НОХД № 614/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. С.Г.С. ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 09.02.2019г. в с.Х., обл.Пазарджик и в гр.Пазарджик е
упражнявал професията „шофьор на таксиметров превоз на пътници“ с моторно
превозно средство - лек автомобил марка “Ф.” модел „Г.” с ДК№***, собственост на С.С. ***, без да
има съответната правоспособност, съгласно чл.З ал.1 и ал.2, чл.18 т.З и т.5,
чл.21, чл.24 и чл.31 от „Наредба №34 от 06.12.1999год. за таксиметров превоз на
пътници“ на Министъра на Транспорта на Република България- престъпление по
чл.324 ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание „глоба” на основание чл. 78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и
дава обяснения. Защитникът му пледира да бъде оправдан, тъй като извършеното от
обвиняемия деяние било малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция на обвиняемия да бъде
наложена глоба съобразена със смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемия
обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Към 09.02.2019г. обв. С.С. не разполагал с изискуемите
документи по чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници издадена от Министъра на транспорта на Р България (Наредбата)
а именно удостоверение за регистрация и разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници, издадено от кмета на Община-Пазарджик, позволяващи му да
извършва таксиметров превоз на пътници. Обвиняемият не отговарял и на
изискванията по чл.18 т.3 и т.5 от цитираната наредба, тъй като не притежавал
валидни Удостоверение за психологическа годност и Удостоверение водач на лек
таксиметров автомобил, към 09.02.2019 г.
Независимо, че не покривал изискванията, императивно
определени в посочените разпоредби от Наредбата и без да има съответната правоспособност,
на 09.02.2019 г. обв. С. решил да упражни професията „шофьор на таксиметров
превоз на пътници“, като превози пътници от с. Х. до гр. Пазарджик. За целта той
се качил в лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, който бил собственост на
неговия син С.С.С.. Посоченият автомобил не бил снабден с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, нито бил облепен със стикери, указващи
превозната цена. Не бил обозначен и със знак „Такси” и в този смисъл не отговарял
на изискванията на чл.21 и чл.24 от Наредбата. За автомобила няма издадено и Удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
След като се качил в автомобила, обл. С. управлявайки
го, отишъл до спирката в с. Х., обл.Пазарджик. Там видял свидетелките Е.Ч. и А.Д..Той
поканил и двете да се качат в автомобила му, като заявил, че ще ги превози до
гр. Пазарджик на цената на автобусния билет. Свидетелките Ч. и Д. били ползвА.и
преди услугите на т. нар. „частни таксита” и били добре информирани за цената на
превоза по маршрут с.Х.-гр.Пазарджик, както и това, че заплащането ставало при
слизане в съответната крайна точка. Освен това св. Ч. била ползвала и преди транспортните
услуги на обв. С. за да пътува с автомобила му от с.Х. до гр.Пазарджик и
обратно, като обикновено заплащала на обвиняемия сумата от 2,40 лева в едната
посока. След отправената от обвиняемия покана, свидетелките Ч. и Д. заели
местата си в лекия автомобил „***“ с рег.№ *** и обв. С. ***. По пътя той спрял
и качила в автомобила и св. Й.П. от с. Ивайло, който заявил, че желае да слезе
пред болницата в гр.Пазарджик, където ще заплати на обвиняемия превоза.
На посочената дата на територията на гр. Пазарджик и
по автобусна линия с. Г.-с. Х.-с. Огняново се провеждала специализирана
полицейска операция по линия „Транспорт“ във връзка с получен сигнал за
нерегламентиран превоз на пътници. В операцията участвА.служители на сектор
„ПИП при ОД на МВР- Пазарджик и служители на Областен отдел „Автомобилна
администрация“- Пазарджик.
В гр. Пазарджик обв. С. ***, където св. Д. пожелала да
слезе. Тогава при обвиняемия отишли служители на ОД на МВР- Пазарджик, сред
които бил и св. С.Б., както и служители на ОО „АА“- Пазарджик. Пред служителите
на полицията и контролните органи обв. С. не представил документите, с които
съгласно чл.31 от Наредбата бил длъжен да разполага и носи всеки водач,
управляващ таксиметров автомобил, тъй като не притежавал такива. За
констатираните нарушения на ЗАвПр на обвиняемия бил съставен АУАН серия А-2018,
№ 255069/2019г. от органите на ОО „АА“-Пазарджик, който той подписал и получил.
