Решение по дело №518/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление: гр. Софияq чрез гл. юрисконсулт С. С. против Решение № 29 от 11.04.2024 г. на РС- Раднево, постановено по АНД № 11/2024 г., с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 8477/18.12.2023 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", с което на П. А. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева на основание чл.53 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл. второ от същия закон, извършено чрез движение на пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, осъществено на 29.11.2023 г. в 11.28 ч на път ІІ-57 км.43+700, в посока [населено място] – [населено място], където и когато П. А. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег. №[рег. номер], като е установено, че водачът извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и на посочено формално основание. Касаторът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно - издадено от компетентен орган в съответствие с административнонаказателните процесуални правила и с приложимия материален закон. Наложената административна санкция е в предвиденият от Закона размер (чл. 53, ал. 1 от ЗП), за така установеното нарушение. Наказанието е определено и с оглед степента на обществената опасност на нарушението и с оглед целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателно постановление № 8477/18.12.2023 г. като правилно, обосновано и законосъобразно.

По делото е постъпила и частна касационна жалба на П. А. А. против определение № 51 от 14.05.2024 година , постановено по същото дело с твърдения, че определението е неправилно. Релевира доводи, че присъдените му разноски са постановени в нарушение на закона и не е налице прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

В с. з. касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба .

Ответникът по касационната жалба П. А. А. оспорва касационната жалба, като твърди, че решението на Радневския районен съд е постановено при правилно приложение на материални закон

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура“ против Решение №29/11.04.2024г, постановено по АНД №11/24г по описа на РС Раднево, с което е отменено Наказателно постановление №8477/18.12.2024г на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция пътна инфраструктура с наложена на ответника по касацията административно наказание „ глоба“от 4000 лв, Наказателно постановление е издадено на основание чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл второ от същия закон, извършено чрез движение на пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, осъществено на П. А. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег. №[рег. номер], като е установено, че водачът извършва превоз на фракция.

Обстоятелствата, определящи съществуване на задължението за превозване на фракцията след издадено Разрешително по силата на чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата, са следните: при измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №[рег. номер] и ролетка №1308/18/ /5м/ е измерено разстояние между осите от 1.36метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33.750тона при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква В от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС, като превишаването е с 14.750 тона. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 ППС е тежко. Измерените параметри на ППС показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата и съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл. първо от Наредбата движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с Разрешение /Разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

АНО е посочил, че водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата и при превишаване на нормите същото да бъде приведено в съответните норми, поради което е приел, че водачът е извършил нарушението, описано в АУАН виновно и в противоречие с чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл първо от Наредба №11/03.07.2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като е извършил превоз на товар по смисъла на §1 т.14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите, посочени в Раздел ІІ от Наредбата, водачът, в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност. Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл.3 т.1 3 т.2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републикански път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН предвид степента на засягане на обществените отношения, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

За да отмени НП, съдът е приел, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В ал. 2 на същия член било указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. .Прието, че съгласно § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Според съда предвид фактите и обстоятелствата по случая и конкретно с оглед вида на превозвания товар нито разрешително, нито разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси е следвало да са факт във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно, равнозначно на заобикаляне на нормативна забрана и несъответно на преследваната от закона цел. Според вида на превозвания товар, който без съмнение може да бъде "разглобен на части" (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.), без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата), съответно да бъде превозен в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата) с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата), т. е., предпоставки за разрешаване на преминаването на процесното извънгабаритно – тежко, ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително или заплащане само пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от Наредбата. Прието е, че при управление от страна на А. на ППС по път, отворен за обществено ползване, натоварено с делим товар - фракция, извънгабаритно – тежко, поради надвишаване на нормите за натоварване на осите на ППС, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11/03.07.2001 г.) се нарушава забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. и че деянието съставлява административно нарушение с оглед обявяването му за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оглед на което е отменил НП като постановено като несъставомерно по повдигнатото административнонаказателно обвинение

.

За да се даде отговор на материалноправния въпрос за правната квалификация на административното нарушение, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление, следва да се обсъди съставът на приложеното от АНО правно основание за налагане на административното наказание, а именно чл.53 от Закона за пътищата и посочената от съда административнонаказателна разпоредба на чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата.

В разпоредбата на чл.53 вр. с чл. 54 ал.2 предл. последно от Закона за пътищата са посочени две групи субекти на административнонаказателната отговорност, които могат да осъществяват състава на административното нарушение чрез различни форми на изпълнително деяние. Първата група са физическите лица, които се наказват с глоба, а втората група са юридическите лица, за които в чл.54 ал.2 предл. второ от Закона за пътищата е предвиден размер на имуществена санкция за нарушение на чл.53 от същия закон. Формите на административното нарушение са две групи. Първата група обхваща поведение, представляващо нарушаване на забраните, въведени с чл. 25, чл.26 ал.1 т.1 букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 или чл.41 от Закона за пътищата или това е извършване на описаните в тези норми поведение, въпреки липсата на разрешение или на условията, при които е допустимо да бъдат осъществявани. Разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за пътищата забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС, представляващо специално ползване на пътя, без разрешение. Движението на тежки и извънгабаритни ППС е форма на специално ползване на пътищата, за която се изисква разрешение, независимо дали това поведение се извършва в изпълнение на търговска сделка „превоз на товари“, или не. Превоза на товари като търговска дейност, осъществявана от търговец по правна организационна форма / ЮЛ по ТЗ/ или от търговец поради занятие – едноличните търговци, не представлява специално ползване на пътищата, защото не съвпада по съдържание с дейностите, изрично изброени в чл.26 от Закона за пътищата, в това число и с предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване за придвижване на хора и товари. Разликата е между фактическо поведение, каквото е движението на тежко и извънгабаритно ППС, представляващо специално ползване на пътя, и правно /идеално/ поведение, каквото е търговската дейност по договорите за превоз. Движението на ППС, което е тежко и извънгабаритно с повече от 30% спрямо допустимите норми за маса и размери по Наредбата, е специално ползване на пътя – фактическо, реално, което се извършва след разрешение, а за неговото съществуване следи този, който привежда ППС в движение, като го управлява. Тезата на ответника по касацията относно субектите на забраната по чл.26 от Закона за пътищата, които поради това са субекти и на отговорността по чл.53 от същия закон, не намира подкрепа и от изричното изброяване в чл.26 от Закона за пътищата на забраненото поведение, което няма идентичност с правната и поради това идеална търговска дейност по сключване и изпълнение на договори за превоз на товари. Ограничителното прилагане на чл.26 и чл.53 от Закона за пътищата относно субектите на забраната и на административнонаказателната отговорност не намира правна опора нито чрез способа на граматичното, нито чрез способа на телеологичното тълкуване. На всяко лице е забранено да извършва движение на тежко ППС без разрешение, защото това е форма на специално ползване на пътищата. Втората форма на изпълнително деяние по чл.53 от Закона за пътищата е, че водачът на извънгабаритно и тежко ППС, който го привежда в движение може да бъде субект на отговорността по тази разпоредба. Тя е описана от законодателя чрез конкретно посочване на изпълнителното деяние и същото включва изрично и граматично ясно всяко лице, което извършва или нареди да бъдат извършени дейности, представляващи специално ползване на пътя – движение на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно под тази конкретна форма на административно нарушение е подведено и описаното в НП поведение на водача по движение на тежко ППС.

Разликата между състава на чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и състава на чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата е обусловена от различния обект на защита. Нормата на чл.177 ал.3 от ЗДвП санкционира неспазване на подзаконовия нормативен ред, приет по силата на законовата делегация на чл.139 ал.3 от същия закон, чрез който е въведено изискването да се заплаща такса за движение на извънгабаритни и тежки ППС, чиито размери, маса и натоварване на ос превишават пределно допустимите норми на Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ с до 30%. Превишаването над тази граница е специално ползване на пътя по определението на §1 т.8 от ДР на Закона за пътищата, което изисква разрешение по силата обаче на Закона за пътищата, а не на подзаконовата Наредба, а липсата му определя движението на ППС като деяние, изпълняващо административното нарушение по чл.53 ал.1 т.2 буква А от Закона за пътищата. Предмет на правна уредба по ЗДвП са правилата за движение по пътищата, включително изискванията към размерите, масата и натоварването на ос на пътните превозни средства – Глава трета, в която е поместена и нормата на чл.139 от ЗДвП, а обществените отношения по използване на пътя имат своите правила в Закона за пътищата. Разграничението между състава на чл.177 ал.3 от ЗДвП и състава на чл.53 от Закона за пътищата е ясно и се състои в неспазването на подзаконовия ред за заплащане на такса в първия случай, а във втория деянието представлява отклонение от разрешителния законов режим, въведен от специалните правила на Закона за пътищата.

