О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на десети юли през
две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 1965
по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано
е по частен протест, подаден от Д. Ц.
– прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу определение от 17.02.2020 г. на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 109-ти състав, постановено по НЧД № 1750/2020 г. по
описа на същия съд, с което е отменено
постановление на СРП от 07.11.2019 г. (изх. № 54092/2018/12.11.2019 г. по
описа на СРП) за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 5062/2019 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 54092/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за
осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените указания по
приложението на закона.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен, поради което се предлага същият да бъде отменен
и вместо него да бъде постановен друг, с който постановлението на СРП от 07.11.2019
г. да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В подкрепа на искането
се сочи, че извършването на указаните от СРС допълнителни действия по
разследването – разпит на посочените от св. Г. работници – А.Т.и М.С., както и
извършването на справки за имотното състояние на Р. от съответните власти в
Германия, няма да доведе до промяна на установената фактическа обстановка и на
съответните правни изводи. Развиват се доводи, че в самия си разпит, св. Г. е
указал, че посочените от него лица са били строителни работници във фирмата на Р.,
същият не им е изплатил трудовите възнаграждения и те били недоволни от него,
което само по себе си предизвиква съмнение в обективността и безпристрастността
на показанията им. Излага се, че показанията на посочените лица относно
евентуално неизплатени им трудови възнаграждения, не биха допринесли за
изясняване на отношенията по повод процесния заем между Р., от една страна, и Г.
и Я., от друга, а единствено биха установили една обща картина на задлъжнялост
на Р. спрямо множество лица, което не се оспорва от последния. По идентични
съображения се сочи, че изискването на справки от съответните власти в
Република Германия относно имущественото състояние на Р., се явява
безпредметно. Излагат се доводи, че при положение, че са налице дори косвени
индиции за обективната невъзможност на Р. да изпълни поетото задължение по
договора за заем, те са достатъчни за разколебаване на обвинителната теза и
евентуално обвинение в умишлено престъпление би било в противоречие с
принципите, заложени в чл. 303 от НПК.
Софийският
градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
Частният
протест е неоснователен.
Наказателното
производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП – 5062/ 2019 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 54092/2018 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на
прокурор при СРП от 06.03.2019 г. (изх. № 54092/2019/08.03.2019 г. по описа на
СРП) за това, че на 23.10.2017 г. и на 12.09.2017 г., в гр. София, с цел
получаване на имотна облага, е било възбудено заблуждение у Г.И.Г. и Я.Г.Я., че
ако същите дадат в заем парични суми в размер на 10 000 лева за Г. и
4 000 лева за Я., на Р. И. Р., той ще им я върне до м. март 2018 г., с
което е причинена имотна вреда на Г. и Я. в размер на 14 000 лева –
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В
хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на
свидетели, лицата Г.И.Г., Я.Г.Я., Р. И. Р.; изискани и приложени, в качеството
им на писмени доказателствени средства, са преводно нареждане от 12.09.2017 г.
за превод на сумата от 4 000 лева от св. Я. на св. Р.; разписка от
23.10.2017 г., издадена от св. Р. в уверение на това, че е получил сумата от
5 000 евро от св. Г.; запис на заповед от 23.10.2017 г., издадена от св. Р.
в полза на св. Г. за сумата от 10 000 лева; справки относно Р. И. Р. от ТД
на НАП – Варна, офис Русе и НОИ, Дирекция „Осигуряване и краткосрочни
плащания“, както и други писмени доказателствени средства.
С
постановление на прокурор при СРП от 07.11.2019 г. (изх. № 54092/2018/ 12.11.2019
г. по описа на СРП), наказателното производство по досъдебно производство №
5062/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 54092/2018 г. по описа на СРП,
образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В
мотивната част на постановлението на прокурора при СРП е прието, от фактическа
страна, че тъжителите Г.И.Г. и Я.Г.Я. се познавали със св. Р. И. Р.. Р. живеел
и работел в Германия. На 17.05.2017 г., Г.Г. отишъл в Германия, където искал да
купи къща. Срещнал се с Р., който го придружил по време на огледа на имота.