Извършен бил оглед на местопроизшествието, за който
бил съставен съответен протокол и фотоалбум. При огледа било констатирано, че
до скоростния лост на автомобила бил поставен монетник с монети в него, а
автомобилът не бил обозначен със съответните знаци и стикери, съгласно
изискванията на чл.21 от Наредбата.
С протокол от 09.02.2019 г. обв. С. предал на
разследващите органи заверени копия от: касов бон и бар код за годишен винетен
стикер с валидност 08.05.2019 г.; контролен талон №70815876 за застраховка „ГО“
на МПС с рег.№ ***с валидност 06.05.2019г.; удостоверение за техническа
изправност на ППС- лек автомобил марка „***“ с рег.№*** с валидност до
14.08.2019г.; свидетелство за регистрация на МПС №*********; оригинал на тефтер
с твърди корици с ръкописно изписан в него текст за часово транспортно
разписание по маршрут Кричим-Пазарджик, Пазарджик-Кричим и от Хасково. Цитираните
документи били приобщени като доказателства по делото.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
В хода на разследването по ДП от ОО „АА“- Пазарджик е
изискана справка и извадка от информационната система на ИА АА, от които се
установява, че към инкриминираната дата обв. С. не е притежавал Удостоверение
водач на лек таксиметров автомобил и валидно Удостоверение за психологическа
годност, а управлявания от него лек автомобил марка „***“ с рег.№*** не е имал
издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. От справката на ОО АА- Пазарджик става ясно, че в периода от 01.01.2010
г. до 27.02.2019 г. обв. С. е бил санкциониран по административен ред с НП № 24-0000131/15.03.2011
г. за нарушение на ЗАвПр.
От приетото по делото като писмено доказателство писмо
изх.№28-00-63/20.02.2019 г. на Община Пазарджик, предоставено на ДП, е видно,
че за управлявания от обвиняемия лек автомобил марка „***“ с рег.№*** не е
издавано разрешително за извършване на таксиметров превоз, съгласно чл.24а от ЗАвПр.
В хода на ДП К.С.Г.от гр.Пазарджик е предал доброволно
1 брой CD, съдържащ видеозаписи от стационарни камери, поставени в частен имот
в с. Х., обл. Пазарджик, за което е съставен протокол от 27.02.2019 г. Съдържанието
на записите било изследвано на ДП от експерт при НТЛ при ОДМВР- Пазарджик, въз
основа на назначена видеотехническа експертиза.
От заключението, което съдът цени като компетентно и
обосновано, на видеотехническа експертиза, се установява, че на видеозаписите от
изследвания диск са регистрирани 28 преминавания на лек автомобил със сходни
черти като на автомобила, управляван от обв. С.. Експертът е дал заключение, че
вероятно на видеозаписите е заснет лек автомобил марка „***“ с рег.№***.
В хода на разследването е изискана и справка на сектор
„ПП“ при ОДМВР- Пазарджик за собственост на МПС, приета по делото като писмено
доказателство, от която става ясно, че лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** е
собственост на С.С.С.- син на обв. С..
От приобщената по делото като писмено доказателство
справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпления
от общ характер.
Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите С.Б., Й.П., Е.Ч., А.Д., А.Х.и А.К., дадени в
досъдебната фаза на процеса, преценени и възприети по реда на чл.378 ал.3 от НПК, както и частично от обясненията на обвиняемия, от писмените доказателства
и заключението на ВТЕ, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК, както и приети в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
От показанията на свидетелите се установява безспорно, че на
инкриминираната дата обв. С. е управлявал процесния автомобил от с. Х. до гр.
Пазарджик, като в автомобила си е превозвал като пътници свидетелите Д., Ч. и П..
