Р Е
Ш Е Н
И Е
N 2
гр.Русе, 03.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА търговско
дело N193
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорно
задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.82
от с.з. във вр.чл.288 от ТЗ.
Ищецът „Спедекс Логистика“ ЕООД, ЕИК117669267 твърди, че с
ответника сключили договор за пристанищни услуги №6/2015 г. със срок на
действие 01.01.2015 г.- 31.12.2015 г. Също така
сключили и договор за съхранение на товари №171/07.05.2015 г. и договор за
съхранение на товари № 202/02.06.2015 г. По силата на сключените договори
предали за складиране и съхранение на ответника движими вещи. С талиманска записка 2333/17.05.2015 предали на ответника за
съхранение в склад №3 на Пристанище Русе- Изток, комбайн марка „Ню Холанд“, модел СХ 8080 със сериен номер ********* на
стойност 58 000 лв. С талиманска записка
3179/12.06.2016 г. предали на ответника за съхранение в склад №3 на Пристанище
Русе- Изток движими вещи, вкл. и комбайн марка „Ню Холанд“
, модел СХ 8090 със сериен номер ********* на стойност 72 000 лв. и
комбайн марка „Ню Холанд“, модел СR9.80 със сериен номер ********* на стойност
120 000 лв. Общата стойност на предадените комбайни възлизала на 250 000
лв. На 17.06.2015 г. на мястото на съхранение на комбайните- гр.Русе,
бул.“Тутракан“ №43, Пристанище Русе- Изток възникнал пожар, при което били
обгорели и непоправимо увредени трита броя комбайни. За възникналия пожар било
образувано досъдебно производство, в хода на което било установено, че
процесните комбайни били напълно унищожени, както и че причина за пожара
била умишлен палеж. Били установени два
отвора в оградната мрежа на обекта, направени чрез
срязването й, което давало основание да се приеме, че били осъществени
подготвителни действия, насочени към осигуряване на достъп до машините, които
били запалени. За тях като субект, предал за складиране и съхранение движими
вещи, възникнало правото да искат тяхното връщане. С оглед невъзможността същите
да бъдат реално върнати във вида, в който били предадени поради силното им увреждане,
за тях се пораждало правото да претендират заплащане на тяхната равностойност.
Ответникът следвало да съхранява предадените за складиране и съхранение вещи с
грижата на добрия търговец и при поискване да ги върне. Същият обаче не
изпълнил договорните си задължения по съхранение на вещите, вкл. и да ги опази
от увреждане, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността му за
заплащане на обезщетение за причинените им вреди от неизпълнение на договорно
задължение, изразяващи се в заплащане на равностойността на увредените вещи.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
вреди от неизпълнение на договорно
задължение.
Ответникът „ Пристанищен
Комплекс Русе“ ЕАД, ЕИК ********* счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен по съображения, че липсва основание за ангажиране на договорната
им отговорност. Възразява срещу твърдението, че
предадените за съхранение вещи били напълно унищожени като навежда
твърдения, че същите и към момента се намират на територията на открит склад в
пристанищен терминал изток, както и че незасегнатите агрегати и възли като
стойност надвишавали претенцията на ищеца. Твърди, че изпълнявали задълженията
си по договора с грижата на добрия търговец. За охрана на територията на целия
терминал била ангажирана специализирана охранителна фирма като освен жива
охрана, имало и охранителна техника и технически средства. Отделно от това
счита, че е налице хипотезата на чл.14, ал.2 от договора за пристанищни услуги,
както и на чл.98, т.2 от Правила и обичаи на дунавските пристанища за обществен
транспорт, включени в състава на „Пристанищен комплекс Русе“ ЕАД, които били
приети от ищеца по силата на чл.5 от договора.
