№ 211
гр. В.П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100229 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, депозирани от „У. Ф” ЕООД - Ш., представлявано от управителя С.Д.С. срещу
Т. В. Й. за осъждане на последната да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3182,96
лева, представляваща неплатена главница с настъпил падеж за периода от 09.01.2021 г. до
09.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.01.2022 г
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2854,87 лева, представляваща
договорна лихва към главници с настъпил падеж за периода от 09.01.2021 г. до 09.01.2022 г.;
сумата от 3826,41 лева - предсрочно изискуема главница за периода от 09.02.2022 г. до
09.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.01.2022 г
до окончателното изплащане на вземането;сумата от 381,49 лева - лихви за забава на
платени вноски с просрочие; сумата от 155,29 лева - неустойка в размер на ОЛП +10% върху
неплатена главница за периода от 09.01.2021 г. до 18.01.2022 г.
Ищецът излага, че между страните в настоящото производство е сключен договор за
потребителски кредит/паричен заем № 16547/09.11.2018 г., по силата на който на ответната
страна Т. В. Й. (тогава Д.), в качеството й на кредитополучател, е отпусната сумата от 10000
лв. Сочи се, че поръчител по този договор бил Й.С.Й. (настоящ съпруг на Т. В.). Ищцовото
дружество релевира още, че между същите лица бил сключен друг договор за потребителски
кредит/паричен заем № 16062 от 27.04.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на
кредитополучателя Й.С.Й. сумата от 2500 лв., като един от поръчителите по този договор
бил Т. В. Д..
1
Посочено е в исковата молба, че на 09.11.2018 г. ищецът и ответникът са сключили
споразумителен протокол за прихващане, по силата на който прихващат сума в размер на
2774, 63 лв. задължение по договор за потребителски кредит № 16062/27.04.2018 г. със
задължение на „Ултима Ф“ ЕООД по договор за потребителски кредит/паричен заем №
16547/ 09.11.2018 г. в размер на 10 000 лв. След извършеното прихващане, се твърди, че
ищецът е превел по банковата сметка на Т. В. Д. сумата от 7 225, 37 лв.
Сочи се, че на същата дата, на която бил сключен договорът за потребителски
кредит/паричен заем № 16547 ответницата учредила договорна ипотека в полза на ищцовото
дружество, обезпечаваща главно вземане в размер на 10 000 лв., възникнало на основание
Договор за паричен заем от 09.11.2018 г. със срок на издължаване до 09.11.2022 г. Ищецът
твърди, че за ползването на получената в заем сума кредитополучателят дължи на кредитора
лихва в размер на 4 % месечно, с падеж 5 -то число всеки месец, като при неизпълнение на
задълженията си по договора ответницата дължи неустойка в размер на ОЛП + 10% върху
непогасената част от заема до пълното му погасяване. Ищцовото дружество заявява, че Т. В.
Д. е погасила част от дължимата сума в размер на 2990,63 лв., след което е преустановила
плащанията по кредита, поради и което е предявил настоящата осъдителна претенция
за остатъка от дължимите суми.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият, редовно
уведомен, не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание и не взима
становище по депозираната искова молба.
В съдебно заседание ищецът чрез редовно упълномощения си процесуален представител
заявява, че поддържа исковата молба и моли с оглед липсата на депозиран от ответника
отговор и неявяването му в съдебно заседание, да бъде постановено неприсъствено решение
на осн. чл. 238, ал. 1 от ГПК. С оглед представените доказателства моли исковата претенция
да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложения договор за потребителски кредит № 76062, сключен на 27.04.2018
год. между ищцовото дружество в качеството му на кредитор, от една страна, Й.С.Й., от
друга страна, в качеството му на потребител и Т. В. Д. (ответница) и Д.В.Д., от трета страна,
в качеството им на поръчители, ищецът е предоставил на кредитополучателя заем в размер
на 2500 лева за срок от 24 месеца, при договорено ГПР в размер на 49,364% (чл. 6, ал. 3 от
Договора).
От представения договор за потребителски кредит № 16547, сключен на 09.11.2018 год.