Пак от същите става ясно, че тримата пътници са се качили в автомобила на
обвиняемия, за да ползват неговите услуги за превоз до гр. Пазарджик срещу сума
равняваща се на автобусния билет. От писмените доказателства основните от които
справките от ОО АА- Пазарджик пък по несъмнен начин се доказва, че обв. С. не е
имал необходимите документи за да извършва таксиметров превоз на пътници, както
тези които се изискват за водача на таксиметровия автомобил, така и такива
изискуеми за самия автомобил, за да извършва такъв превоз. Освен това от
огледния протокол става ясно, че автомобилът управляван от обвиняемия е бил без
обозначителни табела и стикери, а в същия до скоростния лост е имало поставен
монетник с монети.
Съдът не даде вяра на обясненията на обв. С. в частта, в която твърди, че
не е извършил превоза на посочените трима пътници срещу заплащане, а като
услуга направена на съседи, както и че св. П. бил качил в автомобила погрешно,
тъй като се бил припознал, както и на твърдението му че не бил извършил превоза
на тримата пътници срещу заплащане. Неговите обяснения противоречат на
показанията на свидетелите Д., Ч. и П.. И тримата са категорични, че са се
качили в автомобила на обвиняемия за да ги превози до гр. Пазарджик, като
„частно такси“ на стойността на един автобусен билет. Св. Ч. заявява
категорично, че и друг път е полввала нееднократно услугите за превоз на обв. С..
Св. П. също заявява, че се е качил в автомобила на С. за да го откара до
болницата в гр. Пазарджик, за което ще му заплати съответната цена за превоза.
Обясненията на обв. С. са и в противоречие с показанията на св. Б., който
заявява, че още в с. Огняново обв. С. е бил забелязан, че е качил пътник от
спирката в селото (св. П.). Пред него пътниците са заявили, че обвиняемият ги е
превозил като частно такси. При извършената проверка на водача и автомобила,
той установил, че обв. С. не притежавал удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за
психологическа годност, а за управляваният от него автомобил не било издавано удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Св. Б. сочи в
показанията си и това, че му направило впечатление, че за един кратък период от
време от извършване на ГТП на автомобила през м. август 2018 г. до деня на
проверката- 09.02.2019 г., л.а. имал пробег от 30 000 км.
Съдът взе предвид и показанията на св. А.Х., който
работи като шофьор на автобус в „Кричим Експрес“ и извършва превози по линия
Кричим- Пазарджик, в които е посочил, че многократно и постоянно е виждал
автомобила на обвиняемия С. да се движи по неговата линия в обсега на
пазарджишките села и да спира на спирките в с. Огняново и с. Х., от където
качвал пътници. В унисон с показанията на този свидетел е и справката от ОО АА
и приетите по делото АУАН и НП, от които е видно, че обв. С. е санкциониран по
адм. ред и преди за извършен нерегламентиран таксиметров превоз на пътници.
При преценката достоверността на обясненията на
обвиняемия бе взето под внимание и приобщеното по делото веществено
доказателство- тефтер с разписания на автобусни линии, иззет при огледа на
автомобила, управляван от обв. С.. Ако не извършва превоз на пътници по
маршрута от с. Х. до гр. Пазарджик и обратно срещу заплащане, то няма логика в
автомобила си обвиняемият да съхранява данни за автобусните разписания. Явно е,
че тази информация е необходима с цел той да приканя пътниците чакащи по
автобусните спирки да се качат в автомобила му, за да ги откара до гр.
Пазарджик и обратно до селата по тази линия на цената ана автобусния билет.
Всичко това даде основание на съда да не приеме за обективни дадените от
обвиняемия обяснения и да ги приеме за изградена от него защитна позиция с цел
избягване на наказателната отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че от обективна и
субективна страна обв. С.С. е осъществил престъпният състав на чл.324 ал.1 от НК като на 09.02.2019г. в село Х.,
обл.Пазарджик и в гр. Пазарджик е упражнявал професията „шофьор на таксиметров
превоз на пътници“ с моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с ДК№ ***,
собственост на С.С. ***, без да има съответната правоспособност, съгласно чл.3
ал.1 и ал.2, чл.18 т.3 и т.5, чл.21, чл.24 и чл.31 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта на
Република България.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
От обективна страна обвиняемият е упражнявал професия-
таксиметров шофьор, тъй като е извършвал е таксиметров превоз на пътници, без
да е разполагал с нужната за това правоспособност. Съгласно ТР № 31/16.10.1969
год. по н.д. № 29/1969 год. на ОСНК под понятието „съответна правоспособност“
по смисъла на чл.324 ал.1 от НК следва да се разбират придобитите знания и
подготовка дадено на лице за правилно упражняване на професия или занаят,
признати по установения от закона ред. Нормата на цитираната разпоредба е
бланкетна и препраща към уредени в друг нормативен акт разпоредби досежно реда
за признаване и придобиване на правоспособност за таксиметрова дейност. В
случая този нормативен акт е Наредба № 34 за таксиметровия превоз на пътници,
като в чл.18 от същата са подробно описани изискванията на които трябва да
отговаря водачът на таксиметров автомобил, между които да притежава Удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил издадено след успешно полагане на изпит и
валидно Удостоверение за психологическа годност. Очевидно от нормата е, че за
да се упражнява професията таксиметров шофьор са необходими специални знания,
които следва да бъдат удостоверени със съответния документ- документ
удостоверяващ специалната правоспособност за осъществяване на професията.
Горното е нормативно закрепено и в нормата на чл.19 от цитираната наредба,
съгласно която удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил се издава на
лица, които притежават познания в определени области като изпитите за
придобиване на това удостоверение се провеждат от ИА „АА“ по ред и начин
определен от ИД на агенцията.
От гласните и писмени доказателства по делото се
установи по категоричен начин, в това число и от обясненията на самия обвиняем,
че той не е разполагал с валидно удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил към инкриминираната дата, тъй като срокът му е изтекъл. Разрешението
за извършване на таксиметров превоз на пътници също е било с изтекъл срок на
валидност към инкриминираната дата, както и удостоверението за психологическа
годност, което С. е притежавал. Липсата на първия документ (тъй като изтеклият
срок на валидност на документа се равнява на непритежанието на такъв) сочи и на
липса на правоспособност за осъществяване на професията таксиметров шофьор. От
доказателствата по делото се установява категорично, че обвиняемият на
инкриминираната дата е упражнявал професията таксиметров шофьор в това число е
реализирал и превози на пътници.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че не
притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, каквото
се изисква според наредба № 34/1999 год. на МТ и което се издава след успешно
полагане на изпит, след показани познания в определени области.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Видно от
представените и приети по делото справка за съдимост и характеристика е, че същият
не е осъждан и не поддържа връзки с криминалния контингент. Живее заедно със
непълнолетния си син, за когото се грижи.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е също ниска, предвид,
че професията е осъществявана за един ден.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.324 ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година, както и
обстоятелствата, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава 8 от общата част на НК и
от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът намира, че са
налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК-
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание - глоба. Не са налице и отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха добрите
характеристични данни по местоживеене и тежкото семейно положение, материално и
имотно състояние на обвиняемия, който е безработен и отделно от това полага
грижи за непълнолетния си син, който живее в неговото домакинство. Чистото
съдебно минало не се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като
същото е материалноправна предпоставка за приложението на разпоредбата на
чл.78а от НК.
Като отегчаващо обстоятелство се отчете и това, че и преди обвиняемият е
санкциониран по адм. ред за нерегламентиран таксиметров превоз на пътници.
Предвид това и като даде пълен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съобразно относителната им тежест
и на основание чл.78а ал.1 от НК, във връзка с чл.378 ал.4 т.1 от НПК
съдът счете, че на обв. С. следва да бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер, предвиден в
закона, а именно от 1 000 лева, платима в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт.
Съдът постанови веществените доказателства- 1 брой CD, съдържащ
видеозаписи от стационарни камери и 1 брой тефтер с твърди корици, с ръкописно
изписан в него текст, приложени по делото на л.34 и л.114а от ДП, ДА ОСТАНАТ по
делото, като същите ще бъдат унищожени с унищожаване на самото дело при
настъпване на основанията за това.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
обвиняемия С.Г.С. да заплати сторените по делото разноски в размер на 199,40
лв., платими по сметка на ОД на МВР-Пазарджик.
По изложените съображения, РС- Пазарджик постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: