Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.08.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и четвърти август
2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 160 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 119 от 10.03.2020 година, постановено по гр. д. 1783/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за установено по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова-управител, чрез пълномощник - юрк. Петя Кантарска, и на В.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, адв. Р.Е.Р. ***, че НЕ
СЪЩЕСТВУВА правото на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***,
сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова-управител, като кредитор, да търси вземането от В.И.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, за договорна лихва от 07.01.2012 г. до 11.10.2012 г. в размер на
449.20 лв. и за наказателна лихва за просрочени главници от 07.01.2012 г. до
11.10.2012 г. в размер на 361.07 лв., за което е издаден на 16.10.2012 г.
изпълнителен лист въз основа на Заповед № 995/15.10.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК постановена по ч. гр.
д. № 1710/2012 г. по описа на PC-Търговище, тъй като е погасено поради изтичане
на три годишна погасителна давност, на осн. чл.439 ГПК и във вр. чл. 111 б.“б“
и б. „в“ от ЗЗД, КАТО съдът е отхвърлил иска в останалата част за сумата от
8932.07 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по договор за
кредит, за което е издаден на 16.10.2012 г. изпълнителен
лист въз основа на Заповед № 995/15.10.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по ч.гр.д. №
1710/2012 г. по описа на PC-Търговище, предявен на осн. чл.439 ГПК във вр.
чл.110 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от В.И.В., ЕГН **********, чрез
адв. Р.Е.Р.,***, срещу посоченото
съдебно решение в отхвърлителната му част, в която се излага следното:
В мотивите на решението си съдът се е позовал на т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по Т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, но без да
обсъди обстоятелството, че тълкувателното решение има предвид последното
поискано от взискателя валидно действие. В случая съдът е приел, че поисканото
от взискателя валидно действие е осъществено на 03.09.2015 г., т.е. то е
предприето след 02.11.2014 г., когато
и.д. № 917/2012 г. е следвало да се счита прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, което налага извода, че петгодишната погасителна давност тече от
16.10.2012 г. Същата е изтекла на 16.10.2017 г., като наложеният запор от
03.09.2015 г. не следва да се счита, че е прекъснал течащата от 16.10.2012 г.
погасителна давност.
С оглед гореизложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение на ТРР в отхвърлителната му част и да уважи
предявения иск в тази му част.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова-Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника й
юрисконсулт Г.А., Съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София, п.к. 1766,
район Витоша, кв. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” №6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6, в който отговор се акцентира на следното:
Към момента на образуване на изпълнително дело 917/2012 г. по описа на
ЧСИ Анелия Емилова Ананиева-Загорова, per. № 769, ОС Търговище в сила е било
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от
18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.“ Следва да се отбележи и обстоятелството, че макар с ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. да беше отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
на Пленума на ВС, извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на
ТР, съгласно посоченото в Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС,
ГК, IV Г.О. Даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, разрешение се прилага от датата на
обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Разбирането на
ВКС, обективирано в Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.,
според което при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на
правната норма, в случая т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по който ще
бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен
акт - ППВС № 3/118.11.1980 г. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на
правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я
прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада
едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От
това следва, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред.
Въззиваемата страна твърди, че давността е спряла да тече, след като е
образувано изпълнително дело №917/2012 г., а нов давностен СРОК е започнал да
тече след прекратяването на изпълнителното дело, а ако същото е станало след
обявяването на ТР 2/2015 г. - от датата
на постановяване на новия тълкувателен акт от 26.06.2015 г., и съответно до
датата на подаване на исковата молба същият не е изтекъл.
Излагат се и допълнителни съображения в подкрепа на становището им за
неоснователност на въззивната жалба. Предвид изложеното въззиваемата страна
моли да бъде потвърдено обжалваното решение в атакуваната му част.
В съдебно заседание въззивникът чрез адвокат Р.Е.Р. *** моли съда да
отмени решението на районния съд и да уважи така предявения иск. Представена е
писмена защита. Претендират се разноски в производството.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който ищецът иска
да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение по изпълнително дело като бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в размер
на за сумата от 8932.07 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение
по договор за кредит, за което е издаден на 16.10.2012 г. изпълнителен лист въз
основа на Заповед № 995/15.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК постановена по ч.гр.д. № 1710/2012 г. по описа
на PC-Търговище, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по
давност.
Фактите по спора са следните:
На 16.10.2012 г. е издаден от Районен съд - Търговище изпълнителен лист въз
основа на Заповед № 995/15.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1710/2012 г. по описа на PC-Търговище, съгласно който длъжникът В.И.В. *** е
осъден да заплати на кредитора „ОББ“ АД-София сумата от 9742.34 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит - главница в размер
на 8932.07 лв.; договорна лихва от 07.01.2012 г. до 11.10.2012 г. в размер на
449.20 лв.; наказателна лихва за просрочени главници от 07.01.2012 г. до
11.10.2012 г. в размер на 361.07 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, въз основа на представен договор за кредит и извлечение от
счетоводните книги на банката, на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК, както и сумата от
713.44 лв., направени съдебни разноски - държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 от ГПК.
С молба от 02.11.2012 г. от кредитора „ОББ“ АД-София и приложения ИЛ от
16.10.2012 г. е образувано ИД № 917/2012 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова,
рег.№ 769 на КЧСИ със страни: взискател - „ОББ“ АД-София и длъжник - В.И.В..
Основното съображение на ищеца е в насока, че в рамките на две години от
образуване на изпълнителното делото взискателят не е поискал изпълнителни
действия спрямо длъжника. Настоящият въззивен състав приема, че този довод е
основателн. До 02.11.2014 година взискателят единствено е поискал да бъдат
извършени справки за адреса на длъжника и за родствени връзки с други лица.
Единственото действие по принудително изпълнение от страна на ЧСИ е
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в три банки: ЦКБ, „Алфа
банк“ и „Тексим банк“. Действието е предприето на 08.09.2015 година.В рамките
на това изпълнително производство взискателят е заменен с ответника по
настоящото дело, а на 18.09.2019 година производството е прекратено с
постановление на ЧСИ Загорова на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК във връзка
с т. 8 от ГПК. Взискателят е поискал образуване на ново изпълнително производство и на 16.09.2019 година такова е образувано под №
20197690401321. По него действия за принудително изпълнение не са предприемани.
Исковата молба на длъжника, по повод на която е образувано настоящото
производство, е подадена на 18.10.2019 година.
От правна гледна точка съдът
съобрази следното:
С Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС беше даден
отговор на въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
респективно чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (отм.). При отговора на този въпрос
Върховният касационен съд направи разграничение на тези действия, извършвани в
хода на изпълнителното производство, които прекъсват давността по смисъла на
чл. 116, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от действията,
които не прекъсват давността: „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнителни (ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение“ (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., ОСГК и ТК на ВКС обяви за изгубило
сила Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г., като на практика прие, че
по време на висящ изпълнителен процес давността не се спира.
Съдът съобрази
най-новата практика на ВКС, изразена в Решение №252/17.02.2020 по дело
№1609/2019 на ВКС, ГК, III г.о. С определение № 626 от 05.08.2019 г. по това
дело е допуснато касационно обжалване по обуславящия делото въпрос „Тече ли
погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение
по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“. Касационният контрол е
допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяното противоречие
на въззивното решение в обжалваната му част с практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение
№ 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. ВКС отговаря така:
„По поставения правен въпрос е налице установена практика, изразена в цитираните
две решения на ВКС, чието правно разрешение се споделя и от настоящия състав.
Там е застъпено принципното становище, че когато се касае до първоначално
приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи
промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи
при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да
бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14
ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените
като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да
намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР №
2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител
е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно
действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет
години (чл. 117, ал. 2 ГПК).“
На базата на
така дадените разяснения от състав на ВКС, които се споделят от настоящия въззивен
състав, в случая следва да се приеме, че на 02.11.2014 година изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК, то по отношение на погасителната давност
следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г.
Съобразно него, погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен
процес (т.е. до 02.11.2014
г.) и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата
на прекратяване на изпълнителното производство – от 03.11.2014 година. Тъй като се касае за съдебно
установено вземане, новата погасителна давност за него е петгодишна. След 03.11.2014 година е предприето действие по принудително изпълнение
от страна на ЧСИ на 08.09.2015 година чрез налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника и от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла към момента на подаване на
исковата молба в съда.
Решението на Търговищкия районен съд следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно с оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119
от 10.03.2020 година, постановено по гр. д. 1783/2019 година по описа на
Районен съд - Търговище, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
съдебен адрес ***, адв. Р.Е.Р. ***, иск против
ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда Матрикс Тауър, етаж
4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова-управител, чрез
пълномощник - юрк. Петя Кантарска, че НЕ СЪЩЕСТВУВА правото на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 8932.07 лв., представляваща главница -
неизпълнено задължение по договор за кредит, за което е издаден на 16.10.2012
г. изпълнителен лист въз основа на Заповед № 995/15.10.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по ч.гр.д.
№ 1710/2012 г. по описа на PC-Търговище, предявен на осн. чл.439 ГПК във вр.
чл.110 ЗЗД, като неоснователен, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.