Третите лица- помагачи
на страната на ответника „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД-София и “Агенция за сигурност, охрана и проучване- Щит“ ЕООД-
Русе оспорват основателността на предявеният иск.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2014 г. в
гр.Русе „Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД от една страна и от друга „Спедекс логистика“ ЕООД-Русе сключват договор за пристанищни
услуги № 6/2015 г. с предмет: предоставянето, приемането, обработката,
съхранението и експедицията на / вносни, износни, крайбрежни/ товари на
товародателя в пристанищен терминал Русе- Изток. В раздел І, чл.1 страните уговарят вида на товара, неговото
количество, в т.ч. машини и техника, претоварване, складиране- открит и закрит
склад. В чл.5 от договора е уговорено задължението на пристанището да съхранява
в съответствие с предписаните от товародателя условия за складиране
предоставените му товари, за което получава заплащане съгласно чл.30 на
договора и действащите „Цени и условия за извършване на дейности и услуги в
„Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД или съгласно уговореното с договор за
съхранение. В чл.14 е уговорено, че пристанището не носи отговорност за пълно
или частично неизпълнение на задълженията си по този договор, дължащи се на
непреодолима сила / форсмажор/ като в ал. 2 е дефинирано
това понятие.
На 07.05.2015 г.
страните сключват договор за съхранение на товари с предмет- предоставяне на 32036
кв.м. открита складова площ за съхранение на селскостопанска техника, намираща
се в района на пристанище Русе- Изток склад №3 за периода 01.05.2015 г.-
31.05.2015 г срещу заплащане на възнаграждение. В договора изрично е уговорено,
че взаимоотношенията на страните се регламентират от действащите „Цени и
условия за извършване на дейности и услуги в „Пристанищен комплекс Русе“ ЕАД,
както и от Правилата и обичаите на дунавските пристанища за обществен
транспорт, включени в състава на „Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД, а на
02.06.2015 г. страните сключват и договор за съхранение на товари, по силата на
който Пристанищен комплекс Русе предоставя срещу възнаграждение 30611 кв.м.
открита складова площ за съхранение на селскостопанска техника- склад №3 за
периода 01.06.2015 г.- 30.06.2015 г.
С талиманска
записка №2333/17.05.2015 г. Пристанищен комплекс-Русе заприходява
на склад 1 бр. комбайн „Ню Холанд“ 8080 – внос с
получател на стоката- „Спедекс логистика“ ЕООД-Русе,
а с талиманска записка 3179/12.06.2016 г. заприходява селскостопанска техника, вкл. и комбайн марка
„Ню Холанд“ , модел СХ 8090 със сериен номер
********* и комбайн марка „Ню Холанд“, модел СR9.80 със сериен номер *********.
За съхранението на
товарите „Спедекс логистика“ редовно заплаща
уговореното възнаграждение по издадените фактури №№ **********/11.05.2015 г.,
**********/18.05.2015 г., **********/03.06.2015 г., **********/15.06.2015 г.
На 17.06.2015 г.
гореописаните комбайни, приети за съхранение в Склад №3 на Пристанищен комплекс
Русе- изток са обект на умишлен палеж. На същата дата „Пристанищен
комплекс-Русе“ ЕАД уведомява „ДЗИ- Общо застраховане“ за настъпило
застрахователно събитие по застрахователна полица от 01.02.2015 г. по
застраховка „Обща гражданска отговорност“. В уведомлението се сочи, че на
17.06.2015 г. са увредени от пожар комбайни и техника, намиращи се на открита
складова площадка, които са собственост на клиент на пристанището. На
19.06.2015 г. застрахователят извършва оглед, за което съставя констативен протокол.
За периода 01.01.2015 г.- 31.12.2015 г. Пристанищен Комплекс-Русе и АСОП-ЩИТ“
ЕООД сключват договор №ЧП-111/ 22.12.2014 г. за въоръжена охрана на обекти и
сгради, включваща охрана на имущество, сгради, помещения, стопански обекти,
товари и МПС, намиращи се територията на пристанището, осъществявана с 32
охранители, както и охрана с помощта на сигнално- известителна
техника и нейната поддръжка.
С показанията на св.В. Д.
се установява, че складът, където се съхраняват засегнатите от пожара комбайни,
е охраняван чрез пост от един човек 24
часа, че същият е ограден с мрежа с височина от 2 м. и врата, която се
заключва, както и че в близост също има втора ограда.
