Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16585 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16585/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Н.9.Т.“
ЕООД *** срещу решение №193735 от 15.08.2019 г постановено
по гр.д.№25464/18 г на СРС , 164 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.1 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки , чл.372 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено , че „Е.К.“
ЕООД гр.София ЕИК *******от гр.София му дължи сумата от 3989,89 лева с
ДДС навло по заявка-договор №********** от 16.06.2016 г и фактура №1525 от
30.06.2016 г и сумата от 490,85 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 30.06.2017 г – 13.09.2017 г ; ведно със законната лихва от
14.09.2017 г до окончателното заплащане на главницата ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2018 г по ч.гр.д.№65067/2017 г на СРС, 30-ти
с-в .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като извършването на
превоза е безспорно между страните , като се спори за повреждане на стоката
поради неподходяща температура в камиона . Термолентата се намира в оригинал у
ответника , а същият не е възразил за Ladeliste. В товарителницата има грешки като са
разменени имената на пунктовете за товарене и разтоварване . Ответникът е
осчетоводил процесната фактура и е ползвал данъчен кредит за нея . Рекламацията
за повредена стока е погасена по давност по чл.32 ал.4 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки. Стоката е доставена и приета без
забележки в мястото на разтоварване . Не е ясно в кой момент е измерена
температурата на плодовете , как е установено какво количество е увредено и
въобще част ли са от процесния товар . Превозвачът не е уведомен и не е извикан
авариен комисар за документиране на реалното състояние на стоката .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба .
Ищецът не е доказал извършване на процесния превоз , както и че е изправна
страна . Допуснато е увреждане на стока , както и има закъснение на превоза .
Доказателствените искания във въззивната жалба са преклудирани .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.09.2019 г и е обжалвано в срок на 17.09.2019 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът не е доказал , че е изправна страна по
договора и че е извършил превоза качествено и в срок . Процесната ЧМР товарителница
не може „да се свърже“ с процесния заявка-договор , а и водачът на товарната
композиция е отбелязъл , че не е присъствал на товаренето и не отговаря за
температурата“ . Ищецът не е представил Ladeliste и термолента за температурния режим по време на превоза
. Не подлежи на разглеждане евентуалното възражение за прихващане , защото не
става ясно дли рекламацията касае същия превоз .
Решението на
СРС е правилно като краен резултат . Видно
от отговора на исковата молба ответникът не оспорва процесния превоз и
доставянето на стоката , а твърди забава на същия и увреждане на част
от стоката . Между товарителницата и заявката договор №********** от
16.06.2016 г има съответствие като дати на превоза , а са разменени местата на
товарене и разтоварване . Ответникът е осчетоводил фактурата за
процесния превоз т.е. превоз безспорно е
имало .
Реално спорът между страните е по възражението за
прихващане на ответника за сумата от 3086,268 евро - обезщетение за измръзнали при превоза
праскови и нектарини , което ответникът заплатил на „С.М.“ ГМБХ . Ответникът твърди , че ищецът не е спазил
необходимия температурен режим и не е представил термолента . Ищецът не
представя термолента и твърди , че я предал на ответника . Последният отрича да
е у него . Според ищеца не е негова вината за измръзване на прасковите , а
възражението за прихващане евенутално е погасено по давност .
Неоснователно е възражението на ищеца , че вземането
по възражението за прихващане е погасено по давност и не трябва да се разглежда
. Съгласно чл.103 ал.2 ЗЗД прихващане се допуска и след като вземането е
погасено по давност , ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността
. В случая е приложима Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз (CMR). Същата е специален закон и
урежда специална кратка погасителна давност за вземанията - чл.32 ал.1
б.В от Конвенцията - която е едногодишна и тече от сключване на договора .
Давността е приложима и по отношение на превозното възнаграждение /навлото/ – решение
№81 от 27.05.2010 г по т.д. № 851/2009 г, ТК , І ТО на ВКС и решение №62 от
25.01.2002 г по гр.д. № 891/2001 г, V ГО на ВКС , както и за вземането по
възражението за прихващане
Съгласно чл.17 § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът
е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента
на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Основания за освобождаване на превозвача от отговорност са
предвидени в чл.17, § 2 и § 4 от Конвенцията , но в случая за тях не са
представени доказателства от ищеца , на когото е доказателствената тежест по чл.18,
§ 1 от Конвенцията е негова . След като е увредена очевидно стоката не е била
превозена съобразно нарежданията на товародателя .
Ответникът е доказал по
безспорен начин чрез допълнителната ССЕ , че при процесния превоз са увредени
праскови на стойност 3086,28 евро . Ищецът не е оспорил пред СРС
представената от ответника документация за доставката , включително и за идентичността
на увредената стока и стойността на същата . Тези доводи са релевирани едва
пред настоящия съд и се явяват преклудирани .
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва да се потвърди , като исковете се отхвърлят , но поради
уважаване на възражението за съдебно прихващане на ответника . Пред СГС разноски се дължат от въззивника –
750 лева адвокатско възнаграждение .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №193735 от 15.08.2019 г постановено
по гр.д.№25464/18 г на СРС , 164 състав ; като вземанията по процесните искове да се
считат за погасени чрез прихващане с насрещно вземане на „Е.К.“ ЕООД гр.София ЕИК *******от
гр.София за сумата от 3086,26 евро
- обезщетение за повредена при превоза стока / измръзнали праскови и
нектарини / .
ОСЪЖДА „Н.9.Т.“
ЕООД *** да заплати на „Е.К.“ ЕООД гр.София ЕИК *******от гр.София сумата от 750
лева разноски пред СГС
Решението не подлежи
на обжалване , като постановено по искове с материален интерес под 20 000
лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.