№ 20775
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110159916 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на С. М. А., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. В. Т., срещу „Дентален център Вира
Дент“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 6 000 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор със срок на действие
в периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г., по силата на който ответникът е
възложил, а ищецът се е съгласил за срока на действие на договора да бъде
включен в списъка по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/
към удостоверението за регистрация на възложителя като лечебно заведение
за извънболнична помощ, да бъде на разположение на възложителя и да
предоставя по възлагане от възложителя на клиенти на лечебното заведение
услуги, свързани с осъществяваната от възложителя дейност /дентална
медицина/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –
26.05.2023 г. до датата на окончателно заплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 28383/2023 г. по описа на
СРС. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, породено от писмен договор със срок на действие
за периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г., сключен между „ДЕНТАЛЕН
ЦЕНТЪР ВИРА ДЕНТ“ ООД, като възложител и С. М. А., като изпълнител.
Твърди се, че по силата на договора изпълнителят се съгласил за срока на
1
действие на договора да бъде включен в списъка по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ
към удостоверението за регистрация на възложителя като лечебно заведение
за извънболнична помощ и да бъде на разположение на възложителя и да
предоставя по възлагане на възложителя на клиенти на лечебното заведение
услуги, свързани с осъществяваната от възложителя дейност.
Посочва се, че в чл. 3, ал. 1 от договора страните са се съгласили
дължимото възнаграждение по договора на изпълнителя да е в размер на 6 000
лева за срока на действие по договора, платимо до 13.04.2023 г.
Твърди се, че ищецът е изпълнил добросъвестно и в пълен обем всички
свои задължения по сключения договор, съдействал е за вписване на
лечебното заведение за извънболнична помощ в качеството си на специалист
по ортодонтия, за срока на действие на договора е бил на разположение на
възложителя, предоставял е необходимите консултации съобразно
изискванията на дейността по специалност „ортодонтия“. Уточнява, че
консултирал възложителя и по въпроси за наемане на нови специалисти.
Посочва, че въпреки настъпване на изискуемостта на задължението за
плащане на дължимото възнаграждение и въпреки отправена до ответника
покана, ответникът така и не е заплатил дължимото възнаграждение на ищеца.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: договор между „Медицински център
Вира Дент“ ООД и С. М. А.; писмо с изх. № АУ-1335-168/28.04.2022 г.; от ИД
на ИА „Медицински надзор“; удостоверение за регистрация на лечебно
заведение № 9422/28.04.2022 г. и приложение № 1 и № 2 към него; извлечение
от интернет страница на „Медицински център Вира Дент“ ООД; справка за
актуално състояние от ТР за „Медицински център Вира Дент“; копие от
заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№ 146858/26.05.2023г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва изцяло
като неоснователен.
Не се оспорва, че „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ВИРА ДЕНТ“ ООД е
регистрирано като лечебно заведение за извънболнична помощ на осн. чл. 40,
ал. 1 и ал. 13 ЗЛЗ, както и че документи за специализация и образование на д-р
С. А. са представени при регистрация на лечебното заведение като дентален
център по чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЛЗ.
Оспорва се ответникът да се е задължавал да заплати на ищеца
еднократно възнаграждение в размер на 6 000 лв., както и възнаграждение в
размер на 60% от заплатената от всеки клиент сума съобразно ценоразписа на
лечебното заведение.
Оспорва се и сключването на процесния договор, представен като
заверен препис към исковата молба, както и твърденията за отправена
извънсъдебна покана от ищеца до ответното дружество за заплащане на
процесната сума. Уточнява се, че ответното дружество е имало устна
договорка с всеки от специалистите, работещи в дружеството за заплащане на
50% от платената от всеки пациент цена на услугите, предоставени от
съответния специалист, но през процесния период услугите на д-р Ал-Талиб
2
не са ползвани нито веднъж.
На следващо място се твърди, че ответното дружество се е запознало с
процесния договор за пръв път след получаване на препис от исковата молба.
