Решение по дело №5275/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262145
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20211100505275
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                                28.06.2022 г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 5275 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20023985 от 26.01.2021 г. по гр.д. № 32807/2019 г. Софийски районен съд, 50 състав осъдил Г. Ф., БУЛСТАТ ******, да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 1 000 лева,

представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.12.2018 г. в гр. София, причинено от виновното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******- Д.В.С., ЕГН **********, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1 000 лева до пълния му предявен размер от 2 000 лева. Съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото. Решението е постановено при участието на Д.В.С., ЕГН **********, като трето лице помагач на ответника.

          Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Т.В.Т., който го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд определил обезщетение в занижен размер за претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени от заключението на СМЕ и свидетелските показания. Получените травматични увреждания причинили на въззивника болки и страдания за период от 20 дни, като контузената област обуславяла средна по сила болка, по-интензивна в първите денонощия, постепенно стихваща в края на възстановителния период. От свидетелските показания се установило, че ищецът изпитвал силни болки в областта на десния крак и куцал при ходене. За период от около седмица бил във временна неработоспособност. При определяне размера на обезщетението районният съд не обвързал преценката си с всички релевантни обстоятелства, не отчел както интензитета, продължителността и характера на травматичните увреждания, както и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално-икономическото развитие в страната, чиято проявна форма били лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, както и присъждане на възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38 ЗА.

Въззиваемата страна Г. Ф. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Третото лице помагач на ответника - Д.В.С., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане – кръвонасядане на дясното бедро в областта на тазобедрената става, причинено на ищеца при ПТП, състояло се на 27.12.2018 г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ******- Д.В.С., чиято гражданска отговорност към момента на ПТП не била застрахована. Претендирана е и законната лихва върху главницата от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ за плащане от Гаранционния Ф. – 28.03.2019 г., до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваната част. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:

  Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният Ф. не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.

В случая първоинстанционното решение в необжалваната му осъдителна част е влязло в сила и същото със сила на пресъдено нещо установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът какъв е справедливият размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед доказаните по делото вреди.

От приетата медицинска документация и изготвеното въз основа на нея заключение на СМЕ се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил прегледан в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където са направени изследвания и е освободен, с назначено лечение прием на „Аналгин“. При процесното ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: Кръвонасядане на дясното бедро в областта на тазобедрената става и към дясната ингвинална гънка, на площ от 15 см. Травмата е мекотъканна и е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването при този вид мекотъканна травма – кръвонасядане, е в рамките на 7 до 10 дни, при по-обширните – до 15 – 20 дни. Развитието на оток в контузената област обуславя средна по сила болка, по-интензивна в първите денонощия, постепенно стихваща до края на пълния възстановителен период. При този вид увреди е задължително пълно възстановяване, само в редки случаи може да възникнат усложнения с вид на инфекция, за каквито по делото няма данни. Тези увреждания не оставят белези поради липса на анатомичен дефект в областта на травмата. Перспективата при такъв вид травма е отлична.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

Свидетелят Х.А.установява, че с ищеца били колеги – таксиметрови шофьори. Ищецът се обадил на свидетеля да го прибере от болницата след ПТП. Когато отишъл да го прибере, ищецът се оплаквал от болка в крака, куцал. След това не работил доста време, 1-2 месеца не работил. Един път казал на свидетеля, че е в стрес още и не може да се качи да шофира, и кракът го болял. Уточнява, че след ПТП видял ищеца „1 – 2 пъти макс“, било около седмица – десетина дни след инцидента. Видели се пред дома на ищеца, тогава бил добре, но куцал.

По размера на обезщетението: Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно константната практика на ВКС (решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.), понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно константната съдебна практика, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Въззивният съд, като взе предвид, че при процесното ПТП ищецът е получил едно травматично увреждане -  Кръвонасядане на дясното бедро в областта на тазобедрената става и към дясната ингвинална гънка, на площ от 15 см; възстановителния период от 7 – 10 дни, като в резултат на отока ищецът е изпитвал средна по сила болка, по-интензивна в първите денонощия; липсата на доказателства в случая възстановителният период да е продължил повече от 10 дни; претърпените негативни психически и емоционални изживявания; пълното възстановяване на ищеца предвид характера на тази мекотъканна травма и липсата на каквито и да било остатъчни явления, вкл. и на белези, както и възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 33 години, споделя извода на районния съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 1 000 лв.

Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни. Свидетелят А.не е сигурен дали е виждал ищеца повече от един път, нито кога точно го е видял, но твърди това да било около седмица до десет дни след ПТП. Поради това неоснователно в жалбата се поддържа по делото да е установено възстановителният период при ищеца да е продължил 20 дни. Установените лимити на застрахователна отговорност нямат самостоятелно значение и не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент - моментът на настъпване на увреждането. В случая въззивният съд намира, че предвид доказаните по делото вреди, обезщетение от 1 000 лв. е съобразено и с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – 27.12.2018 г.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност във въззивното производство, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20023985 от 26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 32807/2019 г. на Софийски районен съд, 50 състав в обжалваната част, с която предявеният от Т.В.Т., ЕГН **********, срещу Г. Ф., БУЛСТАТ ******, иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до 2 000 лв.

ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 32807/2019 г. на Софийски районен съд, 50 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на Д.В.С., ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на въззиваемия – ответник Г. Ф..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                          

 

 

 

 

                                                                                                     2.