С приетата по делото
експертиза на в.л. К., която съдът кредитира като обосновано и компетентно
дадена и като неоспорена от страните, се установява пазарната стойност на трите
комбайна към момента на пожара и към настоящия момент, вида на нанесените щети,
стойността на необходими средства, вкл. материали и труд за отремонтирването
на комбайните, както и стойността на запазените части. В заключението си вещото
лице сочи, че щетите по комбайн „Ню Холанд“ модел СХ
8080 със сериен номер ********* и по комбайна със сериен номер ********* представляват
тотална щета. В устните си обяснения вещото лице сочи, че процесните комбайни
не са годни за ползване по предназначение без да се ремонтират.
Във връзка с пожара на
17.06.2015 г. е образувано ДП №1382/2015 г. по описа на ОДМВР/ №1127/227/2015
г. по описа на РОП като с постановление
от 28.11.2016 г. на ОП-Русе разследването е спряно. В хода на
разследването е извършена пожаротехническа
експертиза, от чието заключение се установява, че причината за пожара е умишлен
палеж.
По повод на този пожар е
образувано и щета №**********/19-15 при ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“-
гр.София със застрахован „Холеман България“ ООД,
застраховано имущество- имущество на съхранение / земеделски машини/. По щетата
е сключена спогодба от 12.06.2018 г.
между застрахователното дружество, застрахования и „Интерагри
България“ АД-София като собственик на увредената нова земеделска техника и
оборудване и цесионер на вземането по договора за
застраховка, по силата на която на собственика е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 846 214.35 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД, която на основание чл.288 от ТЗ намира приложения и в
отношенията между търговци, при неизпълнение на договорно задължение, за
кредиторът възниква субективното право да претендира реално изпълнение на
задълженията, заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнението.
Цитираната правна норма
сочи, че за бъде ангажирана отговорността на ответното дружество на заявеното
основание, в процеса следва да се установи наличие на договорна връзка между
страните, изпълнение на задълженията от страна на ищеца, за да има същият
качеството на кредитор и неизпълнение на задълженията от ответника.
В процеса в
доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договора и
изпълнението на задълженията си, породени от него.
По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 10.12.2014 г. страните по делото са
сключили договор за пристанищни услуги с предмет: предоставянето, приемането,
обработката, съхранението и експедицията на / вносни, износни, крайбрежни/
товари на товародателя в пристанищен терминал Русе- Изток. В раздел І,
чл.1 е уговорен вида на товара, неговото
количество, в т.ч. машини и техника, претоварване, складиране- открит и закрит
склад, както и задължението на ответното дружество да съхранява в съответствие
с предписаните от ищеца условия за складиране предоставените му товари, за
което получава заплащане: съгласно чл.30 на договора и действащите „Цени и
условия за извършване на дейности и услуги в „Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД
или съгласно уговореното с договор за съхранение.
Съдът като съобразява
съществени елементи на сключения между страните договор за пристанищни услуги,
приема, че същият е със смесен характер- съдържа както елементи на договора за
изработка, така и елементи на договор за влог, регламетниран
в чл.250 и сл. от ЗЗД.
Сключването на договора
е юридически факт, от който възниква договорна връзка между страните по делото-
права и задължения за всяка една от тях, които законът изисква да се изпълняват
точно и то с грижата на добрия търговец.
Установи се също, че на
07.05.2015 г. страните сключват договор за съхранение на товари с предмет-
предоставяне на 32036 кв.м. открита складова площ за съхранение на
селскостопанска техника, намираща се в района на пристанище Русе- Изток склад
№3 за периода 01.05.2015 г.- 31.05.2015 г срещу заплащане на възнаграждение, а
на 02.06.2015 г. страните сключват и договор за съхранение на товари, по силата
на който Пристанищен комплекс Русе предоставя срещу възнаграждение 30611 кв.м.