Къщата не му харесала, като на следващия ден Г. се прибрал в България. През
лятото на 2017 г. Г., Я. и Р. почивали заедно на море в Германия. Там
разговаряли, като Г. споделил с Р., че имал намерение да се премести да живее
трайно в Германия, затова разглеждал къщи там. Р. пък разказал, че в момента е
започнал бизнес със строителство в България, наема и транспортира работници от
България, които работят на осигурени от него обекти.
След
почивката, Р. Р. се свързал по телефона с Я., като го помолил за паричен заем
във връзка с бизнеса му в Германия, който обещал да върне. Я. решил да му
услужи, като на стар негов приятел, и на 12.09.2017 г. му превел по сметка в
„Пощенска банка“ сумата от 4 000 лева. Според уговорката, парите трябвало
да се върнат до м. март 2018 г.
Междувременно,
през 2017 г. св. Г. отишъл отново в Германия да оглежда къщи. Там се срещнал с Р.,
който го помолил да му даде на заем 20 000 лева, необходими му да разшири
строителния си бизнес. Г. му отговорил, че не разполага с такава сума в
момента, но ще помисли. В крайна сметка Г. решил да услужи на Р., като му даде
в заем 10 000 лева. По-късно, на 23.10.2017 г. тримата се срещнали вече в
България, във ведомствения стол на МВР на ул. „Гурко“. Там Г. се съгласил да
услужи с парична сума в заем на Р., като му дал на ръка 10 000 лева. За
предоставената сума Р. съставил запис на заповед, като отбелязал срока, за
който се дава заемът, като дата на предявяване на заповедта, а именно
01.03.2018 г. Към заповедта била съставена и разписка. В разписката отново била
посочена сумата от 10 000 лева, както и стойността й в евро – 5 000
евро, като в нея като свидетел за предаването на парите, се подписал Я.Я.. След
получаване на парите, Р. заминал за Германия.
До
м. май 2018 г. Р. не върнал сумата, получена в заем. През същия месец – май
2018 г., Я. и Г. отишли в Германия на гости на Р.. Там попитали за парите,
които им дължал, като Р. ги уверил, че работата му потръгва. От тогава, обаче,
сумите не били възстановени на двамата кредитори. В своите показания св. Г.
твърди, че Р. дължал пари освен на него и Я., а също и неплатени възнаграждения
на свои работници за положен от тях труд в Германия.
При
така установената фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор при СРП е
приел, че у Р. липсва изискуемото по чл. 209 от НК умишлено измамливо поведение
от субективна страна, а неизпълнението на задължението му към двамата кредитори
се дължи на финансовите му затруднения, поради невъзможността му да реализира
бизнес начинанията си в Германия и загубата на източник на доходи. Приел е, че
недостигът му на парични средства се потвърждава от приобщените справки от НОИ
и НАП, от които е видно, че от 2017 г. до момента Р. не е получавал доходи от
трудови взаимоотношения, нито обезщетение за безработица. Преценил е, че ако Р.
е имал намерение да измами тъжителите, не би подписвал разписка за получената
сума и не би издавал запис на заповед. Акцентирал е, че по този начин Р. е
признал задължението си към Г. и се е съгласил в случай на неизпълнение,
задължението да бъде събрано принудително от надлежните органи по облекчен ред.
Приел е, че по делото са събрани доказателства за обективна невъзможност у Р.
да изплати задължението си в срок, въпреки желанието му, предвид оставането му
без работа и доход, като е налице и липса на субективна страна на
престъплението измама. Направил е извод за нарушение на сключен между страните
гражданско-правен договор за заем, а не за осъществен състав на престъпление.
Постановлението
на СРП от 07.11.2019 г. е обжалвано пред СРС в законоустановения срок от Г.Г. и
Я.Я.. По повод така депозираната жалба е образувано НЧД № 1750/2020 г. по описа
на СРС, НО, 109-ти състав.
Със
свое определение от 17.02.2020 г., постановено по НЧД № 1750/2020 г., СРС, НО, 109-ти
състав е отменил постановлението на СРП от 07.11.2019 г. (изх. №
54092/2018/12.11.2019 г. по описа на СРП) за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 5062/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 54092/2018 г. по описа на СРП, и е върнал делото на СРП за изпълнение на
дадените указания по приложението на закона.
В
мотивната част на атакувания съдебен акт СРС е приел, че представителят на СРП
коректно е установил фактическата обстановка по делото, която е споделил
изцяло, но е направил необосновани правни изводи в насока, че при наличието на
обезпечение на вземането, не се доказва умисъл за измама. Приел е, че макар с
издаване на запис на заповед да се гарантират в определена степен правата на
кредитора, материалното му удовлетворение не винаги е възможно, особено при
липса на ликвидни активи и местоживеене на длъжника извън страната, както е в
конкретния по делото случай. Съдът е преценил, че следва да се проверят данните,
изложени от св. Г. за двете лица А.Т.и М.С. – работници на Р., от които могат
да се изискат сведения за имотното състояние на Р. в Германия, а при липса на
достатъчна категоричност в изводите от показанията на двете лица, следва да се
изискат данни за имущественото състояние на Р. от съответните власти в
Германия.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на първостепенния
съд. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия първоинстанционен съд
в насока, че по делото не е проведено всестранно и задълбочено разследване,
респ. не са събрани необходимите и възможни доказателствени източници с оглед
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. Констатира се непълнота на доказателствената
съвкупност, която следва да бъде преодоляна посредством извършване на
допълнителни действия по разследването. При това, като е формирал изводите си
по същество, без да е изчерпал възможността за събиране на релевантните
доказателствени източници, прокурорът при СРП е постановил необоснован и
незаконосъобразен прокурорски акт.
В
тази насока е необходимо да се посочи следното.
Наказателното
производство по досъдебно производство № 5062/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 54092/2018 г. по описа на СРП, е образувано и водено за осъществен състав на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Обект
на наказателноправна закрила от престъплението „измама“ са обществените
отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо
или с недвижимо имущество. Актът на имущественото разпореждане се осъществява
от измаменото лице, поради неговата неправилна представа относно основанието
или условията за това разпореждане.
За
да е налице изпълнителното деяние на престъплението „измама“ по основния състав
на чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо деецът да е възбудил заблуждение у друго лице,
което заблуждение от своя страна да формира неправилна представа у измаменото
лице относно правните основания или условията, при които то ще осъществи акта
на имуществено разпореждане. При другата форма на изпълнително деяние на
престъплението по чл. 209, ал. НК – „поддържане“ на заблуждение, деецът
използва вече формирано у пострадалото лице заблуждение, като именно неверните
представи у последния го мотивират да извърши акт на имущественото
разпореждане. Измамата е резултатно престъпление. Същото е довършено с
неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или
друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият.
Субективната
страна на измамата включва прекия умисъл и особената користна цел: деецът
предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния
ще възникнат неправилни представи, или че поддържа вече възникнали такива
представи относно основанието или условията на сделката; деецът предвижда и
това, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в
резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено; наред с това,
субектът цели имотна облага за себе си или за другиго, като съзнава
неизбежността на настъпилата вреда, като последица от разпореждането.
За
да се приеме, че деецът е осъществил инкриминираното деяние с измамлива цел,
константната съдебна практика изисква да бъде установено, че същият не е бил в
състояние да изпълни задължението си към лицето, осъществило акт на имуществено
разпореждане срещу обещаната от дееца престация, или пък, че не е предприел
никакви действия за изпълнение на поетия ангажимент. Изложеното налага да бъдат
събрани доказателства относно възможността на лицето да изпълни задължението си
по договора, респ. причините за евентуалната невъзможност да стори това.
В
конкретния по делото случай прокурорът при СРП е формирал правилни и
доказателствено обезпечени изводи – въз основа на анализа на показанията на св.
Г., Я. Р., относно познанството и близките приятелски взаимоотношения между
тези лица в периода 2017 – 2018 г., посещението на св. Г. във ФР Германия с цел
оглед на къща, където същият се срещнал с Р., както и съвместната им почивка.