Позовава се на това, че в представеното копие на договор липсват
индивидуализиращи данни за представител на ответното дружество, както и
името на лицето, подписало договора от името на ответника. Посочва, че
подписът в договора вероятно принадлежи на д-р И. Т. И., който е бил
управител на ответното дружество за периода от първоначалната му
регистрация 19.11.2020 г. до 01.06.2023 г., когато с решение на общо събрание
на дружеството за освобождаването му като управител на негово място е
назначен д-р Йордан Крумов Димитров, а промяната е вписана по партида на
дружеството в ТРРЮЛНЦ на 07.06.2023 г.
Поради това оспорва датата и съдържанието на договора. Авторството
на подписа за възложителя не се оспорва. Излага твърдения, че процесният
договор е антидатиран, както и че същият е подписан след освобождаване на
управителя д-р И. И.. Посочва, че вероятната дата на сключване на договора е
13.04.2022 г., от която дата тече посоченият в договора 1-годишен срок.
Евентуално, в случай, че се докаже съдържанието и датата на договора,
оспорва договора като нищожен поради липса на основание, тъй като в
договора не е посочено срещу каква насрещна престация от страна на д-р Ал-
Талиб му се дължи сумата от 6 000 лева, както и нищожност поради липса на
съгласие – поради неизвестност кое е лицето, подписало договора и дали е
имало представителна власт по отношение на ответника, а също така оспорва,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, тъй като твърди, че през
процесния период д-р Ал-Талеб никога не обслужвал пациенти и не е
предоставял на пациенти на медицинския център ортодонтски услуги.
С тези аргументи се иска съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Ответникът представя към отговора на исковата молба следните
писмени доказателства: съгласие за приемане и управление и образец от
подписа по чл. 141, ал. 3 ТЗ; уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ и протокол от
решение на общо събрание на търговско дружество „Дентален център Вира
Дент“ ООД от 01.06.2023 г. с нот. заверка на подписи.
С определение № 25443/20.06.2024 г. като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран д-р И. Т. И..
От третото лице помагач е постъпило писмено становище с вх. №
330587/18.10.2024 г. В същото третото лице изрично посочва, че договорът
към исковата молба с ищеца е подписан именно от него за денталния център
като управител на същия т.е. като лице с представителна власт. Твърди, че
договорът е подписан на 13.04.2022 г. и с него надлежно е уговорено
възнаграждение от 6000 лева – което следвало да бъде заплатено от ответника
на д-р. Талаб. Поддържа, че такъв договор бил сключен и с друг от
специалистите – а именно д-р. Виктория Пашова. Твърди и че договорът е
сключен на 13.04.2022 г. именно с цел ответникът да получи лиценз за
лечебно заведение. Уточнява, че в тази връзка дружеството следвало да
3
набере поне трима специалисти – и сред тях бил именно д-р Талаб. Поддържа,
че последният надлежно представил изискуемите от нето документи и така
съдействал за вписване на дружеството като лечебно заведение. Плащането
било уговорено до 13.04.2023 г. именно в интерес на дружеството, защото
ответникът бил ново лечебно заведение и било необходимо време да започне
търговска дейност и да натрупа средства. Разяснява, че задълженията на
ищеца били да предостави документите си, да бъде вписан като специалист
към дружеството и така да съдейства за получаване на лиценз от негова
страна и да бъде на разположение на ответника. Всички тези задължения
ищецът изпълнил надлежно.
На последно място разяснява, че чак през юни 2023 г. бил освободен
като управител на дружеството ответник – именно по негово искане,
доколкото дружеството не заплатило и на него уговореното възнаграждение, а
доколкото бил управител – не му били внасяни надлежно и осигурителни
вноски. Представя протокол от ОС на ответника.
С допълнителна молба с вх. № 268113/21.06.2024 г. ищецът представя
кореспонденция по мобилно приложение -/ „Вайбър“/ и биографии на трети
лица, а с молба с вх. № 231588/15.07.2024 г. – уведомление до Г.Г. и обратна
разписка.
По делото е разпитан свидетел Й.М.Ал.Т.. Извършена и приета е и
съдебно счетоводна експертиза с вх. № 324052/14.10.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита иска за доказан и иска същият да бъде уважен.
Процесуалният представител на ответника представя писмено
становище за отхвърляне на иска като неоснователен.
От третото лице помагач д-р И. Т. И. допълнително становище по делото
не е постъпило.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца С. М. А. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 18931/29.06.2023 г. по
ч.гр.д. № 28383/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
От представено по делото копие от договор се установява, че същият е
сключен между „Дентален център Вира Дент“ ООД, с ЕИК: ********* като
възложител и ищеца С. М. А. като изпълнител. Съгласно договора
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да бъде на разположение на
възложителя и да предоставя ортодонтски услуги на клиенти на ответното
дружество. Освен това изпълнителят е приел да бъде включен за срока на
действие на договора в списъка по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/ към удостоверението за регистрация на лечебното заведение.
В тази връзка е уговорено, че изпълнителят предоставя дипломата си за
4
завършено висше образование, специалност „Ортодонтия“ с цел вписване на
лечебното заведение.
Видно от договора същият е със срок на действие от 13.04.2022 г. до
13.04.2023 г. – т.е за 1 година – като 7 дни след изтичане на този срок
изпълнителят следва да бъде заличен от списъка по ЗЛЗ. Уговореното по
договора възнаграждение в полза на изпълнителя възлиза на 6000 лева –
платимо до 13.04.2023 г.
На последно място съгласно договора възложителят следвало да заплаща
на изпълнителя и 60 % от стойността на извършените медицински дейности
по ценоразпис.
За възложителя договорът е подписан д-р. И. И. – трето лице помагач по
делото – като последният изрично признава това обстоятелство – като
поддържа, че договорът е подписан на 13.04.2022 г.
От удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична
медицинска помощ № 9422/28.04.2022 г. се установява, че „Дентален център
Вира Дент“ ООД, с ЕИК: ********* е регистрирано като лечебно заведение –
дентален център – представлява се от д-р И. Т. И. с УИН *********.
Регистрационният номер на лечебното заведение е **********. Към
удостоверението е наличен списък – приложение № 2 – на лицата по чл. 40, ал.
1, т. 5 от ЗЛЗ – съдържащ лицата: д-р И. Т. И. със специалност парадонтология
и заболяване на оралната лигавица; д-р В.П.П.П. със специалност оперативно
зъболечение и еднодонтия и д-р С. М. А. със специалност ортодонтия.
Ищецът присъства и на интернет страницата на медицинския център като
член на екипа от специалисти в него.
Действително по делото не се установява услугите на ищеца да са
ползвани, но не се претендира и възнаграждение за предоставени услуги на
пациенти от негова страна. Представена е обаче кореспонденция между ищеца
и лице на име Г.Г. – за уговаряне на час за преглед.
На последно място по делото е приложено уведомление от ищеца до
Георги Гошев Гочев – с което ищецът е отправил искане до дружеството да му
бъде заплатено уговореното възнаграждение от 6000 лева и заедно с това да
бъде заличен от списъка по чл. 40 от ЗЛЗ – считано от 13.04.2023 г.
Уведомлението е отправено на 13.04.2023 г., но няма данни пратката да е
получена. Видно от ТРРЮЛНЦ лицето Георги Гошев Гочев е вписано като
прокруист на ответното дружество, считано от 19.11.2020 г.
От своя страна отново видно от ТРРЮЛНЦ в периода от 19.11.2020 г. до
05.06.2023 г. управител на ответното дружество е лицето И. Т. И., а от
07.06.2023 г. – управител е лицето Йордан Крумов Димитров.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. №
324052/14.10.2024 г., от която се установява, че за договор между „Дентален
център Вира Дент“ ООД като възложител и С. М. А. като изпълнител с период
на действие от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. няма данни в счетодната
документация и в счетоводните регистри на дружеството. В тази връзка няма
5
и осчетоводяване на такъв договор.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че при изготвяне на
експертизата е ползвало справка до НАП, подадена пред агенцията.
Поддържа, че процесният договор не е отразен под никаква форма счетоводно
при ответното дружество – нито като трудов договор, нито като граждански
договор вкл. ответникът е твърдял, че не разполага с екземпляр от договора.
Експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена,
като не е оспорена от страните. В тази връзка и съдът съобразява същата при
правните си изводи по делото.
От показанията на свидетеля Й.М.Ал.Т. /брат на ищеца/ се установява, че
ищецът е завършил висше образование, специалност „Дентална медицина“ в
България – в гр. Пловдив, след което е специализирал в гр. София. Свидетелят
разказва, че знае за проблем на ищеца с дружеството „Дентален център Вира
Дент“ ООД. В тази връзка свидетелят разказва, че брат му споделил с него, че
през пролетта на 2022 г. е сключил договор с денталния център. Съгласно този
договор ищецът предоставил консултантски услуги на денталния център.
Договорът предвиждал, че след приключването му денталният център
следвало да заплати на брата на свидетеля сумата от 6000 лева. Тези пари
обаче така и не били заплатени на ищеца. Свидетелят твърди, че в изпълнение
на този договор брат му ходил в кабинет в денталния център, но не знае с
каква честота. Свидетелят разказва и че брат му споделил с него, че е
предоставил своите дипломи на денталния център за една година – като това
било поради необходимост същите да са предоставени за учредяване на
клиниката. Уточнява и че след изтичане на срока на договора ищецът
продължавал да фигурира в регистъра на клиниката. Свидетелят освен това
бил виждал брат си на интернет страницата на клиниката.
Свидетелят споделя и че прокуристът на дружеството – лице на име
Георги – се допитвал до брат му за специалисти, които да бъдат наети от
денталния център – като свидетелят лично възприел как брат му разглежда
изпратени му биографии.
На последно място свидетелят твърди, че впечатленията му са, че
отношенията между брат му и дружеството се развили в периода от пролетта
на 2022 г. до 2023 г.
Показанията на свидетеля съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото свидетелят е брат на ищеца. Показанията на свидетеля обаче се
последовални и кореспондират на останалия доказателствен материал, поради
което съдът ги съобразява при спазване на чл. 164 от ГПК.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда в
подробности, доколкото същите не са от решаващо значение за изхода на
делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 286, ал. 1 от ТЗ – за установяване вземането на ищеца към ответника за
6
възнаграждение по договор за изработка /услуга/, за което е издадена заповед
№ 18931/29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 28383/2023 г. по описа на СРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка по валиден договор за услуга, неговото съдържание,
изпълнение на задълженията си по този договор без възражения от
възложителя, размер на възнаграждението и изпадане на ответника в забава
досежно неговото плащане.
В настоящия случай по делото липсва спор, а и от представеното
удостоверение за регистрация с приложенията към него /приложение № 2/ се
установява, че „Дентален център Вира Дент“ ООД е регистрирано като
лечебно заведение за извънболнична помощ на осн. чл. 40, ал. 1 и ал. 13 ЗЛЗ,
както и че документи за специализация и образование на д-р С. А. са
представени при регистрация на лечебното заведение като дентален център по
чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЛЗ. Между страните липсва спор и че през периода
13.04.2022 г. до 13.04.2023 г. ищецът е бил на разположение в „Дентален
център Вира Дент“ ООД, макар да не е приел пациенти.
Посочените задължения на ищеца – да участва в списъка на специалисти
на ответното дружество с цел регистрацията му по ЗЛЗ като лечебно
заведение, да предостави необходимата документация за професионалната си
квалификация в тази връзка и да е на разположение на денталния център с цел
извършване на прегледи – съставляват именно неговата престация като
изпълнител по процесния договор. Тези задължения се установяват от
съдържанието на договора и именно за тях е уговорено възнаграждението от
6000 лева. Поради това и възражението на ответника, че договорът бил
недействителен поради липса на предмет не може да бъде споделено. Тук
следва да се отбележи, че е без значение за настоящия спор дали ищецът
реално е преглеждал пациенти в денталната клиника – доколкото за конкретни
медицински дейности спрямо конкретни пациенти – в договора е уговорено
отделно възнаграждение, каквото по настоящото дело не се претендира.
На следващо място по делото се установи / от справка в ТРРЮЛНЦ/, че в
целия период на действие на договора с ищеца /13.04.2022 г. до 13.04.2023 г./
третото лице помагач д-р И. И. е бил управител на ответното дружество.
Самото трето лице помагач поддържа, че именно той е подписал договора с
ищеца по делото. Така или иначе предвид съдържанието на договора и датата
на удостоверението за регистрация на ответника като лечебно заведение –
28.04.2022 г. , то следва извод, че при всички случаи към 28.04.2022 г. –
договорът между страните е бил налице – доколкото в приложение № 2 към
7
удостоверението д-р Талаб присъства като специалист. Следва да се отбележи
и че както правилно посочва третото лице помагач този договор е бил сключен
по-рано, предвид обстоятелството, че самата процедура по регистрация
вероятно отнема известен период от време. Предвид това и възражението на
ответника, че процесният договор е антидатиран също остана недоказано по
делото.
На последно място, както се отбеляза и по-горе, третото лице помагач
изрично потвърди, че негов е подписът – като управител на дружеството
възложител. От своя страна по делото се установи и че ищецът е имал
кореспонденция и от прокуристи на дружеството, вписан в ТРРЮЛНЦ. Ето
защо не може да бъде споделено и възражението на ответника, че ищецът е
договарял и общувал с лица, които нямат общо с денталния център.
В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че няма данни в
ТРРЮЛНЦ правомощията на управителя д-р И. И. да са били през време на
изпълнение на функциите му по какъвто и да е начин ограничени. Порави
това и следва да се приеме, че същият като законен представител на ответното
дружество е имал право да задължава валидно последното към трети лица –
какъвто в случая се явява ищецът.
От своя страна ако ответното дружество счита, че неговият бивш
управител е излязъл извън правомощията си по договора за управление – то
това е основание да ангажира отговорността на последния по реда на ТЗ.
Подобно обстоятелство обаче е въпрос на вътрешни отношения между
дружеството и неговия управител и не засяга задълженията, които
дружеството чрез управителя си е поело към трети лица.
С оглед гореизложеното и искът следва да се приеме за доказан по
основание и размер, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 28383/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищецът претендира разноски в размер на общо 720
лева, от които 120 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение,
действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие от
23.05.2023 г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат
присъдени изцяло. Разноските за адвокат не се явяват прекомерни с оглед
размера на претендираните вземания.
По разноските в производството по гр.д. № 59916/2023 г. по описа на
/исково производство/:
8
В това производство ищецът отново претендира разноски в размер на
720 лева – 120 лева за държавна такса и 600 лева – адвокатско. Видно от
представените по делото платежни документи и ДПЗС претендирани разноски
са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 720 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна претендира разноски за адвокат и експертиза, но
предвид изхода на делото такива не й се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Дентален център Вира Дент“
ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
адрес, ДЪЛЖИ на С. М. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, адрес,
сумата от 6 000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
договор със срок на действие в периода от 13.04.2022 г. до 13.04.2023 г., по
силата на който ответникът „Дентален център Вира Дент“ ООД е възложил, а
ищецът С. М. А. се е съгласил за срока на действие на договора да бъде
включен в списъка по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/
към удостоверението за регистрация на възложителя „Дентален център Вира
Дент“ ООД като лечебно заведение за извънболнична помощ, да бъде на
разположение на възложителя и да предоставя по възлагане от възложителя на
клиенти на лечебното заведение услуги, свързани с осъществяваната от
възложителя дейност /дентална медицина/, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 26.05.2023 г. до датата на окончателно
заплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 28383/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Дентален център Вира Дент“ ООД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, адрес ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. М. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Пловдив, адрес, сумата от общо 720 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 28383/2023 г. на СРС и сумата от общо 720 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
59916/2023 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 28383 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника – д-р И. Т. И..
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10