О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260338 10.12.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ УРУКОВ в.ч.гр.д. № 3320 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс/ ГПК/ и сл.
Образувано
е по частна жалба на „И.С.К.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.“****, представлявано от законния си представител Д.В.Д.–
управител, действащ чрез пълномощник - адвокат Б.В.С. от АК – К.против Разпореждане
с № 261376 от 06.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 3915/2020
г. по описа на Старозагорски районен съд /СТРС/, с което е ОТХВЪРЛИЛ
заявлението на „И.С.К.“ ООД С., ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к.*****, представляван от Д.В.Д.против
С.С.И., ЕГН **********, гр.С.З., кв.*****, за издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 150,00 такса разходи за извънсъдебно
събиране на задължението и за сумата от 485,40 лева такса за експресно
разглеждане на документи, като неоснователно.
Твърди
се, че обжалваното Разпореждане е неправилно и се претендира неговата отмяна и
присъждането на разноските.
В
срока за отговор насрещната страна С.И.С. не е депозирал такъв, с който да е
оспорила частната жалба на жалбоподателя.
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство по Ч.Гр.д. с № 3915/2020 г. по описа на СТРС е било образувано по заявление
на „И.С.К.“ ООД от гр.С. срещу С.И.С., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , общо
за сумата от 3780.83 лева, от които главница от 3000 лева, договорна лихва от
114.60 лева, както и за сумата от 150,00 такса разходи за извънсъдебно събиране
на задължението и за сумата от 485,40 лева такса за експресно разглеждане на
документи, мораторната лихва върху непогасената главница в размера на 30.83
лева, за периода от деня следващ датата на настъпването на забавата, а именно
25.08.2020 год. до 30.09.2020 год. датата на подаването на заявлението, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението, до окончателно изплащане на дължимите суми.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договора за потребителски
кредит с № 2136, сключен на 06.07.2020 г. между длъжника С.С.И. и „И.С.К.“ ООД С.,
ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.*****, представляван от Д.В.Д.,
като страните са подписали споразумението за предоставяне на кредита чрез средствата за комуникацията
от разстояние /по електронната поща/, като договорът за потребителския кредит е
бил сключен под формата на електронен документ. Размерът на кредита възлиза на
3000 лева.
Длъжникът не е изпълнил задължението си
по договора, като не е направил нито една погасителна вноска и изпаднал в
забава, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 11.09.2020
г.
Във връзка със забавеното изпълнение на
длъжника, кредиторът е направил и допълнителни разходи за извънсъдебното
събиране на вземането, определени в тарифа за Таксите на „И.С.К.“ ООД С. или
възнаграждението на адв. Б.С. в размера на 150 лева.
Също така е била начислена и сумата от 485,40 лева такса за експресно
разглеждане на документите на длъжницата.
С обжалваната част на разпореждането
съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която „И.С.К.“ ООД С., ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к.*****, представляван от Д.В.Д.иска
издаването против С.С.И., ЕГН **********, гр.С.З., кв.*****, на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за сумата от 150,00 такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението и за сумата от 485,40 лева такса за експресно разглеждане на
документи, като неоснователно.
Първостепенният
съд е приел, че таксата за експресно разглеждане на документите, противоречи на закона - чл.33, ал.1 от ЗПК,
т.к. води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно
обогатяване на кредитора.
Приел е, че клаузата за начисляване на
такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на закона – чл.33, ал.1
от ЗПК, т.к. за събиране на задължението на кредитора се дължи възнаградителна
лихва, а при забава –единствено мораторната лихва, като за последните две
лихви, съответно е издал и Заповедта за изпълнение в полза на жалбоподателя.
При
така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд
приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като
искането за присъждане на сумата от 485,40 лв., представляваща таксата за
експресно разглеждане на документите на длъжницата и сумата от 150,00 лв. –
таксата и разноските за извънсъдебното събиране на вземането, противоречи на
закона, а първата се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребителя.
Неоснователно е оплакването на частният
жалбоподател, че заповедният съд е превишил правомощията си, извършвайки
преценката си и за валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на
заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала.
Досежно противоречието със закона тази
проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на
императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект
валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и валидността
на отделните нейни клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2
т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценката и дали
искането не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото
обосновано предположение на съда за наличието на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител, въз основа на която се претендира издаване на
заповед за изпълнение на основаното на тази клауза вземане, само по себе си е основанието
съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд
приема, че споразумението за таксата за експресно разглеждане на документите на
длъжницата, въз основа на което се претендира издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 485,40 лв., противоречи на закона и е основано на
неравноправна клауза.
Противоречието със закона е налице,
т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за
експресното разглеждане на документите се
отнася до действията, свързани с усвояването и управлението на кредита, т.к.
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит се отнася до
конкретното искане на потребителя за отпускане на кредит, което при уважаването
му от кредитора бива последвано от сключването именно на договора за
потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за намаляване на
определен брой погасителни вноски, за смяната на датата на падежа, по
съществото си представляват новиране на възникналите за потребителя от договора
за кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на
възнаграждението и таксата за експресното разглеждане на документите, се
заобикаля съответно и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничението
в размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид,
че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в споразумението
услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор.
Не е налице предвиждането на
възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното
предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите
на добросъвестността и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на
споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда
задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото
си да предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи
единствено от волята на кредитора.
Клаузата относно таксата за
разходите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 150 също противоречи
на закона, т.к. на противоречи на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗЗП,
предвиждащи, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.
Налице е и противоречие с
нормата на чл.10а от ЗПК, т.к. възникването на това задължение на
кредитополучателя стои извън предоставянето от страна на кредитора на конкретни
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, предвид че всички
дейности, предвидени като основание за начисляване на разходи и такси за
извънсъдебно събиране не представляват предоставена в полза на
кредитополучателя услуга, а пряко ползват самия кредитор.
Именно поради това тази клауза противоречи на
закона и се явява нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането й в случаите на
забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни
от лихвата върху неплатената в срок сума
за времето на забавата.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261376 от 06.10.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 3915/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на „И.С.К.“ ООД С., ЕИК *****,
със седалище
и адрес на управление: гр.С., ж.к.*****, представлявано от Д.В.Д.,
с което се иска издаването против С.С.И., ЕГН **********, гр.С.З., кв.*****, на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 150,00 такса разходи за
извънсъдебно събиране на задължението и за сумата от 485,40 лева такса за
експресно разглеждане на документи, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.