РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Бяла, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100716 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от
„ЙЕГТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4“ Бизнес
Парк София, сграда 6,чрез адв. В. П. Г., САК против Р. Й. И. с ЕГН: **********
Претендира от съда да постанови решение , с което да признае за установено по
отношение на ответника Р. Й. И., с ЕГН: **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, в общ размер на 683,33 лв. (Шестстотин осемдесет и три
лева и 33 ст.), от които:
1. 88.32 лв. (Осемдесет и осем лв. и 32 ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които
са издадени фактури **********/15.07.2021 г. за периода от 15.06.2021 г. до 14.07.2021
г.;
2. 595.01 лв. (Петстотин деветдесет и пет лв. и 01 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
-61.09 лв. (Шестдесет и един лв. и 9 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 07.04.2021 г. за мобилен номер +359*********,
1
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
-117.87 лв. (Сто и седемнадесет лв. и 87 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 15.04.2021 г. за мобилен номер
+359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
-31.51 лв. (Тридесет и един лв. и 51 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 13.05.2021 г. за мобилен номер +359*********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; и
-384.54 лв. (триста осемдесет и четири лева и 54 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********, от които
115.05 лв. (Сто и петнадесет лв. и 5 ст.) представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 269.49 лв. (Двеста шестдесет и девет лв. и 49 ст.) представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Р Smart 2021 128 GB, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
13.05.2021 г.
Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски в хода на
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез назначения му
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител. Оспорва автентичността на положените в
представените от ищеца документи подписи, като в тази връзка прави искане за откриване
на производство по оспорване истинността на същите. Навежда доводи, че липсват
доказателства, установяващи предоставянето на твърдените мобилни услуги и тяхното
потребление.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Между мобилния оператор „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника Р. Й. И. са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на
които ответника е абонат на дружеството.
1. Договор за мобилни услуги от дата 07.04.2021 г. сключен за мобилен номер
+359*********,с абонаментна програма Тотал + 18.99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 13.99 лв„ с уговорен срок на действие 24 месеца до 07.04.2023 г.;
2. Договор за мобилни услуги от дата 15.04.2021 г. сключен за мобилен номер
+359*********,с абонаментна програма Тотал макс 41.99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 36.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 15.04.2023 г.
3. Договор за мобилни услуги от дата 13.05.2021 г. сключен за мобилен номер
+359*********,с абонаментна програма Интернет 10.99 лв.. с промоционален месечен
абонамент в размер на 8.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 13.05.2023 г.
4. Договор за мобилни услуги от дата 13.05.2021 г. сключен за мобилен номер
+359*********,с абонаментна програма Тотал макс 41.99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 36.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 13.05.2023 г.С
оглед сключения двугодишен договорен абонамент, на ответника било предоставено за
ползване мобилно устройство HUAWEI Р Smart 2021 128 GB, с отстъпка от страндарната
цена.На същата дата- 13.05.2021 г., ответникът сключил и Договор за застраховка на
гореописаното устройство, по силата на който се е задължил да заплаща месечна
2
застрахователна премия в размер на 6.99 лв., с предмет на застраховката ремонт или
подмяна на застрахованото устройство.
За потребените от ответника услуги за периода 15.06.2021 г. до 14.07.2021 г. ищеца е
издал:
- фактура №**********/15.07.2021 г. за отчетния период на потребление от
15.06.2021 г.- 14.07.2021 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 88.32 лв./с ДДС/., платима в срок 30.07.2021г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 88.32 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната
по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/15.09.2021 г., в която са начислени суми в размер, както следва:
-613.50 лв.- за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти / от която сума процесна в настоящото производство е сумата в
размер 595.01 лв./;
-143.79 лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги /от която сума процесна в
настоящото производство е сумата в размер па 88.32 лв./;
С оглед направеното от страна на особения представител на ответника оспорване
истинността на подписа на Р. Й. И., положен в Договор за мобилни услуги от 15.04.2021г. по
заявка № *********,ведно с приложенията, Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. по
заявка № ********* и Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г., на основание чл.193 от
ГПК е открито производство по оспорване автентичността на същите и допусната и
назначена СГЕ.
От заключението на последната се установява,че подписа на Р. Й. И. положен в
оспорените документи е изпълнен от ответника.
