№ 118
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20235001000164 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3
от ГПК.
С определение № 18 от 26.01.2023 година, постановено по т. дело №
78/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково в производство по чл. 248
от ГПК, е оставена без уважение молба вх. № 81/05.01.2023 година, подадена
от „П.“ ООД, ЕИК ***, за изменение на постановеното по делото решение №
91/08.12.2022 година в частта за разноските.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
„П.“ ООД чрез процесуалния представител адвокат Е. М.. В нея се поддържа
незаконосъобразност на определението, с което е отказано изменение на
съдебното решението в частта за разноските. Твърди се, че неправилно е
осъдено „П.“ООД да заплати разноски на К. „З.“ в размер на 800 лева, както
и че неправилно е отказано присъждане на направените от „П.“ ООД
разноски в производството по делото в размер на 1810 лева. Основните
доводи на частния жалбоподател са свързани с това, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на т. дело № 78/2022 година, тъй
като към момента на завеждане на делото е имал изискуемо парично
задължение по търговска сделка към ищеца. Налице била хипотезата на чл.
1
608, ал. 3 от ТЗ, според която неплатежоспособността се предполагала при
спиране на плащанията от страна на длъжника. Дължимата сума от ответника
на ищеца била заплатена едва след завеждане на делото, което било взето
предвид при изготвянето на заключението на вещото лице и при определяне
на коефициентите, свързани с финансовото състояние на ответника. Частният
жалбоподател, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
поддържа, че е налице хипотеза, при която ответникът признава иска, но с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи на
ищеца направените разноски. Направена е аналогия с хипотезата, при която
производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска
при настъпване на нови, независещи от ищеца факти и обстоятелства,
довели до отпадане качеството на ищеца на кредитор, в която ответникът
също дължал разноски на ищеца, ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. Неправилно било позоваването от съда на разпоредбата
на чл. 723, т. 1 от ТЗ, уреждаща разноските по несъстоятелността, която била
във връзка с поредността на удовлетворяване на вземанията по чл. 722 от ТЗ.
В случая претенцията на частния жалбоподател била за направени и доказани
разноски, свързани с производството по делото. Посочено е също, че право
на кредитора е при наличие на изискуеми неизпълнени задължения да
предпочете да се удовлетвори в производство по несъстоятелност на
длъжника, като законът не му вменявал задължение да изчерпи
възможностите за индивидуално принудително изпълнение и че в случая
плащането от ответника било извършено след завеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, поради което следвало да се
прецени като поведение, насочено към осуетяването на това производство.
Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови
ново, с което да се измени постановеното по делото решение, като същото се
отмени в частта, с която е осъдено „П.“ ООД да заплати на К. „ З. К. Д.“
разноски в размер на 800 лева и се осъди К.та да заплати на „П.“ ООД
разноски в размер на 1810 лева.
Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор по чл. 248, ал. 2 от
ГПК от К. „З.“.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
2
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в едноседмичния
срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу определение по чл. 248 от ГПК, чието
обжалване е изрично уредено в чл. 248, ал. 3 от ГПК. Определението е
съобщено на частния жалбоподател на 31.01.2023 година, а частната жалба
е заведена с вх. № 1125/06.02.2023 година, като е изпратена по пощата на
03.02.2023 година.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Т. дело № 78/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково е
образувано по молба на „П.“ ООД срещу К. „З. К. –Д.“ по чл. 625 от ТЗ с
искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответника. В
молбата са изложени обстоятелства, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 4687,47 лева с ДДС по пет броя фактури, издадени през периода от
31.12.2020 година до 24.03.2022 година за доставка на стоки, по които
ответникът дължал незабавно плащане. Твърди се също, че с новата
редакция на чл. 608 от ТЗ / ДВ бр. 20/2013 година/ е изменена легалната
дефиниция на неплатежоспособността като основание за откриване на
производство по несъстоятелност, като е посочено, че състоянието на
неплатежоспособност се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни
определени свои изискуеми задължения, сред които тези, изброени в чл. 608,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, породени от или отнасящи се до търговска сделка. В молбата
ищецът се е позовал на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията, като спиране на плащанията имало дори когато той е изплатил
изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Настъпването на
падежите по описаните в молбата фактури и липсата на плащане по тях
налагали според ищеца извод, че ответната К. е изпаднала в състояние на
неплатежоспособност. Недоброто финансово състояние се виждало и от
обявените отчети в Търговския регистър. Въз основа на така изложените
обстоятелства е формулирано искане да се обяви неплатежоспособност на
ответната К. с начална дата 01.01.2021 година и да се открие производство по
несъстоятелност на същата.
В хода на производството по несъстоятелност, образувано на 04.07.2022
година ответникът е погасил изцяло задълженията си към „П.“ ООД с две
вноски, направени на 12.07.2022 година и на 29.09.2022 година, преди
3
първото открито съдебно заседание, насрочено по делото. С приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещо лице – икономист е
установено, че ответникът редовно погасява задълженията, финансово
стабилен е и има само текущи задължения.
С решение № 91 от 08.12.2022 година, постановено по т. дело №
78/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлена като
неоснователна молбата на „П.“ ООД за откриване на производство по
несъстоятелност на ответната К., като е прието, че от доказателствата се
установява, че длъжникът има само временни затруднения, дължащи се на
икономическата обстановка в страната, но продължава да работи, да има
персонал, да реализира приходи и за извършва разплащания, поради което не
става дума за трайни и необратими затруднения.
Това решение не е обжалвано и е влязло в сила, с изключение на частта,
с която „П.“ ООД е осъдено да заплати на К. „З. К. – Д.“ разноски за
производството по делото в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение. С
молба по чл. 248 от ГПК № 81/05.01.2023 година ищецът е поискал изменение
на решението в частта за разноските, като постановеното по тази молба
определение е предмет на настоящото производство пред въззивната
инстанция.
Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд в
частта за разноските е правилно и не са налице основания за неговото
изменение. Осъждането на „П.“ ООД да заплати разноски на ответника, е
съобразно изхода на спора пред първата инстанция, а именно отхвърляне на
молбата по чл. 625 от ТЗ и в съответствие с разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
Съдът не споделя доводите в частната жалба, че ответникът с
поведението си е станал причина за подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Неплащането на изискуеми задължения по търговска сделка само по себе си
не е основание да се твърди неплатежоспособност на длъжника и да се иска
откриване на производство по несъстоятелност. Предмет на молбата по чл.
625 от ТЗ е състоянието на неплатежоспособност, а не съществуването или
не на конкретното вземане на ищеца. В този смисъл, макар да не е платил
свои задължения към ищеца, ответникът с поведението не е дал повод за
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, а евентуално за предявяване на
4
осъдителен иск. Завеждането на осъдителен иск би било в резултат на
поведението на ответника при наличие на неизпълнени изискуеми
задължения към датата на исковата молба, като в тази хипотеза той би
следвало да понесе отговорността за разноски при отхвърляне на иска поради
плащане след завеждане на исковата молба.
В случая обаче предметът на подадената от „П.“ ООД молба е различен,
свързан с твърдения за неплатежоспособност на ответника и с искане за
откриване на производство по несъстоятелност. Съдът не споделя доводите в
частната жалба, че право на кредитора е да избере дали да се удовлетвори с
индивидуално принудително изпълнение или по реда на универсалното
принудително изпълнение в хода на производството по несъстоятелност. В
случая не става дума за възможност за избор от страна на кредитора.
Универсалното принудително изпълнение е единствената възможност при
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на търговско дружество,
насочено към справедливо удовлетворяване на всички кредитори. То е
приложимо само в производството по несъстоятелност, при наличие на
предпоставки за неговото откриване. Ищецът „П.“ ООД с подадената молба
по чл. 625 от ТЗ е твърдял наличието на такива предпоставки, което е
отречено с влязлото в сила съдебно решение, поради което той следва да
понесе отговорността за направените от ответника разноски. Липсва
основание да се приеме, че подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ се дължи
на поведението на ответника, изразяващо се в неплащане на задълженията
към ищеца. Неплащането на изискуеми задължения към конкретен кредитор
може да се дължи на различни причини, несвързани със състояние на
неплатежоспособност, поради което не може да се приеме, че
неизпълнението на конкретните задължения от страна на длъжника само по
себе си е поведение, дало основание за подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност. Липсват доказателства по делото, въз
основа на които да се приеме за основателен доводът на частния
жалбоподател, че извършеното плащане на задълженията на ответника към
него в хода на производството по делото е довело до промяна на изводите за
финансовото състояние на дружеството. Вземанията, с които ищецът се
легитимира като кредитор в молбата по чл. 625 от ТЗ в общ размер на 4687,47
лева са в пъти по-малки от общия размер на вземанията на всички кредитори
към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, установени с приетата
5
експертиза, поради което и при липсата на доказателства, не може да се
приеме, че с тяхното плащане ответникът е променил финансовото си
състояние и е осуетил откриването на производството по несъстоятелност.
По тези съображения съдът намира, че следва да потвърди обжалваното
определение на първоинстанционния съд, постановено в производството по
чл. 248 от ГПК. В случая става дума за разпределение на отговорността за
разноски в исково производство, по което е отхвърлена предявената от ищеца
молба по чл. 625 от ТЗ, без ответникът с поведението си да е дал повод за
завеждането й, в каквато насока съдът изложи подробни мотиви по-горе. В
тази хипотеза отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, а именно ищецът по неоснователната
молба дължи на ответника направените в производството по делото
разноски. За пълнота на изложението следва да се посочи, че разноските в
случая нямат характер на разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.
723 от ТЗ, доколкото не се е стигнало до откриване на производство по
несъстоятелност, поради неоснователност на подадената молба по чл. 625 от
ТЗ.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18 от 26.01.2023 година,
постановено по т. дело № 78/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково
в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.
№ 81/05.01.2023 година, подадена от „П.“ ООД, ЕИК ***, за изменение на
постановеното по делото решение № 91/08.12.2022 година в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7