Решение по дело №262/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. П., с [ЕГН], от [населено място], [жк], ****, чрез пълномощника си адвокат Р. П. от АК [област] против решение № 7 от 05.02.2025 година, постановено по адм. дело № 316/2024 година по описа на Районен съд [община], с което е отхвърлена жалбата на М. Г. П., с [ЕГН], от [населено място], [жк], **** срещу Заповед за задържане на лице от 30.09.2024 година, издадена от К. К. - *** в РУ Р. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че е установено фактическото основание за издаване на процесната заповед - данни за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, като се сочи, че са налице нарушения на реда за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. При липса на посочване на фактическо основание в заповедта същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като приемайки обратното съдът е постановил решение в нарушение на закона. Иска се отмяна на решението и да бъда постановено ново решение по същество, с което се уважи жалбата на касатора и се отмени заповедта за задържане.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не и постъпил отговор.

В проведеното на 18.06.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от адв. Р. П., от АК [област] пълномощник на касатора, с който се поддържа касационната жалба. Иска същата да се уважи като се отмени оспореното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта за задържане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В проведено на 18.06.2025 г. съдебно заседание ответникът К. К. -**** в РУ-Р. при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва касационната жалба и пледира същата да се остави без уважение като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.

В проведено на 18.06.2025 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да се остави в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „Задържане за срок от 24 часа“.

За да остави без уважение жалбата първоинстанционният съд е установил, че на 30.09.2024 г., около 15:55 ч. М. П., при управление на лекия си автомобил, е била спряна за проверка от служители на РУ [община]. В хода на проверката е направен тест с техническо средство "Дръг тест 5000", като пробата била положителна и отчела показател – ****. Издаден е талон за изследване с № *** и 8 броя стикери. Съставен е АУАН № **** от 30.09.2024 година. Дадени са биологични проби за изследване. Образувано е ДП № ****/2024 година по описа на РУ Р. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и била възложена експертиза на дадени биологични проби за изследване за установяване дали има наличие на наркотични вещества във взетия биологичен материал.

Издадена е Заповед за задържане на лице от 30.09.2024 година от К. К., полицейски орган – **** в РУ Р. при ОДМВР Перник, с която П. е задържана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Към заповедта са представени и изискуемите декларация от 30.09.2024 година, протокол за полицейски обиск, медицинска справка за освидетелстване на задържано лице. На жалбоподателката са разяснени всички нейни права. Освободена е на 01.10.2024 година, като са й върнати иззетите лични вещи.

При тези данни от фактическа страна, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. За да постанови този резултат районният съд е приел за установено, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и целта на закона, като не е нарушен и чл. 6 от АПК.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е изградил необосновани изводи. Фактите по спора са установени правилно, съобразно събраните по делото доказателства. Относимото в случая към фактическото и правно основание за издаване на заповедта е обстоятелство, че при проверката е установена употреба на забранени упойващи вещества.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в заповедта са посочени само фактически основания за задържане без да е дадена правна квалификация. От заповедта е видна дадената правна квалификация посредством изписаната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

За неоснователно се приема, възражението в касационната жалба, че само резултатът от химическо-токсикологическо лабораторно изследване е определящ за издаване на заповедта за задържане. Не е спорно, че пред първоинстанционния съд е депозирано заключение – протокол за извършена експертиза, назначена по ДП № 173/2024 година, от което се установява, че касаторката не е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества, то това не води до извод, че към момента на задържането й от полицейските органи е нямало данни, че същата управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Към момента на задържането е имало данни, които да обосноват прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Законовата формулировка "данни, че е извършило престъпление" не изисква сигурност и убеденост в извършването на престъпление. За реализиране на основанието предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретно противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават категорично лицето в извършено престъпление. Достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че атакуваната пред първоинстанционния съд заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по чл. 57 Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и е в законоустановената форма, със съдържание разписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочени са както правното, така и фактическото основание за задържането, а именно управлява МПС след употреба наркотични вещества или техни аналози. Не са допуснати нарушения, които да се приемат за съществени. Като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвиждаща, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От събраните по делото доказателства се потвърждават посочените за задържането фактически основания, които правилно са подведени под съответстващата им правна норма. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло. За прилагането на принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Правилни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните разпоредби на ЗМВР.

Правилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК и целта на закона. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, тъй като е установено, че лицето управлява МПС под въздействието на наркотични вещества.

При горното се следва, че не са налице касационни основания за отмяна. Оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР Перник съдебни разноски по делото в размер на 80 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правна помощ. Възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира административния орган издал оспорвания акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 7 от 05.02.2025 година, постановено по АНД № 316/2024 година по описа на Районен съд [община].

ОСЪЖДА М. Г. П., с [ЕГН], от [населено място], [жк], ***** да заплати на Областна дирекция на МВР Перник, със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 80/осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.