Р Е Ш Е Н И Е №
28.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 5275 по
описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 20023985 от 26.01.2021 г. по гр.д. № 32807/2019 г. Софийски
районен съд, 50 състав осъдил Г. Ф., БУЛСТАТ ******, да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от
1 000 лева,
представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 27.12.2018 г. в гр. София, причинено от виновното
поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******- Д.В.С.,
ЕГН **********, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1 000 лева до
пълния му предявен размер от 2 000 лева. Съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са
разпределени разноските по делото. Решението е постановено при участието на Д.В.С.,
ЕГН **********, като трето лице помагач на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца Т.В.Т., който го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на
принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд
определил обезщетение в занижен размер за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, установени от заключението на СМЕ и свидетелските показания. Получените
травматични увреждания причинили на въззивника болки и страдания за период от
20 дни, като контузената област обуславяла средна по сила болка, по-интензивна
в първите денонощия, постепенно стихваща в края на възстановителния период. От
свидетелските показания се установило, че ищецът изпитвал силни болки в
областта на десния крак и куцал при ходене. За период от около седмица бил във
временна неработоспособност. При определяне размера на обезщетението районният
съд не обвързал преценката си с всички релевантни обстоятелства, не отчел както
интензитета, продължителността и характера на травматичните увреждания, както и
обществения критерий за справедливост на дадения етап на
социално-икономическото развитие в страната, чиято проявна форма били лимитите
на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика. Поради това моли
съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за
двете инстанции, както и присъждане на възнаграждение на пълномощника му на
основание чл. 38 ЗА.
Въззиваемата страна Г. Ф. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Третото лице помагач на ответника - Д.В.С., с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
атакуваната част.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 558, ал.
5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за сумата 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане
– кръвонасядане на дясното бедро в областта на тазобедрената става, причинено
на ищеца при ПТП, състояло се на 27.12.2018 г. в гр. София по вина на водача на
лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ******- Д.В.С., чиято гражданска
отговорност към момента на ПТП не била застрахована. Претендирана е и законната
лихва върху главницата от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ за плащане
от Гаранционния Ф. – 28.03.2019 г., до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваната част. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го намира за правилно по
следните съображения:
Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Ф.
изплаща на увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ, увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният Ф. не е
платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.
В случая първоинстанционното решение в необжалваната му
осъдителна част е влязло в сила и същото със сила на пресъдено нещо установява
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Спорен
пред настоящата инстанция е само въпросът какъв е справедливият размер на
обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед доказаните по делото вреди.
От приетата медицинска документация и изготвеното въз
основа на нея заключение на СМЕ се установява, че след процесното ПТП ищецът е
бил прегледан в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където са направени изследвания и
е освободен, с назначено лечение прием на „Аналгин“. При процесното ПТП ищецът
е получил следното травматично увреждане: Кръвонасядане на дясното бедро в
областта на тазобедрената става и към дясната ингвинална гънка, на площ от 15
см. Травмата е мекотъканна и е причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Възстановяването при този вид мекотъканна травма
– кръвонасядане, е в рамките на 7 до 10 дни, при по-обширните – до 15 – 20 дни.
Развитието на оток в контузената област обуславя средна по сила болка,
по-интензивна в първите денонощия, постепенно стихваща до края на пълния
възстановителен период. При този вид увреди е задължително пълно
възстановяване, само в редки случаи може да възникнат усложнения с вид на
инфекция, за каквито по делото няма данни. Тези увреждания не оставят белези поради
липса на анатомичен дефект в областта на травмата. Перспективата при такъв вид
травма е отлична.
Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно. Същото не е оспорено от страните.
Свидетелят Х.А.установява, че с ищеца били колеги –
таксиметрови шофьори. Ищецът се обадил на свидетеля да го прибере от болницата
след ПТП. Когато отишъл да го прибере, ищецът се оплаквал от болка в крака,
куцал. След това не работил доста време, 1-2 месеца не работил. Един път казал
на свидетеля, че е в стрес още и не може да се качи да шофира, и кракът го
болял. Уточнява, че след ПТП видял ищеца „1 – 2 пъти макс“, било около седмица
– десетина дни след инцидента. Видели се пред дома на ищеца, тогава бил добре,
но куцал.
По размера на обезщетението: Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно
константната практика на ВКС (решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г.,
решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011
г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г.,
ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение №
16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по
т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.), понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време. Съгласно константната съдебна практика, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид, че при процесното ПТП ищецът е получил
едно травматично увреждане - Кръвонасядане на дясното бедро в областта на
тазобедрената става и към дясната ингвинална гънка, на площ от 15 см; възстановителния
период от 7 – 10 дни, като в резултат на отока ищецът е изпитвал средна по сила
болка, по-интензивна в първите денонощия; липсата на доказателства в случая
възстановителният период да е продължил повече от 10 дни; претърпените негативни
психически и емоционални изживявания; пълното възстановяване на ищеца предвид
характера на тази мекотъканна травма и липсата на каквито и да било остатъчни
явления, вкл. и на белези, както и възрастта на пострадалия към датата на ПТП -
33 години, споделя извода на районния съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 1 000 лв.
Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни.
Свидетелят А.не е сигурен дали е виждал ищеца повече от един път, нито кога
точно го е видял, но твърди това да било около седмица до десет дни след ПТП.
Поради това неоснователно в жалбата се поддържа по делото да е установено
възстановителният период при ищеца да е продължил 20 дни. Установените лимити на
застрахователна отговорност нямат самостоятелно значение и не се ползват с
приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат съобразени като израз на
икономическите условия към релевантния момент - моментът на настъпване на
увреждането. В случая въззивният съд намира, че предвид доказаните по делото
вреди, обезщетение от 1 000 лв. е съобразено и с обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането – 27.12.2018 г.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната
част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на
въззиваемия дейност във въззивното производство, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20023985 от 26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 32807/2019 г.
на Софийски районен съд, 50 състав в обжалваната
част, с която предявеният от Т.В.Т., ЕГН **********, срещу Г. Ф., БУЛСТАТ ******, иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е отхвърлен за
разликата над 1 000 лв. до 2 000 лв.
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 32807/2019 г. на
Софийски районен съд, 50 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на Д.В.С., ЕГН **********,
като трето лице помагач на страната на въззиваемия – ответник Г. Ф..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.