открита складова площ за съхранение на селскостопанска техника- склад №3 за
периода 01.06.2015 г.- 30.06.2015 г. В тези договори е конкретизирана площта на
откритата складова площ, както и стойността на възнаграждението, дължимо от ищеца
за съхранението на товара като е уговорено, че взаимоотношенията на страните се
регламентират от действащите „Цени и условия за извършване на дейности и услуги
в „Пристанищен комплекс Русе“ ЕАД, както и от Правилата и обичаите на
дунавските пристанища за обществен транспорт, включени в състава на
„Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД.
Съобразявайки
съществените елементи на тези два договора, съдът приема, че същите са сключени
на основание чл.5 от договора за пристанищни услуги като с тях се конкретизира
размера на възнаграждението, дължимо на пристанището за съхранението на
товарите, изчислено на база ползвана открита складова площ.
Освен постигнато между
страните съгласие за сключването на договори за влог / съхранение на товари/ е
налице и реално предаване на земеделска техника. С талиманска записка
№2333/17.05.2015 г. Пристанищен комплекс-Русе заприходява
на склад 1 бр. комбайн „Ню Холанд“ 8080 – внос с
получател на стоката- „Спедекс логистика“ ЕООД-Русе,
а с талиманска записка 3179/12.06.2016 г. заприходява селскостопанска техника, вкл. и комбайн марка
„Ню Холанд“ , модел СХ 8090 със сериен номер
********* и комбайн марка „Ню Холанд“, модел СR9.80 със сериен номер ********* с получател на
стоката- „ Спедекс логистика“ ЕООД-Русе. Съхранението на тези комбайни се
осъществява в открит склад №3 на територията на пристанище Русе- Изток.
Тези факти дават
основание да се приеме, че с факта на предаване на движимите вещи между страните
е възникнало облигационно отношение, породено от сключен помежду им договор за неправилен
влог.
Това е така, тъй като
договорът за влог е реален договор и същият се счита сключен, когато вещта се предаде на влогоприемателя
въз основа на постигнатото между страните съгласие - влогоприемателят се задължава да
пази вещта и да я върне на
влогодателя на уговорения срок или след поискване,
без или срещу
заплащане на възнаграждение.
Това дава основание да се
приеме, че ищецът е установил в процеса, както постигането на съгласие по
договора за влог, така и реалното
предаване на вещите за пазене
на влогоприемателя- трите комбайни, заприходени от ответника в открит склад №3.
По делото се установи по
безспорен и категоричен начин, че ищцовото дружество
е заплащало дължимото възнаграждение по договора въз основа на издадени от
ответника фактури, поради което същото като изправна страна има качеството на кредитор
по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Основното задължение на
ответното дружество е да съхранява вещите с грижата на добрия търговец, както и
да ги върне на ищеца.
Основанието за връщане
на вещите произтича от сключената между страните сделка, то има облигационен, а
не вещен характер. Поради това основанието за претендиране на връщането се
явява договора, а не правото на собственост върху вещта. Правото на собственост
върху тези вещи е ирелеватно, поради което и възраженията
на ответника и на третите лица- помагачи, че ищецът не е собственик на вещите
се явява ирелеватно за предмета на спора.
По делото се установи по
безспорен и категоричен начин, че приетите за съхранение комбайни са били обект
на умишлен палеж, в резултат на който върху същите са причинени значителни щети
и без извършването на ремонт те са негодни за използване според тяхното
предназначение. Средствата, необходими за отремонтиране
на комбайните са в размер на 71.11%, съответно на 163.29 % и 200.38 % от
стойността на комбайните, което дава основание да се приеме, че същите са
увредени до степен на пълно унищожаване.
Това дава основание да
се приеме, че ответното дружество не би могло да изпълни задължението си да
върне движимите вещи във вида, който са приети за съхранение. Същите с оглед
нанесените щети са изцяло негодни за ползване по предназначението си.
Ответното дружество е
навело доводи, че е изпълнило точно задълженията си по договора за пазене на
предадените за съхранение комбайни, както и че са налице обстоятелства, които
изключват отговорността му.