Допусната и назначена по делото и е СТЕ,чието заключение се свежда до следното:
1.Мобилни номера: ++359*********, ++359********* и +359********* нямат изходящ
трафик за изследваният период - 15.06.2021г до 14.07.2021г.;
За посоченият период описаните номера са били активни в системата на Йеттел
Бъглария, като от дата 06.07.2021г до 04.08.2021г са имали техническа възможност само да
приемат разговори. След 04.08.2021г, номерата са били със спрени услуги в системата на
оператора, като от 09.09.2021г - деактивирани.
2.Мобилен номер ++359********* –налице е изходящ трафик за изследваният период
под формата на различни видове изходящи услуги- гласови, кратки текстови съобщения и
мобилен интернет. Последната изходяща услуга е била до дата 06.07.2021г, като след нея
абоната е можел само да приема входящи обаждания до 04.08.2024г, когато са му спрени
изцяло мобилните услуги,а от 09.09.2021г е окончателно деактивиран в системата за
управление на услуги.
Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените СГЕ и СТЕ , тъй като няма
основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
3
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 422/2023 г. е видно, че в полза на
дружеството-ищец срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за парични суми,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което
обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед.
В тази връзка, в тежест на ищеца по установителните искове с правно основание
чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, е да докаже наличието
на валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по
сключените договори за мобилни услуги, Допълнителни споразумения към договор за
мобилни услуги, размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на
прекратяване на сключените договори; наличието на валидна клауза за неустойка, съответно
размерът на претендираната неустойка.
Базирайки се на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между "Йеттел България" ЕАД (с предишно наименование
"Теленор България" ЕАД) - мобилен оператор и ответника – потребител по отношение на
сключените помежду им Договори за мобилни услуги.
Същите са подписани от страните по тях, което обстоятелство се установява и от
прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-графологична
експертиза.Договорите съдържат необходимите реквизити и договорените условия,
посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил същите, поради което в
полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните
мобилни услуги, установени с представената по делото фактура №**********/15.07.2021 г.
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД: Основателността на
тази искова претенция предполага между страните да е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги,включващ валидно уговорена клауза за
неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора и настъпване на основание за
начисляването й. Съгласно т.11 "Условия" от договора за мобилни услуги в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в същия раздел по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му последният дължи за
всяка СИМ карата, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) и заплатената от потребителя цена при предоставяне на мобилно
устройство, съответстваща на оставащия срок на договора.
Следователно неустойката ще е дължима само, ако договорът е бил предсрочно
прекратен преди изтичане на уговорения срок и са настъпили предвидените в договора
условия за това.
Едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги по правната си същност
представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. С правото да развали
договора разполага единствено изправната страна по един двустранен договор. То се
упражнява с отправяне на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и
недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора.Тази законова
разпоредба не е дерогирана от волята на страните, доколкото нито в договора за мобилни
услуги, нито в общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Нещо повече
4
- според чл. 19б и чл. 75 от Общите условия едностранното прекратяване на сключен
индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а
само дава право на оператора да прекрати договора.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за отправяне на волеизлявение за
прекратяване на процесните договори и достигането му до ответника, каквото е безспорно
необходимо , съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД щом договорът е сключен в писмена форма.
Неспазването на това изискване опорочава твърдяното от ищеца разваляне на договорите по
вина на абоната, което би имало за последица задължение за заплащане на неустойка.
Разбира се съдебната практика приема, че е допустимо развалянето на двустранен договор и
с исковата молба, в която волята на ищеца за разваляне на възникналото между страните
договорно правоотношение е точно и ясно изразена – в този смисъл е Решение № 178 от
12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т. о. В случая препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника, чрез назначения особен представител на
13.02.2024 г., т. е. след изтичане на срока на договорите, поради което не може да има за
последица възникване на задължение за неустойка.
На следващо място,предвид начина по който е уговорена така посочената неустойка,
размерът и условията, при които се дължи, съдът намира, че е налице неравноправна клауза,
съгласно чл.143, ал.1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Предвидената неустойка при
прекратяване на договора в размер на всички, но не повече от три месечни абонамента, е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които
операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия
договор месечни абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването вече няма да бъдат предоставяни.