Изводите на прокурора при СРП в този смисъл почиват на правилен и задълбочен
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, които в
обсъжданата част са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, не се
оборват от останалите, събрани по делото доказателствени средства, поради което
и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно.
Изцяло
следва да бъдат споделени и изводите на прокурора при СРП, възприети и от
решаващия първоинстанционен съд, относно проведените разговори между Р. и Г.,
от една страна, и между Р. и Я., от друга, във връзка с отправено искане от св.
Р. да му бъдат предоставени заемни средства. Тези факти и обстоятелства се
установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията на св. Г. и Я.,
които са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се и в тази им част,
кореспондират със събраните писмени доказателствени средства и не се оборват от
доказателствената съвкупност. Въз основа на така събраните доказателствени
източници, правилно е установен и размерът на исканите от Р. заемни средства.
Събраната
по делото доказателствена съвкупност е напълно безпротиворечива и по отношение
на факта на предоставяне на парични суми в заем на св. Р. от св. Я. – в размер
на 4000 лева на 12.09.2017 г. и от св. Г. – в размер на 10 000 лева на
23.10.2017 г. В тази насока по делото са събрани както напълно единни и
безпротиворечиви гласни доказателствени средства – показанията на св. Г., Я. и Р.,
така и писмени доказателствени средства – преводно нареждане от 12.09.2017 г.
за превод на сумата от 4 000 лева от св. Я. на св. Р., разписка от 23.10.2017
г., издадена от св. Р. в уверение на това, че е получил сумата от 5 000 евро от
св. Г., запис на заповед от 23.10.2017 г., издадена от св. Р. в полза на св. Г.
за сумата от 10 000 лева. Така събраните доказателствени източници позволяват
напълно еднопосочни изводи по фактите – именно формираните такива от
представителя на държавното обвинение и от решаващия първоинстанционен съд.
Въз
основа на приложените по делото справки от ТД на НАП – Варна, офис Русе и НОИ,
Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“, действително се установява, че от
2017 г. до момента Р. не е получавал доходи от трудови взаимоотношения, нито
обезщетение за безработица.
При
това решаващият първоинстанционен съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, че изведената в обстоятелствената част на атакувания пред СРС
прокурорски акт фактическа обстановка е правилно установена, на база анализа на
доказателствената съвкупност, и не се нуждае от ревизия. Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на СРС в този смисъл.
Същевременно,
обосновани и законосъобразни се явяват и изводите на решаващия
първоинстанционен съд, че независимо от правилно установената от прокурора при
СРП фактическа обстановка, окончателните му правни изводи относно липсата на
осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК от субективна страна,
се явяват необосновани като постановени при непълнота на доказателствената
съвкупност и неизчерпани способи за събиране и проверка на доказателства. В този смисъл, според настоящата инстанция, по досъдебното производство не е проведено
обективно, всестранно и пълно разследване, не са изчерпани способите за
доказване и изводите на представителя на държавното обвинение, обективирани в
мотивната част на атакувания прокурорски акт, почиват на предположения.
Решаващо, според прокурора, за
формиране на правните му изводи, се явява обективната невъзможност на св. Р. да
изпълни задължението си към двамата кредитори, дължащо се на финансовите му
затруднения, поради невъзможността му да реализира бизнес начинанията си в
Германия и загубата на източник на доходи.
Тази
насока на разсъждение на представителя на държавното обвинение не се споделя от
въззивната инстанция. Доколкото в конкретния случай св. Р. е поискал от св. Г.
и Я. парични средства в заем, то задължението му е винаги изпълнимо, поради
това, че парите са родово определени вещи. Поради това и временната невъзможност на
заемополучателя да върне получените в заем парични средства, не е и не може да
бъде критерий, дали при получаването им е действал с измамливо намерение спрямо
заемодателите.
Изводи
в тази насока биха могли да бъдат изведени единствено от съпоставката между
съобщеното пред заемодателите относно целта на заемните средства с обективната
действителност и то – към момента на получаване на заемните средства.
Последното налага да се направи съпоставка
между съобщеното от св. Р. пред св. Г. и Я. относно причината да се нуждае от заемни средства и предназначението на
същите (в тази връзка св. Г. сочи: „Р.