между ищеца, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, се установява, че ищцовото дружество е предоставило на ответницата
сумата от 10000 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 48 месеца
(падеж на последна вноска на 09.11.2022 год.), при размер на вноската 471,81 лева, лихвен
2
% - 3.4%, ГПР 49,364% (чл. 6, ал. 3 от Договора). Договорът е бил подписан и от Й.С.Й. в
качеството му на поръчител. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Договора предоставеният заем е бил
обезпечен чрез учредяване на договорна ипотека в полза на кредитора върху ½ ид.част от
поземлен имот с идентификатор 58222.495.552 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., с площ от 313 кв.метра, находящ се в град В.П., ул. „Ц.Ц.“ № 37А,
заедно с целите построени в имота сгради с идентификатори 58222.495.552.3 и
58222.495.552.4, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.552.1.4,
собственост на ответницата.
По делото е приложен споразумителен протокол за прихващане по чл. 103 от ЗЗД,
сключен на 09.11.2018 год. между ищцовото дружество и ответницата, с което задължението
на Й.С.Й. по договор за потребителски кредит № 76062 от 27.04.2018 год. в размер на
2774,63 лева е приспаднато от вземането на ответницата по договор за потребителски
кредит № 16547 от 09.11.2018 год., като е договорено, че след направеното прихващане,
сумата предоставяща се по втория договор е 7225,37 лева, като страните са постигнали
съгласие, че задължението по предходния договор е изцяло погасено.
По делото е представена Справка №2, от която е видно, че ответницата е внасяла суми за
погасяване на задълженията си до 26-та погасителна вноска. Извършени са плащания в
размер на 11933,01 лева, от които 2990,63 лева – за главница и 8942,38 лева – за лихви.
Видно от Справка №4 по направените 26 погасителни вноски са начислени лихви за
просрочие в общ размер на 381,49 лева. В Справка № 3 са изчислени неплатените вноски по
погасителен план, възлизащи на 7009,37 лева – главница и 2854.87 лева – договорна лихва.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В откритото съдебно заседание е депозирано искане от ищеца да бъде постановено
неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба, не
изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие, не е ангажирал становище по предявения иск, а
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства, представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства, съдът приема, че предявените искове са вероятно
3
основателни. По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение, което не следва да се мотивира по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните доказателства се
установява наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата претенция.
От ангажираните писмени доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът и
ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за
кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е
била получена по сметката на кредитополучателя.
Представените договори за потребителски кредити и споразумителен протокол за
прихващане са сключени в предвидената в специалния закон форма и съдържат
необходимите реквизити (чл. 9, 10, 11 от ЗПК). Посоченият размер на ГПР съответства на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не надвишава пет пъти размера на законната лихва
/50%/.
Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за
връщане на главницата и уговорената лихва по договора в цялост, като видно от
представените доказателства са погасени само част от дължимите суми.
Съгласно чл. 13 от Договора при допусната забава в плащанията на 3 последователни
погасителни вноски целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем
като кредиторът е длъжен да уведоми потребителя и поръчителя за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Безспорно с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не е изпълнила задължението
си за погасяването му.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Доказателства, обаче, че това уведомление е достигнало до ответника, не бяха
представени, въпреки изричните указания на съда в тази насока.
Независимо от горното, видно от материалите по делото, крайният падеж на
задължението е настъпил на 09.11.2022 год., поради което към тази дата всички неплатени
анюитетни вноски по процесния договор за кредит вече са изискуеми (в този смисъл са
задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019 год. по т.д. № 8/2017 год. на
ОСГТК на ВКС).
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
4
настоящото производство в размер на 247,29 лева за заплатена държавна такса и 1956 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно своевременно представения списък на разноските.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „С.“ №
4, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ на „У. Ф” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „В.Д.“ № 17Б, представлявано от управителя
С.Д.С. следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 16547, сключен
между страните на 09.11.2018 год.: сумата от 3182,96 лева, представляваща неплатена
главница с настъпил падеж за периода от 09.01.2021 г. до 09.01.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 25.01.2022 г до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 2854,87 лева, представляваща договорна лихва към главници с
настъпил падеж за периода от 09.01.2021 г. до 09.01.2022 г.; сумата от 3826,41 лева –
неплатена главница с настъпил на 09.11.2022 год. падеж за периода от 09.02.2022 г. до
09.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.01.2022 г
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 381,49 лева - лихви за забава на
платени вноски с просрочие; сумата от 155,29 лева - неустойка в размер на ОЛП +10%
върху неплатена главница за периода от 09.01.2021 г. до 18.01.2022 г., на основание чл. 415,
ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. В. Й., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „У. Ф” ЕООД, ЕИК: *********
сумата от 2203,29 лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
5