При тяхното приложение се стига до положение при което, въпреки липсата на
съществуващо правоотношение между страните /прекратен договор/, мобилният оператор
продължава да получава „възнаграждение“ по вече прекратения договор, без да предоставя
насрещна услуга на потребителя. Неоснователно обогатяване би настъпило и в случай на
прекратяване на договора по вина на потребителя три и по - малко месеца преди неговото
изтичане. Тогава операторът би получил имуществена облага в размер, какъвто би получил,
ако договорът не бе прекратен, а даже и по - голяма при оставащи два или един месец до
изтичането му. Допълнителното начисляване и на неустойка в размер на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментния план, както и на разликата между стандартната
цена на предоставеното устройство и уговорената и заплатена от потребителя такава,
обосновава вероятност посочената клауза да е неравноправна и съгласно чл.143, ал. 2, т.13
ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да увеличава цената, без потребителят да може да се
откаже от договора. В допълнение, в частта относно размера на неустойката, формиран на
база „стандартна“ цена на услугата или устройството, а не договорената такава, нарушава
изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за
мобилни услуги/, а не възникналите по друго облигационно правоотношение /в случая
договора за лизинг/. Неоснователно в тази връзка е твърдението в ИМ и писменото
становище, че неустойка ненадвишаваща трикратния размер на месечните абонаменти, не
противоречи на добрите нрави и не излиза от присъщите функции. Преценката за
накърняване на добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент и с оглед вредите от оставащия до изтичането му, конкретен срок. На
следващо място, не е посочено по разбираем и ясен начин, как се формира размерът на тази
дължима неустойка, досежно употребения израз, че месечният абонамент, приложим за
нуждите на начисляване на неустойка, е стандартният размер, без отстъпка. Така
потребителят е поставен в невъзможност към момента на сключване на договора, да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при
5
отказ от договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на
договора. Посоченото води до обосновано предположение и за противоречие на тук
коментираните клаузи за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Всички представени по делото
писмени доказателства представляват стандартизирани бланки на мобилния оператор, който
в рамките на развилото се производство не успя да ангажира доказателства,които да
обосноват извод,че коментираните клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Изложеното обосновава отново извод за недължимост на заявеното от ищеца
вземане за неустойки и отхвърляне на исковата претенция в тази й част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194,ал.2 вр.чл.193,ал.2 от ГПК,
направеното от особения представител на ответника Р. Й. И. с ЕГН **********,
оспорване истинността на подписите на Р. Й. И., положени в Договор за мобилни
услуги от 15.04.2021г. по заявка № *********,ведно с приложенията, Договор за
мобилни услуги от 13.05.2021г. по заявка № ********* и Договор за мобилни услуги
от 13.05.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, че Р. Й. И. с ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 88.32 лв. (Осемдесет и
осем лв. и 32 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за която е издадена фактура № **********/15.07.2021г. за
периода от 15.06.2021 г. до 14.07.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-01.06.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №153/05.06.2023г. по ч.гр.д. № 422/2023
г. по описа на Районен съд - Бяла.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против Р. Й. И. с
ЕГН ********** , иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 595.01 лв.
(Петстотин деветдесет и пет лв. и 01 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от които:
61.09 лв. (Шестдесет и един лв. и 9 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 07.04.2021 г. за мобилен номер +359*********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси;
117.87 лв. (Сто и седемнадесет лв. и 87 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 15.04.2021 г. за мобилен номер +359*********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси;
31.51 лв. (Тридесет и един лв. и 51 ст.) -неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 13.05.2021 г. за мобилен номер +359*********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси; и 384.54 лв. (триста осемдесет и четири лева и
54 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер
+359*********, от които 115.05 лв. (Сто и петнадесет лв. и 5 ст.) представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси и 269.49 лв. (Двеста шестдесет и девет лв. и 49 ст.)
6
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Р Smart 2021
128 GB, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
13.05.2021 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
422/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, Р. Й. И. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Бяла,
сумата от 422.01лв (Четиристотин двадесет и два лева и 01 стотинки) лева, представляващи
сторени разноски за вещо лице по назначената СГЕ.
ОСЪЖДА Р. Й. И. с ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, разноски в исковото
производство, представляващи внесена д.т., възнаграждение за особен представител и
ВЛ,както и адвокатско възнаграждение в размер на 192.58лв./сто деветдесет и два лева и 58
стотинки/, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 65.27лв./шестдесет
и пет лева и 27 стотинки /,представляващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение,съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
7