разказваше, че му предстои да подписва договор за сериозен обем строително –
монтажни работи с немска фирма и се нуждае от първоначални средства, с които да
поеме първоначалните се разходи в тази дейност. В тази връзка ми поиска на мен
заема…“, а св. Я. заявява: „…Р. ме
помоли за пари на заем. Каза ми, че има нужда спешно от пари, които му трябват
по повод развиване на фирмата му в Германия…“), и действителното положение относно евентуално осъществяваната трудова
или стопанска дейност от св. Р. към
датите на получаване на заемните средства, което не е изследвано по делото,
посредством предвидените в НПК способи за събиране на доказателства.
Въззивният
съд споделя доводите на СРС в насока, че с оглед формиране на правилни и
доказателствено обезпечени изводи относно наличието или липсата на измамливо
намерение у св. Р. към датите на получаване на заемните средства, е необходимо
да бъдат събрани достатъчен по обем и категоричност доказателствени източници, въз
основа на които да могат да се направят изводи относно трудовата дейност на св. Р.
във ФР Германия към м. септември – октомври 2017 г.; юридическото лице, с което
същият евентуално е осъществявал стопанска дейност на територията на ФР
Германия; предмета на дейност на юридическото лице, ако има такова; евентуално
– строителните обекти, на които Р. със собствен или наемен труд е изпълнявал
строително – монтажни работи; ползваните от него строителни машини и съоръжения;
евентуално наетия от него персонал за осъществяване на предмета на дейност;
евентуално реализираните строежи; съконтрагентите на юридическото лице или
работодателите на св. Р.. Едва при събиране на доказателствени
източници в тази насока, прокурорът при СРП би могъл да формира доказателствено
обезпечени изводи от фактическа страна относно предмета на дейност и
активността на св. Р. на територията на ФР Германия към инкриминирания период
от време, респ. да прецени, дали получените от св. Г. и Я. парични средства в
заем действително са били необходими на Р. за развиване на стопанска дейност
или не.
В
обсъждания контекст правилно СРС е преценил, че органите на досъдебното
производство следва да положат усилия за разпит,
в процесуалното качество на свидетели, на посочените от св. Г. лица – А.Т.и
М.С., от които да се съберат доказателства за имотното състояние и дейността на
Р. в Германия, а при липса на достатъчна категоричност в изводите от
показанията на двете лица, следва да се изискат данни за имущественото състояние на Р. от съответните власти в
Германия. Едва след събиране на релевантни доказателствени средства
прокурорът при СРП следва да извърши преценка относно наличието или липсата на
измамливо намерение у Р. към момента на получаване на заемните средства.
Не
могат да бъдат споделени доводите на прокурора при СРП, депозирал протеста, в
насока, че наличието на неплатени възнаграждения от страна на Р. спрямо тези
лица, поражда съмнение в обективността и безпристрастността на показанията им. Евентуална
недобросъвестност или предубеденост на показанията на свидетеля не следва да се
предполага, а да се преценява едва след депозиране на показания на свидетеля,
при анализ на твърденията му в контекста на останалите, събрани по делото
доказателствени източници и при изчерпване на способите за събиране и проверка
на доказателствата. Отказът на органите на досъдебното производство да съберат
едни или други доказателства поради съмнение в тяхната необективност, е в
противоречие с принципа за разкриване на обективната истина и със задължението
им, произтичащо от императивната законова разпоредба на чл. 107 от НПК.
Въззивната
инстанция не споделя и доводите на прокурора, депозирал протеста, че показанията
на посочените лица относно евентуално неизплатени им трудови възнаграждения, единствено
биха установили една обща картина на задлъжнялост на Р. спрямо множество лица,
което не се оспорва от последния. Противно на тезата на представителя на
държавното обвинение, въззивният съд намира, че в хода на разпита на посочените
лица или други, възприели факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване, биха могли да се установят редица факти и обстоятелства,
интересуващи производството, а именно – посредством
кое юридическо лице св. Р. е развивал дейност във ФР Германия, ако е развивал
такава; какъв е бил предмета му на дейност; на какви и кои строителни обекти Р.
със собствен или наемен труд е изпълнявал строително – монтажни работи; кои са
били съконтрагентите на юридическото лице или работодателите на св. Р. и други.
Показанията на свидетелите в тази насока биха могли да обусловят необходимост
от извършване на други действия по разследването и да укажат на източници на
доказателсвенорелевантни факти и обстоятелства.
Не
може да бъде възприета и тезата на представителя на държавното обвинение в
насока, че събраните до момента доказателствени източници сочат на обективната
невъзможност на Р. да изпълни поетото задължение по договора за заем, което
изключва възможността да се приеме, че е действал с умисъл за измама. В тази
насока въззивният съд дължи да отбележи, от една страна, че по делото не са
събрани необходимия по обем и категоричност доказателствени източници, които да
установят имуществено състояние на Р. към датата на получаване на заемните
средства, а от друга, че характерът на получените вещи – парични суми, отнапред
изключва принципната невъзможност за изпълнение на договора. Вярно е, че по
делото вече е установено по несъмнен начин, че от 2017 г. до момента Р. не е
получавал доходи от трудови взаимоотношения, нито обезщетение за безработица на
територията на Р България, но това добре се обяснява с факта, че същият
продължително време е пребивавал на територията на ФР Германия и не е показател
за действителното му имуществено състояние и дейността му.
Умисълът
за измама не може да бъде изключен априори и предвид обстоятелството, че св. Р.
е издал разписка на св. Г. за получената сума и е подписал запис на заповед до
размера на дълга с падеж 01.03.2018 г. Правилно в тази насока първият съд е
подчертал, че с издаване на запис на заповед може да се гарантират в определена
степен правата на кредитора, материалното му удовлетворение не винаги е
възможно, особено при липса на ликвидни активи и местоживеене на длъжника извън
страната, както е в конкретния по делото случай. Въззивният съд изцяло се
солидаризира с този правен извод, като дължи да подчертае и това, че е напълно
възможно подобни действия да са насочени единствено към поддържане на
заблуждението у пострадалия и в този смисъл да се явяват елемент от механизма
на измамата, а не да обективират намерение за изпълнение на задължението по
договора.
В обобщение, настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че в конкретния
случай не е извършено всестранно и задълбочено разследване, не са установени
доказателствено-релевантните факти и логично – атакуваният прокурорски акт е
явно необоснован. Необходимо е след провеждане на указаните процесуално –
следствени действия по събиране и проверка на всички събрани и относими към
предмета на делото доказателствени източници, същите да се съпоставят и въз
основа на тях да се изведе и основния
правен извод, изложен в постановения прокурорски акт, а именно – във връзка с
предоставените от св. Г. и Я. заемни
парични средства, на св. Р., налице ли е съставомерна „измама“, или неуредени
гражданско-правни отношения с оглед неизпълнение на постигнатите договори за
заем, изразяващо се в неспазване на поетите от св. Р. договорни задължения по
изплащане на дължимите суми в срок – въпрос съществен за преценка правилното
приложение на материалния закон.
При
липса на всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, процесуалният закон, в разпоредбата
на чл. 46, ал. 2 НПК, предвижда прокурорът да извърши необходимите действия по
разследването или да укаже извършването им от водещия разследването, по реда на
чл. 242, ал. 2 НПК, но не и да прекрати наказателното производство, тъй като с
подобен процесуален акт осуетява изясняване на обективната истина.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК и е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
5062/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 54092/2018 г. по описа на СРП,
образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, прокурорът при СРП е постановил незаконосъобразен прокурорски акт.
Ето защо и като е постановил
определението си в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 109-ти състав, е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8
от НПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 17.02.2020 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 109-ти
състав, постановено по НЧД № 1750/2020 г. по описа на същия съд, с което е
отменено постановление на СРП от
07.11.2019 г. (изх. № 54092/2018/12.11.2019 г. по описа на СРП) за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 5062/2019 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 54092/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за осъществен състав
на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, и
делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените указания по приложението на
закона.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/