По делото се установи,
че за процесният период ответникът е сключил договор
за въоръжена охрана с третото лице- помагач АСОП-ЩИТ ЕООД-Русе като е
осъществявало пазенето на вещите чрез пост от един човек и изграждането на оградна мрежа.
Задължението на
ответника да съхранява вещите се изразява не са в създаването на условия, при които
да не се
стигне до повреждането им,
а и тяхното опазване
от увреждане/погиване.
В случая независимо от създадените
условия за съхранение и опазване на вещите се е стигнало то тяхното силно
увреждане като причина за това е умишлен палеж. Обстоятелството, че комбайните
са били обект на умишлен палеж сочи, че сключения договор за въоръжена охрана и
изграждането на оградна мрежа са само създаването на
условия за съхранение, но ответникът реално не е изпълнил задължението си по
реалното опазване на земеделските машини, поради което съдът приема, че е
налице неизпълнение на задълженията от страна на ответника.
Неизпълнението е нов
правно релевантен факт, настъпил в договорната връзка на страните, който
поражда нови правни последици.
За ищеца е възникнало
субективното право да претендира обезщетение за неизпълнение на договорното
задължение от страна на ответника.
Обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението- чл.82 от ЗЗД.
В случая
претърпяната загуба за ищеца е съизмерима с пазарната стойност на предадените
за съхранение комбайни, които са силно увредени и негодни за употреба. С
приетата по делото експертиза се установи размера на пазарната стойност на
комбайните както към момента на пожара, така и към настоящия момент като претендираните от ищеца суми са под тези стойности.
Възраженията
на ответника, че не следва да носи отговорност за унищожаването на комбайните
са изцяло неоснователни.
В чл.14 от договора за
пристанищни услуги е уговорено, че пристанището не носи отговорност за пълно
или частично неизпълнение на задълженията си по договора, дължащи се на
непреодолима сила / форсмажор/ като в ал. 2 е
дефинирано това понятие. В случая неизпълнението на задълженията не се дължи на
формажорни обстоятелства, поради което не е налице
това основание за изключване на отговорността на ответника.
Неоснователно е
позоваването и на чл.98, т.2 и т.9 от
„Правила и обичаи на дунавските пристанища за обществен транспорт,
включени в състава на „Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД.
По силата на уговореното
между страните тези правила уреждат възниквалите помежду им праоотношения
като приложемите норми, свързани със съхранението на
предадените товари/ вещи се регламентирани в раздел Х, чл.100 и сл.
Систематичното място на разпоредбата
на чл.98 от Правилата дава основание да се приеме, че същата намира приложение
само по повод отношения, възникнали във връзка с обработката на корабите и др.
транспортни средства, както и по отношение на другите пристанищни услуги,
предоставяни от ответника, но не намира приложение по отношение на договорите
за съхранение.
Неоснователно е и
възражението, че ищеца за увредените комбайни е бил обезщетен с изплащане на
застрахователно обезщетение по приложената застрахователна преписка. От същата
се установи, че касае трети- неучастващи в процеса лица, поради което е неотносима към предмета на спора.
С оглед изложеното съдът
приема, че е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото са в тежест на ответника. Същият следва да заплати на
ищеца действително направените разноски в общ размер на 16 140.60 лв.,
вкл. платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и заплатено адв. възнаграждение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕН
КОМПЛЕКС-РУСЕ“ ЕАД- гр.Русе, ЕИК ********* да заплати на „СПЕДЕКС ЛОГИСТИКА“
ЕООД- Русе, ЕИК ********* сумата в размер на 250 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорни задължения по
договор за съхранение на комбайн марка „Ню Холанд“,
модел СХ 8080 със сериен номер *********, комбайн марка „Ню Холанд“
, модел СХ 8090 със сериен номер ********* и комбайн марка „Ню Холанд“, модел СR9.80
със сериен номер *********, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г.
до окончателното плащане, както и сумата в размер на 16 140.60 лв.
разноски за производството.
Решението е постановено
при участието на третите лица- помагачи „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-
гр.София и „Агенция за сигурност, охрана
и проучване- ЩИТ“ ЕООД- Русе.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: