Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на пети април през
2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4658 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20014596/18.01.2021 г. СРС, 39 с-в, по гр.д.№
44822/2014 г. е отхвърлил предявените от „Б.п.“ ЕООД срещу „О.-К“ АД
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.49 вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че „О.-К“
АД дължи на „Б.п.“ ЕООД сумата от 20 681,28 лв.-обезщетение за причинени
вреди, настъпили като последица от дерайлиране на вагон № 31526651363-1,
настъпило на 26.08.2010 г. със законната лихва от 15.04.2014 г. до изплащане на
вземането, сумата от 3 045,11 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 03.11.2012 г. до 14.04.2014 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 12.06.2014 г. по гр.д.№ 20199/2014 г . по описа на СРС, 39 с-в,
като неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Б.п.“
ЕООД.Въззивникът твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон и на събраните по делото доказателства.Излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е активно
материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение за
причинените имуществени вреди.Поддържа, че дружеството е отделено от „БДЖ“ ЕАД,
като принадлежността на Поделение за товарни Превози Пловдив е преминала от
„БДЖ“ ЕАД /“Х.БДЖ“/ към -„Б.п.“ ЕООД, и че страни по представения договор за
експлоатация на индустриален клон от 12.11.2009 г. са „БДЖ“ ЕАД и Поделение за
товарни превози-Пловдив, което към този момент е било структурна единица на „Б.п.“
ЕООД, а не на „БДЖ“ ЕАД.Твърди, че служители на ПТП Пловдив са обслужвали
индустриалния клон на ответника, включително и по време на
инцидента.Въззивникът изразява становище, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на предявения иск за главница, като е приел, че
се претендира деликтната отговорност на ответника.Поддържа, че отговорността на
ответника за причинените вреди е вследствие неизпълнение на договорните му
задължения.Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„О.-К“ АД оспорва същата.Твърди,
че обжалваното решение е правилно и обосновано.Поддържа становище, че към
датата на инцидента собственик на увредения вагон е бил „БДЖ“ ЕАД, а не „Б.п.“
ЕООД, поради което ищецът не е активно материалноправно легитимиран да предяви
иска.Оспорва твърдението, че към момента на сключване на договора Поделение за
товарни превози- Пловдив е страна по договора за експлоатация на индустриален
клон от 12.11.2009 г., като твърди, че поделението не е разполагало с
правосубектност.Твърди, че дадената от СРС правна квалификация на предявения
иск за главница е правилна.Оспорва и твърдението, че собствеността на процесния
вагон е преминала върху ищеца след извършеното преобразуване чрез отделяне на „Б.п.“
ЕООД от „Х.БДЖ“.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
от „Б.п.“ ЕООД, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК.В исковата молба ищецът
твърди, че на 26.08.2010 г. влак № 80521 при навлизане в гара Свобода със
скорост 25 км/ч около 17,00 ч. на км 70300 е дерайлирал вагон №
31526651363-1, изминал е 450 м, след което са се разкачили връзките на
въздухопровода между вагон № 31526651363-1 и вагон № 31526651815-0 и влакът е
спрял.Твърди, че причина за възникване на инцидента съгласно протокол № 432 на
Районната комисия за анализ на произшествията при РЖИ-Пловдив е и
обстоятелството, че товарът във вагона е бил разпределен
неправилно.Натоварването на вагона е извършено от „О. К“ АД в качеството му на
клонопритежател и възложител по сключения с „БДЖ“ ЕАД като превозвач договор от
12.11.2009 г. за експлоатация на жп индустриален клон.Твърди, че след отделяне
на „Б.п.“ ЕООД от „Х.БЖД“ ЕАД сред имуществото, преминало към „Б.п.“ ЕООД е и
вагон № 31526651363-1.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „О. К“ АД му дължи сумата от 20 681,28 лв.-главница с ДДС,
представляваща стойност на нанесената на превозвача вреда, установена с
протокол на Районната комисия за анализ на произшествията към РЖИ-Пловдив и
3 045,11 лв.-лихва за забава за периода 26.10.2012 г.-03.11.2012 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
20199/2014 г. на СРС, 39 с-в.
С разпореждане от 07.05.2021 г. въззивният съд е указал
на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да уточни дали претендира процесните
суми на договорно или на извъндоговорно основание, а ако претенцията се
основава на договорно основание, да уточни кое договорно задължение и по кой
договор ответникът не е изпълнил.
С уточнителна молба от 09.06.2021 г. ищецът е заявил, че
по силата на сключен договор между „БДЖ“ ЕАД/Поделение за товарни
превози-Пловдив и „О. К“ ЕАД от 12.11.2009 г. за експлоатация на индустриален
клон за ответника е съществувало задължение да натовари товара във вагоните
равномерно по надлъжната и напречна ос, като товарът се укрепва така, че да
изключва възможността за разместване, падане или подреждане по време на
превоз.При неспазване на горното възлжителят заплаща причинените вреди.Твърди,
че неизпълнението на това договорно задължение е причината за настъпването на
вредите, причинени на ищеца и дължи обезщетение вследствие на неизпълненото
задължение за натоварване на товара във вагоните.В случай, че съдът не приеме
наличието на договорно основание моли съда да уважи иска на извъндоговорно
основание.
В съдебно заседание на 05.04.2022 г. въззивникът /ищец/
отново е потвърдил, че вредите се претендират като резултат от неизпълнение на
договорно задължение.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.В обстоятелствената част
на исковата молба са изложени твърдения, че отговорността на ответника
произтича от неизпълнение на договорното задължение по чл.17 от договора от
12.11.2009 г.Пред настоящата инстанция ищецът е потвърдил, че претендира вреди
от неизпълнение на договорно задължение на ответника-чл.17 от договора за
експлоатация на индустриален жп клон от 12.11.2009 г., в който е предвидено, че
възложителят е длъжен да натоварва товара във вагоните равномерно по надлъжната
и напречната ос, като товарът се укрепва така, че да изключва възможността за
разместване, падане или повреждане по време на превоз и в съответствие с
изискванията, съдържащи се в предписанията за натоварване към Правилника за
взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение /RIV/.При неспазване
на горното възложителят заплаща причинените щети.Първоинстанционният съд е разгледал
и се е произнесъл по иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, като е приел, че ищецът не е собственик на
увредения вагон и не е активно материалноправно легитимиран да предяви иска.По
този начин в нарушение на
принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл по
иск с правно основание чл.49, ал.1 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, какъвто не е бил предявен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта-в обжалваната му част.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение
следва да се обезсили както по отношение на иска за главница, така и по
отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, а делото да се
върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на СРС от фазата по изготвяне
на доклад по чл.146 ГПК.
Разноските подлежат на присъждане при решаване на спора
по същество.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр. последно ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 20014596/18.01.2021
г. на СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 44822/2014 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане
от друг състав на СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.