Деянието е движение на тежко ППС, което се явява съставомерно, когато се извършва без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя. Следователно необходимо е да се посочи пътят, не само като признак за индивидуализация на нарушението спрямо времето и пространството, но и защото мястото е обективен елемент на състава. Движението следва да се извършва по път, отворено за обществено ползване, който се управлява от Агенция пътна инфраструктура. На следващо място правно значение има размерът на превишението с оглед въвеждане на фактите, които изискват издаване на разрешение. Посочен е тонаж на натоварване и с колко точно са превишени максималните допустими стойности, при което не е необходимо изрично да се вписва превишението, на колкото са равни 30% от 19т. Описанието на нарушението означава да се посочат всички факти, които определят извършеното като неизпълнение на реда за държавно управление. Тези факти са мястото – път от републиканската пътна мрежа, стопанисван поради това от АПИ, стойността на превишението, доказана от измереното натоварване спрямо нормативно допустимото, индивидуализацията на пътното превозно средство и тук е мястото да се обсъди дали е основателно възражението за неприложимост на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата и съответно посочени ли са всички технически факти, от които зависи изчисляване размера на превишението. Описанието на МПС е следното: четири оси с две управляеми оси, [Марка], което означава МПС по чл.6 ал.2 от Наредбата – допустимата максимална маса не трябва да надвишава пет пъти разстоянието между крайните оси и не е установено тази граница да е превишена. Този факт обаче изключва прилагане на чл. 6 ал. 5 от Наредбата, който се отнася до МПС на алтернативно гориво, които попадат под конкретни хипотези на първа алинея. Освен това съгласно чл.6 ал.6 от Наредбата максималното допустимо натоварване на ос, установено в чл.7 се отнася и за МПС на алтернативно гориво или с нулеви емисии. Що се отнася до горивото, този факт е вписан в талона за регистрация, а нарушителят не твърди документа да удостоверява използване на алтернативно гориво или нулеви емисии. АУАН се счита за верен, въз основа на събраните по делото доказателства, доколкото не се твърди да е невярно описанието или измерването на натоварването на ос. Нормата на чл. 7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата е относима, защото по аргумент от чл.7 ал.5 от Наредбата натоварването на ос, посочени в скоби /19 т/, което е повече от 18 т, се прилага, когато задвижваща ос – противно на изложеното от касатора, че нормата не борави с този термин, е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване. Следователно АНО е описал главното обстоятелство – задвижваща ос, от което зависи да се признае по-висока сума на натоварването на ос на една двойна ос, което е в полза на нарушителя.

Неправилен е изводът на съда, че поради делимостта на превозваната фракция извършваното движение на тежко ППС не отговаря на условията за издаване на разрешение от АПИ. Определението за неделим товар е дадено с оглед на неговото превозване, при това не зависи от физическата възможност за разделяне на товара на части, а от това дали разделянето ще доведе до излишни разходи, до риск от вреди, или поради размерите и масата на товара не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. По този повод са изложени изрични мотиви в НП, а именно, че не е установено товарът да е неделим, поради което е могло да се превози в рамките на общественото използване на пътищата, но това не изключва главния съставомерен признак – липсата на разрешение, след като е предприето движение на тежко ППС, чието натоварване е повече от 30% над максималното допустимо натоварване от 19 тона. Противното означава да се дерогира разрешителният режим за всички случаи на превоз на делими товари, които водят до движение на тежко ППС, без издадено разрешение от администрацията, превозваща пътя. Всъщност основата на тази теза е, че след като не би било издадено разрешение, поради делимост на товара, то тогава без да се дели, ще се превози чрез движение на тежко ППС.

Като е отменил НП поради неосъществен състав на административното нарушение по чл.56 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за пътищата, въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Решението му следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят на основание чл.63д,ал.4 от ЗАНН връзка с чл. 37 от Закона за правна помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юристконсулско възнаграждение за две инстанции в размер на 160 лева. Поради изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство пред районния съд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 11.04.2024 г. на РС- Раднево, постановено по АНД № 11/2024 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪЖДВА наказателно постановление/НП/ № 8477/18.12.2023 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", с наложено на П. А. А. административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева на основание чл.53 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл. второ от същия закон

ОСЪЖДА П. А. А. с [ЕГН] да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София разноски в размер на 160/ сто и шестдесет / лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.