№ 19809
гр. С, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря А.Н.К.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110147520 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Е. Анастасиос К. извежда субективните си права при твърдения, че на
18.05.2021г., в гр. С, на бул. „Б“, настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между
л.а. м. “А” и л.а. м. “К”. Същата сочи, че произшествието настъпило вследствие на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “А”, който управлявал
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Поддържа, че към тази дата
застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. В исковата молба
се навеждат твърдения, че ищцата била пътник в л.а. м. “К” и вследствие на произшествието
е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания от причинените му вследствие на
ПТП телесни увреждания- “мозъчно сътресение”, “увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия”, стрес и битов
дискомфорт.
Ищцата поддържа, че на 15.06.2021г. предявила пред ответника претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди,
като застрахователят постановил отказ.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 6000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинено от ПТП на 18.05.2021г. в
резултат на виновното и противоправно поведение на А. В., чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника. Претендира присъждане на законна лихва и разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът „ЗД Е“ АД е подал отговор на исковата молба, в
1
който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва процесното
ПТП да е настъпило поради виновното противоправно поведение на застрахования водач А.
В., при управление на посочения в исковата молба автомобил. В отговора са развити
съображения, че съставеният при процесното ПТП двустранен протокол бил в нарушение на
Закона за движение по пътищата, тъй като в процесното ПТП имало пострадал. В подобен
случай съгласно чл. 123 ЗДвП водачите следвало да сигнализират МВР и да изчакат
пристигането им за съставяне на протокол за ПТП. В отговора са релевирани доводи за
оспорване на твърдените в исковата молба вреди. Ответникът оспорва причинната връзка
между твърдените наранявания и механизма на ПТП. Сочи се, че увреждането на
междупрешлените дискове не може да бъде осъществено при подобен механизъм на ПТП.
Предявеният иск се оспорва и по размер
В обобщение ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли съда да
отхвърли същия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2021г. в гр. С, на бул. “Б” № 50 е настъпило ПТП между л.а. м. “К” и л.а. м.
“А”. В протокола е отбелязано, че произшествието е настъпило при удар в задната част на
други МПС, при движение в една посока и същата лента.
Не се спори по делото, а и се установява от представената справка от Гаранционен
фонд, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. с рег. №
**********
На 15.06.2021г. ищцата е подала пред ответника заявление, с вх. № РК *******г., за
изплащане на застрахователно обезщетение. С уведомително писмо, изх. № РК-
**********г. ответникът е отказал да плати обезщетение.
По отношение на механизма на ПТП са събрани гласни доказателствени средства-
показанията на св. А. В. и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).
От показанията на св. А. В. се установява, че на 18.05.2021г. свидетелят управлявал л.а.
м. “А”. Свидетелят сочи, че пред него се движил л.а. м. “К”, който спрял внезапно и двата
автомобила се ударили.
Съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
л.а. м. “К” се движил по бул. “Б”, с посока по бул. “Г.Д” към ул. “Т К”. В автомобила на
задната дясна седалка пътувала ищцата. След прЕ.наване на кръстовището с бул. “Г.Д”, в
района на № 50, поради затруднение в трафика, л.а. м. “К” спрял. Зад него, в същата пътна
лента, се движел л.а. м. “А”, който не реагирал своевременно на възникналата опасност и
блъснал спрелият л.а. м. “К” отзад. От удара автомобилът получил импулс за придвижване
напред по посока на получения удар, а пътниците в него- инерционно въздействие да
запазят състоянието си и като резултат телата се задвижват в посока, обратна на посоката на
получения ударен импулс. При удара тялото на ищцата се задвижило е упражнило натиск в
посока назад с последващо въздействие по тялото ѝ.
2
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е изслушано заключението на съдебно- медицинска експертиза
(СМЕ).
На 18.05.2021г., в 20,17 часа, ищцата е посетила “Спешно отделение” на
Военномедицинска акадЕ.я (ВМА), за което е съставен лист за преглед на пациент в КДБ/
СО. След прегледа на ищцата е поставена диагноза “Контузия на долната част на гърба и
таза”. От представения амбулаторен лист № 001800 се установява, че на 21.05.2021г. на
ищцата е поставена диагноза “Мозъчно сътресение”.
От показанията на св. Капка Карадаглис се установява, че през 2021. ищцата
претърпяла ПТП. Свидетелката сочи, че ищцата споделила, че инцидентът се случил
докато се вози в такси (л.а. м. “К”), когато движещият се отзад автомобил ударил колата.
Същата твърди, че ищцата споделила, че има болки във врата и гръбначния стълб. От
показанията се установява още, че за възстановяването на ищецата е било необходимо
ищцата да посещавала рехабилитатор. Свидетелката излага, че след ПТП ищцата се
страхувала да се вози в таксиметрови автомобили и посещавала психолог.
От заключението на СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила
следните увреждания “Мозъчно увреждане”, “Контузия в долната част на гърба и таза
(увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия)”. Според
вещото лице, съществува причинна връзка между механизма на деянието и вредите.
Получените увреждания са от характер да причинят средни по интензитет болки.
Възстановителният период за получените увреждание в 20- 25 дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания, стрес и дискомфорт, както и че за лечение на описаните в исковата
молба телесни увреждания е сторил разходи в претендирания размер.
В конкретния случай по делото не се оспорва, а и се установява от събраните по делото
доказателства- справка от Гаранционен фонд, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “А”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
Механизмът на ПТП е установен посредством двустранния констативен протокола за
ПТП. От същият се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на
лекия автомобила, а именно- водачът на л.а.м. А” не е спазил правилото, регламентиращи
3
задължение на водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие
и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението- чл. 20 ЗДвП. Водачите на автомобилите не са уведомили органите на
Полицията за станалото ПТП, а са съставили двустранен констативен протокол.
Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с
материална доказателствена сила, а само с формална такава, освен за неизгодните за
издателите му факти. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства,
подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП
обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че
констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ,
налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като
установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. На следващо
място, както се посочи, протоколът (който е подписан без възражения от водача на л.а. м.
“А”) има материална доказателствена сила за неизгодните факти, удостоверени от водача на
л.а. м. “А”, че произшествието е настъпило при удар в задната част на други МПС, при
движение в една посока и същата лента.
Неоснователно е възражението на ответника, че не отговорността му не следва да бъде
ангажирана, тъй като в нарушение с правилата на ЗДвП участниците са съставили
двустранен констативен протокол, независимо, че от ПТП има пострадало лице.
Действително в случая при произшествието има пострадал човек, което е налагало
съставянето на констативен протокол за ПТП от службата за контрол на МВР, съгласно
разпоредбата на чл. 125 и чл. 125а ЗДвП, при спазване на изискванията на Наредба № Iз- 41
от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Липсата на такъв
протокол не се отразява обаче на доказателствената сила на съдържащите се в двустранния
констативен протокол неизгодни факти за водача на л.а. м. “А”. Като приложим, по
аналогия, следва да се възприеме даденият в решение по т.д. № 1506/ 2013г. на ВКС, I т.о.
отговор на въпроса относно доказателствената сила на протокола за ПТП, удостоверяващ
релевантни за механизма на произшествието факти, в хипотеза, когато в документа е
удостоверено направено от нарушителя извънсъдебно признание. Този отговор е възприет и
в решение № 71 от 16.08.2017г. по т.д. № 60343/ 2016г., като се споделя изцяло и от
настоящия съдебен състав.
Съществуването на причинна връзка между уврежданията на ищцата и механизма на
деянието се установява от заключението на СМЕ.
Във връзка с възражението на ответника за оспорване на причинната връзка между
настъпилите увреждания на междупрешленните дискове и механизма на деянието, следва да
се посочи следното:
4
Съдът приема за установено, че получените увреждания на междупрешленните дискове се
намират в причинна връзка с механизма на деянието. Същата се установява от заключението
на СМЕ. От представения лист за преглед на пациент в КДБ/ СО, издаден в ВМА, Спешно
отделение, се установява, че при прегледа на ищцата в деня на произшествието
(18.05.2021г.), същата е диагностицирана с “Контузия на долната част на гърба и кръста” .
Съгласно заключението на САТЕ, от удара л.а. м. “К”, в който пътувала ищцата, получил
импулс за придвижване напред по посока на получения удар, а пътниците в него-
инерционно въздействие да запазят състоянието си и като резултат телата се задвижват в
посока, обратна на посоката на получения ударен импулс. При удара тялото на ищцата се е
задвижило и упражнило натиск в посока назад с последващо въздействие по тялото . С
оглед изложеното, тълкувайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
настоящият състав счита, че от същите може да се изведе извод за съществуване на
причинна връзка между механизма на деянието и уврежданията на междупрешленните
дискове. Следва да се посочи и, че ответникът не представи доказателства, оборващи
причинната връзка между уврежданията и механизма на произшествието.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че е налице основание за възникване на
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Следва
да бъде определен размерът на обезщетението.
Съгласно ППВС № 4/ 1968г. и създадената по приложението на т. 11 от същото
задължителна съдебна практика, понятието "справедливост", по смисъла вложен от
законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите
вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен
еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението и практиката на касационната инстанция
общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на
уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания,
възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията,
остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните
обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, в случая са характерът на уврежданията, които в случая са видът и характерът на
увреждането, начинът, по който са причинени, проведеното домашно амбулаторно
изследване, характера и интезитета на претърпените болки, възрастта на пострадалата към
момента на увреждането, периодът на възстановяване, социално- икономическите условия
към момента на инцидента. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в
решение № 83 от 6.07.2009г. по т.д. № 795/ 2008г., II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по
т.д. № 299/ 2011г., II т.о., решение № 66 от 3.07.2012г. по т.д. № 619/ 2011г., II т.о., решение
№ 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/ 2013г., II т.о, решение № 157/ 28.11.2014г. по т.д. №
3040/ 2013г., II т.о, решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/ 2015г., II т.о., при
5
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би
следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази
практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно
значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към
момента на настъпване на увреждането. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
счита, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза
на 6000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Пред настоящата инстанция ищцата е направила разноски за държавна такса в размер
на 240 лева, депозит за възнаграждение на вещи лица в размер на 500 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лева. Същата е представила доказателства за
действителното извършване на разноските и е поискал своевременни присъждането им.
С молба от 18.05.2023г. ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се използват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета
и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
6
на адвоката, събраните доказателства, броят на съдебните заседания, счита, че договореният
размер на възнаграждението за защита съответства на фактическата и правната сложност на
делото и възражението за прекомерност на договореното възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Е” АД, с ЕИК *******, да заплати на Е. А К, с ЕГН **********, сумата
6000 лева (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.05.2021г. в гр. С, поради виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. м. “А”, с рег. № ********** А. В. В., , чиято
гражданска отговорност е застрахована от „ЗД Е” АД гр. С *********, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.08.2021г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД Е” АД, с ЕИК *******, да заплати на Е. А К, с ЕГН **********, сумата
1840 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7