АУАН по ЗДвП на лицето Н.Г.С., тя не се съобразила с азпорежданията им, като продължила да се държи грубо с полицаите. Опитала се да вземе от патрулния автомобил документите на Н.С. и започнала да крещи към полицаите, че нямат право да му вземат документите и да му извършват проверка. С това тя съзнателно пречила на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Това наложило поставянето на белезници на жалбоподателаката й отвеждането й в сградата на РУП-Пазарджик.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./.

По повод на това против Я. бил съставен АУАН № 4106 от 21.12.2013г.  Въз основа на  акта било издадено  и атакуваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 24.02.2014 год. , а жалбата против него била подадена по пощата на 04.03.2014г. /първи присъствен ден поноделник/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Г., П. и В., а също и от писмените доказателства, приети по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че в хода на административнонаказателното производство, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви, се доказа по безспорен начин факта на извършване на нарушението от страна на Я. и нейната виновност.

С поведението си тя е нарушила разпоредбата на чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР, понастоящем отменен, но е бил сила към момента на извършване на нарушението и съставянето на АУАН и НП.

Първата правна норма императивно предвижда санкция за онзи правен субект, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, а втората норма регламентира правомощията на полицейските органи да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно им пречи да изпълнят задължението си по служба.

От неопровеганите показания на актосъставителя Г. и на свидетелите П. и В., категорично се изясни, че на посочените в НП дата, час и място със своето поведение жалбоподателката Я. е консумирала състава на вмененото й административно нарушение. Тя е пристигнала на мястото в момент, когато полицейските служители са спрели за проверка таксиметров автомобил, управляван от лицето Н.Г.С.. Установили са, че той е извършил административно нарушение, т.к. в онзи момент е бил лишено от право да управлява МПС и са пристъпили към ангажиране на неговата административнонаказаетлан отговорност посредством съставянето на АУАН и спирането на автомобила от движение. Точно тогава пристигнала Я., която имала изключително недружелюбно отношение към полицаите. Започнала на висок тон да им държи сметка защото съставят АУАН против С.. Полицаите й разпоредили устно да преустанови неправомерното си поведение и да ги остави спокойно да си свършат работата, т.е. да съставят акт против горния, да оформят и останалите документи, както и да вземат регистрационния талон на автомобила, който следвало да се спре от движение. Я. обаче не преустановила поведението си, а продължила да вика към полицаите, че нямат право да съставят акт против С. и да спират автомобил от движение. В един момент влязла в полицейския автомобил и искала да вземе талона на автомобила, но като не го открила там блъснала силно вратата. После опитала да търси талон и по джобовете на св.Г.. всичко това наложило тя да бъде задържана.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на св.Г., независимо от неговата служебна връзка с АНО. Този свидетел е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и няма никакъв личен мотив да уличава Я.  като  й  приписва  поведение  или  деяние,  което тя обективно да не е имала. Отделно от това показанията на актосъставителя категорично се потвърждават от двамата свидетели-очевидци, при констатиране на нарушението – П. и В., които нямат никаква връзка със страните в процеса и са абсолютно незаинтересовани.

С оглед на това правилно е била ангажирана административнонаказателната отговоронст на Я. на основание чл.275 ал.1 от ЗМВР /отм./.

Очевидно АНО е индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, т.к. то е определено при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложено  наказание в минимален размер, с което  ще  се  постигнат  целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Предвид изхода от делото и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция са направени деловодни разноски в размер 20 лева – платени дневни разходи на св.П. и св.В., то същите ще следва да се възложат за плащане на жалбоподателя.

По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

                                      Р Е Ш И :

 

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП № 4106 от 14.01.2014г. на Началника на РУП-Пазарджик, с което на  И.Д.Я. ***, ЕГН **********, на основание  чл.275 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./ й е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин  лева/, като законосъобразно.

    На основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА И.Д.Я. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Пазарджик, съдебно деловодни разноски в размер на 20.00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: